СЕМЕЙСТВО КЛЕМЪНС

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Самюел Лангхорн Клемънс (известен най-вече като Марк Твен) и Оливия Ленгдън Клемънс живели заедно тридесет и шест години.

След сватбата им Марк Твен казал на един свой приятел: „Ако знаех колко са щастливи женените хора, щях да се е оженя преди тридесет години, без да губя време да ми никнат зъби“. По това време писателят бил на тридесет и две години. Самюел Клеменс израснал в небогато семейство и от юноша изкарвал сам прехраната си. Започнал трудовия си стаж в редакция на вестник, след това придобил лоцманска професия и плавал по реките, после решил да добива сребро. Като претърпял фиаско, започнал да пише разкази. И веднага се прославил по цяла Америка. Тогава се влюбил и в прелестната Оливия – дъщеря на богат капиталист. Марк се влюбил даже не в момичето, а в нейния портрет. Негов приятел му показал медальон с изображение на сестра си и поканил Марк да погостува в дома му. През втората седмица от запознанството им Марк Твен направил на Оливия предложение. Той ѝ харесвал, но девойката се смущавала от възрастта на Марк – той бил бил по-възрастен с десет години – и от неинтелигентните му маниери.

Освен това Марк нямал пукнат грош. Впрочем, Оривия не отричала писателския му талант. Но въпреки това отговорила с отказ. Той отново ѝ направил предложение. И отново получил отказ. Този път Оливия се мотивирала с това, че Марк Твен се отнасял недостатъчно сериозно към религията. На което Марк отговорил, че по желание на Оливия непременно ще стане добър християнин.

В душата си девойката била готова да се ожени за Марк Твен. Само че не се досещала за това. Като решил, че положението му е безнадеждно, Марк си заминал. Но по пътя за гарата файтонът му се преобърнал. Твен се направил на сериозно ранен. Откарали го обратно, а Оливия се заела да се грижи за него и като изслушала още едно предложение за женитба, се предала.

След сватбата Марк се стараел да не огорчава жена си. Оливия била дълбоко вярваща и Марк Твен ѝ четял вечерно време Библията, а преди всеки обед произнасял молитва. Знаейки, че жена му не одобрява някои от неговите разкази, той не ги показвал на издателите. Пишел за чекмеджето и така не публикувал петнадесет хиляди страници. Оливия била главен цензор на Марк Твен. Тя първа четяла и поправяла неговите произведения. Веднъж изпаднала в ужас от един израз, употребен от Хъкълбери Фин и накарал Марк да го махне. Изразът бил: „Дявол да го вземе!“. Сюзи, една от дъщерите на семейство Клемънс, казвала: „Майка обича морала, а татко котките“.

Твен слушал жена си за всичко. В едно свое писмо той пише: „Веднага бих престанал да нося чорапи, стига да каже, че това е аморално“. Оливия наричала мъжа си „белокос юноша“ и се грижи за него като за дете. А той бил уверен, че само Оливия му е помогнала за запази силата си, енергията си и детската си непосредственост.

Ливи се гордеела с чувството за хумор на своя съпруг. Веднъж, когато четял една книга, той се смеел така, че се чувало по цялата къща. Оливия попитала кой автор го е разсмял така. Марк отвърнал, че не знае, но книгата е много забавна. Ливи я взела, за да разбере името на писателя и прочела на обложката: „Марк Твен“. Хуморът го спасявал в най-безнадеждни ситуации. Той му позволил да не отпусне ръце, когато станало ясно, че жена му е безнадеждно болна. По цялата къща и дори по дърветата в градината той окачал весели бележки, за да разсмее Оливия. На едно от последните послания се давали указания на птиците кога да пеят и колко силно. Тази бележка висяла до прозореца на спалнята на Ливия.

В живота им имало много трагедии. Смъртта на децата им, банкрутирането на Твен. Марк бивал спасяван от вродения му оптимизъм, Оливия – от християнското си смирение. Те те мислели живота си един без друг. Казват, че Твен не повишил нито един път глас на жена си, а тя нито един път не му устроила скандал. Твен бил готов да защитава съпругата си от целия свят, веднъж даже едва не скъсал със свой близък приятел, който решил да се пошегува с Ливи (става въпрос за писателя Франсис Брет Харт – бел. П. Н.). А тя, оставила всичките домашни дела, се отправила с мъжа си на околосветско пътешествие: след Твен, който тогава бил вече „шестдесетгодишен юноша“ и се нуждаел от постоянно наглеждане.

На един от юбилеите на Оливия Марк Твен ѝ написал писмо, в което имало следните редове: „Всеки ден, преживян от нас заедно, ми добавя увереност в това, че нито за секунда няма да съжалим за това, че заживяхме заедно. С всяка измината година те обичам, любима моя, все по-силно.

Нека гледаме напред, към бъдещите години, към идващата старост, без страх и отчаяние“.