ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / МОНАХ ДАНАИЛ ОТ ГЛОЖЕНСКИЯ МАНАСТИР ДО АВТОРА

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 536

Монах Данаил от Гложенския манастир до автора

12.Х.1923 г.

От манастира Гложенски

„Свети великомъченик Георги“

Господин Страшимиров в София

Дохождали сте в Гложене да събирате сведения за заклятниците на Васил Левски през турското робство. За да узнаете къде е пребивал в селото ни Васил Левски, в коя къща и кои са хората били в заклятието, аз получих писмо да сляза, но като нямаше игуменът, не можах да сляза. И вие не можахте да дойдете по причина на Комунистическата революция, то рекох да ви напиша нещо от нашето Гложенско [съ]заклятие.

Ето, аз първи, който съм жив още, и Гецо Нейков, и той още жив, който е свирил с гайдата на Левски в нашата къща, и на Марин поп Луканов от гр. Ловеч, който придружаваше Левски. Тия [1] дойдоха у нас като търговци купувачи на лисици и зайци, като носеха и на конете лисици и зайци. Събрахме се всички [съ]заклятници у нас да попийнем и посвири Гецо с гайдата. Туга [2] имаше турчин, наречен субаша, пратен от Ловеч да следи кои дохождат на [х]ановете чужди хора. Дойде и той запита: „Какви са тези [х]ора, Дако Чорбаджи?“ Аз му казвам: „Търговци за дивеч. Купуват лисици и зайци и друг дивеч.“ Той седна между нас вечерта, пихме по една-две ракии, вино и ядохме, па захванахме да пеем „Снощи Янка из гора слязла“ и други народни песни. Субашата - Мустафа Чауш го викаха - се понапи и си отиде. В това време турското правителство даваше хиляди турски лири за главата на Левски. Сутринта заминах [3] с Марин поп Луканов за Плевен и щяха [да] отидат за Румъния, че имаше събрание. [Тогава] се самоуби Ангел Кънчев в каика [4]. Освен в наша къща той е бил и в братовата ми къща - на Иван Диков Влахов, а повече у апостола Васил Йонков. Такова [съ]заклятие имаше и в Големи Извор. Левски оттам през Гложанския манастир „Свети великомъченик Георги“, понеже двама от калугерете бяха в [съ]заклятието, Левски спеше на манастира и през горите дохождаше и отиваше за Гложане и Големи Извор, че е все гора. И там, в Извор, има още двама живи, които ще ви разправят, ако беше станало това куманска революц. [5] Освен Левски Димитър Общи е постоянно в трите къщи. Васил Йонков беше сгоден за покойната ми сестра Кина Д. Влахова, но Йонкова като закараха в Диарбекир, сестра ми се ожени за Христо Начов Инжето, и той покойник.

В това [съ]заклятие бяхме аз, първият Дако Д. Влахов, а сега монах Даниил, майка ми Дона Дикова Влахова, брат ми Иван Д. Влахов, зетовете ми Христо Милчов Бояжиев и Христо Начов Инжето, Димитър Милчов Бойжиев, Васил Йонков апостол, майка му Йонковица Вутюва, даскала, които беше в Гложене, от град Етрополе, Христо Ценов - покойник, свещениците поп Никола Цаков, поп Михал Стефанов, Захари поп Стефанов, Крайо Ненов, Йончо Йотов, Никола Йотов, който беше кмет в селото ни, Гецо Нейков, калугерите [х]а[д]жи Евтимий и поп Кирил - също калугер, Дико Йотов Влахов, Милчо Драганов Бояжията, Цако Диков Киражият - той кара Обшия с коня си с парите на обраната хазна. Всички [са] покойни освен аз, който съм жив и здрав досега и съм на седемдесет и две години, и Гецо Нейков, който свиреше с гайдата. Всички са отишли във вечния покой, Бог да ги прости и упокои, гдето свети неговото Светло лице.

Оставам Ваш непознат,

а чел съм за вас във вестниците

монах Даниил

на Гложенския манастир

„Свети Великомученик Георгия“

Захари Стоянов, Бог да го прости, и вие, мисля, със Стоян Заимов пак дохождахте по Тетевен. След Освобождението от турското робство, ако се не лъжа, а ви зная, че сте писател. Дано Бог ни събере живи и здрави да се видим лично, че името ви е прочуто - Страшимиров.

П.П. Да ви кажа - Йонков имаше брат. Цано Йонков, но в село имаше шпионин, който предаваше, каквото се научи за Комитета, и го предаваше на турското правителство. Той подмами брата на Васил Йонков, та да предаде документите на турското правителство, и той ги даде на мелизимина, който беше дошъл в селото ни по издирване Комитета. Но благодарение на кмета Никола Йотов Стоянов го взе в къщата си на конак - квартира, напои го, че пиеше много, и му даде няколко турски лири и той се съгласи, та ги изгориха в огъня, и тъй останахме незакарани в София при Левски и Димитра Общи и Васил Йонков.

Като ги изгориха, искаше да закара само брата ми - Иван Диков Влахов вързан, понеже Общи Димитър и Васил Йонков заедно с Киражията ги докараха в нашата къща при трима каймакане, които чакаха докарването им от селото, гдето бяха хванали Димитър Общи. Като го питах(а!) в тази къща спал ли си и той каза, че съм (е) спал няколко пъти, а повечето съм (е) спал на къщата на сина му Иован Диков Влахов. По тази причина исках(а!) да закарат и брата ми Иована. Но пак кметът примами мелизимена, даде му един кон и десет турски жълтици, и го напоиха добре, още му дадоха един килим за постилане и други неща. И така остана незакаран и несъден, но много време се надияхме (очаквахме) кога ще ни вържат и откарат. Защото Общи захвана да ги казва всички [х]ора, които ги знаеше. А Левски и Васил Йонков не казаха никого и тъй се спазихме от въжето и затвора. Името на турския шпионин премълчавам, защото, ако би да е нужен, ще ви кажа по-после, пак писмено. Ако има нещо да ме запитвате, то ви моля запитайте ме с писмо. Аз ще ви отговарям пак писмено.

Същия

Монах Даниил от село Гложене

сега на Гложенски Манастир „Свети великомъченик Георги“

БЕЛЕЖКИ

1. Тия - вместо те.

2. Тогава.

3. Заминаха.

4. В лодката. (Погрешно, б. р.)

5. Ако не беше станала комунистическата революция. Освен в Гложене, комунистическа революция в септември 1923 г. се обяви още и във Видраре, близо до Голям Извор. Гложене беше вече умирено, когато стигнах в него, но революционерите от Видраре бяха отстъпили към манастира в планината. Игуменът, който беше в Гложене, както и местните власти, ме въздържаха да се кача горе.

(Следва)