ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 29

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИККЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

IV. СТРАННОТО УХАЖВАНЕ НА ДЖАРНДИС

Когато Естер пътува с карета за Лондон след смъртта на мис Барбари, непознат джентълмен се опитва да я утеши. Той изглежда знае коя е мисис Рейчъл, бавачката на Естер, която е наета от мис Барбари и която се раздели с Естер съвсем безразлично, а джентълменът явно не я одобрява. Когато той предлага на Естер парче торта с дебела захарна корица и пастет от превъзходен гъши дроб, а тя отказва, казвайки, че всичко е твърде претоварващо за нея, той измърморва: „Пак не ми провървя!“ - и хвърля двата пакета през прозореца със същата лекота, с която след това се отказва от своето щастие. По-късно научаваме, че това е най-милият, най-добрият и приказно богатият Джон Джарндис, който привлича като магнит към себе си хората - и нещастни деца, и мошеници, и измамници, и глупаци, и фалшиви филантропи, и луди. Ако Дон Кихот беше дошъл в Лондон по времето на Дикенс, предполагам, че неговото благородство и добро сърце щяха да привлекат хората по същия начин.

Още в седемнадесета глава се появява за първият път намек, че Джарндис, белокосият Джарндис, е влюбен в Естер, която е на двадесет и една години, и мълчи за това. Темата за Дон Кихот оповестява лейди Дедлок, когато среща група гости на съседа си мистър Бойторн и ѝ представят младите хора. „Приличате на безкористен Дон Кихот, но внимавайте да не загубите репутацията си, ако покровителствате само такива красавици като тази“ - каза лейди Дедлок, като се обърна през рамо към мистър Джарндис“. Забележката ѝ се отнася за това, че по молба на Джарндисс лорд-канцлерът го назначава за настойник на Ричард и Ада, въпреки че същността съдебният спор е как точно да се подели богатството между тях. Затова лейди Дедлок говори за донкихотството на Джарндис, имайки предвид, че осигурява подслон и подкрепа на тези, които по закон са негови опоненти. Настойничеството над Естер е негово лично решение, след като получава писмо от мис Барбари, сестра на лейди Дедлок и родна леля на Естер.

Известно време след болестта на Естер Джон Джарндис решава да ѝ напише писмо с предложение. Но – и в това е целият смисъл – се създава впечатлението, че той, по-възрастен от Естер най-малко с тридесет години, ѝ предлага брак, като иска да я защити от жестокия свят, че той няма да се промени по отношение на нея, ако остане неин приятел, без да става неин възлюблен. Донкихотството на Джарндис е не само в това, ако моето впечатление е правилно, но и във всичко планирано да се подготви Естер да получи писмо, чието съдържание тя може да разбере добре и което трябва да се изпрати по Чарли след седмица размишления: „От онзи зимен ден, когато ти и аз пътувахме с пощенската карета, вие ме накарахте да се променя, мила моя. Но най-важното е, че оттогава вие се отнесохте към мене с безкрайно много доброта.

- Ах, опекуне, а вие? Какво ли не направихте за мене оттогава!

- Е - каза той, - няма какво да си спомняме за това сега.

- Но възможно ли е да се забрави това?

- Да, Естер - каза той меко, но сериозно, - това сега трябва да се забрави... да се забрави за за известно време. Всичко, което трябва да запомните е, че сега нищо не може да ме промени - завинаги ще остана такъв, какъвто ме познавате. Можете ли да бъдете сигурна в това, скъпа моя?

- Мога; твърдо съм сигурна - казах аз.

- Това е много - промълви той. - Това е всичко. Но не бива да се хващам за думите ви. Няма да напиша това, което мисля, докато не се убедите, че нищо не може да ме промени, какъвто ме познавате. Ако имате и най-малкото съмнение, няма да напиша нищо. Ако след зрял размисъл сте убедени в това, изпратете Чарли при мен „за едно писмо“ точно след седмица. Но не я изпращайте, ако не сте напълно сигурни. Не забравяйте, че в този случай, както във всички останали, разчитам на вашата искреност. Ако нямате увереност, не изпращайте Чарли!

- Опекуне - отговорих аз. - Вече съм сигурна. Не мога да променя убеждението си, както вие не можете да се промените към мене. Ще изпратя Чарли за писмото.

Той стисна ръката ми и не каза нито дума повече“.

За възрастен мъж с дълбоки чувства към млада жена предложението при такива условия е наистина акт на себеотрицание и трагично изкушение. Естер от своя страна го приема съвсем простодушно: „Великодушието му е по-високо от промяната, която ме обезобрази, и срама, който наследих”. Дикенс ще премахне постепенно промяната, която е обезобразила Естер, в последните глави. В действителност - и това не изглежда да хрумва на никоя от заинтересованите страни, нито на Естер Съмърсън, нито на Джон Джарндис, нито на Чарлз Дикенс - бракът може да не е толкова добър за Естер, колкото изглежда, тъй като този неравен брак ще лиши Естер от нормално майчинство и, от друга страна, ще направи любовта ѝ към друг мъж незаконна и неморална. Може би чуваме ехо от темата за „птицата в клетка“, когато Естер, проливайки щастливи и благодарни сълзи, се обръща към своето отражение в огледалото: „Когато станеш господарка на Студения дом, ще трябва да бъдеш весела като птица. Впрочем, винаги трябва да бъдеш весела; така че да започнем от сега."

Взаимната връзка между Джарндис и Уудкорт става видима, когато се разболява Кеди:

- Знаете ли какво – каза бързо опекунът ми, - трябва да извикаме Уудкорт.

Харесва ми околния път, който той използва – какво е това, неясно предчувствие? В този момент Уудкорт се готви да замине за Америка, където често във френските и английските романи отиват отхвърлените любовници. След около десет глави разбираме, че мисис Уудкорт, майката на младия лекар, която преди това, досещайки се за привързаността на сина си към Естер, се е опитвала да разстрои техните отношения, но се е променила към по-добро, тя вече не е така гротескова и говори по-малко за своето родословие. Дикенс подготвя за своите читатели една приемлива свекърва. Отбележете благородството на Джарндис, който предлага на мисис Уудкорт да живее в един дом с Естер – Алън може да ги навестява и двамата. Научаваме също така, че Уудкорт не заминава в края на краищата за Америка, а става селски лекар в Англия и лекува бедни хора.

След това Естер научава от Уудкорт, че той я обича, че нейното „грапаво лице“ не се е изменило изобщо за него. Прекалено късно! Тя е дала дума на Джарндис и мисли, че бракът се отлага само заради траура около мойка ѝ. Но Дикенс и Джарндис вече имат отлична изненада. Сцената като цяло не може да се нарече успешна, но може да зарадва сантименталния читател. Наистина, не е съвсем ясно знае ли в този момент Уудкорт за годежа на Естер, защото ако знаеше, едва ли би говорил за своята любов, даже в толкова изящна форма. Но Дикенс и Естер (като разказваща за случилото се) ни мамят – те знаят, че Джарндис ще изчезне благородно. Затова Естер и Дикенс се канят да се позабавляват за сметка на читателя. Тя казва на Джарндис, че е готова да стане „стопанка на Студения дом“. „Да речем, през следващия месец“ – отвръща Джарндис. Той отива в Йоркшир, за да помогне на Уудкорт да си намери дом. След това моли Естер да види какво е избрал. Бомбата се взривява. Името на този дом е същото – Студеният дом, и Естер ще бъде негова стопанка, защото благородният Джарндис я отстъпва на Уудкорт. Това е славно подготвено, а следва и награда: мисис Уудкорт, която е знаела всичко, вече одобрява съюза. Накрая разбираме, че Уудкорт е открил сърцето си със съгласието на Джарндис. След смъртта на Ричарт се затопля слабата надежда, че Джон Джарндис все пак може да си намери млада жена – Ада, вдовицата на Ричард. Но така или иначе Джарндис е символичен опекун на всички нещастници в романа.

(Следва)