ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 8. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ВЪЗХВАЛА НА ПАМЕТТА

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА

6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС / ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“ / КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРК“ / ИСУС – НЕРАЗБРАНИЯТ БОЖИ СИН / ПАМЕТТА НА МАРК ЗА ИСУС

7. КАЛЕЙДОСКОП ОТ СПОМЕНИ ЗА ИСУС: ЙОАН, ТОМА И ДРУГИ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ / ДРУГИ СПОМЕНИ ЗА ИСУС, / ОБОБЩЕНИЕ: ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „НОВИЯ ЗАВЕТ“ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЮДА“ / ПО-КЪСНИ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

8. В ЗАКЛЮЧЕНИЕ: ВЪЗХВАЛА НА ПАМЕТТА

Подобно на повечето автори и аз получавам много писма от читатели. Редица от тях изразяват гледна точка, която ме потиска. Тя е свързана с въпроса за важността на паметта. За да я обясня, ще направя малко отклонение.

Основна част от моята професионална дейност - като преподавател, изследовател, лектор и писател - е съсредоточена около исторически теми. Винаги, когато подхождам към „Новия завет“ от историческа гледна точка (а това е често), споменавам проблема с източниците.

• Евангелията са написани десетилетия след смъртта на Исус.

• Евангелистите не са познавали лично Исус.

• Евангелистите дори не са срещали хора, които са познавали Исус.

• Евангелията са пълни с несъответствия и противоречия. Те предават думите и описват делата на Исус по различен начин.

Затова за реконструирането на живота на Исус е необходимо да се разработят строги критерии за достоверност и да се приложат към източниците. Само по този начин ще отделим историята от по-късните изкривените спомени.

Аз съм историк. Интересува ме миналото. Някои свои виждания за него очертах в тази книга. И този път акцентът беше върху паметта: както изкривената памет за Исус, така и точната (историческото зърно, което се съдържа в редица евангелски повествования). Защото не всички наши спомени са измамни. Такива са и спомените за Исус: от източниците знаем много за неговия живот.

Освен това подчертах, че изследователите на паметта не се занимават само с нейните аберации. По-специално, има такава интересна област като „история на паметта“ („мнемоистория“, според Асман). В дадения случай това ни помага да видим светлината, която спомените за Исус хвърлят върху хората, които са го помнели: защо Марк, Йоан, Тома и други са имали именно такъв спомен за Исус? Как техните исторически условия могат да обяснят характера на техните спомени?

Но в много читателски писма въпросът е поставен по следния начин: ако евангелията съдържат нещо недостоверно, тогава те не са напълно истински. А тъй като не са напълно истински, не си струва да се четат.

Това за мене е огорчаващо. И вероятно моето огорчение ще ви учуди. Но го има.

Наистина, работата на историка изисква строго критично отношение към източниците на информация, дошли до нас от миналото. Очевидно някои читатели смятат, че този подход към източниците е характерен само за атеистичните, безчувствените и либералните историци, които не вярват в чудеса и искат да унищожат религията. Всъщност всички историци си служат с материалите по този начин. Причината някои читатели да възразяват срещу подобен подход към евангелията е, че не са свикнали с историческия анализ на Библията.

Освен това, въпреки че подхождам към Библията като историк, изобщо не смятам, че този подход е единственият възможен. Не ми е приятно, когато хората си мислят, че тъй като евангелията съдържат несъответствия, неправдоподобни факти и исторически грешки, те трябва да бъдат изхвърлени на бунището на историята.

Да, християнството често се разглежда като „историческа“ религия и ако възникват проблеми с историческата достоверност, се появяват проблеми и със самото него. Разбирам това много добре. Според мене обаче в християнството има нещо повече от история. И изобщо животът, смисълът и истината не се свеждат до въпроса колко достоверно е описано дадено събитие в някакъв древен текст.

От моя гледна точка ранните християнски евангелия са много повече от исторически източници. Това са спомените на ранните християни за личността, която са смятали за най-важна личност в историята. Да, ако погледнете тези спомени от исторически ъгъл, те напълно могат да бъдат изкривени. Но това не ги обезценява (поне за мене). В крайна сметка така е устроен животът. Няма неизкривени спомени.

Наистина, всички новозаветни спомени се различават един от друг и следователно не са напълно надеждни. Но това не означава, че трябва да ги изхвърлим като боклук. Защото спомените на един човек винаги са различни от спомените на друг човек, дори когато говорим за едно и също събитие. Така работи паметта.

И действително спомените на евангелистите са повлияни от техния живот, съдба и грижи. „Настоящето“ оставя своя отпечатък върху това какво и как са помнили за миналото. Което обаче не означава, че евангелията са остатък от древността. Защото всички спомени за миналото се задействат и формират от настоящето.

Неприятно ми е, че за много хора светът се е вбил като клин в историята. Например, ако нещо не се е случило, то не е вярно (във всеки един смисъл). Наистина ли? Нима така възприемаме живота? Нима намираме смисъл само в здравите и надеждно установените факти от миналото? Защо би трябвало?

Нима всичко е безсмислено, освен надеждните факти от миналото? Помислете колко прекрасни неща има наоколо: любими хора и приятели, работа и хобита, религия и философия, разходки и романи, поезия и музика, добра храна и добро питие.

Нека дам само един пример, далечен от „Новия завет“. Ще се откажем ли от литературата на основание, че голяма част от нея е измислена? Главният герой на прекрасния роман на Дикенс "Дейвид Копърфийлд" не е съществувал. Това обезценява ли книгата? Ще кажете: „Но това е друга работа, защото става дума за художествена литература.“ Да, художествена литература е. И може да преобърне целия ни живот, защото е изпълнена със смисъл, въпреки че нейните герои не са съществували.

Ще подкопаят ли историческите открития силата на литературните шедьоври? Да речем – докажат ни, че „Крал Лир“ не е написан от Шекспир. Ще намалее ли съкрушителната му сила? „Доувър бийч“ ни кара да настръхнем – ще бъдем ли разочаровани ако научим, че Арнолд е имал съвсем други неща в ума си, когато е гледал за последен път Ламанша?

Литературата ни привлича независимо от историческата достоверност. Да, и музиката. И скулптурата. И изобщо цялото изкуство. А евангелията са не само исторически свидетелства за миналото, но и произведения на изкуството.

Освен това те са писмени форми на паметта. Повечето от нас пазят много спомени: за детството, за родителите си, за приятелите си, за романтичните си връзки, за постиженията си, за пътуванията си, за удоволствията си и милиони други неща. Други спомени са мъчителни: за болката, за страданието, за неразбирането, за разрушените отношения, зафинансовите сътресения, за насилието, за изгубените близки и милиони други неща.

Когато осмисляме и си спомняме миналото – хора, места, събития, – ние нямаме априорна нагласа да проверяваме всеки спомен, за да гарантираме неговата историчност. Ние не проверяваме достоверността дни наред. Достатъчна ни е паметта.

Да, паметта може да бъде крехка, ненадеждна и погрешна. Но каквото го има, това е. Ние живеем с тази памет. Ако някой каже, че сме разбрали всичко погрешно, може да се съгласим и да поправим своите спомени. Или, както често се случва, може да не не се съгласим, настоявайки на своето.

Ние живеем не само със своите спомени, но и със спомените на другите хора. Споделяме живота си с хората около нас. А хората около нас споделят живота си с нас. Но има само един начин да споделим живота си отвъд дори една несъществуваща наносекунда от настоящето: да споделим живота си посредством паметта. Нашето настояще е повлияно от миналото: както личното, така и на другите. И нашето настояще дава форма на миналото. А двете дават форма на мисълта за бъдещето. Животът ни никога не протича изолирано от нашето минало или от миналото на другите хора. Да живеем и да споделяме спомени – това е нашият живот.

Евангелистите споделят спомени от миналото. Да, те могат да бъдат анализирани от историците, за да разберат какво се е случило в живота на Исус. С това аз си изкарвам хляба. Но ако евангелията не бяха нищо друго, те биха били сухи, банални и безинтересни за всеки, освен за любителите на музейни рядкости. Евангелията са повече от исторически извори. И неслучайно техните спомени за човека, когото описват, променили света.

Нека отбележим: светът съвсем не бил преобразен – и не се преобразява – от историческия Исус. Ще кажете: как така, нали християнството е станало религия на Запада? Да станало е. Но може да се погледне на нещата по различен начин. Два милиарда души на Земята са верни на паметта за Исус. Много ли от тях имат това, което аз, историкът, бих сметнал за исторически точен спомен за основните факти от реалния живот и службата на Исус? Няколко хиляди? Това е малък процент. Така че не историческият Исус е преобърнал историята. Преобърнал я спомненият Исус.

За мене като историк е очевидно, че трябва да приемем сериозно това, което се знае за историческия Исус. Но спомненият Исус не може да бъде пренебрегнат.

Важно ли е до каква степен Проповедта на хълма е достоверна, както е отразена от Матей (Матей, 5-7)? За историка е важно. Но ако Исус не е казвал това, ще загуби ли тази проповед своята сила? Съвсем не. Тя се смята заслужено за едно от най-великите етични учения в историята на нашата планета.

Важно ли е до каква степен са достоверни разказите за чудесата: Исус изцелява болни, изгонва бесове или възкресява мъртви? И възкръснал ли е? За историка е важно. Но ако тези разкази не са исторически достоверни, лишава ли ги това от тяхната литературна сила? Мисля, че не. Те са невероятно привлекателни. Проникването в техния смисъл означава разбиране на текстовете, които нямат равни по отношение на вътрешната си радост и влияние върху света.

Важно ли е до каква степен е достоверно, че Исус се е смятал за Бог? За историка е важно. Но ако не се е смятал - а аз мисля, че не се е смятал, - този по-късен спомен за него е все пак изключително ценен. Без него вярата, основана на ученията на Исус, нямаше да разпери своите криле, Римската империя нямаше да изостави езичеството и историята на нашия свят щеше да поеме по невъобразимо различни пътища. Историята не е била променена от грубите факти – променила я паметта.

Да, паметта може да се изследва, за да се установи къде подвежда и лъже. И трябва да се изследва по този начин. Необходимо е да се изследва по този начин. През по-голямата си част от своя живот аз я изследвам по този начин. Но тя трябва да се изследва и от различен ъгъл, като се отдаде дължимото на вътрешната ѝ значимост и сила. Паметта е това, което осмисля живота, и не само личния, но и живота на всеки човек, живял някога на тази планета. Без нея не можем да съществуваме като социални групи и да действаме като индивиди. Паметта заслужава да бъде изучавана като такава: не само за да извлечем от нея исторически достоверни късчета, но и за да разберем какво казва за тези, които я притежават.

Християнската памет има особено, уникално значение. Християнската памет е преобразила нашия свят. Християнската памет предизвикала революция в историята на западната цивилизация. Християнската памет продължава да влияе на милиарди хора днес. Разбира се, християнската памет произлиза в крайна сметка от най-древните спомени за Исус. Те трябва да бъдат изследвани в търсене на информация за историческата личност, която стои в основата на тази памет. Но те също така трябва да бъдат изследвани от гледна точка на това, което казват за хората, които са живели след Исус, помнели са го и са пренесли преданията за него до нас, живеещите днес.

КРАЙ