ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 7. КАЛЕЙДОСКОП ОТ СПОМЕНИ ЗА ИСУС: ЙОАН, ТОМА И ДРУГИ / ДРУГИ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА

6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС / ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“ / КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРК“ / ИСУС – НЕРАЗБРАНИЯТ БОЖИ СИН / ПАМЕТТА НА МАРК ЗА ИСУС

7. КАЛЕЙДОСКОП ОТ СПОМЕНИ ЗА ИСУС: ЙОАН, ТОМА И ДРУГИ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“

ДРУГИ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

Разгледахме три вида спомени за Исус, възникнали в три различни общини и при три различни ситуации. Всички тези общини са помнели миналото заради настоящето и в светлината на настоящето. Няма съмнение, че много от техните спомени са исторически ненадеждни и погрешни: Исус, който е живял, учел и умрял в римската Палестина, реално не е правил това и не е казал тези думи. Да, хората в общините са смятали спомените си за Исус за исторически верни. (Това не може да се докаже, но е повече от вероятно.) Реалността обаче била различна. И както виждаме, спомените са много различни един от друг, дори понякога се изключват взаимно.

Но общините не се опитвали да изградят точна реконструкция. Те не включвали историци, имащи намерение да разработят строги научни критерии и да ги използват, за да установят какво е казал и направил Исус. В по-голямата си част те били обикновени вярващи, които чували разказите, съществували отдавна в устната традиция: разкази за това кой е бил Исус, на какво е учел и каква мисия е дошъл да изпълни. Тези истории от миналото винаги са били разказвани в светлината на това как разказвачите са разбирали актуалността и значимостта на Исус за настоящето. Хората пазели и разказвали преданията за Исус, защото той означавал нещо важно за тях и за тяхната житейска ситуация. И именно тази памет – пазена, помнена и предавана от християните при техните перипетии – им помагала да осмислят света и своята съдба.

Но не трябва да мислим, че знаем само три вида спомени за Исус: тези, които са отразени в евангелията от Марк, Йоан и Тома и тези, които разгледахме по-горе. Всеки известен ни раннохристиянски писател имал свой спомен за Исус, който се различавал по някакъв начин от спомените на другите ранни християни. Древните християнски текстове ни разкриват цял калейдоскоп от образи на Исус.

Ние нямаме възможност да опишем детайлно всички тези стари спомени за Исус. Въпреки това си струва да се спрем на няколко от тях, за да покажете богатството на палитрата. Избрах шестима учители и шест важни християнски текста: три от „Новия завет“ и три от други източници. Като цяло всеки от тях заслужава глава и дори книга. За някои от тях са написани много, много произведения. Но тук ние само накратко ще резюмираме спецификата на тези спомени.

Паметта на Павел за Исус

Когато се опитваме да се ориентираме в спомените на Павел за Исус, фактът, че имаме само седем негови писма с пастирски съвети към християните, е сериозна пречка. И няма пълно описание на това, което Павел си е спомнял и е мислел за Исус. Но все пак може да се окаже пълна изненада за много читатели (както казахме в глава 5), че Павел не казва почти нищо за земния живот на Исус. Въпреки че думите и делата на Исус са в центъра на новозаветните евангелия, тяхната роля в посланията на Павел е незначителна.

По отношение на земния Исус Павел се интересува най-вече само от две събития: смъртта и възкресението. Както самият той напомня на новопокръстените в Коринт: „Бях решил да не зная между вас нищо друго, освен Исус Христос, и то разпънатия.” (1 Коринтяни, 2:2). По-нататък в същото писмо той обобщава това, което винаги е смятал за изключително важно. „Христос умря за нашите грехове според Писанията... и възкръсна на третия ден според Писанията“ (1 Коринтяни, 15:3-5).

Така в текстовете, достигнали до нас, Павел не си спомня Исус като лечител, екзорсист, проповедник с притчи или вестител на идващото Царство. Исус като умиращ и възкръсващ Месия е това, за което Павел говори и богословства; ето на кого се радва и кого проповядва. Бог ще оправдае тези, които се доверяват в смъртта и възкресението на Исус. Какво друго може да има значение?

От това следва, че не е имало нужда новопокръстените от Павел християни да спазват еврейския Закон. И не трябва да го спазват (Римляни, 3:19-26; Галатяни, 2:15-21). Много е трудно да се каже дали Павел е смятал Закона за незадължителен и за тези, които са родени евреи: нямаме негови изявления по този въпрос. Но по отношение на езичниците позицията му е ясна. Езичникът, който смята за важно да спазва Закона, е в опасност да загуби своето спасение. Не е важен еврейският Закон (Галатяни, 2:11-21; 3:1-4; 10-14; 5:1), а само Христос (Филпяни, 3:2-11), Месията, който е умрял и е възкръснал, за да донесе спасение на света.

Паметта на Q за Исус

Още по-трудно е да се установи как си е представял Исус авторът на изгубения източник Q. Ако си спомняте, Матей и Лука са заимствали редица думи на Исус от Q, по-специално Блаженствата, Господната молитва, някои притчи и много етически поучения. Още през XIX век, когато само се предполага съществуването на хипотетичния източник Q, той се разглежда като сборник от изказвания на Исус без историята за неговата смърт и за възкресението. Може да се изненадате от самото съществуване на такъв текст: как един раннохристиянски автор би могъл да напише Евангелие, без да спомене Страстите? Не е ли това най-важното? Може ли едно Евангелие да заобиколи страданията и оправдаването на Исус?

Оказва се, че може. Да си спомним за „Евангелието от Тома“. Между другото, веднага щом е открито през 1945 г., учените веднага забелязват приликата му с хипотетичния източник Q: то не съдържа разказ за Страстите. Разбира се, това не означава, че „Евангелието от Тома“ е Q: има редица думи на Исус в Q, които не намираме в „Евангелието от Тома“ и обратно. Но те принадлежат към един и същи вид текстове.

Всеки автор, който смятал, че учението на Исус е по-важно от неговата смърт и възкресение, противоречи в крайна сметка на Павел. А в Q Исус се разбира главно като учител на велика мъдрост и на високи морални изисквания, като апокалиптичен пророк и вестител на близкия край на настоящето време, а също така и като чудотворец, чиито чудесата вещаят скорошното настъпване на деня на Съда. Авторът на Q вижда целта на християнския живот в следването на учението на Исус. Учениците на Исус са хора, които спазват неговите заповеди в очакване на идващото Божие царство.

Паметта на Матей за Исус

В известен смисъл анонимният автор на „Евангелието от Матей“ е бил солидарен и с Павел, и с Q. От техните концепции той е направил една самобитна смес. Както за Павел, така и за Матей Исус е особено важен с това, че умира за греховете на хората и възкръсва. Но за разлика от Павел, Матей смята живота на Исус преди разпъването на кръста за много важен. В много отношения Матей е хванал перото заради това: хората трябва да знаят какво е направил Исус и особено какво е казал. У Матей Исус излага обширни учения, сред които се откроява Проповедта на хълма с продължителност от три глави (вижте глава 5). Голяма част от тази проповед е взета от Q.

Спомените на Матей за Исус се различава значително от спомените на Павел в още едно отношение. Павел не иска християните (във всеки случай езичниците християни) да спазват еврейския Закон. В „Евангелието от Матей“ Исус се изявява като евреин, който сам спазва напълно Закона и заповядва на учениците си да го спазват. За Матей Исус е еврейският Месия, изпратен от еврейския Бог на еврейския народ като изпълнение на еврейския Закон. Да следваш Исус означава да вземеш за образец живота на евреина Исус, включително със спазването на Закона и то дори по-добре от повечето вождове на юдаизма (Матей 5:17-20). За да направите това, трябва не само да изпълнявате заповедите в буквалния смисъл (например „око за око, зъб за зъб“), но и да вникнете в тяхното дълбоко значение („обърнете другата си буза“; Матей 5:21–48), като по този начин ставате „съвършени“ пред Бога (Матей 5:48).

И ако според Павел Христос е донесъл "края на Закона" (Римляни, 10:4), Матей вижда ситуацията по различен начин: Христос е заповядал Законът да бъде спазван стриктно.

(Следва)