ВИКТОР СУВОРОВ / „ИДОЛЪТ НА ХЪЛМА“ / ГЛАВА 4 / НИКОГА НЕ ЗАДАВАЙТЕ ТОЗИ ВЪПРОС

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Ако нещо в тази глава ви се стори познато и вече публикувано в моя блог, това е защото Виктор Суворов публикуваше предварително отделни откъси, които са представени в блога ми в мой превод, а сега вече ги оформя като отделни окончателни глави от бъдещата си книга „Идол на кургане“. (Павел Николов)

„Историческата наука не е нищо друго освен повторение на едни и същи съждения, които никой не смее да оспорва. Накрая всеки ги повтаря така, както ги е учил в училище“. (Густав льо Бон, „Психология на тълпите“) [1]

1.

И така: участвал ли е Хитлер във Великата отечествена война, или не е участвал?

В ранните си ученически години не можех да разбера защо този въпрос не трябва да се задава, защо на моите учители от такъв въпрос, като на сиви вълци преди схватка, косите на тила им направо настръхваха.

Осъзнаването дойде след много години. Същността е в това, че този въпрос разрушава една цяла привидно неразрушима структура. Всеки отговор на този въпрос води до задънена улица.

Теоретично са възможни два отговора: отрицателен или положителен. Но само теоретично. Защото и двата отговора са неприемливи. Защото нарушават душевното спокойствие. Защото взривяват мозъка, изваждат го и го преобръщат.

2.

Да разширим кръгозора: участвали ли са във Великата отечествена война германските министри и фелдмаршали, генерали и адмирали, подчинените им войски и флотилии, милионите офицери и войници?

Имали ли са, или са нямали поне нещо общо с Великата отечествена война конструкторите на германските танкове и бойни самолети, работниците от военните заводи и изобщо всички хора, населяващи Германия?

Трябва ли е сред участниците във Великата отечествена война да се включат личният състав на германските наказателни батальони, охраната на Аушвиц и Бухенвалд, доблестните бойци от екзекуционните команди от Бабий Яр и от лагера на смъртта в Мали Тростянец?

Ако признаем, че ръководителите на нацистка Германия, милионите техни подчинени и поданици не са били участници във Великата отечествена война, получава се пълна глупост.

Получава се, че на нашата свещена земя изобщо не е имало нацисти. Самолетите на Гьоринг не са бомбардирали съветската авиация по мирно спящите летища, танковете на Гудериан и Гот не са затворили на 28 юни 1941 г. обкръжението в района на Минск, нямало е германци нито в Севастопол, нито край Сталинград, нито в покрайнините на Москва и Ленинград . И в сраженията за Берлин, Будапеща, Виена и Кьонигсберг хитлеристите също не са участвали.

Получава се, че по време на Великата отечествена война войниците от Червената армия са проливали кръвта си, защитавайки героично Заполярието и Северен Кавказ, Крим и Донбас, а враговете им никога не са се появявали по тези места.

Ако признаем, че нито Хитлер, нито цялата му проклета орда не са участвали във Великата отечествена война, тогава трябва да се съгласим с една несъмнена глупост: от 22 юни 1941 г. Червената армия се е е биела като самотен боксьор, който размахва героично юмруци в празна спортна зала, без противник пред себе си, без да получава ответни удари в зъбите.

3.

Нека сега някой се опита да даде положителен отговор на този въпрос.

Нека някой само заекне, че Хитлер трябва да бъде признат за участник във Великата отечествена война. Аз не се решавам на това. Предоставям възможността да се отличи някой безумен смелчак. Нека каже, че фюрерът на германския народ и ръководените от него народни маси на Германия са участвали във Великата отечествена война.

От такъв отговор следва еднозначно, че нито ръководителите на Третия райх, нито нацистката партия, нито Вермахтът, нито структурите на СС, нито целият народ на Германия са направили нещо лошо. Те просто са участвали най-активно във великата, свещената и справедлива война.

Гарантирам: положителният отговор на този въпрос ще бъде признат веднага за оправдание на нацизма. Защото участието във Великата отечествена война е дело свято и праведно.

За тези, които се опитат да привлекат хитлеристите към великите дела, за тези, които се опитат да дадат положителен отговор на този въпрос, е предвиден член от Наказателния кодекс на Руската федерация.

И правилно.

Положителният отговор следва да се квалифицира като оправдание на нацизма. Привържениците на подобни възгледи трябва да бъдат преследвани и затваряни безмилостно.

Затова се въздържайте от всякакви, както положителни, така и отрицателни, отговори на този въпрос. Нали не искате да лежите по затворническите нарове. И аз не искам.

4.

Ако ръководителите на Третия райх и всички останали нацисти бъдат признати за участници във Великата отечествена война, тогава недовършените нацисти трябва да се считат за заслужили ветерани, обичани и уважавани, да се възпяват техните подвизи, да се награждават с ордени и да им се отстъпва място в трамвая.

И още ще се опитаме да си представим една ситуацията: на 16 октомври 1946 г. дикторът на московското радио прочита тържествено съобщение на Телеграфната агенция на Съветския съюз. Съдържанието е следното:

„Днес с присъдата на Международния съд в Нюрнберг са обесени дванадесет участници във Великата отечествена война: Херман Гьоринг, Йоахим фон Рибентроп, Ханс Франк...“

Звучи някак си лошо.

Но ако се признае, че подсъдимите не са участвали във Великата отечествена война, тогава не е ясно какви обвинения би могъл да повдигне срещу тях прокурорът на Сталин Роман Андреевич Руденко, главен обвинител от страна на СССР на Нюрнбергския процес.

Трябва нацистките престъпници да бъдат съдени от американските и британските съдии за куп престъпления срещу други народи и държави през Втората световна война, но не и за престъпления през Великата отечествена война, към която подсъдимите не би трябвало да имат нищо общо.

* * *

И така: участвала ли е Германия във Великата отечествена война, или не е участвала?

На този много конкретен въпрос е теоретично възможно да се дадат само два отговора: да или не.

Всеки от двата отговора е неприемлив.

Следователно нещо не е наред не с възможните (или по-скоро с невъзможните) отговори, а със самия въпрос.

БЕЛЕЖКА

1. В Русия тази книга е издадена под името "Психология на народите и масите". Като автор на книгата е посочен Гюстав Лебон.

Макар че името на автора е Gustav Le Bon.

Да се пише това име слятя е почти същото като да се представи името на главния герой от „Тримата мускетари“ в нова форма: Шарл Дартанян. Или да се твърди, че на 23 август 1939 г. в кабинета на другаря Сталин пактът за разделянето на Полша, тоест за началото на Втората световна война, е подписан заедно с другаря Молотов от германския външен министър Йоахим Фонрибентроп.

Но нека не изкривяваме чуждите имена, а с тях и световната история.

Не само името на великия психолог, но и заглавието на книгата му трябва да се изписва по различен начин.

Гюстав Льо Бон дава на трактата си звучното име „La Psychologie des Foules“ – „Психологията на тълпите“.

Тази книга е за безмозъчните тълпи, а съвсем не за някакви благородни народни маси.

Но в нашата велика страна, в която безмозъчните тълпи винаги дружно и единодушно са гласували за всяко решение на вождовете, не само заглавието, но и съдържанието на книгата трябвало да бъде леко коригирано противно на замисъла на автора.

(Следва)