Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.
Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 534
Бележка за калугерката Евгения
Бележка
Карлово, 15. VI. 1923 г.
Госпожа Елена В. Патева, сега х. Елена, си спомня следното относно покалугеряването и възпитанието на монахинята Евгения Ив. Бояджиева.
В Калоферския женски метох имало една калугерица Евдокия, родом от Казанлък, но покалугерена в Калоферския женски манастир (метох). Кога, как и защо - не се знае, но тя е ходила в Белград при тамошния митрополит. Използвала е познанството си с него и го замолила да изучи 1-2 български момичета на четиво. Той се съгласил да ги изучи на стипендиянски условия, обаче с условие да бъдат тези момичета покалугерени и да немат повече от известна възраст, вероятно 14—15—16 години. Иначе не може.
Вероятно Евдокия е взела средства оттам и се е върнала да дири момичета. В метоха се срещнала с друга карловска калугерица София, при която се учела и Анна Ив. Бояджиева (Евгения) като нейна (на София) племенница.
Понеже Анка Ив. Бояджиева (позната на Васил Левски от Карлово и по-късно от Белград, когато Левски е легионер – бел. П. Н.) е била развито момиче, решили двете калугерици, Евдокия и лелята София, да предложат на Анка да се покалугери само и само да се изучи. Тя се съгласила. Нейните родители се съгласили, обаче възрастта е била по-голяма, та е станало нужда да издават кръщелно свидетелство с по-малко години, за да отговаря на условията.
Покалугеряват я и ѝ дават монахинско име Евгения.
Заедно с една нейна другарка, момиче калоферче, също покалугерено, но което в Белград се споминало преди да завърши учението си, двете били отведени в Белград от същата стара калугерица Евдокия, която е стояла там, докато Евгения е завършила курсовете.
Значи първичната идея, първата инициатива за изпращането на Евгения на учение се дължи на оная калугерка Евдокия, която е била здрава, едра, умна калугерка и е искала да влее един учен елемент в женското общество, в метоха или гдето и да е за просвета на своя край.
Имало стари жени, които още помнели коя е тази калугерка Евдокия, как се казвала по-преди, как е дошла за калугерене в Калофер от Казанлък и какви други деятелности и роля е имала в пречистия тогава женски метох в Калофер. [1]
БЕЛЕЖКИ
1. Тази бележка принадлежи на семейството на покойната монахиня Евгения в Карлово. Предадена ми е в същия град през време на моята обиколка за проучване.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.