ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 25

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИККЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

* * *

Гюстав Флобер е изразил ярко своя идеал за писател, отбелязвайки, че подобно на Всевишния, писателят трябва да бъде в своята книга никъде и навсякъде, невидим и вездесъщ. Има няколко важни художествени произведения, в които присъствието на автора е ненатрапчиво по начина, по който Флобер е искал, въпреки че самият той не е постигнал своя идеал в „Мадам Бовари“. Но дори и в произведения, където авторът е идеално ненатрапчив, той все пак е разпръснат из цялата книга и липсата му се превръща в някакво сияещо присъствие. Както казват французите, „il brille par son rejects“ – „блести с отсъствието си“. В „Студеният дом“ се срещаме с един от онези автори, които, както се казва, не са върховни богове, разлети във въздуха и непроницаеми, а безцелни, приятелски настроени, изпълнени със съчувствие полубогове, които посещават своите книги под различни маски или изпращат там много посредници, представители, поддръжници, шпиони и подставени лица.

Има три вида подобни представители. Нека ги разгледаме.

Първо, ако разказва от първо лице, самият разказвач е „аз“ - герой, опора и двигател на разказа. Разказвачът може да се появи в различни форми: може да бъде самият автор или герой, от чието име се разказва историята; или писателят измисля автор, когото цитира, както Сервантес измисля арабския историк; или треторазреден герой става временно разказвач, след което писателят отново взема думата. Основното тук е, че съществува определено „Аз“, от чието име се разказва историята.

Второ, някакъв представител на автора - аз го наричам филтриращ посредник. Такъв филтриращ посредник може да съвпада или да не съвпада с разказвача. Най-типични филтриращи посредници, които познавам, са Фани Прайс от „Мансфийлд парк“ и Ема Бовари в сцената с бала. Това не са разказвачи от първо лице, а герои, за които се говори в трето лице. Те могат или не могат да изразяват мислите на автора, но тяхната отличителна черта е в това, че всичко, което се случва в книгата, всяко събитие, всеки образ, всеки пейзаж и всеки герой се вижда и усеща от главния герой или героиня като посредник, който филтрира разказа през собствените си емоции и представи.

Третият тип са така наречените „перри" - може би от "перископ", като пренебрегнем двойното "р", а може би от "париране", "защита", свързани някак си с фехтовалната рапира. Но това не е важното, защото самият аз измислих този термин преди много години. Той означава привърженик на автора от най-нисък ранг - герой или герои, които в цялата книга или в някои части от нея, изпълняват като че ли служебни задължения и чиято единствена цел, чийто raison d'être (фр. „основание за съществуване“ – бел. П. Н.) е да посетят местата, които авторът иска да покаже на читателя, и да се срещнат с онези, с които авторът иска да запознае читателя; в такива глави перри едва ли има собствена личност. Той няма воля, няма душа, няма сърце - нищо, той е просто странстващ перри, въпреки че, разбира се, може да възвърне себе си като личност на друго място в книгата. Перри посещава някое семейство само защото авторът трябва да опише домакините. Перри е много полезен. Без перри понякога е трудно да се насочва и да се задвижва повествованието, но е по-добре да оставите веднага перото, отколкото да позволите на перри да влачи нишката на разказа, както куцащо насекомо влачи след себе си прашна мрежа.

В „Студеният дом“ Естер играе и трите роли: тя е частично разказвач, заместваща като бавачка автора - ще говоря за това по-късно. Тя също е, поне в някои глави, филтриращ посредник, който вижда събитията по свой начин, въпреки че гласът на автора често я потиска, дори когато историята се разказва от първо лице; и трето, авторът я използва, уви, като перри, премествайки я от място на място, когато трябва да се опише един или друг герой или събитие.

В „Студеният дом“ има осем структурни особености.

(Следва)