Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.
Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 532
В. Караиванов до Народния комитет
Карлово 19 март 1923 г.
Уважаеми г-н Станев, [1]
Случайно ми пропадна в ръцете подробно обяснение по отрязването втория път на косата на Левски и счетох за допълнение да Ви го съобщя.
На първо Възкресение след отпуска на църквата „Св. Богородица“.
Дякон Игнатие съвсем спокоен бил, даже и весел, отишъл с хаджи Георги поп Христов, Христю Василев Пулев в къщата на поп Христю Хад. Марков. Прекарал няколко часа в забележителна радост, похапнал даже с охота и с видимо хладнокръвие Дякона прошепнал на Хаджи Георги: „Хаджи, ще вземеш ножиците и един гребен.“ Хаджията, като познавал по отрано решителността на Дякона, без възражение приел да изпълни желанието му.
Поп Христю, като забележил приготвените ножици и гребен, учудено запитал: „Защо Ви са тези неща, и на днешния ден сте наумили нещо“. „Ще се приготвим за празника, ще си поправим малко косите“, отговорили Хаджията, Христо Пулев и Дякона. Напущат домашната веселба и излизат на западната част на града в Алтън Чаир. С пристигането си Дяконът свалил калугерската си шапка, оставил я настрана и се обърнал към другарите си с ясен и спокоен глас: „Другари, от днес аз преставам да нося тази калугерска шапка.“
Това предисловие не бе разбрано от другарите му, но скоро бяха избавени от недоумението, когато казал: „Хаджи, вземи ножиците и отрежи косите ми.“ Хаджията и Христо Пулев останали вкаменени на местата си и чак тогава разбрали за какво ще послужат ножиците и гребенът. Лицето на Дякона било тихо и спокойно и се учудил на нерешителността на другарите си.
„Не дръзвам да сторя това. Не вземам на себе си тази тежка отговорност, Дяконе. Тази хубава златна коса е превъзходно украшение на челото ти, на службата ти. Не мога да изпълня желанието ти“ - с треперещ от вълнение тон произнесъл тези думи Хаджията.
„Хаджи, ти ще отрежеш косата ми. Нека всичката отговорност за тази ти постъпка, която вършиш по мое желание, падне върху ми“ - и погледът му се срещнал с Хаджийовият.
С разтреперана ръка Хаджията взел ножицата и нерешително се издигнал да отреже косата, която Дякона бе прибрал в ръката си и определяше къде ще се отреже. Ръката силно затреперила, когато ножицата опрела до косата. Хаджията се напънал да надвие силите си, свил двата си пръста и отрязал само няколко косъма, и ужасно пребледнял, свалил ножицата. Дяконът осъдил строго боязливостта на другарят си и поканил Христо Пулев да извърши отрязването. Христо Пулев се възпротивил и страхливо заявил на Дякона, че за нищо не би се съгласил на това. Дякона решително се обърнал към тях и извикал: „Аз съм твърдо решил да сваля косата си и да хвърля шапката. Ако вие, страхливци, не дръзнете, аз сам ще извърша това. Вие ще имате само една длъжност да изгладите неравностите на останалата коса.“
Като казал това, той свил отново в ръка косата си, силно стиснал ножицата и целият златен сноп коса спокойно показал на другарите си. Тогава той прибрал отрязаната коса, навил на пръстите си на снопче, свил я добре в книга и турил в пазвата си, и извикал силно: „Тя ще се пази за вечно възпоминание“. Един крехък смях събуди другарите му и отвърза устата им. След това Дякона разкри горната си дреха, извади скрития там хубав фес. „Вие се учудвате - казал той, - не затуй, че отрязах косата си, не ще ли да бъде странно, ако аз след този акт пак да наложа калугерската шапка."
Господин Станев,
Взето е предвид да се фотографират къщите и местата, къде то се е крил Левски и където е ставало събирането на Комитета, та ако има нужда да ви се изпрати от тия снимки, съобщете ни. Мисля, ако мога да изпълня да ви изпратя и преснимка от портрета на майка му на Левски.
Ваш В. Караиванов
БЕЛЕЖКИ
1. По-послешен секретар на Народния комитет, ноември. 1927 г.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.