ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 7. КАЛЕЙДОСКОП ОТ СПОМЕНИ ЗА ИСУС: ЙОАН, ТОМА И ДРУГИ / ПО-КЪСНИ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА

6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС / ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“ / КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРК“ / ИСУС – НЕРАЗБРАНИЯТ БОЖИ СИН / ПАМЕТТА НА МАРК ЗА ИСУС

7. КАЛЕЙДОСКОП ОТ СПОМЕНИ ЗА ИСУС: ЙОАН, ТОМА И ДРУГИ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ / ДРУГИ СПОМЕНИ ЗА ИСУС, / ОБОБЩЕНИЕ: ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „НОВИЯ ЗАВЕТ“, / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЮДА“

ПО-КЪСНИ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

Приблизително един век след краткия възход на Маркион и Теодот голяма в голяма част от християнския свят се оформило мнението, че всеки от тях е бил напълно прав в някои отношения и напълно грешал в други. Привържениците на Маркион били прави, като казвали, че Исус е Бог, но грешели, като отричали човешката му природа. Привържениците на Теодот учели правилно, че Исус е човек, но грешели, като не го смятали за Бог. Сформирал се консенсус: Исус е бил едновременно и човек, и Бог. А с течение на времето започнали да смятат, че Исус не е бил наполовина Бог и наполовина човек, а изцяло Бог и изцяло човек.

Първото официално църковно събрание, свикано за обсъждане на богословските въпроси относно природата на Христос, бил известният Никейски събор (325 г.). Там се събрали епископи от цялата християнска икумена. Противно на това, което понякога може да се прочете – в безценната класика като „Кодът на Да Винчи“ например, – всички участници вече вярвали, че Христос е едновременно Бог и човек. Но възникнал въпросът: как би могъл той да бъде Бог, ако има само един Бог? Може би той е някакво второстепенно божество, подчинено на Бога Баща и създадено от него в незапомненото минало? Или Христос е във всички отношения еднакъв и вечен с Бог Баща? Такива били двете основни предположения. В крайна сметка на Събора победило второто предположение, което се превърнало в господстваща/ортодоксална гледна точка на Църквата.

Ясно е, че всеки, който смятал Исус за Богочовек от плът и кръв, равен на Бога Баща, „помнел” живота му по различен начин от този, който смятал Исус само за човек (макар и надарен със сила свише) или само за Бог (макар и имащ вид на човек). За епископите от Никейския събор Исус наистина бил Бог в плът. Той е живял и преподавал, умрял и възкръснал като човек, но не простосмъртен човек, а Богочовек. Въпросните епископите и техните последователи вече не помнели онези аспекти от живота на Исус, в които той изглеждал подобен на всички нас, човешки несъвършен – аспекти, известни на неговите роднини, приятели и дори ученици. Хората, които познавали Исус, или не са предали тази информация, или впоследствие тя е била изгубена.

Споменът за Исус като вечен Бог, който ходил по земята като човек, бил повлиян от по-късните теологични идеи. Той е много различен от спомена на авторите от първите два века, които разгледахме в предишните две глави. Ранните спомени обаче също се различават един от друг. Вече знаем причината: многото разлики се дължат на природата на паметта. Паметта не е само информация и опит от преживяното. До голяма степен тя е свързана с настоящето. С това как си спомняме миналото, тясно свързано с нашия настоящ опит. Затова ние нямаме пряк и непосредствен достъп до миналото. Нашето съзнание достига до него само чрез несъвършените и еластични процеси на паметта.

(Следва)