АРТУР ШОПЕНХАУЕР / „ЗА ЖЕНИТЕ“

АВТОР: НАТАЛИ РАТКОВСКИ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

НЯКОЛКО ФАКТА ЗА ШОПЕНХАУЕР

Шопенхауер бил известен женомразец, но в същото време имал много голяма тежест в културните среди по целия свят. Възхищавали му се Фридрих Ницше, Рихард Вагнер, Алберт Айнщайн, Томас Ман, Курт Тухолски и Вилхелм Буш. Днес Шопенхауер би бил нещо като блогър, който пише същевременно очерци, есета и книги по философия. Инфлуенсър, така да се каже. Хората обсъждали неговите текстове в различни литературни салони от онова време и се вълнували или кимали одобрително с глава. Само с тази разлика, че жените например, които толкова активно атакувал с думи, нямали възможността да „оставят коментар“ или да се оплачат на редакцията, както нямали и лоби, способно да защити техните интереси.

Шопенхауер има изключително негативно отношение към жените. Той твърди, че жените са същества от втора категория, слаби, бездуховни и неспособни да възприемаме красивото: "С право женският пол може да се нарече неестетичен. Жените не са възприемчиви към музиката, поезията или визуалните изкуства", пише той в своето есе. Пак там той твърди, че по природа жените са лицемерни, не трябва да им се позволява дори да полагат клетва. Нещо повече - много жени са просто крадли. Любовта между мъжа и жената се обяснява от Шопенхауер изключително с животинското влечение.

НЕЩАСТНА ЛЮБОВ

Запазило се е само едно любовно стихотворение от Шопенхауер. Посветено е на актрисата и оперната певица Каролине Ягеман (нем. Henriette Karoline Friedericke Jagemann, 1777-1848), която е единадесет години по-възрастна от Шопенхауер и в която той е несподелено и нещастно влюбен на 21 години.

Каролине Ягеман

Каролине била известна със своята красота, талант и възпитание. Но в онези времена актрисите минавали за елитни проститутки - куртизанки или държанки. Не е изненадващо, че тя отхвърлила тогава зеления и неизвестен Шопенхауер. „Курвите трябва да умират на слама“ - гласял лист хартия, закован на входната врата на успешната актриса. Госпожа Ягеман не се радвала на много симпатии от страна на почтените граждани на Ваймар. Това, че тя, дъщеря на библиотекар, получавала приказна заплата като певица и актриса в дворцовия театър на малкия град и дори се движела в кръговете на княжеското семейство, се наблюдавало със завист, но с толерантност. Когато обаче станала любовница на херцог Карл Август и в крайна сметка му родила три деца, търпението се изчерпало. Уверената в себе си Каролине реагирала спокойно на враждебността, защото самият Гьоте се възхищавал на нейния талант. Под негово ръководство тя блестяла във всички водещи роли на сцената във Ваймар.

СКЪСВАНЕ С МАЙКАТА

Освен това Шопенхауер се скарал с майка си, писателката Йохана Шопенхауер (на немски: Johanna Henriette Schopenhauer, 1766-1838). След смъртта на съпруга си, бащата на Шопенхауер, тя продала фирмата и къщата му в Хамбург, след което се преместила във Ваймар, където кипял оживен културен живот и мадам Шопенхауер наистина разцъфнала. Във Ваймар тя имала литературен салон, чийто редовен гост и акцент в програмата бил Гьоте. Йохана била една от първите, които признали Кристиане Вулпиус, любовница и по-късно съпруга на Гьоте, като отворила за нея вратите на салона си и се грижела за приемането ѝ в обществото. Гьоте и съпругата му се отнасяли благосклонно към Йохана през целия си живот. Един от най-известните и емблематични романи на писателката Йохана Шопенхауер е романът "Габриела".

Майката Йохана и Адел, сестрата на Шопенхауер, били приковани една към друга през целия си живот. От една страна, защото инвестирали безразсъдно парите си в банка, която фалирала, и изгубили лъвския пай от състоянието си. В резултат от това те живеели с остатъците от наследството на Адел. Второ, защото Йохана била много разточителен човек и се опитвала с последни сили да създава впечатление за богата, знатна жена, което потапяло семейството в още повече дългове. Днес разходите ѝ биха се нарекли инвестиция в маркетинг за поддържане на имиджа. Защото приемите и вечеринките в литературния салон стрували много пари и трябвало да се спазва равнището, за да не се загуби положението и признанието в обществото.

Отляво Йохана Шопенхауер на 39 години с дъщеря си Адел през 1806 година, нарисувана от художничката Каролине Бардуа (нем. Caroline Bardua, 1781-1864), отдясно портрет на Йохана преди смъртта на съпруга ѝ през 1800 година. На единия портрет тя е млада, изпълнена със сили жена, а на другия, макар и шест години преди това, прилича на старица.

СКЪСВАНЕ СЪС СЕСТРАТА

Под тежестта на подозренията се объркали и отношенията на Шопенхауер със сестра му Адел (на немски: Adele Schopenhauer, 1797-1849). Той твърдял, че тя е в съюз с Йохана и я прикрива, а освен това е хвърлила око на неговите доходи, получени от баща му. През целия си живот той непрекъснато обвинявал майка си, че е пропиляла бащиното му състояние, въпреки че тя го разделила честно между децата си и Шопенхауер не бил на загуба. В същото време Адел, многостранна и талантлива, още приживе, за разлика от брат си, стана широко призната писателка, изплащала дълговете на майка си с текстове и преводи и с течение на времето поела домакинската работа и надзора на финансите. „Благодарение“ на разточителността на майка си и фалита на банката, тя била напълно лишена от зестра и не можела да се омъжи по това време; била принудена да работи за двама души, а по-късно не само да издържа Йохана, но и да се грижи за нея, когато тя получила инсулт. Ще припомним, че говорим за XIX век и за пълната липса на права за жените.

В същото време Шопенхауер живеел за собствено удоволствие без неприятности и проблеми, измъчван от вътрешни демони и липсата на признание. В младите му години малко хора се интересували от философа Шопенхауер. Когато Гьоте казал на Йохана, че синът ѝ ще получи широко признание в бъдеще, защото по това време той работел с младия Артур върху съвместни очерци, есета и по-късно върху известния трактат за цвета, тя възкликнала, че в едно семейство не може да има двама гении. Защото дъщеря ѝ била много по-талантлива. Уви, Адел така и не успяла да се реализира напълно, тъй като едва след смъртта на майка си успяла да отработи и изплати дълговете на Йохана, да подреди собственото си финансово състояние и да отиде на така желаното пътуване из Италия. Като наследство останали няколко литературни произведения на Адел Шопенхауер, които се преиздават и продават и до днес.

Очевидно в своето есе Шопенхауер говори конкретно за майка си, сестра си и за двете приятелки на Адел, с които са живеели като едно семейство, казвайки, че жените по природа живеят на ята. В същото време колко удобно било да бягаш от проблемите и отговорностите и да подозираш всички в алчност от разстояние, докато сестра му и майка му се борели за своето съществуване.

Печално е, че в крайна сметка този озлобен човек е бил цитиран и са прилагали редове от неговото есе като сериозен и обоснован аргумент.

И така, по-долу следва превод на текста на есето на Артур Шопенхауер „За жените“. Веднага ще направя уговорка, че заниманието с текст от XIX век и тогавашните модни начини на писане и изразяване, е удоволствие, но се опитах да запазя оригиналния стил на автора. На немски заглавието е "Über die Weiber". В съвременния немски език думата das Weib практически не се използва, защото е в среден род - като някакво неодушевено същество - звучи вече отрицателно и е много близка до обидна. В немския език от XIX век се използват и двете думи - Frau и Weib, но имат почти еднакво значение - жена, съпруга - и нямат негативна конотация. Илюстрациите към текста са избрани от мене и имат доста ироничен характер, както се разбира от някои от коментарите към изображенията. Опитайте се да не кипвате, докато четете всеки ред, а да забележите навреме интересните обрати и поредицата от мисли и как всичко това е подкрепяно с не най-нелицеприятни примери от дивата природа и е съпоставено с чистата мъжка „раса“.

********

„ЗА ЖЕНИТЕ“, АРТУР ШОПЕНХАУЕР – 1851 ГОДИНА

Създавайки жените, природата се е стремяла към това, което в драматургичен смисъл може да се нарече ефект на взрива. В младостта им тя ги въоръжава за няколко години с прекомерна красота, обаятелност и пищност, в ущърб на останалата част от живота им. И всичко това е, за да могат през тези години да уловят въображението на мъжа до такава степен, че той е готов да се грижи честно за жената под всякаква форма и през целия си живот. И никакви разумни аргументи не могат да го удържат от това решение.

”Пазар на роби“, Ото Пилни, 1918 г.

Така природата е снабдила жената, както всички останали свои създания, с оръжие и инструментите, необходими за оцеляване, и за времето, когато има нужда от тях, но с характерното за природата пестеливо отношение. Както женската мравка, след чифтосване, губи крилата си, които вече са излишни, дори опасни за потомството, така и жената след едно или две раждания губи красотата си, може би по същата причина.

След „брачния полет“ и оплождането на майката мравките губят крилата си, за да основат ново семейство или да останат в майчината колония. Мравешката царица от видя Iridomyrmex purpureus прави дупка, за да основе ново семейство.

В съответствие с това младите момичета не обръщат внимание нито на проблемите на бита, нито на проблемите на бизнеса и дълбоко в душата си смятат тези грижи за второстепенни, дори смешни. Единствената сериозна професия за тях е любовта, завоеванието и всичко, което е свързано с тях, например вечерните тоалети, танците и така нататък.

Фрагмент от картината на Джон Евърет Миле „Офелия“, 1851-1852 година

Колкото по-благородно и по-съвършено е едно създание, толкова по-късно и по-бавно съзрява. Мъжът достига зрелост на ума и духовна сила едва към 28 години, а жената вече ги е достигнала на 18. Но в това се крие и причината за недоразвитостта: жените остават деца през целия си живот. Винаги виждат само това, което е пред носа им, придържат се само към настоящето, приемат желаното за действително и предпочитат да се ровят в дреболии, вместо да се занимават с важни неща. Разумът казва, че не е правилно човек да живее като животно само в настоящето. Той трябва да преразглежда миналото и да мисли за бъдещето, откъдето произтича неговата предпазливост, грижа и безпокойство.

Павел Андреевич Федотов, „Утрото на чиновника, получил първия си орден“

Жената, поради оскъдния си ум, трудно може да разбере предимствата и недостатъците на подобно нещо. Жените все едно страдат от духовно късогледство, когато умът им вижда интуитивно и ясно нещо наблизо, но има тесен кръг на обозрение, който не включва далечните обекти. Затова всичко, което липсва, минало, бъдеще, има много по-слабо въздействие върху жените, отколкото върху нас. Това понякога им дава склонност към безмерно и необмислено харчене, граничещо с безумие.

Дълбоко в себе си жените са уверени, че участта на мъжете е да печелят пари, а тяхната е да ги харчат; ако е възможно, приживе на мъжа или поне след неговата смърт. Самият факт, че мъжът им дава всичко, което печели, за да поддържа домашното огнище, ги убеждава, че са прави. Въпреки всичките недостатъци, имат и положителни черти. Докато една жена се разтваря в настоящето повече от нас, тя прави това настояще по-поносимо. От което следва присъщото спокойствие и радост на жената, с които тя е в състояние да донесе на мъжа отдих, ако е необходимо, и утехата, нужни за комфорта на обременения от грижите мъж.

Владимир Егорович Маковский, „Правене на сладко“, 1876 г.

По сложни въпроси, според обичая на древните германци, можете да се обърнете за съвет и към жените: тяхното разбиране за нещата е много различно от нашето, особено в това, че те обичат да поемат по най-краткия път към целта и по дефиниция в тяхното полезрение се намира най-близката точка. Това, което ни липсва най-вече е, че решението е именно пред носа ни, а ние виждаме много по-далече. Тогава е трудно да се върнем към по-прост поглед върху нещата. Освен това жените очевидно са по-трезви по природа от нас, защото не виждат в нещата повече, отколкото е в действителност. Докато ние, ако страстта ни се разпали, преувеличаваме лесно това, което съществува, или добавяме нещо въображаемо.

Jean-Pierre Saint-Ours, „Германска сватба“, 1778 г.

По тази причина може да се направи извод, че жените проявяват повече състрадание и следователно повече човеколюбие и съчувствие към нещастните, отколкото мъжете: но по въпросите на справедливостта, честността и съвестта те им отстъпват. Поради слабия им ум настоящето, осезаемото, реалното има толкова силно въздействие върху тях, че при абстрактните мисли, афоризмите, взетите решения и като цяло осмислянето на миналото и бъдещето, на илюзорното и далечното те са напълно в губеща позиция.

Ето защо Гераска удавил кученцето Муму (вижте разказа на Тургенев „Муму“ – бел. П. Н.)

Съответно несправедливостта може да се счита за основен недостатък на женския характер. Това се дължи преди всичко на споменатата по-горе бедност на разума и липсата на размисъл. Освен това, като по-слаби същества, по природа жените трябва да разчитат не на силата, а на хитростта: оттук идва и тяхното инстинктивно коварство и неразрушимата склонност към лъжа.

Защото както природата е дала на лъва нокти и зъби, на слона и глигана бивни, на бика рога и на сепията мастило, така е дала на жената лицемерие и преструвки, за защита и отбрана, в същата степен, в както е дала на мъжа физическа сила и интелигентност. В резултат от това преструвката е вродено женско качество, присъщо както на глупавите, така и на мъдрите жени. За жените е толкова естествено да я използват като оръжие при първа възможност, колкото за споменатите животни е да използват зъби и бивни при нападение. В същото време те имат и чувството, че са прави. Поради тази причина истинската, безупречната жена е по-скоро невъзможно нещо.

Сега е ясно кой е измислил Троянския кон – женско подразделение от данайската армия. Забравете за Одисей и Епей. Кадър от филма „Троя“, 2004 г.

Ето защо жените разпознават толкова лесно чуждата лъжа дотолкова, че дори не си струва да се опитвате да ги измамите. Описаният по-горе основен недостатък на характера и всички произтичащи от това последици пораждат лъжа, нелоялност, предателство, неблагодарност и така нататък. Жените много по-често от мъжете са са склонни към лъжесвидетелстване. Може дори да се усъмним в това дали могат да бъдат допускани до полагане на клетва. От време на време се случва така, че дами, които нямат какво да губят, присвояват скришом някои неща или крадат от някой магазин.

По същество единствената причина за съществуването на жените е пропагандирането на собствения им пол. Роля, в която те се разтварят напълно. Затова живеят по-скоро на групи, а не като отделни индивиди. И в сърцата си са по-загрижени за проблемите на своя род, отколкото за отделните хора. Всичко това придава на природата и действията им някакво лекомислие и посока, напълно противоположна на мъжката. От което всъщност произтичат разногласията в брака.

Това ниско на ръст, с тесни рамене и къси крака създание с широк таз би могло да бъде наречено прекрасно само от мъж, опиянен от полово влечение. По право женският пол не може да бъде наречен красив, а неестетичен. Жените не са възприемчиви към музиката, поезията или визуалните изкуства и не разбират абсолютно нищо от тях. Те само мимикрират и се преструват. Те са напълно неспособни на истински чувства към каквото и да било. А причината за това е следната. Мъжът се стреми във всичко към пряко господство над нещата, било като ги разбере, било като ги завладее. Докато жената винаги и навсякъде претендира косвено за власт, а именно с помощта на мъжа, когото иска да контролира. Затова по природа жените възприемат мъжете единствено като средство, а участието им е само симулирано. Това е заобиколен път към властта чрез кокетство и маймунджилъци.

Наричат жените sexus sequior - по-слаб пол, от което се предполага, че става дума за второкачествени хора, които изостават във всички отношения и затова изискват по-трепетно отношение към себе си, което понякога граничи с абсурда, унижавайки ни при това в собствените ни очи.

Когато природата е разделила човешката раса на две половини, разрезът не е минал по средата. Въпреки полярността, разликата между положителния и отрицателния полюс е не само качествена, но и количествена. Така че древните европейски и източни народи гледали на жените и им отреждали много по-правилното място, отколкото ние с нашата стара френска галантност и безвкусното поколение жени. Това е в резултат от силно развитото цвете на християнско-германската глупост, разцъфнало в цялата си прелест и направило девиците толкова арогантни и жестоки, че понякога даже приличат на свещените маймуни в Бенар, които, осъзнавайки своята свещенност и неприкосновеност, си позволяват каквото им скимне.

Аврам Тенирс, „Фризьорски салон с маймуни и котки“

********

Можете ли да си представите какви кръгове по водата са предизвикали думите от това есе в ранните дни на еманципацията, когато жените започнали да надигат глави и да искат правото на образование, правото на политически глас, правото на самоопределение? На колко много хора им допаднало обяснението защо жените не трябва да се допускат в образованието и политиката - те, виждате ли, са глупави, измамни и крадливи. Уви, това е нашата история и тя трябва да се знае, за да не попадаме отново и отново в едни и същи капани на съзнанието, които спират нашето общество да се развива.