ВИКТОР СУВОРОВ / МОЖЕ ЛИ ДА ИМ СЕ ВЯРВА?

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

1.

„Мощна, необуздана страст за завоевания кипи в сърцето на руския народ“. Това е написал маркиз Астолф дьо Кюстин в книгата си „Русия през 1839 година“.

Векове наред, както преди появата на книгата на знаменития маркиз, така и след нейната поява, владетелите на страната, която днес е известна като Русия, с постоянната и пълната подкрепа на широките народни маси, водели завоевателни войни или консумирали резултатите от своите блестящи победи.

Списъкът на завоеванията е безкраен.

2.

Традиционна форма на управление в Рус било княжеството.

От незапомнени времена множество независими княжества се разпростирали на огромни простори - Суздалското, Рязанското, Владимирското, Смоленското, Тверското, Ярославското, Дмитровското, Ростовското и много други.

Княжествата възниквали, дробели се или се сливали помежду си, изчезвали и на тяхно място се появявали нови.

През ХIII век всичките въпросни княжества били покорени от завоеватели номади, дошли от изток. Степната държава на номадите носела гордото име Златна орда.

Руските княжества попаднали във васална зависимост от Златната орда, поради което били длъжни да плащат годишен данък.

3.

В края на ХIII век от Владимирското княжество се отделило Московското княжество, първоначално същото като всички останали.

Но скоро Московия започнала да набира стремително сила.

Тайната е проста.

Всички ние плащаме данъци. И, меко казано, не обичаме да даваме спечелените от нас пари навреме и изцяло. Така и руските князе не обичали да плащат на завоевателите много и наведнъж. Налагало се данъкът да им се взема насила.

Пратениците на Златната орда трябвало да полагат значителни усилия, за да изтръгнат този данък от нечестивите.

И само Московското княжество плащало изцяло и навреме.

Че и предсрочно.

Владетелите на Златната орда харесали много това образцово поведение. Московското княжество било в добро състояние, сочело се като едно от първите.

А московските князе се стараели. Те не само плащали изправно и навреме, но също така изразили готовността си да помагат на натрапниците от Златната орда да събират данъка от съседните княжества.

Иначе казано - московските князе се поставили в доброволна служба на завоевателите.

Можем да сравните това със следното явление. През 1941 г. милиони войници от Червената армия били пленени от нацистите. И веднага сред техните редици се намерили такива, които станали доброволни помощници на нашествениците.

Именно те, тези същите доброволни помощници, се превърнали в най-свирепите надзиратели и бригадири в лагерите за военнопленници.

Именно те дерели по три кожи от довчерашните си другари.

Именно те ограбвали своите подчинени при раздаването на рядката чорбица и хляба.

По същия начин се държели владетелите на Москва към съседните княжества.

Ясно е, че нашествениците прехвърлили част от пълномощията си в ръцете на московските князе.

4.

И така, московските князе си плащали редовно, а освен това събирали данък от своите съседи за ордата. В същото време Москва забогатявала бързо и набирала мощ.

Защото, събирайки данък за ордата, московските владетели не забравяли и себе си - събрали повече от необходимото. Допълнителната част от парите, събрани за ордата, заделяли.

Москва водела безкрайни войни срещу своите съседи, имайки ордата за свой съюзник и защитник.

Как би могло да бъде иначе: добрата Москва плащала редовно и се борела храбро срещу нечестивците, които плащат с нежелание, не на време и само под заплахата от сила.

Интересът на ордата бил да укрепи Москва колкото се може повече.

А сега да преминем към личностите.

Без да навлизаме в историческите дебри, ще започнем нашия разказ с московския княз Иван III. Той е известен също така като Иван Василевич, Обединител на руските земи.

Иван III се качил на престола през 1462 г.

Княжеството получил от ръцете на баща си Василий II Тъмния (наречен така, защото бил ослепен – бел. П. Н.).

Завещанието на Тъмния написал дякът Василий Беда.

Така ми се иска да кажа: от това завещание започнали всичките наши беди. Но няма да го кажа. Защото бедите започнали много преди това, още в незапомнени времена.

Иначе казано - Иван III не е инициатор, а само продължител на славните дела на своите предшественици. Той е знаменит не с факта, че е започнал своите завоевания, а с това, че е постигнал изключителни резултати в завоеванията, започнати преди него.

Най-напред Иван III смазал Ярославското, Дмитровското и Ростовското княжество и ги включил в Московското.

Завладяването и покоряването на съседните княжества от Москва може да се сравни с мафиотските войни, когато най-коварният, жесток и хитър кръстник покорява безмилостно съседни владения.

5.

През тези векове Рус, както помним, била конгломерат от княжества.

В правилото обаче се вмъквало едно изключение: в северните райони в продължение на много векове съществувала и процъфтявала Новгородската земя.

Властта в Новгород била сменяема. Върховен орган на властта било вечето, иначе казано - народното събрание.

Символ на властта на народа била камбаната на вечето, чийто звън свиквал жителите да решават най-важните въпроси, включително въпроса за смяната на посадника, тоест на ръководителя на изпълнителната власт.

Значение на термина: посадник е този, който се поставял на тази длъжност от народното събрание (от руската дума „посадить“, да поставя – бел. П. Н.).

Изборът на посадник, неговото отстраняване и изборът на друг било право на народа. Защото Новгород, без никакво преувеличение, бил република. Република, богата и просперираща.

Новгород бил демократичен.

Защото Demos е народ. Kratos - власт.

В Новгород властта принадлежала на народа. В най-прекия смисъл.

6.

Една от главните цели на Иван III бил свободният град Новгород.

Настъплението на московските войски под командването на самия Иван по новгородските земи било съпроводено с нечувано насилие над мирните жители.

„Московските войници грабели населението. Екзекутирали без милост пленниците, режели носовете, ушите и устните им“ (Скринников Р. Г. Иван III. М. AST. 2006. С.99).

Решителното сражение станало при река Шелон, по време на което московските полкове разгромили армията на Новгород.

На мястото на битката има паметен знак с надпис:

„Тук на брега на река Шелон на 14 (27) юли 1471 г. се състоя битка между войските на Москва и Новгород за обединение на разпръснатите руски княжества в единна руска държава.“

Този текст е крещящ пример за варварско изопачаване на историята.

Написано е, че битката се е състояла за обединение на руските княжества. Но Новгород не бил княжество. Новгород бил република с редовно сменяни ръководители, при това сменяни по волята на народа.

Народът на Новгород защитавал републиката от натиска на агресивния съсед завоевател, който искал да наложи тоталитарна власт, неконтролирана от никого, неизбирана от никого и несменяема.

Но най-смешното в текста на паметния знак е причината, поради която се водело сражението.

Казва се, че двете армии са се избивали безмилостно, за да се обединят.

Ако аз лично реша да последвам този пример, би трябвало да сека съседите си с брадва, да чупя оградите на градините им и вратите на жилищата им, да грабя имущество им и да си издигна паметник с надпис:

"Убивам своите съседи, защото искам да се обединя с тях и да живеем в мир."

7.

Новгородската войска била разгромена.

Войските на Иван III се приближили до стените на Новгород. Иван обещал да запази имуществото и живота на всички жители.

Свободните хора се оказали лековерни.

От третото хилядолетие ми се иска да викна обратно в ХV век: на кого, мамка ви, сте решили да вярвате!

С кого сте мислили да преговаряте?

Нима не е ясно, че Москва е мамила винаги и всички!

Днес вече знаем, че в Новгород за преговори с Москва са подстрекавали народа онези негодници, които отдавна били продали душите си за московски сребърни полтинници („полтинник“, парична стойност от петдесет копейки или петдесет рубли – бел. П. Н.)!

И ако сега това ни е ясно, защо тогава не е било ясно на онези добри хора?

Накратко: не всички излезли да защитават градските стени.

Защото войната им омръзнала. Защото искали не война, а мир. Ето защо Новгород бил превзет от московските войски и безмилостно разграбен.

По-малко от половината негови жители излизат да защитават града.

Защитата ръководела последната избрана от свободния народ посадница Марфа Борецкая. (Интересен факт: в Новгорот на най-високата длъжност са можели да бъдат избирани и жени – бел. П. Н.)

Отвели я в Москва окована. Съдбата на Мафа Борецкая е неизвестна. Но не мисля, че Иван Василевич, Обединителят на руските земи, би могъл да ѝ дари лека смърт.

Новгородската камбана на вечето била съборена на земята, натрошена, а парчетата ѝ също откарани в Москва.

Това бил финалът на демокрацията в Рус.

Нейните кълнове били потъпкани от Москва в края на XV век.