ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 7. КАЛЕЙДОСКОП ОТ СПОМЕНИ ЗА ИСУС: ЙОАН, ТОМА И ДРУГИ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЮДА“

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ / ЕВАНГЕЛИЯТА В КРАЯ НА II ВЕК / ЗАЩО МАТЕЙ, МАРК, ЛУКА И ЙОАН? / ИСТИНСКИТЕ АВТОРИ НА ЕВАНГЕЛИЯТА

4. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И СМЪРТТА НА ИСУС: ПРОУЧВАНЕ НА ПАМЕТТА: В НАЧАЛОТО / „ЗАПОМНЯНЕ“, 1932 г. / ПО-НАТАТЪШНИ ИЗСЛЕДВАНИЯ / ПОМНИМ ЛИ СЪЩНОСТТА? / СЪЩНОСТТА НА СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС / ВЛИЗАНЕТО В ЕРУСАЛИМ / ОЧИСТВАНЕТО НА ХРАМА / МЕЧОВЕ В ГРАДИНАТА / СЦЕНАТА С ВАРАВА / РАЗКЪСВАНЕТО НА ЗАВЕСАТА В ХРАМА / СПОМЕНИТЕ ЗА СМЪРТТА НА ИСУС

5. ИЗКРИВЕНИТЕ СПОМЕНИ И ЖИВОТЪТ НА ИСУС: СИЛНА ЛИ Е ПАМЕТТА НА УСТНИТЕ КУЛТУРИ? / НАЧАЛО НА ИЗУЧАВАНЕ НА УСТНАТА СЛОВЕСНОСТ: ЮГОСЛАВСКИТЕ РАЗКАЗВАЧИ / ПО-НАТАТЪШНИ ПОТВЪРЖДЕНИЯ / ПОВЕСТВОВАТЕЛНИТЕ ПРЕДАНИЯ В УСТНИТЕ КУЛТУРИ / ДОСТОВЕРНИ ПРЕДАНИЯ ЗА ЖИВОТА НА ИСУС / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА УЧЕНИЕТО НА ИСУС / УЧЕНИЕТО НА ИСУС: ПРОМЯНА НА СЪЩНОСТТА / ИЗКРИВЕНИ СПОМЕНИ ЗА ДЕЛАТА НА ИСУС / СПОМЕНИ, КОИТО СЕ ПРОМЕНЯТ ПРИ ПРЕРАЗКАЗА

6. КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ И НАЙ-СТАРОТО ЕВАНГЕЛИЕ: „ЕВАНГЕЛИЕ ОТ МАРК“ / ЗА КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ: МОРИС ХАЛБВАКС / ЯН АСМАН И ИЗСЛЕДВАНЕТО НА „ИСТОРИЯТА НА ПАМЕТТА“ / КОЛЕКТИВНАТА ПАМЕТ ЗА МАСАДА / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ МАРК“ / ИСУС – НЕРАЗБРАНИЯТ БОЖИ СИН / ПАМЕТТА НА МАРК ЗА ИСУС

7. КАЛЕЙДОСКОП ОТ СПОМЕНИ ЗА ИСУС: ЙОАН, ТОМА И ДРУГИ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЙОАН“ / ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ТОМА“ / ДРУГИ СПОМЕНИ ЗА ИСУС / ОБОБЩЕНИЕ: ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „НОВИЯ ЗАВЕТ“

ПАМЕТТА ЗА ИСУС В „ЕВАНГЕЛИЕТО ОТ ЮДА“

“Евангелието от Юда“ е едно от последните намерени евангелия. Открито е в Египет през 1970 година, но не е публикувано до 2006 година. Това е най-важният християнски ръкопис, открит след намирането на известната библиотека в Наг Хамади през 1945 г. В „Евангелието от Юда“, както и в повечето текстове от Наг Хаммади, учените веднага разпознават гностическо евангелие. И подобно на много текстове от Наг Хамади, то е написано от неизвестен автор в средата на II век.

Както вече казахме, гностицизмът е пъстра колекция от религии, които имат сходни особености. По-специално, привържениците на тези религии твърдят, че избавлението от нашия паднал материален свят е възможно чрез истинско „знание“ (гръц. „гносис“). Източник на знанието е Исус. Той идва от божествена сфера, населена с божествени същества, произлизащи от незапомнено минало. Чрез тайното знание, получено от него, „знаещите“ могат да се спасят от материалните окови на света и да се върнат в своя дивен небесен дом.

„Евангелието от Юда“ споделя този възглед за Исус. Но в него Исус разкрива тайните главно на Юда Искариотски, а не на другите ученици. Той се присмива на тяхното невежество: те смятат, че създателят на света е истинският Бог, а това е далече от правдата, която само Юда разбра. Исус не идва, изпратен от нисш създател, а от по-висока небесна сфера. И не случайно Исус разкрива най-висшите тайни на Юда. Това откровение е сърцевината на въпросното евангелие – разказ как е възникнала божествената сфера, а след това и материалният свят.

Но даже Юда не може да влезе във висшия свят. Той е запазен за други: тези, които разбират напълно мистичните (и още по-трудни) учения на Исус. Смъртта и възкресението на Исус в „Евангелието от Юда“ са без значение. Даже Страстите не са описани: текстът завършва с предателството на Юда. И то не се смята за нещо негативно: защото Исус се връща на небето след смъртта си, а тези, които разбират донесеното от него тайно знание, ще отидат също във вечните обители, ще напуснат материалния свят и Бога, който го е сътворил.

Паметта на Маркион за Исус

Ние нямаме текстове, написани от богослова, учителя и проповедника на име Маркион, въпреки че той бил един от най-важните християнски автори през II век. Тъй като обаче бил пространно обвинен в ерес, произведенията му не са се запазили. До нас са достигнали само фрагменти в цитати от бащите на Църквата, според които написаното от Маркион е гибелно безобразие. За съжаление, в резултат от това трябва да формираме представата си за Маркион от думите на тези автори, неговите врагове.

От цитатите става ясно, че Маркион е бил съгласен с „Евангелието от Юда“, че Исус не е изпратен от твореца на този свят и не е син на еврейския Бог. Маркион обаче не се съгласил категорично с гностичната теория, че Исус идва от божествена сфера, населена с много други божества, и че само тайното знание за света и за себе си е спасително.

От гледна точка на Маркион има само двама Богове. Но разликата между тях е колосална.

• Старозаветен Бог. Именно той създал този нещастен свят, избрал евреите и им дал Закона. Но тъй като всички не спазвали Закона, той ги осъдил на проклятие – справедливо, но много жестоко.

• Висш Бог. Именно той - Бог, стоящ над Създателя - изпрати Исус да избави хората от гнева на Бога на евреите.

Исус, смятал Маркион, не е част от сътворената структура и следователно не е имал истинско човешко тяло (в противен случай би бил, като нас, същество от материя). На хората само им се струвало, че Исус е от плът и кръв. Това било илюзия. И на кръста Исус не пролял кръв, не страдал и не умрял. Явно Маркион е виждал в случая измамен трик, предназначен да накара Създателя Бог да се откаже от претенциите си към хората. И всичко си идва на мястото. Оттам нататък спасението е възможно: чрез вярата в това, което Исус направил.

Бащите на Църквата отхвърлили категорично този спомен за Исус. Той бил широко разпространен, но възникващата ортодоксална система виждала нещата по различен начин: ако Исус не е бил човек, той не би могъл да спаси хората. В резултат от това споменът на Маркион за Исус като нечовек се озовал на бунището на ересите.

Паметта на Теодот за Исус

В Рим в края на II век и началото на III век имало група християни, които се придържали към съвсем различно разбиране за Исус. То се основавало на спомени, противоположни на спомените, които имали църквите на Маркион. Тези християни следвали ученията на човек на име Теодот, който бил обущар по професия и любител богослов по увлечение. Теодот настоявал пламенно за монотеизма: има един Бог. Няма много богове (въпреки твърденията на гностиците) и дори няма двама богове (въпреки твърденията на привържениците на Маркион). Има един и само един Бог, както самият той казваа в Писанието: „Няма друг Бог освен Мене... Аз съм Бог и няма друг” (Исая, 45:21-22).

За Теодот и неговите ученици било очевидно следното христологично следствие: ако Създателят Бог е единствен Бог, тогава Христос не може да бъде Бог. В противен случай се утвърждава двубожие. А Бог е само един. Това означава, че Христос не е притежавал божественост: той е бил изцяло и напълно човек.

Какви били спомените на последователите на Теодот за Исус? Те вярвали, че той - човек и само човек - се е родил от сексуална връзка на Мария с Йосиф. По време на неговото кръщение Бог изпратил своя Дух върху него под формата на гълъб, за да му даде сила да служи. В този момент Бог „осиновил“ Исус. И отново, ако Бог е осинови Исус, Исус не би могъл да бъде Бог, точно както Давид и Соломон, царете на Израел, не са били богове. Подобно на тях Исус е бил човек, удостоен с Божията милост.

Чрез Исус действал Духът, позволявайки му да твори велики чудеса и да разпространява задълбочено учение. Помазването свише означавало също така, че Исус ще трябва да умре за греховете на другите. Той изпълнил тази Божия воля и Бог го възкресил от мъртвите. Но той бил и си останал човек.

Ортодоксалните бащи на Църквата се противопоставили остро на този подход. За тях Исус бил не само човек, но и Бог: ако не е бил Бог, как би могъл да следва напълно Божията воля? Ако е бил само човек, как би могъл да умре за греховете на света? Което означава, че Исус е бил едновременно и човек, и Бог.

(Следва)