ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / В. КАРАИВАНОВ ДО АВТОРА

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 535

В. Караиванов до автора

Карлово, 17.1X1923 г.

Уважаеми Байо!

Почитаемото Ви писмо притежавам от 2. IX., на което отлагах отговора, та дано Ви пиша нещичко в допълнение на грижата Ви, обаче всичко това остана напразно. Известно Ви е, че прекаралата ми възраст пречи на мислите ми да си припомням за миналото отдавна. Знаете, че когато бяхте в Карлово, Вашите чепкания и зададените Ви въпроси дават ми улеснение да си припомням. Сега мога да Ви уверя, че постепенно чувствата ми и мислите ми постепенно затъпяват. Вие изучихте географията на България нагледно, срещахте се с лица, за които на ума ти не е идвало за тях, но с това Ви пътуване можа ли да турите що-годе в торбата, вярвам, че все ще да сте постигнали целта. Турската пословица казва: Чалашан куртъ ачъкагмасъ. (Вълкът, който се труди, гладен не остава.)

Обещанието на сина ми да ви изпрати препис от приготвения му реферат не можа да се изпълни. Той много пъти ми е казвал, че не можа да направи това, което Ви е обещал, по причината на това: попречи, че беше няколко време неразположен и в тоя случай от ден на ден отлагаше. Като се подобри, ще Ви направи преписа. И тъй досега нищо не е сторено, но ще се погрижи дано изпълни обещанието си.

По въпроса за Дякон Игнатия, той се е задечил в Сопотския манастир „Св. Спас" през 1858 лето, 7 декември, в църквата, когато го въведоха, за да го покалугерят. Васил и вуйчо му - архимандрит х. Василий - бяха покрити двамата с една черна, доста широка мантия през главите, и като дойдоха посред църквата от Царските врата на олтара, излезе дядо Кирил (калугер от Рилският манастир в Карлово) и дойде при тях, и почна церемонията за калугеряването. Присъстващите при извършването на обреда казваха, че дядо Кирил станал кръстник след подстригването. И като се свърши обредът, тогава по обичая го изправиха пред иконите, докато се даде отпуска на църквата. След това направи се едно хубаво угощение и през деня всички присъстващи от Карлово роднини и приятели се върнаха, също и Д. Василий, дядо Кирил и отчето Игнатие (те го отрекоха при калугеряването) се върнаха в Карлово. През 1859 лето Пловдивският митрополит Паисия при обиколката из епархията си доважда (пристига) в Карлово и при службата си в църквата „Света Богородица" ръкоположи отче Игнатие за дякон Игнатие и х. Василий за архимандрит, и така оттогава дякон Игнати се обличаше със стихар и арар и служеше в църквата като дякон.

Никола Станев [1] се беше отнесъл до Огнянов да го пита за Левски как е станал дякон. Понеже Огнянов е нов за Карлово, то той нищо не може да знае. Затова се отнесе до мене и аз му разказах всичко, както си е, като му допълних, че навръх Св. Катерина, тоя ден го покалугериха. И книгите на оная госпожа се занесоха заедно с Вашето писмо по Панчо Стефанов - сестрин син на тая госпожа, и вярвам досега да сте ги получили.

Малко баш агоросъ [главоболие] ще Ви направя, ама кусур да ни е. Турската поговорка казва: Данашанъ дай яшаръ. (С допитване по-добре се успява.)

(Писмото свършва с въпроси от личен характер)

Приемете моите най-сърдечен приятелски поздрав.

Ваш В. Караиванов

БЕЛЕЖКИ

1. Авторът на една биография на Левски от 1923 г.

(Следва)