АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ / Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА (27 г.)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК: „СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД; Глава II. НАЗАРЕТ

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

Веднъж една група духовници и книжници излязла от Ерусалим и тръгнала по пътя, който водел към бреговете на река Йордан. Да предприемат пътешествието си ги подтикнал слухът за младия пустинник Йоан. За кратко време той станал известен по цялата страна. На пратениците било поръчано да изяснят какви са исканията на този човек, на какво учи и не е ли опасен смутител на народа.

Йоан наричал себе си "глас на викащия" [1], което по същество говорело много.

Преди пет века, когато свършили дните на изгнанието и юдеите могли да си дойдат от Вавилон, великият учител на вярата Исая Втори съчинил химн за Богоявлението. В него се описва шествие през безплодната пустиня, която разцъфтява пред лицето на Повелителя и се превръща в градина. Отпред върви глашатай. Той зове да се разчисти пътя за Идващия.

Оттогава месианските надежди се свързвали с това видение. Хората очаквали, че предтеча [2] на Спасителя ще стане пророк Илия, който ще бъде изпратен отново на земята.

Живеещите край Мъртво море есейски монаси твърдели, че на тях именно ще се падне ролята да бъдат глашатаи. Те смятали, че светът е затънал прекалено дълбоко в беззакония и само "синовете на светлината" са достойни да посрещнат Месията. Жителите на Кумран гледали на себе си като на единствените избраници. Есеите се придържали към мнението, че историята на света е претърпяла неуспех и всички, освен тях, са обречени. Те живеели зад стените на своите селища, като спазвали стриктно обредите и вярвали, че само с тях ще бъде сключен Новия завет, предсказан от пророк Еремия.

Разбира се, и сред сектантите се срещали хора, които се тревожели за съдбата на "синовете на тъмнината". Не всеки от тях можел да се радва на гибелта на света или да се примири спокойно с нея. Един от кумранските богослови пише: "Нима всички народи не мразят Неправдата?... Нима гласът на Истината не се разнася от устата на всички народи?" [3] Но веднага признава с горчивина, че на дело никой не следва Божата истина. А ако е така, грешниците няма на какво да разчитат. Светите хора трябва да бъдат на поста си. Какво ги засяга, ако нечестивците получат според заслугите си?..

Проповедта на Йоан вероятно е объркала есеите. Те не можели да го упрекнат в нищо и още повече не можели да причислят отшелника към "синовете на тъмнината". Йоан водел аскетичен живот, още по-строг от този на кумранците. Обличал се с груба пастирска власеница от камилска вълна, спазвал назорейските обети, което ще рече, че не стрижел косата си и не пиел вино. Храната му се състояла от изсушени на слънцето скакалци и див мед. Но пустинникът не споделял студеното самодоволство на есеите, не се отвърнал от света, а започнал да проповядва "на целия израелски народ".

Йоан произлизал от свещеническо съсловие. Той изгубил рано родителите си и бил отгледан от чужди хора. Много е вероятно да са го осиновили не други, а есеите, които често вземали сирачета, за да ги възпитават. Но когато Йоан станал на тридесет години, Бог го призовал да напусне пустинята. Било му разкрито, че на него е възложена мисията да стане "глас на викащия", предшественик на Спасителя.

От пустинята Йоан дошъл в граничещата с нея долина на река Йордан, където започнал да проповядва. "Покайте се - казвал пророкът, - защото е близо Небесното царство!" Думите му намерили благодатна почва и веднага получили широк отзвук. Към реката се стичали тълпи хора от околните градове и села. Ходели там книжници и войници, чиновници и селяни. Впечатлението от думите и самия облик на пророка било огромно. Той говорел за Съда над света и като че ли навсякъде около Йордан се долавяло предчувствие за близостта на велики събития.

За символ на навлизане в месианската ера Йоан избрал обреда потапяне във водите на Йордан, река, която от древни времена се смятала за граница на светата земя. Както водата измива тялото, така и покаянието пречиства душата. Когато някой езичник се присъединявал към Старозаветната църква, бил подлаган на тевила, умиване. Пророкът искал това и от юдеите като знак, че са се родили за новия живот. Затова Йоан бил наречен Хаматвил, Кръстител [4].

Много израелтяни се засягали, че им се предлага да минат през умиването като новопокръстени друговерци. Нима самата принадлежност към Божия народ не освещава? Но Кръстителя без колебание обявил това схващане за заблуда. Като видял на брега книжниците, той заговорил с тях рязко и сурово: "Змийско семе! Кой ви научи да бягате от бъдещия гняв? И не мислете да си речете: "Авраам е наш баща", защото ви казвам, че Бог може от тези камъни да си издигне деца на Авраам" [5]. Не с раждането си хората стават синове на Завета, а като спазват заповедите на Повелителя.

Йоан упреквал в лекомислие тези, които разчитали, че само обредът тевила е достатъчен за прощаване на греховете. Той искал преоценка на целия живот, искрено разкаяние. Преди кръщенето хората "изповядвали греховете си". Но и това било малко. Необходими били реални резултати от вътрешната промяна. "Създайте - казва пророкът – достоен плод на покаянието!.. А брадвата вече лежи до корена на дърветата; така че всяко дърво, което не дава добър плод, отсича се и се хвърля в огъня" [6].

Какво искал Йоан? Призовавал ли хората да бягат от света и да се затварят зад манастирските стени? Това би звучало напълно естествено в устата на един аскет. Но Кръстителя искал нещо повече: като останат там, където живеят, хората да запазят вярата си в Божето слово.

Йосиф Флавий свидетелства, че Йоан учел хората "да живеят пречистени, да бъдат справедливи помежду си и да благоговеят пред Предвечния". [7] Като подчертавал важността на етичните норми на Закона, Кръстителя следвал традициите на древните пророци. Говорейки малко за ритуалите, той поставял на първо място нравствения дълг на човека: "Който има две ризи, да си ги подели с този, който няма, който има храна, нека да направи същото" [8]. Пророкът не предлагал на войниците да напускат службата си и казвал, че за тях е най-важно да избягват насилието и клеветата. За всеобща изненада той не осъдил дори презрения занаят на събирачите на данъци - митарите, а само поискал да не вземат повече от полагащото се. [9]

В същото време по отношението на силните на деня Йоан се държал толкова независимо, че скоро предизвикал недоволство. Според едно предание веднъж Кръстителя отишъл в Ерусалим и там се изказал срещу членовете на Съвета. Когато го попитали кой е и откъде е, Йоан казал: "Човек съм и съм живял там, където ме е водил Божият дух, хранейки ме с корени и дървесни филизи". На заплахата да се разправят с него, ако не престане да смущава множеството, Йоан отвърнал: "Вие трябва да престанете да вършите долните си дела и да се привържите към Повелителя, своя Бог". Тогава един есей на име Симон, който се оказал на събранието, отбелязал презрително: "Ние всеки ден четем свещените книги, а ти днес излезе от гората, като звяр, и смееш да ни учиш и да съблазняваш хората с метежни думи". [10] След това Кръстителя повече никога не стъпил в столицата.

Обикновено Йоан живеел близо до Бетания, или Бетавара - речен брод, където кръщавал идващите при него хора. Скоро около него се образувала община, на която Йоан дал свои правила и молитви. Но ние знаем само двама от учениците на Кръстителя - Андрей от Бейтсайда и юношата Йоан, син на Зеведей. Двамата били рибари и дошли от бреговете на Галилейско море.

Как са гледали йоанитите на своя учител? Най-вероятно са виждали в него есхатологичния Пророк, чието идване се очаквало от много хора. Но у някои се оформило убеждението, че Кръстителя е обещания Месия.

Влиянието на Йоан нараствало с всеки изминат ден. Той започнал да засяга с думи и Ирод Антипа, на когото принадлежала Йорданската област. Ето защо, пише Флавий, тетрархът "започнал да се опасява да не би властта на Йоан над масите да доведе до някакви безредици". [11]

Разтревожен бил и Синедрионът и точно затова при река Йордан били изпратени свещеници с пълномощия от него.

- Кой си ти? Не си ли Месията? - попитали те Кръстителя.

- Не съм Месията - отвърнал той.

- А кой си? Илия ли?

- Не съм Илия.

- Пророк ли си?

- Не.

- Тогава кой си, за да дадем отговор не тези, които ни изпратиха. Какво ще кажеш за себе си?

- Аз съм гласът на този, който вика в пустинята: "Изправете пътя за Повелителя", както е казал пророк Исая.

- Защо тогава кръщаваш - попитали го те, - щом не си Месията, не си Илия и не си пророк?

При което чули отговор, изпълнен със смирение и вяра, който ясно определил призванието на Йоан като Предтеча на Христос:

- Аз кръщавам с вода, но сред вас е този, когото не познавате, дошлият след мене, който ще застане пред мене и на когото не съм достоен да развържа ремъка на обувката... Той ще ви кръсти със Светия дух и с огън. Лопата е в ръцете му, той ще очисти своя харман и ще събере своята пшеница в хамбарите, а плявата ще изгори с неугасим огън. [12]

Всички разбрали какво означава това. Светът трябва да премине през огъня на Божата истина, а Йоан е само предвестник на очистителната буря.

За Месията се говорело отдавна, но само йорданският учител известил, че дните на неговото идване най-сетне са настъпили.

Като слушали Предтечата, хората "били в постоянно очакване". Мнозина знаели, че Спасителя дълго време ще се крие от хорските погледи, затова думите на Йоан: "Той е сред вас" карали сърцата да бият по-бързо.

В същото време на брега сред множеството се появил Човекът от Назарет.

Неговото идване едва ли привлякло нечие внимание, още повече че той се готвел да бъде кръстен от Йоан заедно с другите. Но когато се приближил до водата, всички били поразени от странните думи на пророка, отправени към Галилееца: "Аз трябва да се кръстя от тебе".

Знаел ли Йоан предварително или едва в този момент е почувствал, че пред него не стои обикновен човек, а някой по-голям от него? Отговорът на Исус: "Остави ме сега, защото така трябва да изпълним всяка справедливост" не обяснил нищо на околните. [13] Искал ли е да каже, че ние, хората, трябва да започваме с покаяние? Искал ли е да даде пример? Или е гледал на кръщенето като на действие, което отбелязва началото на мисията му? Във всеки случай за Йоан тези думи са имали определен смисъл и той се съгласил да извърши обреда.

Срещата била символична. Отшелникът с власеницата, с почернялото от слънцето изнемощяло лице, с лъвската грива на косите си въплъщавал трънливия път на дохристиянската религия, а новото откровение се носело от Човек, който като че ли не се отличавал външно от всеки един обикновен галилеец.

В момента, когато Исус стоял в реката и се молел, станало нещо тайнствено. По-късно Йоан говорел на своите ученици: "Видях Духа да слиза от небето като гълъб и да застава над него. И аз не го познах, но този, който ме изпрати да кръщавам с вода, ми каза: "Над когото видиш да слиза Духът и да застава над него, той е, който кръщава със Светия дух". И аз видях и свидетелствах, че той е Божият син" [14].

След кръщенето Исус напуснал веднага Бетания и се отдалечил в пустинята, простираща се на юг от река Йордан. Там, в околностите на Мъртво море, сред голите безжизнени хълмове, където мълчанието се нарушавало само от воя на чакалите и крясъците на хищните птици, той прекарал в пост повече от един месец. Според евангелистите в тези дни пред прага на своята служба той бил "изкушаван от дявола".

Имал ли е Исус видение, както обикновено обичат да изобразяват това художниците, опитвал ли се е някой от жителите на пустинята да го поведе по лъжлив път или всичко е станало незримо в душата на Христос? За това не може да разкаже никой, освен самият Исус. Но той е казал на учениците си само същността на това, което се е случило. Сатаната предложил на Месията три свои начина за завоюване на света. Първият се състоял в това да се привлекат масите с обещания за земни блага. Нахрани ги, "превърни камъните в хляб" и те ще тръгнат след тебе навсякъде, казал изкусителят. Но Исус отказал да използва такава примамка: "Не само с хляб живее човекът...".

Друг път Назаретянина стоял на висока планина. В краката му лежали пепелявите зъбери на скалите, зад които се мержелеели в далечината "всички царства на света". Някъде далече крачели непобедимите римски легиони, по морето плавали кораби, вълнували се народните маси. Какво ги движи, какво царува над този свят? Не е ли силата на злото, властта на меча, стихията на егоизма, жестокостта и насилието? Цезарят управлява народите само защото е признал владичеството на тъмните начала в човека. "Ще ти дам цялата тази власт - казал Сатаната - и славата на тези царства, защото на мене е дадена тя и аз я давам на когото поискам. Стани като повелителите на империите и хората ще ти паднат в краката“. Такъв Месия воин чакали юдейските зилоти. Но Исус не отстъпил пред изкушението на меча. Не е дошъл, за да върви по стъпките на поробителите. "Махни се от мене, Сатана - бил неговият отговор, - защото е писано: на Повелителя, твоя Бог, се покланяй и на него единствено служи".

От пустинята Исус отишъл в Ерусалим. Но и там духът на злото не го оставил. "Хвърли се долу" - предложил му той, когато Христос стоял на една от високите храмови площадки. Нали като види човек, който е паднал на камъните и е останал невредим, множеството сигурно ще го помисли за велик чародей. Но и пътят на ефектното чудо, по който тръгнали както лъжливите мистици, така и поклонниците на "техническите чудеса", не можел да бъде приет от Исус. Той винаги ще се старае да крие своята сила, избягвайки духовното насилие над хората.

Евангелията казват, че победеният Сатана се отдръпнал "за известно време" от Исус. Иначе казано, изкушенията не се ограничили с тези преломни дни в неговия живот.

Като се връщал в Галилея, Исус отново спрял за известно време в Бетания. Когато го видял, Йоан се обърнал към заобикалящите го хора и казал: "Ето го Божето агне, което поема върху себе си греха на света" [15]. Думата "агне" напомняла за пророците, които били преследвани и убивани, а в Книгата на Исая "агне" е наречен Божия служител, който ще понесе мъчения, за да изкупи греховете на човечеството.

Кръстителя повторил своето свидетелство и в кръга на близките си ученици, след което Андрей и Йоан потърсили среща с Исус. Когато го видели веднъж, те тръгнали плахо след него, като не знаели как да започнат разговор. Исус се обърнал и попитал:

- Какво искате?

- Къде живееш, рави? - попитали те, леко смутени.

- Елате и ще видите.

Те отишли с него в къщата, където бил отседнал, и прекарали с Исус целия ден. Ние не знаем за какво са говорили, но на следващия ден Андрей открил брат си Симон и заявил възторжено: "Намерихме Месията..."

Поразителната вест се разнесла мигновено сред галилейците, които били дошли край река Йордан. Някои се колебаели. Един от земляците на Андрей, Натанаил, клател недоверчиво глава: Месия от Назарет? Но му отговорили просто: "Иди и виж". Натанаил се съгласил и първите думи на Назаретянина пронизали душата му. Един намек, който разкрил прозорливостта на Исус, разпръснал всички съмнения.

- Рави, ти си Божия син, ти си Царят на Израел! - възкликнал Натанаил.

- Истина, истина ви казвам - отвърнал Исус, - че ще видите небето отворено и Божи ангели да се издигат и слизат над Човешкия син.

Исус не споменал думата "месия", но и изразът "човешки син" бил разбираем за тях. Той означавал, че новият учител е този, когото всички са чакали с нетърпение.

Най-вероятно тези простосърдечни хора са решили, че намереният от тях цар се крие само временно, но ще дойде час и около него ще се сплотят смели хора, небесни сили ще го възкачат на престола, а те, които са познали първи Христос, ще придобият слава в месианското царство…

И така, на север Исус дошъл вече не сам, а съпроводен от свои привърженици.

БЕЛЕЖКИ

1. Глас на глашатай, на вестител. - Бел. авт.

2. Старобълг. дума предтеча означава ‘който идва преди (някого), предшественик’. - Бел. прев.

3. Книга Тайн, 8-11. - Бел. авт.

4. Думата тевила означава потапяне във вода, умиване. На руски (и на български - бел. прев.) обикновено се превежда като ‘кръщене’. - Бел. авт.

5. Мт 3, 7-9. Тук има игра на думите банайя 'синове' и абнайя 'камъни'. - Бел. авт.

6. Мт 3, 8, 10. - Бел. авт.

7. И. Флавий. Арх. XVIII, 5, 2. - Бел. авт.

8. Лк 3, 10 и сл. - Бел. авт.

9. Като събирали имперските данъци, митарите обикновено се замогвали за сметка на населението. - Бел. авт.

10. И. Флавий. Юдейская война (славянская версия). II, 2. Присъствието на есей на Съвета е било напълно възможно. Някои от есеите живеели в градовете и се ползвали с влияние. Ирод ги покровителствал. Един от есеите, Менахем, той дори направил ръководител на равинския Съвет. И. Флавий. Арх. XV, 10, 5. - Бел. авт.

11. И. Флавий. Арх. XVIII, 5, 2. - Бел. авт.

12. Ин 1, 19 и сл.; Лк, 3, 16-17; Мт 3, 11-12. - Бел. авт.

13. Мт 3, 14-15. - Бел. авт.

14. Ин 1, 32-34. - Бел. авт.

15. Ин 1, 29 и сл. От общия контекст на Йоан става ясно, че това свидетелство на Предтечата е било казано преди отиването на Исус в Галилея и следователно след неговия престой в пустинята. Фактически IV Евангелие започва разказа със събития, които стават след кръщенето на Христос и изкушаването му от дявала. - Бел. авт.

(Следва)