Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.
Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 540
В. Караиванов до Народния комитет
Навръх Петровден беше Левски излязъл на западната част на Сопот и клекнал на един чакъл да чака да му изкарат коня, за да замине на друга страна (конят му бил у Иван Илия Бенчов) [1]. Той бил наметнат с едно палто. В това време минава оттам Иван х. Цочов Сопотненец и като видял палтото, познал го, че било неговото, което преди няколко време се било изгубило из дюкяна му. Веднага той се впуска върху Левски и грабва палтото, като му изрекъл: „Господине, откъде си вземал това палто?" и побягнал с палтото в града. Левски като чакал коня, той се бил обърнал гърбом към пътя и клекнал на чакъла, на нивата, гдето чакал, тъй щото на Ив. х. Цочев прилегнало да дръпне палтото на Левски от гърба и да бега веднага, гдето е било много близо разстоянието за града. Още повече, че по ония места в това време имало наоколо работници и Левски не можа да направи съпротивление. Аз му говорих по тая работа — защо не е убил причинителя на тая катастрофа. Той ми отговори, че като имал предвид около него, че се намирали доста работници, затова - да не става повече гюрултия. Ив. х. Цочов, като отнесъл палтото, разбрал, че не е за шега, и отишъл при Георги Шишиджиев, та му поверил палтото и му казал, че в него се намирали работи от сериозен характер. На това Шишиджиев (францето) го изокал, като му отговорил: „Ти може да кажеш, че има в него жълтици. [Х]айде, носи го оттука“. Тогава го занася в полицейския участък, предава го на Шериф Чауш - старши стражар, който заедно с Иван х. Цочов го донесоха в Карловския конак на мюдюрина. Веднага са разпоредили да търсят Левски, понеже в палтото се намерили 3 печата, гдето си е каитявал пътните тескерета, прокламации на български и на турски език и едно тескере на Иван Фетфаджиев от Калофер. Обиски са направени най-напред в къщата на Левски. Обърнали са всичко наопаки, даже и по дървета и над лозата. Оттам заминали в къщата на зетя им Андрея Начов и там същото претърсване, и дирили на майка му, за която казали на мюдюрина, че майката се намира в къщата на Иван Фурнаджиев. Властта заминала за тая къща, взела майката на Левски и я откарали да я арестуват. Из пътя, като я карали, мюдюринът я ударил с плесница и изрекъл защо крие сина си, та го не предава на властта. В това време майката се обърнала срещу мюдюрина с тия думи: „Аз искам от Вас сина си, вие сте, гдето го прокудихте и го направихте да не може да се прибере. Кажете кому какво лошо е направил, та го прокудихте, и сега го искате от мене.“ И с това говорене пристигат до къщата на поп Христо х. Марков и я арестуват там.
БЕЛЕЖКИ
1. Бележка на х. В. Караиванов. Този е пръв братовчед и почти съвръстник на Левски в Карлово. Жив още.
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.