Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.
Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на
Павел Николов – Васил Левски.
Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.
След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.
Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.
В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.
(Павел Николов)
№ 538
В. Караиванов до Народния комитет
20.Х11.1925 г., Карлово
Господин Станев,
Ето аз с голямо удоволствие сядам да Ви направя нужната корекция на изпратения Ви до мен ръкопис, както следва:
Първо, дохождането на Левски в Карлово като пионер на революцията, за да даде и разпространи Устава на Централния революционен комитет. Беше придружен от Ангел Кънчев и Димитър Общи, и то не беше през последното идване на Левски в Карлово, за последното му идване беше сам. И не е дошъл през Троян в Карлово. Той е дошъл от Пловдив през декември в къщата на бай Гано и чрез бай Гано съобщи на Костадин Попов за идването му, и желае да се види с него, така също се съобщи на мене да бъда готов да се срещна с него. Обаче времето за срещата ни се определяше от Левски. Въпросът за Георги Софтолу беше по-напред, а не през последното му идване.
Църквата, за която пишете, е „Св. Богородица“ - да се знае, че Левски служеше в църквата „Св. Богородица“.
Начина - как е станало съобщението на Гина Караиванова за желаната среща от сина ѝ, не зная, защото подобни неща се пазеха весма (прекалено) тайно.
Влизането на бай Гано с дъщеря си при Левски - не е била Мария, но Анка.
Карловското революционно знаме е шито от Мария и други, за което моделът е даден от Левски по-рано. Следователно не е 1876 г., тъй като последното дохождане на Левски е през 1872 г. Панайот Волов като последовател на Левски прибежището му беше в дома на бай Гано, и като му е съобщено за знамето, приготвено от Левски, тогава Волов нарежда да се приготви и за Панагюрище подобно знаме, което се приготви през 1876 г. Понеже Левски в Карлово излизаше вечер, то свиждането му с Костадин Попов стана през предпоследната вечер от пребиваването му в Карлово.
Последната вечер преди заминаването му през деня бай Гано ми съобщи, че „Баю“ ще заминава, та да се приготвя и проверя пътя за виждането ни. Това стана. Вечерта, като се видяхме, разкрих му за слуха, който се казва за станалото разкритие на уловените съзаклятници, и го молих да не ходи по този път. Майка му не е била тогава при нас, защото всичко се пазеше в тайна, затова по революцията нищо не съм съобщавал.
След това той ме покани да го придружа до Сопот, за да не е сам по пътя, и това стана тъй, както казвате в ръкописа си.
Името на майка ми - казваше се Ана Генчова Караиванова, учинайка (вуйна) на Левски; Мария Ив. Фурнаджиева - леля на Левски, сестра на майка; Костадин Попов беше при брата си д-р Киро Попов - лекар тогава в Карлово, изпълняваше един вид като аптекар.
С поздрав
В. Караиванов
(Следва)
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.