КИМЕРИЙЦИТЕ – ПРЕДШЕСТВЕНИЦИ НА СКИТИТЕ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Войнствените номади държали в страх Асирия и държавите в Мала Азия.

КИМЕРИЯ И НЕЙНИТЕ ОБИТАТЕЛИ

„Най-западната хайборейска държава, лежаща на север от Аквилония, е Кимерия. Дивите ѝ обитатели не се отказали от номадския живот. Те са потомци на атлантите. Благодарение на връзката си с хайборейската култура те се развивали много по-бързо от своите древни врагове – пиктите, населяващи джунглите на запад от Аквилония...“

Така описва родината на култовия фентъзи герой Конан неговият създател – американският писател Робърт Хауърд. Разказвайки за приключенията на жестокия, но харизматичен варварин, който става в крайна сметка крал на измислената Аквилония, родоначалникът на жанра „феттъзи“ в литературата се вдъхновява от „доисторическите“ времена, от така наречените „тъмни векове“ в историята на Средиземноморието и от епохата на полумитичния Омир.

Сцена от филма „Конан варваринът“

Легендарната Кимерия не е нещо повече от измислица на Хауърд, квинтесенция на повърхностните знания от първата половина на ХХ век за народите, които са населявали Северното Причерноморие още преди времената, когато там идват скитите. Какви са били в действителност кимерийците?

КИМЕРИЙСКИТЕ ПЛЕМЕНА И БЛИЗКОИЗТОЧНИТЕ ДЪРЖАВИ

За кимерийците съобщават множество древни писмени източници – от асирийски до гръцки. В поемата на Омир „Одисея“ може да се срещне откъс, отнасящ се за този древен народ. Страната на кимерийците се намирала в местност, където „никога сияещото слънце не поглежда към тях със своите лъчи“. Така древногръцкият поет отъждествява Кимерия с предверието на царството на Аид. Но географски Омир е определил региона на обитание на народа вярно – недалече от Колхида, където Язон и аргонавтите ходили за Златното руно.

Походи на кимерийците към Колхида и Урарту

За кимерийците писал и „бащата на историята“ Херодот. В произведението му „История“ могат да се открият голямо количество различни топоними, локализирани в района на Керченския пролив: Кимерийски Боспор (самият пролив), Кимерийски стени, Кимерийски места за преминаване на другия бряг. Той съобщава също така за изтласкването на този народ от пришълците скити, които се появили на територията на Северното Причерноморие през VIII век преди новата ера.

Една от най-голямата ценност за реконструкцията на политическата и военната история на загадъчния народ са за изследователите асирийско-вавилонските източници за историята на древната държава Урарту.

Първата записка за кимерийците в асирийските хроники е от 715 година преди новата ера, по времето на управлението на Саргон II. Съобщението съдържа известие за победата на нахлули на територията на Урарту племена над войската на цар Рус I, който се опитвал да ги подчини. Именно този факт станал отправна точка за старателно подготвения поход на Саргон II срещу Урарту.

След това кимерийците изчезват от радарите на източните летописци за цели 35 години, за да „възкръснат“ отново по страниците на хрониките. По това време могат да се отделят две разклонения на племето: условни „западни“ и „източни“ кемерийци. Първите ще участват активно в историческите събития на територията на Мала Азия. Вторите ще съществуват относително мирно на границите с Асирия, асимилирайки се постепенно с местното население.

Източното Средиземноморие през ранния Железен век

Но именно източните кимерийци ще изиграят не най-последна роля във въстанието на Каштарити, лидер на мидийците, в резултат от което на политическата карта на Близкия изток през 673 година преди новата ера се появява нова сила – Мидийското царство. След това събитие източните кимерийци не се споменават – те се разтварят в „котела“ от най-разнообразни етноси в новообразуваната държава.

Въпреки сложните отношения с Асирия, източници съобщават за доста значително присъствие на кимерийци в асирийската войска. По всяка вероятност става въпрос за наемници, попълващи въоръжените сили на държавата от Междуречието.

ФРИГИЯ

Западното разклонение на кимерийците тормозело дълго време границите на Асирийската държава. В съюз с остатъците от Хетското царство кимерийците няколко пъти предприемали открити военни действия срещу държавата на Асархадон.

През 679 година преди новата ера асирийците надделели при сражението в Кападокия над кимерийския вожд Теушпа. По всяка вероятност тази победа нямала голямо значение, тъй като след няколко години значителни събития се развивали по на запад – на границата на Фригийското царство.

Фригия, разположена в западната част на Мала Азия и взаимодействаща си тясно с гръцките държави, достигнала разцвета си през 7-8 век преди новата ера. Този подем е свързан с името на цар Мидас, който станал прототип на едноименния герой от древните гръцки митове. По всяка вероятност стремителното нарастване на богатствата на тази област повлияло върху знаменития образ на царя, който превръщал в злато всичко, до което се докоснел.

Като получили отпор на изток, кимерийските номади обърнали погледа си на запад. Богатите области на Фригия примамвали варварите и в крайна сметка те нахлули там. Кимерийците завзели голяма част от процъфтяващата държава и убили Мидас. Бисерът на Мала Азия не успял да се оправи от този удар. Увяхващото царство станало арена за борба на различни политически сили, докато, в края на краищата, не се превърнало в част от Персия. Като персийска сатрапия Фригия просъществувала до идването по тези земи на Александър Македонски.

Но кимерийците не се спрели с разгрома на Фригийското царство. Следваща мишена станала Лидия, която излязла на преден план след падението на държавата на Мидас. 660-те години преди новата ера са пълни с безкрайни сблъсъци на лидийци и кимерийци. В този конфликт Лидия била подкрепяна от асирийския владетел Ашурбанипал. Първоначално алиансът имал успех и атаките на варварите били отбивани успешно. Но през 644 година преди новата ера номадите начело със своя предводител Дугдами успели да обърнат хода на войната в своя полза. Столицата на Лидийското царство, Сарди, била превзета, а цар Гит бил постигнат от същата участ, каквато постигнала преди няколко десетилетия Мидас.

Изображение на кимерийци върху етруска ваза, VI век преди новата ера

Номадите не спрели при този успех и продължили движението си към Средиземно море. Именно тогава за първи и последен път те се сблъскали с гърците – на нападения били подложени крайбрежните градове Магнезия на Меандър и Ефес. Но въпреки успехите си, Дугдами избрал за постоянно обитание на кимерийците далечната Кападокия в североизтока на Мала Азия.

Като не се ограничавали само с йонийските и гръцките градове, кимерийците възобновили набезите си срещу Асирия. Но по време на един от походите прославеният Дугдами починал. Около това време на териториите, които се населявали от кимерийците, проникнали скитите – между двата номадски народа започнали сериозни сблъсъци. През 620 година преди новата ера кимерийците били разбити от скитските отряди на цар Мадий, а малко по-късно ответен удар нанесли и лидийците начело с цар Алиат. С това сведения за кимерийците в писмени източници не се срещат повече.

КИМЕРИЙСКАТА КУЛТУРА

В съвременната наука няма еднозначно мнение откъде са дошли кимерийците, на какъв език са говорили и какво е станало с тях след сблъсъка със скитите. В литературните паметници са запечатани само имена на царете – от такива данни е трудно да се предположи към каква езикова група са принадлежали древните номади. Практически нищо не е известно и за техния бит. Само на основата на писмени източници от съседни страни може уверено да се каже, че кимерийците предпочитали кожено облекло, а на главата си имали островърхи шапки. Също така номадите носели панталони, които били удобни за язденето на коне. Археолозите имат термин „кимерийска археологична култура“, но неговото съдържание е извънредно размито. Обикновено терминът се употребява за паметниците от времето преди скитите, макар че много историци отбелязват сходството на скитската и кимерийската култура. При погребенията си номадите полагали керамични предмети, конска сбруя, а и оръжие.

***

Реалните кимерийци се различават много от образа, който създава Робърт Хауърд. Конан е по-скоро варварин от римската епоха, повече приличащ на пикт или гал. Историческите кимерийци били номади, които държали много преди скитите в напрежение съседните държави и оставили забележима следа в културата на народите от Средиземноморието.