ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 31

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИККЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

VI. ЛЪЖЛИВИ И ИСТИНСКИ ПЪТИЩА КЪМ РАЗГАДКАТА

Може да ни се стори, че с уплътняването на темата за мъглата в предходните глави Студеният дом, домът на Джон Джарндис, ще се изправи пред нас като въплъщение на унила мрачност. Но не – с помощта на майсторски сюжетен ход ние се пренасяме сред ярка слънчева светлина и мъглата за известно време отстъпва. Студеният дом е прекрасен, радостен дом. Добрият читател разбира, че ключът за това е даден по-рано, в Канцлерския съд: „Джарндис, за когото става дума – започна лорд-канцлерът, продължавайки да прелиства делото, - същият Джарндис ли е, който е собственик на Студения дом?

- Да, милорд, същият, който е собственик на Студения дом - потвърди мистър Кендж.

- Неуютно име – отбеляза лорд-канцлерът.

- Но сега това е уютен дом, милорд – каза мистър Кендж“.

Когато подопечните очакват в Лондон отиването до Студения дом, Ричард съобщава на Ада, че си спомня смътно Джарндис: „Мярка ми се някакъв грубоват и простодушен, червенобузест човек“. Въпреки това топлината и изобилието на слънце в дома се оказват великолепна изненада.

Нишките, водещи към убиеца на Талкингхорн, са преплетени майсторски. Превъзходно е, че Дикенс кара мистър Джордж да отбележи, че в неговата галерия тир ходи една французойка. (На Ортанз ще ѝ бъдат полезни заниманията по стрелба, макар че повечето читатели не забелязват тази връзка.) А лейди Дедлок? „О, ако беше така! - отговаря мислено лейди Дедлок на репликата на своята братовчедка Волумния, изливаща чувствата си по повод на невниманието към нея от страна на Талкингхорн: „Бях готова дори да си помисля дали не е умрял?“ Именно тази мисъл на лейди Дедлок ще разтревожи читателя при известието за убийството на Талкингхорн. Той може да се излъже, като реши, че юристът е убит от лейди Дедлок, но читателят на детективски истории обича да го лъжат. След разговора с лейди Дедлок Талкингхорн отива да спи, а тя се носи объркано из своите покои. Намеква се, че той скоро може да умре („А когато звездите гаснат и бледият изгрев, надниквайки в кулата, вижда неговото лице, толкова старо, каквото никога не е било през деня, се чуди наистина, все едно гробар с лопатата си е вече извикан и скоро ще започне да копае гроб“), и неговата смърт за измамения читател ще бъде вече здраво свързана с лейди Дедлок; докато Ортанз, истинската извършителка на убийството, до известно време ще остане незабелязана.

Ортанз отива при Талкингхорн и изказва своето недоволство. Тя не е съгласна със заплащането за това, че се е показала с облеклото на милейди пред Джо; тя мрази лейди Дедлок; и иска да получи добро място в богат дом. Всичко това не е много убедително, а опитите на Дикенс да я накара да говори на английски с френски маниер са просто смешни. А между другото тя е тигрица и нейната реакция срещу заплахите на Талкингхорн, че ще я вкара в затвора, ако продължи да му досажда, остава засега неизвестна.

Като предупреждава лейди Дедлок, че уволнението на камериерката Роза нарушава тяхната договореност за запазване на status quo и че трябва да разкрие нейната тайна на сър Лестър, Талкингхорн си отива у дома – за среща със смъртта, намеква Дикенс. Лейди Дедлок напуска дома, за да поскита по лунните улици – получава се, че е тръгнала след Талкингхорн. Читателят преценява: това е нещо изкуствено. Авторът ме въвежда в заблуждение; истинският убиец е някой друг. Може би мистър Джордж? Нека да е добър човек, но нравът му е буен. Нещо повече, по време на доста скучния рожден ден у Багнетови мистър Джордж се появява бледен и разстроен. (Ето! - отбелязва читателят.) Джордж обяснява своята бледност с това, че Джо е починал, но читателят е пълен със съмнения. След това арестуват Джордж, а Естер и Джарндис заедно с Багнетови го посещават в затвора. Тук историята придобива неочакван обрат: Джордж описва жена, която срещнал по стълбите в дома на Талкингхорн в нощта на престъплението. По осанка и ръст приличала на... Естер. И била наметната с широка черна мантиля с ресни. Глупавият читател веднага ще реши: Джордж е прекалено добър, за да извърши престъпление. Разбира се, това е дело на лейди Дедлок, която прилича много на дъщеря си. Но проницателният читател ще възрази: вече знаем друга жена, който изобразява много успешно лейди Дедлок.

Тук се разкрива една от второстепенните тайни. Мисис Багнет знае коя е майката на Джордж и отива за нея в Чесни Уолд. (Двете майки се намират на едно и също място – сходство с положението на Естер и Джордж).

Погребението на Талкингхорн е великолепна глава, тя се издига като огромна вълна над предходните, доста плоски. По време на погребението на Талкингхорн детективът Бакет наблюдава от закрита карета своята жена и своята квартирантка (коя е квартирантката му? Ортанз!). Ролята на Бакет в сюжета нараства. Той приковава вниманието до самия край на темата за тайната. Сър Лестър е все такъв надут глупак, макар че ударът ще го промени. Протича забавен шерлокхолмсовски разговор на Бакет с един лакей, по време на който се изяснява, че в нощта на престъплението лейди Дедлок е отсъствала от дома си няколко часа, облечена така, както според описанието на Джордж, е била облечена дамата, която срещнал по стъпалата в дома на Талкингхорн около времето, когато било извършено престъплението. (Тъй като Бакет знае, че Талкингхорн е убит от Ортанз, а не от лейди Дедлок, тази сцена е преднамерена измама на читателя). Дали читателят вярва, или не вярва в този момент, че убийцата е лейди Дедлок, зависи от самия него. Изобщо казано, авторът на детективски романи не трябва да назовава истинския убиец в анонимни писма (както се изяснява, те са изпращани от Ортанз с обвинения срещу лейди Дедлок). Накрая Ортанз попада в мрежите, заложени от Бакет. Съпругата на Бакет, на която той поръчва да следи за квартирантката, намира в стаята ѝ описание на дома на Дедлокови в Чесни Уолд, от една статия липсва парче, послужило за направа на тапата за пистолета, а самият пистолет ще бъде изваден от езерото, където Ортанз и мисис Бакет са ходили на неделна разходка. Още в една сцена има преднамерено заблуждаване на читателя. Като се избавя от шантажистите, семейство Смолуид, Бакет заявява мелодраматично в разговор със сър Лестър: „Особата, която трябва да арестувам, се намира сега тук, в къщата... и аз имам намерение да извърша ареста във ваше присъствие“. Единствената жена в дома, както предполага читателят, е лейди Дедлок, но Бакет има предвид Ортанз, която, за което читателят не подозира, е дошла заедно с него, разчитайки да получи награда. Лейди Дедлок не знае, че престъплението е разкрито, бяга, преследвана от Естер и Бакет, а след това ще я намерят, мъртва, в Лондон, до вратата на гробището, в което е погребан капитан Хоудън.

(Следва)