РОДЕНИ ОТ ГЕРМАНЦИ: ПЛОДОВЕ НА ПОЛОВИЯ КОЛАБОРАЦИОНИЗЪМ

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Ноември 1944 година. Червената армия освобождава СССР от вермахта. Завоевателите са изгонени завинаги. Но потомците на окупаторите остават – и стават съветски деца.

За това, че по време на германската окупация съветски жени са имали деца от германците, не било прието да се говори. И най-вече се срамували от това нещастните жени, които били наричани колаборантки и „германски подлоги“. Срамували се дотолкова, че много от тях след завръщането на Червената армия давели германските деца, подправяли детските документи или бягали с децата в други села, страхувайки се от доносите на съседите. Изследващият този проблем историк Б. Н. Ковальов разказва такъв случай: в окупираната Северозападна Русия една жена имала от германците две деца; в деня на освобождението на нейното село тя изнесла децата на пътя, сложила ги на земята и с викове „смърт на германските окупатори!“ ги убила с камъни.

„ЛЮБОВ“ НА ФРОНТА

Разбира се, голям брой от случаите на полови контакти на германците със съветските жени били изнасилванията и другите форми на принуда. Описания на тези ужасни престъпления прозвучали още на Нюрнбергския процес и са добре известни. Но имало и други случаи, особено в тила, където всекидневният живот е по-стабилен, отколкото близо до фронтовата линия: случвали се и косвени насилия (сделки), и истински любовни връзки, даже и неофициални сватби. Впрочем, когато Червената армия влязла на територията на Германия, много съветски военнослужещи завързали любовни връзки с германките – ту също от „делови“ характер (секс заради хляб и защита), ту искрено романтични.

Съветски плакат, 1943 г.

Контактите с руските жени завършвали понякога за германците много плачевно. И в случая не става въпрос само за венерическите заболявания или за това, че някоя млада жена можела да се окаже участничка в нелегалното движение, благодарение на чиито данни дадени германци можели да бъдат застреляни от партизаните по време на марш. Въпросът е в това че половата връзка на ариец с „подчовеци“ се смятала от нацистите за „расов позор“ и увреждане на германската кръв, поради което била забранена. По данни на германската историчка Регина Мюлхойзер само през 1944 година полевите съдилища на вермахта осъдили 5349 германски войници за „забранени сексуални отношения с руското население“ (тоест – извън бордеите). Разбира се, половите контакти били в действителност много повече. В основни линии офицерите гледали на тях през пръсти, а идващите от Берлин забрани и предписания се игнорирали. Така в окупирания Новгород всяка сутрин по града притичвали към казармите германци, които се връщали от местните жителки.

Първите дни на войната

27 юни, 1941 г.

Жените се съгласявали на връзка с окупаторите по много причини: някои наистина гладували и искали да нахранят децата си или да намерят защита от постоянните посегателства, някои се увличали от „красивия живот“ с немските офицери, някои наистина се влюбвали. Но най-често, разбира се, ставало дума за бартерни сделки. Понякога това придобивало неочаквани форми: така испанците от „Синята дивизия“, намирайки се край Новгород, грабели съседните руски села, за да поднесат на „своите“ момичета крави и прасета като подарък; след това испанците се изпоженили за рускини в православните църкви.

Украйна, 1941 г.

Украйна, 1942 г.

В резултат от всичко това половата колаборация достигнала до такъв мащаб, че окупационната администрация трябвало да се оправя някак си с последствията. От март 1943 г. по редица места германците започнали да плащат на руските майки с деца от окупаторите алименти от 200-300 рубли в месец.

НЕМСКИ БОРДЕИ, „ТЕАТРИ“ И „ЛЮБОВ“ ОТ НЕЛЕГАЛНИТЕ ДЪЛБИНИ

Малкото на брой бордеи в тила не можели да удовлетворят потребностите на вермахта. Освен че не били много, германците не можели и да наберат персонал за тях – рускините не отивали там, освен тези, които и преди войната се занимавали с проституция, но и те били малко. Освен това населението се отнасяло крайно отрицателно към отварянето на публични домове. Например в Смоленск в бордея за летци офицери работели само проститутки от Франция и Полша, които били докарани специално за това в Русия. В бордея в Псков набирали местни жени – една част принудително, друга вербували от тези жени, които от безизходица си изкарвали по този начин хляба. Така постъпвали и в други окупирани градове. Позволена била и свободната проституция по улиците. Когато в град Великие луки намислили да организират „Дом за благородни девици“ (така искали да го нарекат!), за управлението му намерили някоя си Дравич, еврейка, която ръководела преди това нелегален бордей в Одеса. Но заведението не било отворено – определеното за тази цел здание било унищожено от авиационна бомба. След което германците разстреляли еврейката Дравич.

Момичета с пилотки на луфтвафе

Освен бордеи германците създавали и „театрални трупи“, заети фактически със същото удовлетворяване на сексуалните нужди на военните. Тези „кабарета“, в които заради прехраната си работели руски жени, обикаляли прифронтовата ивица. След танците и песните започвало неформално общуване с пиене и... останалото е ясно.

Руски танцьорки в Гжатск (днес град Гагарин)

Окупатори в Гжатск (днес град Гагарин)

Танци в Полоцк (днес в Беларус)

Още една категория жени, които се свързвали с германците доброволно, били нелегалните. Момичетата търпели унижения и оскърбления, за да помагат на партизаните. В някои случаи всичко завършвало трагично. Както разказва в спомените си разузнавачката З. Воскресенская („Сега мога да кажа истината...“), една такава нелегална жена на име Олга била оставена като резидент в Орел. Но за нея забравили, нейните донесения с трудно получена информация не четял никой и след освобождението на Орел я осъдили на 25 години „за сътрудничество с хитлеристките окупатори“, тоест – за танци и разпивки с германците. Едва след няколко години Олга успяла да постигне преразглеждане на делото, освобождение, реабилитация и възвръщане на честното си име.

ДЕЦАТА НА ОКУПАЦИЯТА: „НЕМЧИКИ“ И „ФАШИСТЯГИ“

Но голяма част от любовниците на германците не били преследвани наказателно. В някои случаи трябвало да търпят презрението на съседите. „Подлога“ звучи доста меко на фона на това, което им говорели. Родените от германци деца наричали „фашистьонки“, „немчонки“ и тям подобни. Значителна част от германските деца била дадена в детски домове. Случвало се и към такива жени и техните деца хората да се отнасят с разбиране и те живеели като обикновени съветски семейства, но без бащи. Съседите знаели, че често жените бивали принудени да осъществяват връзки с врага и че е глупаво да бъдат обвинявани. Ако ги била защитила Червената армия, нищо нямало да им се случи.

С местни момичета, 1942 г.

Колко германски деца са се родили по време на окупацията в СССР, никой не е броил. В Норвегия за 5 години окупация от германците са се родили около 5 хиляди деца, във Франция – около 200 хиляди. Като се има предвид, че СССР са над 70 милиона души, а през Източния фронт са преминали повече от 5 милиона завоеватели, няма да сгрешим, ако предположим, че става дума за най-малко няколко десетки хиляди. След 2000 г. някои стари германски ветерани започнаха да се интересуват от оставените в Русия деца, понякога даже и ги намираха. Но не получаваха доброжелателни отговори. Един син на германец, когото неговият биологичен баща и ветеран от вермахта намери през 2011 г., реагира на вестта за баща си с думите: „Иска да ме види ли? Той не ми е баща, а курва фашистка. Все едно че е изнасилил майка ми“. Майка му спала с един ефрейтор, за да нахрани болното си дете. След войната тя била принудена да се премести, а по-късно разказала на сина си истината за неговия произход. Но много деца от окупацията така и не разбрали нищо.