НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1986 г. / ИКОНОМИКА / ДЖЕЙМС БЮКАНЪН

Джеймс Бюканън (James Buchanan)

3 октомври 1919 г. – 9 януари 2013 г.

Нобелова награда за икономика

(За за развитието на договорните и конституционните основи в теорията за вземане на икономически и политически решения.)

Американският икономист Джеймс Макгил Бюканън е роден в град Мърфрисборо (щат Тенеси). Баща му, в чест на когото Бюканън получава своето име, е фермер, а майка му Лила (Скот) Бюканън до женитбата си е учителка; родителите му участват в местния политически живот. Дядо му, Джон П. Бюканън, заема за един мандат поста губернатор на щата Тенеси; на този пост е издигнат от фермерския съюз на популистка партия. Родителите му убеждават Бюканън да продължи пътя на дядо си. Но Голямата депресия осуетява плановете на Бюканън да учи право във Вандербилтския университет и той постъпва в педагогическия колеж в Мърфрисборо, работейки за обучението си и за купуване на книги като дояч на крави.

Завършвайки колежа като най-добър ученик в своята група със специалност в областите математика, английска литература и обществени науки, Бюканън получава право на стипендия за продължаване на образованието си към икономическия факултет на Тенесийския университет, който завършва през 1941 г. със степента магистър. През август същата година Бюканън е призован на военна служба и преминава курс за подготовка за званието военноморски офицер в Ню Йорк, а след това известно време учи във военноморски колеж. След влизането на САЩ във Втората световна война той е назначен към оперативния щаб на адмирал Честър Нимиц, който по това време командва Тихоокеанския флот на САЩ. По време на войната служи в щаба на флота в Пърл Харбър, а след това в Гуам.

След войната Бюканън продължава образованието си в Чикагския университет, където попада под влиянието на Франк Х. Найт – един от професорите по икономика. Въпреки че идва в Чикаго, според собствените му думи, „като либерален социалист“, по-нататък той взема думите си обратно: „Шест седмици по-късно, след като започнах да посещавам курсовете на Франк Найт по теория на цените, се превърнах в ревностен адвокат на пазарната икономика“. Друго основно въздействие върху предстоящата работа на Бюканън оказва дисертацията на Кнут Виксел за данъчното облагане през 1896 г., която намира случайно на един библиотечен рафт, а след това превежда от немски език на английски. Шведският икономист Виксел разглежда политиката като процес на сложен, взаимоизгоден обмен между гражданите и структурите, които те създават за организация на обществото. Виксел твърди също така, че реформата на икономическата политика изисква промяна на правилата, в рамките на които действат политическите дейци. Концепциите на Найт и Виксел оказват главно въздействие върху разработената от Бюканън теория за обществения избор и конституционната икономика.

През 1948 г., като получава от Чикагския университет докторска степен по икономика, Бюканън постъпва на длъжността адюнкт-професор в Тенесийския университет, а през 1950 г. става там действителен професор. На следващата година започва работа във Флоридския университет и е назначен през 1954 г. за декан на икономическия факултет. Благодарение на получената стипендия „Фулбрайт“ той прекарва учебната 1955/1956 г. в Рим и Перуджа, изучавайки класическите съчинения на италианските икономисти в областта на теорията за обществените финанси и развивайки своите идеи за отношенията между политическите структури и икономическата политика.

След като се завръща в САЩ, Бюканън получава длъжността професор и декан на икономическия факултет на Вирджинския университет в град Шарлотсфил. През 1957 г. заедно с американския икономист Дж. Уорън Натър основава центъра за изследвания в областта на политическата икономия „Томас Джеферсън“. Както казва Бъканън, тяхната цел е да учредят „общество от учени, които мечтаят да запазят социалния строй, основан на индивидуалната свобода“, а също така „да възпрепятстват нарастването на техническата специализация в икономиката“. Бюканън е директор на Центъра от 1957 до 1969 г. Той и Гордън Тълок, който е стажант след докторската си дисертация в Центъра, създават Комитет за вземане на непазарни решения, предшественик на Центъра за проучване на обществения избор.

След края на учебната 1968/69 г., когато Бюканън работи като поканен професор в Калифорнийския университет в Лос Анджелис, ученият се мести в Вирджинския политехнически институт и в Държавния университет на Блексбърг като водещ професор. Там към него се присъединява Тълок, с когото основава Центъра за проучване на обществения избор, чийто генерален директор става Бюканън. Новият Център е създаден с цел да бъдат прилагани икономически методи и способи на мислене при изучаването на политическите процеси. Когато през 1983 г. Бюканън е назначен за професор в университета „Джордж Мейсън“, Центърът е пренесен в университетския кампус в град Фъерфакс (щат Вирджиния).

В резултат от научните си изследвания, проведени през последните четиридесет години, Бюканън получава международно призвание като водещ изследовател в областта, която се нарича теория за обществения избор и изследва прилагането на икономически методи към сфери, отнасящи се традиционно към политологията. Основни аналитични категориии не са такива органични единици като нация, държава или партия, а индивидуалните (частните) лица, способни да вземат рационални решения, водещи до изгода за обществото като цяло. Теорията за обществения избор се стреми за предскаже как поведението на индивидуални лица в политическата им роля на избиратели или данъкоплатци, лобисти или кандидати за политически дейци, избрани политици или членове на политически партии, бюрократи или правителствени управляващи и съдии могат да повлияят на състоянието на политическото общество като цяло. А икономическата теория, напротив, се опитва да свърже поведението на индивидуалните лица в икономическата им роля на купувачи или продавачи, на производители или работници, на инвеститори или предприемачи с резултатите, които се проявяват на равнището на икономиката като цяло.

Проучвайки политическия обмен, Бюканън обособява две различни идейни равнища на обществения избор – начално конституционно равнище на избора (до приемането на конституцията) и следконституционно равнище. Изследването на първото равнище предполага разработка на икономическа теория за конституцията, докато второто осъществява разработка на икономическа теория за политическите убеждения. Разликата в двете равнища на избор може да бъде обявена като аналогия на избора, който хората правят по време на игра. Отначало се определят правилата на играта, след това произтичат определените стратегии на играта в рамките на тези правила. В общи линии конституцията може да бъде представена като правила за водене на политическа игра. Всекидневните политически действия са резултат от игра в рамките на конституционните правила.

Както доказва Бъканън, използването на тази аналогия може да доведе до разбирането на редица сериозни процеси. Както правилата на играта формират нейния вероятен изход, конституционните правила формират резултатите от политиката или затрудняват тяхното достижение. По такъв начин подобряването на резултатите от политиката или на резултатите от процеса на приемане на законодателни или управленски решения изисква промени или реформи на конституцията. В основата на търсенето на най-добри правила за всяка игра лежи анализът на това в какво вероятно направление ще се развие играта при различни правила. По аналогичен начин подходът към реформата на конституцията трябва да се определи от позитивния предсказуем анализ на вероятната дейност на алтернативната политика и алтернативните процеси.

Разликата между конституционния и постконституционния избор е представена за първи път в монографията „Изчисление на съгласието“ („The Calculus of Consent“), написана от Бюканън заедно с Гордън Тълок. Развивайки възгледа на Виксел за политиката като процес на сложен взаимоизгоден обмен, Бъканън и Тълок си задават въпроса как обменът може да бъде организиран по такъв начин, че всички участници да могат да разчитат на получаването на чист позитивен резултат на равнището на конституционния избор, особено – какви политически правила и процедури трябва да ръководят избора на колективна и правителствена политика?

Те разглеждат този въпрос от позицията на индивидуалните членове на обществото, стоящи пред избора за алтернативни правила за приемане на решения и процедури, като се има предвид, че по-късно тези индивидуални членове на обществото ще бъдат принудени да вземат решения в рамките на тези правила и процедури. Изследват се най-различни правила за приемане на решения и процедури, включително и, освен всичко останало, правилото за единодушие, правилото за квалифицирано мнозинство, правилото за обикновено мнозинство, правилото за взаимните услуги, базата за репрезентативност, законодателните органи. Бюканън изследва различните приложения на тези правил в книгите си „Обществените финанси в демократичния процес“ („Public Finance in Democratic Process", 1967 г) и „Търсене и предлагане на обществени блага“ ("Demand and Supply of Public Goods", 1968).

В книгата си „Граници на свободата: между анархията и Левиатана“ ("The Limits to Liberty: Between Anarchy and Leviathan", 1975 г.) Бюканън прави разграничение между защитаващата държава и произвеждащата държава. Според неговата гледна точка конституционният договор (или наборът от правила и процедури, в рамките на които съществува политическата организация) води към установяване на защитаваща държава. Тази установена по законодателен ред структура определя правата на собственост и контрола на индивидуалните лица над ресурсите, стимулира частните контракти и ограничава властта на държавата. Възникването на защитаваща държава е скок от анархия към политическа организация. В рамките на тази организационна структура организираната търговия и обменът, произведен по частен начин от стоките и услугите може да съдейства за взаимната изгода на участниците в този процес.

От гледна точка на Бюканън идеалната произвеждаща държава стимулира постконституционния контракт между гражданите по отношение на търсенето на съвместно потребявани стоки и услуги. Но поведението на индивидуалните лица, предписвано им от тяхната дейност в политическата структура като политици, управляващи или бюрократи, съдейства за засилване на държавата в постконституционния ѝ стадий. Това определя заплахата от Левиатана – знаменития политически символ на Томас Хобс, с който той означава автократичната държава. За Бюканън изходът е използването на съвременни теории за политиката, управлението и бюрокрацията за формиране на институти и правила, които биха могли да ограничат самопроизволното и специално заинтересованото политическо поведение.

В своите по-късни произведения Бюканън анализира и развива необходимостта от конституционни реформи. В разработката „Демокрация в дефицита“ ("Democracy in Deficit, 1977 г.), написана заедно с Ричард Вагнер, конституционното изискване за балансиран бюджет се обосновава с помощта на анализ на модела на постконституционното поведение, при което финансовият дефицит помага на политиците да получават политическа подкрепа от голям брой политически сегменти по пътя на увеличаване на държавните разходи за специални цели, едновременно сдържайки нарастването на данъците, което би могло да покрие тези разходи. В съчинението „Властта да се облага с данъци“ ("The Power to Tax", 1980 г.), написано заедно с Джефри Бренън, конституционните ограничения на пълномощията на правителството в областта на данъчното облагане се обосновава въз основа на модела на постконституционната политика, в който правителството се разглежда като орган, стремящ се към максимална печалба. Бюканън подкрепя пряко и косвено различни предложения за конституционни поправки, изискващи балансиран федерален бюджет.

През 1945 г. Бюканън се жени за Ан Бък, с която се запознава по време на войната. Семейството няма деца. През целия си живот Бюканън запазва интереса си към изучаване на езици и превежда много важни икономически съчинения от немски и италиански език.

Освен с Нобелова награда Бюканън е удостоен с много други награди и отличия, сред които почетната награда в областта на политическата икономия Франк Е. Сайдмън от Тенесийския университет (1984 г.) и почетни научни степени от Цюрихския (Швейцария) и Хесенския (Германия) университет. Почетен член е на Американската икономическа асоциация и член на Американската академия на науките и изкуствата. Заема поста президент на Икономическата асоциация на Юга (1963 г.) и вицепрезидент на Американската икономическа асоциация (1971 г.), вицепрезидент (1981-1982 г.) и президент (1983-1984 г.) на Икономическата асоциация на Запада.

Превод от руски: Павел Б. Николов