ВИКТОР СУВОРОВ / ЛЕДОРАЗБИВАЧЪТ/ ГЛАВА 8. ВЪЗРАЖДАНЕТО НА ВОЕННАТА МОЩ НА ГЕРМАНИЯ И РОЛЯТА НА СТАЛИН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Както вече сте забелязали от предишната публикация, в случая не става въпрос за глави от вече публикуваната книга на Виктор Суворов „Ледоразбивачът“. Суворов публикува в своя Телеграм канал откъси под същото заглавие, които допълват тази книга с нови бележки и нови документи. Идеята, разбира се, е същата – Сталин иска да използва Германия като „ледоразбивач“, който да разчупи Европа, за да се улесни навлизането след това в нея на частите на Червената армия, водени от старата болшевишка идея за завладяване на света. Вероятно тези откъси ще влязат по-късно в едно ново, по обстойно издание на „Ледоразбивачът“. (Павел Николов)

Само една страна – Съветска Русия – може да спечели в случай на общ конфликт.

Адолф Хитлер в разговор с лорд Халифакс на 19 ноемдври 1937 година. „Документы и материалы кануна Второй мировой войны. М.: Политиздат, 1948. Т. 1. С. 38“.

1.

След Първата световна война в Централна и Западна Европа се създало положение, при което – в случай, че се спазват строго условията на Версайския договор – нова голяма война не можела да възникне. Нямало кой да я започне.

Първата Световна война Франция завършила сред главните победители. В съответствие с Версайския договор тя получила всичко, за което можела да претендира. Германия плащала на Франция огромни репарации. Франция нямала никакви причини да започне нова война в Европа. Грижата на френското правителство се състояла в това съществуващото положение в Европа да се запази колкото се може по-дълго. Френските генерали избрали строго отбранителна стратегия. По своите граници те изграждали линията Мажино – нещо подобно на Великата китайска стена.

Великобритания също била сред победителите. Тя не претендирала за никакви нови територии в Европа. Затова също нямала никакви причини да започне нова европейска война. В интерес на Великобритания било също да не се пипа създалото се равновесие в Европа. Основните интересни на Великобритания лежали извън Европа и се състояли в това да запази своите колонии: тя била център на най-голямата в историята колониална империя. Великобритания имала мощен флот за защита на колониите и търговските пътища и относително не голяма армия за защита на метрополията и поддържане на ред в колониите. Дори правителството на Великобритания да имало намерение да започне нова война в Европа, силите на британската армия не били достатъчни за това.

Германия в съответствие с Версайския договор била напълно разоръжена. Версайският договор не само изисквал от Германия пари, пари и пари за Франция, но и забранявал на Германия да има, купува, конструира, изпитва и произвежда настъпателно оръжие, както и силно ограничавал отбранителните съоръжения.

Останалите държави в Западна и Централна Европа не можели да започнат голяма война, защото нямали за това достатъчно военна и икономическа мощ, а най-главното – не искали.

2.

При тази ситуация кремълските вождове като че ли можели да си отдъхнат и да се посветят напълно на мирно строителство. За да не възникне война в Европа трябвало само да се следи да не се нарушава Версайския договор, за да остане Герамания разоръжена и слаба във военно отношение.

Германия била главен противник на Русия в Първата световна война и най-вероятен противник през една следваща война. Съветска Русия не участвала във Версайския договор, но той давал на Русия, която се превърнала в Съветски съюз, неоценимо преимущество: в Съветския съюз можело да се създават всякакви образци на въоръжение и бойна техника, а Германия във военно отношение не просто стояла на място, но и била отхвърлена далече назад.

Кремълските вождове трябвало да насочат цялата мощ на съветската дипломация и разузнаване, за да се разкриват и пресичат всякакви опити да се възроди германската военна мощ. Нека Германия да остане слаба! Ако Германия няма танкове, авиация, тежка артилерия, отровни газове и подводници, ако в Германия няма подготвени подводничари, танкисти и летци, ако германските генерали бъдат лишени от правата да тренират по своите полигони нови методи и начини за водене на бойни действия, ако германските конструктори нямат възможности да създават нови образци на въоръжение, заводите няма да произвеждат това въоръжение и Германия никога няма да започне нова война.

Но кремълските вождове не поставяли на своето разузнаване задачата да следи за спазването и строгото изпълнение на Версайския договор. Те постъпвали точно обратното. Тайното възраждане на германската военна мощ с помощта та Съветска Русия започнало още при Ленин и Троцкий. Първо решение за това било постановлението на Политбюро на ЦК на РКП(б) от 5 ноември 1920 година: „Да се открият германки командни курсове извън Москва, а за мястото да се разберат другарите Троцкий и Дзержинский“ (Горлов С. А. Совершенно секретно. Альянс Москва – Берлин. 1920–1933 гг. М.: Олма-Пресс, 2001. С. 125).

През май 1921 година в Съветска Русия пристигнали на място група офицери, упълномощени от командващия на въоръжените сили на Ваймарската република Хонс фон Зект, за да определят възможността за създаване на учебни центрове, полигони и военнопромишлени обекти, където могат да се разработват и изпитват забранени от Версай видове оръжия, а също така да се подготвят военни кадри. Делегацията оглавявал О. Фон Нидермайер, в състава ѝ влизали майор Ф. Чунке, майор В. Шуберт и ръководителят на германската мисия по въпросите на военнопленниците в Съветска Русия Г. Хилгер (Красная звезда. 25 ноября 1990 г. Зданович А. Тайные лаборатории рейхсвера в России. Армия, 1992. № 1. С. 64).

Сталин бил достоен последовател на делото на Ленин и Троцкий. Като станал генерален секретар на ЦК на ВКП(б), той също позволил на германското правителство да създава тайни конструкторски бюра и учебни центрове на територията на Съветския Съюз.

На 26 ноември 1922 година в Москва бил подписан концесионен договор със самолетостроителната фирма „Юнкерс“ за производство на самолети и авиомотори (Горлов С. А. Совершенно секретно. Альянс Москва – Берлин. 1920–1933 гг. С. 69, 95).

През юли 1923 година бил парафирани (тоест предварително подписани до официалното подписване) два договора: първият за производство в СССР (Златоуст, Тула, Петроград) на боеприпаси и военно снаряжение, предвиждащ доставката им в Германия, вторият – за строителство на химически завод (Красная звезда. 25 ноября 1990 г.).

На 15 април 1925 година било подписано съглашение за създаване в района на Липецк на напълно секретна авиационна школа за подготовка на германски военни летци. Там се създавали и складове за авиационни материали. Съглашението било подписано от началника на ВВС РККА П. И. Баранов и германския представител полковник Х. Фон дер Лит-Томзен (Горлов С. А. Совершенно секретно. Альянс Москва – Берлин. 1920–1933 гг. С. 126). Заради версайските ограничения Германия не можела да купи самостоятелно самолети за учебния център в Липецк. И тук отново помогнал другарят Сталин. По негова заповед уж заради съветската авиация били купени от нидерландската фирма „Фокер“ първите сто изтребителя от вида D-XIII и с тях започнали да подготвят тези, които по-късно ще влязат в състава на елита на военновъздушните сили на Третия райх (Военно-исторический журнал (далее – ВИЖ). 1993. № 6. С. 43).

Подготовката на летците имала две равнища. Отначало трябвало да се възпитат въздушни бойци от много висока класа, а след това някои от тях да заемат постовете на висши авиационни командири. Един от германските летци станал истински въздушен ас по време на Първата световна война. Той свалил двадесет и два самолета на противника. След Първата световна война този въздушен боец повишавал летателната си квалификация в Липецк. Името му е Херман Гьоринг. По-късно Гьоринг станал най-близък съратник на Хитлер.

За това, че Гьоринг се е подготвял в Съветския Съюз, беше известно отдавна, но тези сведения не се потвърждаваха официално. Едва след три четвърти век Министерството на отбраната на Русия беше принудено да признае този факт (Красная звезда. 15 февраля 2003 г.).

3.

Никой не трябвало да знае, че Сталин готви Германия за нова световна война. Били предприети драконови мерки за безопасност и запазване на тайната.

По железопътния път от Кьонинсберг към Русия през Литва и Латвия се движели товари, които не предизвиквали подозренията на митничарите. А най-ценните товари преминавали по въздушен път. Самолетите, предназначени за обучение и изпитания, се движели без кацане на голяма височина. Транспортирането по море (Щтетин – Ленинград) било обаче основно. Именно по този път към Англия (и обратно) се отправяли за ремонт от Липецк английските авиомотори на „Фокерите“ (ВИЖ. 1993. № 6. С. 43).

Всички, които били отправяни в Липецкия център, се изключвали формално от списъците на райхсфера, фамилиите им се променяли... Не малко грижи предизвиквало връщането в родината на телата на загиналите по време на нередките аварийни катастрофи. Отправяли ги през Ленинград по море в контейнери с надписи „Машинни детайли“. На роднините така и не съобщавали за истинските причини на смъртта. Загубите и трудностите обаче изглеждали несъществени на фона на реалната полезност, която давал Липецк. Изпитваните там образци легнали в основата на първите серийни типове изтребители и бомбардировачи от силите на Третия райх (Красная звезда. 25 ноября 1990 г.).

„Военно-исторический журнал“ съобщава с гордост: „Така именно в авиационната школа край Липецк бил създаден първият германски изтребител бомбардировач“.

По данни на германския историк Олаф Грелер в Липецк били изпитани следните самолети: Heinkel He 45, He 46 и He 51, Arado Ar 65 и Ar 65, Junkers K 47, Dornier Do 11 (Groehler Olaf. Selbstmorderische Allianz. Deutsch-Russische Militarbeziehungen 1920–1941. Berlin, 1992).

На основата на въздушните изпитателни боеве над Липецк германците разработили “Наставление за изтребителната авиация“ и „Наставление за бомбардировъчната авиация“, създали и изпробвали прибори и устройства за прицелно бомбардиране.

В края на 1933 година в школата били подготвени 450 летци изтребители, въздушни наблюдатели и членове на бомбардировъчни екипажи. Много от тях влезли по-късно в ръководното ядро на щаба на Гьоринг (Красная звезда. 25 ноября 1990 г.).

Мнозина завършили Липецката авиационна школа станали по-късно знаменити фигури в люфтвафе. В книгата на независимия изследовател Юрий Николаевич Тихонов „Секретният град“ (Липецк, 1912 година) се изрежда впечатляващ списък на висши офицери от люфтвафе, преминали подготовка в Липецк. Сред училите в Липецката авиационна школа е генерал-фелдмаршал Хуго Шперле, два двама генерал полковници, петнадесет генерали от авиацията (това звание предшества в Германия званието генерал-полковник), дванадесет генерал лейтенанти и шестнадесет генерал майори. След завръщането си в Германия учещите в школата станали командири на дивизии и корпуси, командващи и началници на щабовете на въздушните сили; сред тях се оказал бъдещият командващ на бомбардировъчната и разузнавателната авиация на луфтвафе, главният пълномощник по реактивната авиация, началникът на оперативния отдел на Генералния щаб на луфтвафе, ръководителят на научно-техническото направление към Министерствата на авиацията, началникът на управлението на личния състав на луфтвафе, офицерът за особени поръчения на райхсмаршала Гьоринг, главният инженер на луфтвафе и така нататък.

Завършилият Лирецката школа генерал-полковник Ханс Ешоннек от 1 февруари 1939 година до 19 август 1943 година заемал поста началник на Генералния щаб на фуфтвафе. Още един възпитаник на школата, генерал-полковник Ото Деслох, от 1935 до 1939 година бил началник на всичките авиационни школи в Германия, през 1943–1944 командвал 4-ти въздушен флот (което ще рече всички авиации на южния фланг на съветско-германския фронт) и през 1945 година заел длъжността главнокомандуващ на луфтвафе.

Германските летци, които се учили в Липецк, се срещнали по-късно със съветските пилоти в небето на Испания. Там бъдещият генерал-майор Х. Траутлофт свалил първите четири самолетка на републиканците (напомням, че по-големия брой самолети републиканците получили от Съветския съюз и били пилотирани от саратовски, рязански и вероятно даже от липецки летци). Към края на Втората световна война генерал-майор Траутлофт имал 57 победи, сред които 45 на Източния фронт.

В Липецката авиационна школа учил полковник Николас фон Белов, който по време на цялата война бил личен адютант на Хитлер по въпросите на луфтвафе, полковник Гюнтер Радуш, воювал в Испания и до края на Втората световна война свалил лично 63 самолета, и полковник Гюнтер Лутцов, който свалил 115 самолета, от които 5 в Испания и 95 на Източния фронт.

Колко мило: през 1933 година Хитлер дошъл на власт в Германия, но не му се наложило да започва от нулата. Другарят Сталин вече подготвил основното ръководно ядро на германските военновъздушни сили и група инструктори от висша класа. Сега вече, без да губят нито минута, те можели да започнат организирането на масова подготовка на летателния състав.

4.

Другарят Сталин разбирал, че новата война ще бъде не само авиационна, но и танкова. Затова Сталин отделял изключително внимание за подготовката на германските танкисти.

През 1926 г. край Казан била създадена танкова школа на райхсфера. Германските танкисти носели съветска военна униформа без отличителни знаци (Красная звезда. 25 ноября 1990 г.).

Договорът за организирането на танковата школа бил сключен на 3 декември 1926 година, от съветска страна го подписал началникът на Четвърто управление на Щаба на РККА Берзин. Сега това управление се нарича Главно разузнавателно управление на Генералния щаб. Сталин осигурил напълно бъдещите германски танкови генерали с всичко необходимо. Дал им танкове, гориво, снаряди, транспорт, жилища, ремонтна база и огромен добре охраняват секретен полигон.

Германците успели да подготвят у нас няколко стотици летци, танкисти и специалисти за водене на химическа война. По-късно те оформили гръбнака на инструкторите за масово обучение на подобни специалисти във вермахта. Съществено е също така, че заобикаляйки версайските ограничения, германците имали възможността да разработват и да усъвършенстват много средства за водене на една предстояща война (Красная звезда. 25 ноября 1990 г.).

Важно било конструкторите да работят постоянно за усъвършенстване на въоръжението. Ако допуснем промеждутък поне от десет години, това би повлякло със себе си необратими последствия: старите инженери и конструктори ще преминат в други отрасли или ще се пенсионират, без да предадат знанията си и опита си на новото поколение. След няколко години ще се появи двоен проблем: от една страна – технологично изоставане, от друга – липса на опитни кадри, които биха могли да отстранят това изоставане.

Между края на Първата световна война и идванетон а Хитлер на власт има 15 години. Заслугата на Сталин пред хитлеристка Германия е в това, че не позолил да се появи технологично изоставане на Германия от нейните противници. Сталин осигурил предаването на опита на отиващото си поколение конструктори от кайзеровата Германия към новото поколение конструктори от Третия райх.

5.

Особено трябва да се спомене разработването, производството и изпитанието на бойни отровни вещества. Разработката и производството на химическо оръжие (иприт, фосген) били осъществени в предприятието на съветско-германската фирма „Берсол“ в Ивашченково (днес Чепаевск) край Самара. Там ежедневното производство на печално прославилия се през годините на Първата световна война иприт достигнало 3,3 това, на фосген – 2,6 тона. 5,9 тона бойни отровни вещества на ден е повече от 2 хиляди тона на година. Наливните станции на „Берсол“ трябвало да зареждат с иприт и фосген по 500 хиляди снаряда ежегодно. Съвместното изпитание на химическото оръжие се провеждало на полигоните „Томка“ близо до град Волск в Саратовска област и „Подосинка“ (днес в Кузминки, Московски район). Именно там през 1926–1927 година се извършвали първите съветско-германски изпитания на химически оръжия (Горлов С. А. Совершенно секретно. Альянс Москва – Берлин. 1920–1933 гг. С. 104–105, 224).

Втората световна война (ако не се смятат отделни случаи) била война без масово използване на бойни отровни вещества. Но ако по полетата на войната беше започнало масово използване на химическо оръжие, Германия била готова за такъв обрат на събитията.

Другарят Сталин имал пръст в това.

6.

Не е достатъчно да се подготвят кадри и да се разработят образци на оръжия. Необходими били военни заводи, които да произвеждат това оръжие. И тук съветските вождове още в началото на 20-те години проявили пълно разбиране на положението и дошли на помощ на германската военна индустрия.

Било съставено съглашение за създаване в Русия на производствени структури за немската военна промишленост, маскирани като съветско-германски предприятия и концесии. Началото на тази практика сложил „Юнкерс“. През 1922 година фирмата започнала строителство във Фили, Подмосковието, на завод за производство на самолети и авиомотори. От 1924 година заводът започнал да произвежда вече ежегодно по няколко стотин самолета... След „Юнкерс“ корени на наша земя пуснали „Фридрих Круп“ (оръдия, снаряди, танкове), БМВ (танкови двигатели и авиомотори), „Берсол“ (отровни вещества), „Карл Валтер“ (стрелково оръжие) и други... Същевременно в корабостроителниците на Николаев и Ленинград се усвоявало производството на подводници и крайцери за Германия. В реконструираните заводи в Тула, Ленинград и Златоуст започнали да се произвеждат ежегодно стотици хиляди артилерийски снаряда за райхсфера (Красная звезда. 25 ноября 1990 г.).

Двама смели руски историци, Юрий Леонтевич Дяков и Татяна Семьоновна Бушуева, публикуваха през 1992 година книга с потресаваща сила: „Фашисткият меч се ковеше в СССР: Червената армия и райхсфера. Тайното сътрудничество през 1922-1933 година. Неизвестни документи“. Какво звучно и изпълнено със съдържание заглавие! Още в него е поместена цялата същност.

Ако фашисткият меч се е ковал в СССР, възниква закономерният въпрос: ЗАЩО? Очевидно е, че Сталин, въоръжавайки Германия, не е разчитал, че всичко ще се обърне срещу него. А на какво е разчитал? Ясно е, че Сталин е ковал фашисткия меч не за да се стовари върху неговата глава. Върху чия глава този меч, по замислите на Сталин, е трябвало да се стовари?

Книгата на Дяков и Бушуева не може да се преразкаже. Тя трябва да се прочете от кора до кора. Ще посоча само един фрагмент от един документ, цитиран на 72 страница. Заместникът на народния комисар по отбраната на СССР Йосиф Уншлихт докладва на Сталин за тайната помощ на Германия: „Необходимо да има напълно скрита база за нелегални въоръжения“.

Най-интересното в този документ е името на автора. Уншлихт ни е вече познат: през 1920 година той е член на военния съвет на Западния фронт, чиито войски се опитват да пробият през Полша към Германия и да донесат на щиковете си „революцията отвън“. Едновременно с това Уншлихт бил член на създаденото в Москва полско комунистическо правителство; в случай на успех е щял да стане един от червените диктатори на Полша. През 1921 и 1923 година Уншлихт бил един от главните организатори на революцията в Германия и на тайното нелегално въоръжаване на страната. Именно той през от 1923 до юни 1930 година ръководел всички въпроси за военното сътрудничество с райхсфера като член на Революционния военен съвет на републиката до февруари 1925 година и началник на снабдяването на РККА, а след това като заместник-председател на РВС на СССР и заместник на наркома по военните и морските дела на СССР. От 1930 година за военните връзки с германците започнал да отговаря Ян Берзин, началник на Разузнавателното управление на РККА.

Към какво се стремели Сталин и неговият подчинен Уншлихт? Те засилвали тайно военната мощ на Германия и едновременно разрушавали Германия, готвейки в тази страна революция.

Противоречия в действията на Сталин и на неговите подчинени няма. Тяхната цел била революцията. Те се опитвали да я осъществят, използвайки разрухата и кризата, която се разраствала в резултат от Първата световна война. Едновременно протичала подготовката на Германия за втора световна война, която трябвало да донесе още по-големи разрушения. Тогава вече победата на революцията би била неизбежна.

7.

Сериозните историци обикновено обясняват действията на Сталин за възраждане и възстановяване на германската военна мощ с взаимната изгода: да, Сталин готвел тайно Германия за нова война, но за това получавал правото да се учи от германците на тактика и стратегия, да взема от тях най-новите конструкторски разработки и производствени технологии. За да скрият престъпния замисъл на Сталин, съветските идеолози се опитват да изобразят съветското ръководство като глупаво и изостанало: виждате ли, не сме способни сами на нищо, трябва да се учим от някого.

Но след Първата световна война нямало какво да се научи от германските генерали: те загубили войната. И да бяха я спечелили, все едно нямало какво да се вземе от тях. Първата световна война била позиционна задънена улица: тя била сведена до многогодишно взаимно изтребление. Никаква гениалност и оригиналност тази война не изисквала. Войникът трябвало да може да копае с лопата, да стреля с пушка и да се бие с щик. От офицерите и подофицерите се изисквало да водят войниците в изнурителни атаки и контраатаки. А от генералите не се искало нищо. Ситуацията по фронтовете не се променяла с години. Всички грандиозни генералски замисли се разпадали практически на хиляди и милиони дребни сблъсъци, боеве и стълкновения. Нямало какво да се възприема. Руската армия имала същия опит за траншейна война като всички други армии.

Но освен напълно негативния и никому ненужен опит от Първата световна война командирите от Червената армия имали опит през Гражданската война в Русия. Тази война се водела на огромни територии. За разлика от Първата световна война тя не била позиционна, а подвижна, маневрена война, когато обстановката се променяла мигновено и кардинално, когато трябвало да се вземат незабавни решения.

Гражданската война в Русия изисквала от командирите да умеят да планират, да осигуряват и да провеждат операции с участието на милиони войници. В тази война червените победили. Като започнали от нулата, те разгърнали петмилионна армия и подчинили Русия. Така че в периода между двете световни войни Червената армия била единствената армия в света, която имала опит за водене на грандиозна победоносна маневрена война с дълбоки пробиви в тила на противника, стремителни маршове, обходи, завзети територии и напредващи набези.

На основата на този опит в Съветския съюз били създадени за първи път в световната практика въздушно-десантни войски. На основата на опита от маневрената война в Съветския съюз през 1932 година били създадени за първи път в света мощни бронетанкови съединения за действие в дълбокия тил на противника. Не червените командири се учели от германците да водят маневрена война, а германските генерали черпели опит от Червената армия. За това пряко и ясно заявил началникът на генералния щаб на сухопътните войски на Германия генерал-полковник Франц Галдер: „Именно руснаците предлагат за първи път идеята за масирано предвижване на съединенията“ (Гальдер Ф. Военный дневник. Ежедневные записи начальника генерального штаба сухопутных войск. В трех томах. М.: Воениздат, 1971. Запись 23 июня 1941 г. Т. 3. Книга 1. С. 34).

Но може би Сталин е искал да заимства от Германия най-нови образци на техника и водещи технологии? Не, и това не е така. Даже един пример, посочен по-горе, опровергава това предположение: ако Сталин е имал нужда от най-добрите на света самолети, той без всякакви проблеми купувал холандски изтребители с английски двигатели. Ако на Сталин му трябвало да ремонтира английските авиационни двигатели, той напълно легално ги изпращал за ремонт във Великобритания и ги получавал обратно. Ако командирите, инженерите и конструкторите на Сталин трябвало да се учат и да приемат опит, за тях бил отворен целият свят. Можело да се учат навсякъде и да купуват всякаква техника и всякакви технологии от всяка страна по света – от Франция, Чехословакия, Белгия, Италия, Великобритания и САЩ. За получаването на най-нова техника и най-нови технологии изобщо не трябвало да се осъществяват каквито и да е контакти с Германия, която била напълно разоръжена и на която било забранено да се занимава с разработването на нови образци оръжие и бойна техника.

След Първата световна война нямало какво да се вземе от Германия. Тази страна нямала нито самолети, нито авиационни двигатели, нито летища, нито танкове, нито подводници. Ако Сталин се е интересувал от германската техника и германските технологии, те можели да бъдат купувани точно така, както се купуват техники и технологии от другите страни – срещу злато. Другарят Сталин имал достатъчно злато, а Германия се нуждаела остро от него. Освен това Сталин имал най-мощното в света разузнаване, което можело да открадне всякаква технология, всякакви оръжейни образци, чертежи, патенти, планове, наставления и прочее документи.

Накратко казано, Сталин не се нуждаел от германската техника и от германската технология, заради получаването на които изобщо не било нужно да се създават в СССР тайни германски учебни центрове, полигони, конструкторски бюра и заводи.

Не става дума само за авиацията. В другите области се наблюдава същата картина. Съветските конструктори не копирали например германски танкове. Първите съветски танкове се създавали по френски, британски и американски проекти, а по това време в Германия нямало никакви танкове. По време на подготовката на германските танкисти действала същата схема като при подготовката на летците: не съветските конструктори и инженери се учели от германския опит, а германските специалисти по сталинските секретни полигони се учели и използвали най-напредналия световен опит.

* * *

Тезисът, че Сталин превъоръжавал Германия, за да приеме нейния опит, може да бъде опроверган още по-лесно.

Ако Сталин не беше създал база за бързо възраждане и засилване на германската военна мощ, Втората световна война никога не би започнала така, както вапочва – с агресия на Германия срещу европейските страни. Това е очевидно. А ако е така, за какво всъщност му е бил необходим на Сталин германският опит?