ВИКТОР СУВОРОВ / ЛЕДОРАЗБИВАЧЪТ/ ГЛАВА 9. ЗАЩО СТАЛИН СЕ СЪГЛАСЯВА С РАЗДЕЛЯНЕТО НА ПОЛША?

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Както вече сте забелязали от предишната публикация, в случая не става въпрос за глави от вече публикуваната книга на Виктор Суворов „Ледоразбивачът“. Суворов публикува в своя Телеграм канал откъси под същото заглавие, които допълват тази книга с нови бележки и нови документи. Идеята, разбира се, е същата – Сталин иска да използва Германия като „ледоразбивач“, който да разчупи Европа, за да се улесни навлизането след това в нея на частите на Червената армия, водени от старата болшевишка идея за завладяване на света. Вероятно тези откъси ще влязат по-късно в едно ново, по обстойно издание на „Ледоразбивачът“. (Павел Николов)

Естонският селянин Москвин казва следното: „Не иска ли Германия чрез договора със Съветския съюз да си развърже ръцете за война с Полша?“

Из донесение на Главното управление на граничните войски на НКВД за настроенията на населението на прибалтийските страни и граничните райони на Финландия във връзка със сключването на договора за ненападение между СССР и Германия. Гранични войски на СССР. 1939-1941. (Сборник документов и материалов. М.: Наука, 1970. С. 41)

1.

На 22 юни 1941 година Германия нападнала внезапно и вероломно Съветския съюз. Това е исторически факт. Но това е много странен факт. До Втората световна война Германия нямала общи граници със Съветския съюз и затова не можела да нападне, още повече – да нападне внезапно.

Германия и Съветският съюз били разделени с плътната бариера от неутрални държави. За да може да се състои съветско-германската война, трябвало да се създадат съответни условия: да се преодолее бариерата от неутрални държави и да се установят общи съветско-германски граници.

Всеки, който се интересува от събитията на 22 юни 1941 година, преди да проклина Хитлер и да го обвинява във вероломство, трябва поне сам за себе си да си отговори на два въпроса:

1. Кой е разрушил разделителната бариера от неутрални държави между Германия и Съветския съюз?

2. Защо е било направено това?

2.

Бариерата между Германия и СССР била двойна и само на едно място – единична. Полша е единствената страна, която имала граница и със Съветския съюз, и с Германия. През Полша е най-късият, най-прекият, най-удобният път от СССР за Германия. Полша е най-тънката част от разделителната стена. Потенциалният агресор, който искал съветско-германската война да се осъществи, трябвало да се опита да пробие коридор именно там.

И обратното, тази страна, която не желаела съветско-германска война, трябвало с цялата мощ на своите въоръжени сили, с цялата си държавническа мъдрост, с цялата сила на своя международен авторитет да не допуска своя противник на полска територия, в краен случай – да започне война срещу него още в Полша, като не го допуска до своите граници.

Представете си, че редом с вас, зад стената, живее людоед, който е обявил гръмогласно намерението си да ви изяде. Като се убеди в това, че сте разбрали съвсем ясно неговите людоедски намерения, той започва да кърти разделящата ви стена. Каква ще бъде вашата реакция? Представете си, че людоедът, къртейки стената, се е сблъскал с определени трудности и ви моли да му помогнете в трудното дело. Без вашата помощ той просто няма да може да направи дупка в стената, а следователно няма да може да ви изяде. Как ще реагирате на подобно предложение?

Хитлер обявил своите намерения съвсем открито. Сталин го наричал публично людоед. Но Хитлер не можел да нападне Сталин, тъй като Германия и СССР нямали общи граници. Хитлер се обърнал към Сталин, предлагайки му със съвместни усилия да направят дупка в разделящата ги стена. Сталин приел с възторг това предложение и с огромен ентусиазъм събарял полската стена, пробивайки коридор към Хитлер.

Мотивите на Хитлер са ясни. А с какво да се обяснят действията на другаря Сталин?

3.

Сериозните историци измислили обяснения за действията на Съветския съюз.

Обяснение първо: като сме разкъсали и потопили Полша в кръв, сме преместили нашите граници на запад, иначе казано – укрепили сме нашата сигурност.

Странно обяснение. Съветските граници наистина били преместени 200-300 километра на запад, но заедно с това и Германия се придвижила 300-400 километра на изток. От това сигурността на Съветския съюз не се повишила. Напротив, понижила се. Възникнал съвсем нов фактор: обща съветско-германска граница. И като следствие от това – възможност Германия да нападне Съветския съюз, включително и внезапно.

Обяснение второ: като сме забили брадва в гърба на Полша в момента на отчаяната ѝ борба срещу нацистите, ние сме се опитвали уж да отложим във времето началото на съветско-германската война

Това е обяснение за дебили. Докато съществувала Полша, нападение на Германия срещу Съветския съюз, още повече внезапно, не било възможно. След окупирането на Полша нападение, включително и внезапно, станало възможно. С други думи – окупацията на Полша не отлагала момента на началото на войната между Съветския съюз и Германия, а го приближавала.

Обяснение трето: Франция и Великобритания не искат да сключат договор с нас, затова...

Каква глупост! Защо Франция и Великобритания са били длъжни да защитават Съветския съюз, ако Съветският съюз провъзгласил за своя цел сваляне на демокрацията повсеместно, включително във Франция и Великобритания? Освен това, за Франция и Великобритания било безразлично дали Хитлер ще тръгне на Изток, или няма да тръгне. За тях било даже изгодно: нека Хитлер да върви на Изток и да воюва там.

А за Полша, Литва, Латвия, Естония, Финландия и Румъния изобщо не било безразлично какво замисля Хитлер. Ако Хитлер тръгне на изток, тези страни ще станат първите жертви. Затова Полша, Естония, Литва, Латвия, Финландия и Румъния били естествени съюзници на СССР. С тях трябвало да се търси съюз срещу Хитлер. Но Сталин не търсел такъв съюз, а в случаите, когато подобни договори съществували, Съветският съюз не изпълнил своите съюзнически задължения. Сталин можел да остане неутрален, но вместо това забил брадва в гърба на тези, които воювали срещу хитлеристите.

Подобни обяснения за действията на Сталин историците измислили много. Но всяко от тези обяснения има два сериозни недостатъка:

• то е измислено със задна дата;

• то игнорира напълно позицията на съветските ръководители, макар че тази позиция е представена по-ясно и по-разбираемо, отколкото позицията на Хитлер в неговите съчинения и речи.

4.

Като съкрушил Полша, Хитлер проправил коридор в разделителната стена. Сега той имал обща граница със Съветския съюз от 570 километра. Хитлер сметнал това за достатъчно и се заел своите западноевропейски, африкански, средиземноморски и атлантически проблеми.

Какво трябвало да прави Сталин, след като имал пред себе си пролом с широчина 570 километра и известно време в запас? Правилно: би трябвало спешно да укрепва отбраната именно на този участък. Около старите граници имало мощна линия от укрепени райони. Тя трябвало бързо да бъде развита и усъвършенствана. Освен нея да се създава втора отбранителна линия, трета, пета. Трябвало бързо да се минират пътищата, мостовете, полетата, да се копаят противотанкови ровове и да се подкрепят с противотанкова артилерия.

Малко по-късно, през 1943 година на Курската дъга Червената армия се готвела да отрази настъплението на противника. За кратко време по огромния фронт съветските войски създали шест непробиваеми отбранителни ивици, всяка от които дълга стотици километри. Ивиците се разполагали една зад друга, общата дълбочина на отбраната била 250-300 километра. Всеки километър бил пренаситен с окопи, траншеи, съобщителни ходове, укрития и огневи позиции. Средната плътност на минирането била доведена до 7 хиляди противотанкови и противопехотни мини на всеки километър от фронта на отбраната, а плътността на противотанковите оръдия - до чудовищното равнище 41 оръдия на всеки километър, без да се смятат полевата и зенитната артилерия и окопаните в земята танкове. Така за кратко време била създадена наистина непреодолима отбрана.

През 1939 година на току-що образувалата се съветско-германска граница условията за организиране на отбрана били много по-удобни: гори, реки, блата, малко пътища и много време. Съветските войски можели да създадат там мощна отбранителна линия, защото проломът не бил широк.

Но в този момент Съветският съюз прекратил производството на противотанкови и зенитни оръдия. Вместо да направят местността непроходима, правели я бързо по-достъпна. Там се строели пътища и мостове, железопътната мрежа се разширявала, усилвала се и се усъвършенствала, а съществуващите укрепления се разрушавали и засипвали с пръст. Един от участниците в тези събития, полковникът от ГРУ Иля Григоревич Старинов описва това доста откровено така:

„Създаваше се глупаво впечатление. Когато бяхме до слабите армии на относително малките държави, нашите граници бяха в действителност затворени. А когато наш съсед стана фашистка Германия, инженерните отбранителни съоръжения по протежение на предишната граница се оказаха изоставени и частично даже демонтирани“ (Старинов И. Г. Мины ждут своего часа. М.: Воениздат, 1964. С. 176).

Инженерното управление на Червената армия направило заявка за 120 000 железопътни мини със забавено действие. Това количество би стигнало напълно в случай на нахлуване на германската армия да парализира всичките железопътни съобщения в нейните тилове, от които напълно зависела. Но вместо поръчаното количество били получени... 120 мини (пак там. С. 186).

Между другото мината е най-простото, най-евтиното и много ефективно оръжие. Производството на мини в Съветския съюз било огромно, но след като била установена обща граница с Германия, тяхното производство било прекратено.

5.

С какво през тези страшни години се занимавал другарят Сталин освен с разрушаване на собствената си отбрана?

Занимавал се с разрушаването на бариерата от неутрални държави. На Хитлер един пролом в стената между Гурмания и СССР му бил достатъчен. На Сталин – не.

Хитлер (с помощта на Сталин) унищожил държавната власт само в една държава от разделителната бариера - Полша.

Сталин (без странична помощ) направил това в три държави (Естония, Латвия и Литва), опитвал се да го направи в четвърта страна (Финландия) и се готвел активно да го направи в пета страна (Румъния), откъсвайки предварително от нея огромно парче територия.

Хитлер се стремял да направи само един пролом в стената, Сталин – да разруши цялата стена. И Сталин постигнал своето. Само десет месеца след подписването на договора за ненападение между Германия и Съветския съюз с усилията на Сталин разделителната бариера от тези държави била напълно съкрушена от Ледовития океан до Черно море. Неутрални държави между Сталин и Хитлер повече нямало и с това условията за нападение били значително подобрени.

Всички западни съседи на Сталин станали за това кратко време негови жертви. Освен страните, които имали обща граница със Съветския съюз, под робството на Сталин паднала и Литва, която преди това изобщо нямала граница със Съветския съюз. Появяването през 1940 година на съветски дивизии, корпуси и армии в Литва означавало, че те са излезли на границата с Източна Прусия. Тук съвсем не може да се каже, че людоедът Хитлер проправял коридори на изток, а глупавият Сталин му помагал. Не, Сталин сам проправял коридори на запад без странична помощ.

Сериозните историци се опитвали да измислят отговор на въпроса защо Сталин помагал на Хитлер да прокарва относително тесен коридор през Полша, но не намерили убедителен отговор. По-неудобният въпрос защо Сталин разрушавал цялата бариера от неутрални държави на запад от СССР, те предпочитат изобщо да не го поставят. Няма и ние да си блъскаме главата. Даваме думата на Сталин. Той ще отговори на този въпрос точно и ясно:

„Историята казва, че когато някоя държава иска да воюва с друга държава, даже и да не е съседна, тя започва да търси граници, през които може да се добере до границите на държавата, която иска да нападне“ (Правда. 5 марта 1936 г.).

Възниква законният въпрос: искала ли е Червената армия да се спре до достигнатите граници? Отговорът дал народният комисар на отбраната на СССР маршалът на Съветския съюз Тимошенко:

„В Литва, Латвия и Естония е унищожена омразната на трудещите се власт на помешчиците и капиталистите. Съветският съюз нарасна значително и придвижи своите граници на запад. На капиталистическия свят му се наложи да се посвие и да отстъпи. Но ние, бойците от Червената армия, не трябва да се възгордяваме и да се успокояваме с достигнатото“ (Приказ народного комиссара обороны № 400 от 7 ноября 1940 г.)

Това не е реч на политик и не е съобщение на журналист. Това е бойна заповед, предназначена за Червената армия. Но на запад от съветските граници са само Германия и съюзните ѝ страни. Да не се успокояваме с достигнатото? Да местим границите на запад? За сметка на Германия? Но с нея е подписан договор за дружба и граница!