ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / БЕЛЕЖКИ НА В. КАРАИВАНОВ ПО РАЗНИ ВЪПРОСИ

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 539

Бележки на В. Караиванов по разни въпроси

I

Последния път Левски замина през Карлово, видя се с Костадин Попов. Костадин разказал му подробно за случилото се по залавянето на Общи и откриването на всичко сторено. Затова пътят за него през Балкана за Троян и Ловеч е затворен, затова трябва да замине през Цариград. На това Левски с един твърд тон отговорил: „Какво да правя кога на всяка стъпка ме преследват, но аз трябва да мина оттука, за да прибера всичко и да го отнеса отсреща (Румъния)“ След това Левски дойде у дома, за да се увери за пътя към Сопот, и ме покани да го придружа по пътя за Сопотският манастир „Св. Спас“ Аз го молих да остане да пренощува в Карлово и да измени пътя си. Той отговори, че не може да измени предназначението си: „Тази вечер ще прекарам при дякон Богослов и дядо Рафаил (игумена на манастира). Там е спокойно, дядо Рафаил има в манастира Ясакъня Мустафа ага - той пази от опасност“. И след това, като го придружих по пътя за Сопот, пристигнахме до реката Сопотница (Мурла). Той се обърна към мене и ми каза: „Сега си свободен. Върнете се и носете много здраве на всички приятели, които са останали“. Това беше последното ни виждане.

II

През 1867 г. бях предаден от уловените четници на Филип Тотю и Петър Войняговеца на турската власт. И ме откараха в София и оттам за Търново по пътя (не зная как се казваше тая местност, само чух един от стражарите, които ме конвоираха с други още четири[ма] други арестанти, като се вглеждаше в околността на гората, каза бура са Карпус тепеси дерлеръ, тая местност беше в балкана с възвишим висоти - Могили. Там се чуваше из гората да се свири с листо в уста такава мелодия, която по ония затънтени места по мое мнение не е достояние на тамошните селяни да знаят. Тя беше „Стани, стани ти, Юнак балкански, от сън дълбок се събуди“, и после се засвири „Вятър ечи, балкан стене, сам юнак с конят...“ Това, като слушах, направи ми голямо впечатление. Дали не ще да попаднем в ръцете на горските юнаци. Преминахме тая местност и свиренето се отдалечи от нас. Когато се видях с Левски в местността Млати Шумка, между разговора дойде ред да му съобщя тази случка (тогава той беше с Панайот Хитов). Той ми каза, че си припомня тоя случай, но не направили постъпка за освобождението ни по причина, че щели да повдигнат цяла сган да ги преследва. Между това казах му: „Защо, като хванахте златишкия каймакамин, и го пуснахте." [1] „Там имаше едно стадо на паша, и ние мислехме, че [каймакаминът] е търговецът на овните. Само Филип Тотю му взема чепкенят джамаданат и потурите - те бяха чулени, ушити със сърмени украшения."

III

Като учител във Войнягово, той никога не е искал от войняговци храна и досега останалите живи негови ученици с учудване разправят това. Казват, което и аз зная за вярно, че храна му е носена от Карлово, от самата му майка. Обаче не е изключение възможността да се срещат непреодолими пречки да му се носи храна от Карлово. Тогава откъде се е продоволствал и самите негови ученици не са знаели и не са се научили. Тия разправят с гордост как при негово отсъствие, като знаели от личен опит, че учителят им не се отнасял към тях жестоко, открадвали му белия и хубав карловски хляб. (Помежду има изгубен текст)

IV

Къде е ходил през това време, никои не е знаел (подобен на Ботева). Разправят учениците му, че той вземал едно агне (символ на смирението и кротостта), едно куче (символ на предаността и гордостта) и една котка (символна ревнивостта и разногласието) - тези три животни отначало живеели в голяма вражда помежду си. Той, като показвал на своите си ученици начина на примирението, успял да приближи тези животни. Отначалото бягали едно от друго, толкова сега са сближени, че и трите вкупом стояли и не се разделяли. При напущане на учителстването му агнето дал на един овчар, кучето - на друг, а котката - на ученика си Петър Стоянов. На кучето казвал Никифор, на котката Рисиндра, а на агнето не се знае. Този ден, когато му вземаха в Сопот палтото, през нощта в Карлово правиха обиск да търсят Левски. И като запряха майка му в къщата на Поп Христю, след малко време Левски се обажда на прозореца, който е на мутвака, и се вижда с майка си и другарите в къщата. И заминал за Калофер да обади за станалото и да вземат мерки, за да се превари опасността за хванатото пътно тескере на Иван Федфаджиев.

В. Караиванов

БЕЛЕЖКИ

1. Следващото е отговорът на Левски.

(Следва)