НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1986 г. / МИР / ЕЛИ ВИЗЕЛ

Ели Визел (Elie Wiesel)

30 септември 1928 г. – 2 юли 2016 г.

Нобелова награда за мир

(За това, че е пратеник на човечеството с послание за мир, изкупление и достойнство.)

Американският писател и педагог Елиезер (Ели) Визел е роден в Румъния, в трансилванските Карпати. Той е единственият син и трето дете в семейството на Шлом и Сара Фейг. От ранно детство момчето възприема духа на хасидизма и любовта към ученето. Баща му, собственик на магазин за плодове, е член на съвета на еврейската община. Дядо му, Доди Визел, местен арендатор, разказва често на Елиезер преданията на хасидизма – разклонение на средноевропейския юдаизъм. Хасидизмът в противовес на прекомерната формализация на тогавашния юдаизъм придава по-голямо значение на религиозното усърдие, отколкото на философията; основите на хасидизма не се излагали в трактати, а в предание.

На слуховете за нацистките жестокости спрямо евреите, които се разпространяват в началото на 40-те години, местната община, включително и бащата на Визел, отказва да вярва. Началото на германската окупация донася само ограничение на дейността на общината, но през 1944 г. всички евреи са изпратени в лагера на смъртта Биркенау. Още през първата нощ Визел, който до това време обича химна „Вярвам в пришествието на месията, той не бърза, но все пак го чакам“, започва да чувства, че вярата му се разколебава.

До края на войната Визел живее след ужаситен а лагерите за унищожение, където баща му умира от глад и дизентерия, а по-малката му сестра и майка му загиват в газовите камери. През 1945 г. Визел е преместен в Бухенвалд, където го освобождават настъпващите войски. По-късно попада случайно в Париж, опитвайки се там да се върне към нормалния живот. Става му много по-лесно, когато разбира, че двете му по-големи сестри са останали живи.

От 1948 до 1951 г. Визел слуша в Сорбоната лекции по философия, която му помага да превъзмогне болката от преживяното. Той става журналист и сътрудничи на много еврейски, американски и френски издания; една година прекарва в Индия, опитвайки се да разбере може ли мъдростта на Изтока да преодолее човешките страдания. През 1956 г. Визел едва не загива в автомобилна катастрофа, а по време на лечението му едва не го изселват като лице без гражданство. През 1957 г. започва да работи в нюйоркски еврейски вестник, който излиза на идиш. През 1963 г. получава американско гражданство. Минават десет години, преди Визел да започне да пише за своя лагерен опит. След това, движим от чувството за дълг пред загиналите, написва автобиографичната книга „Нощ“ („La nuit“, 1958 г.). Написана на френски език, като и повечето следващи книги, тя трябва да напомни на читателя за ужасите на нацистката катастрофа.

Първите романи на Визел „Зора“ („L'Aube“, 1961 г.), „Денят“ („Le jour“, 1961 г.), „Градът на сполуката“ („La Ville de la chance“, 1962 г.) и „Вратите на гората“ („Les portes de la Foret“, 1964 г.) разказват историята на следвоенните евреи, в която „оживелият“ се чувства мъртъв. Следващите произведения проследяват пътя на връщането към живота; едва в края на книгата „Градът на сполуката“ героят започва да се доверява на друг човек. Възможността да се участва в живота се проявява в края на романа „Вратите на гората“. Събитията от шестдневната война през 1967 г. дават идея за следващия роман „Просякът от Ерусалим“ („Le mendiant de Jerusalem“, 1968 г.). В произведенията на Визел надеждата не се завръща сама, а трябва да бъде завоювана. Романът „Петият син“ („Le cinquieme fils“, 1983 г.) разглежда проблема за децата, преживели катастрофата и наследили безнадеждността.

В други книги Визел разглежда положението на евреите в Съветския съюз. Разтревожен от съобщения за възраждане на антисемитизма, той посещава СССР през 1965 г. и публикува серия от статии в „Едиот ахронт“. По-късно статиите са преведени на английски език и публикувани през 1966 г. под заглавието „Евреите мълчат“ („The Jews of silence“). Пиесата на Визел „Займен или безумието на Бога“ („Zaimen; ou la folie de Dieu“), която се появява през 1966 г., говори за необходимостта за противопоставяне на преследването на евреите в СССР. Драмата „Процесът в Шамгород, който се състоя на 25 февруари 1649 г.“ („Le proces de Shamgorod tel qu'il se deroula le 25 fevrier 1649“, 1979 г.) и романът „Заветът на един убит еврейски поет“ („Le testament d'un poete juif assassine“, 1980 г.) разказват също за положението на евреите.

В редица произведения Визел използва картини от еврейското минало за тълкуване на съвременността; сред тях са „Хасидски празник; портрети и легенди“ („Celebration hassidique; portraits et legendes“, 1972 г.), където се съдържа жив преразказ на легендите на хасидизма. Книгите „Библейски празник: портрети и легенди“ („Celebration biblique: portraits et legends:, 1975 г.), „Библейски образи“ („Images from the Bible“, 1980 г.) и „Пет библейски портрета“ („Five Biblical Portraits“, 1981 г.) демонстрират съвременността на библейските идеи.

От 1972 до 1976 г. Визел е заслужил професор по юдейски изследвания в „Сити колидж“, Ню Йорк, а от 1976 г. - заслужил професор по хуманитарни науки в Бостонския университет. През 1978 г. оглавява президентска комисия, свикана от Джими Картър за създаване в САЩ на мемориал на нацистката катастрофа. Комисията учредява ежегодни дни за почитане на жертвите на нацизма, планира изследователски програми и конференции. Визел е председател на комисията до 1987 г.

Убеждението на Визел, че заплахата за човешкото достойнство се разпростира върху всички, му позволява да премине от своите лични страдания към грижа за жертвите на насилието повсеместно. „Думите в благоприятен момент – отвръща той на един равин, който се съмнява в съвместимостта на проблемите на страданието и на литературата – достигат равнището на постъпките“. Съгласявайки се с това, че несправедливостта може да предизвика омраза, Визел обаче смята, че омразата вреди и на двете страни.

През 1969 г. Визел се жени за Марион Естер Роз, която също преживява ужасите на нацизма и превежда книгите му на английски език. Семейството има син и се заселва в Ню Йорк. Дъщерята на мисис Визел от първия брак живее с тях.

Визел е удостоен с много литературни и хуманитарни награди, сред които медала Мартин Лутър Кинг на „Сити колидж“ в Ню Йорк (1973 г.) , литературната награда на Еврейския книжовен съвет (1973 г. ) и медал на Конгреса (1985 г.). Получава почетни степени от повече от 30 научни учреждения, сред които Еврейската теологична семинария, Бостънския и Йейлския университет. Влиза в съвета на директорите на Националния комитет по американска външна политика и на Еврейското училище за изкуства, както и в административните съвети на Телавивския, Хайфския и Бариланския университет.

Превод от руски: Павел Б. Николов