ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / Д. ПЪШКОВ ДО АВТОРА

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 543

Д. Пъшков до автора

I

Ловеч, 4 април 1926 г.

Драги ми Д. Страшимиров,

Писмото Ви от 18 януари т. г. до сина ми Ивана ми се предаде навреме, за да Ви отговоря на исканите сведения. Обаче по здравословни причини и по трудносъбираемите сведения - по липса на лица съвременници на онова време, досега не Ви писах и не донесох очакваните Ви сведения. При конференцията Ви после обед лицето, което говори, се казва Никола Тодоров. По мое искане той Ви писал какво е говорил. Ако не сте получили нищо от него, пишете ми да го замоля да ми даде тия сведения.

Записките ми ще Ви ги пратя, след като ги попълня и разширя, защото те са писани в конвоирането ми от Ловченския затвор, Софийския и Цариградския до Диарбекир, та са много кратки и непълни. Има важни неща, които не съм писал от страх да не се открия, че съм другар на Левски, защото в мен нищо подозрително не се улови, нито пък признах, че съм съучастник в политическите движения и другар на Левски. Мене и Марин поп Луканов ни спаси от бесилката това непризнаване. - Инкяр бабамъ.

Каймакаминът по характер беше благ човек, още от първото ми арестуване на 30 октомври 1872 г. той почна да ме разпитва, без да пише отговорите ми на питанията му: „Откъде си?“ - „От с. Сопот, син на свещеник Никола Дичов“ „Ходил ли си в Търново?“ - „Да, там има хубави момичета“. „Имаш ли некоя любовница?" - Нищо не му отговорих, само се позасмях под мустак, дето го казват. Зададе ми въпрос ходя ли на кафене, играя ли на табла? - „Да.“ „Желаеш ли да изиграем една табла?" - „Благодаря, Ваше превъзходителство, търговските ми работи не ми позволяват да се бавя тук много." „След няколко минути ще вечеряме заедно, вие тази вечер сте ми на гости.“ Обаче вечерята не се състоя. В това време се яви Бошнак Юсеин Чауш, на когото ме предаде кай- макаминът с поръчки да ми услужва. „Той е мой гост тази вечер", каза каймакаминът. Аз спах при Бошнак Юсеин Чауш. Името и произхождението на каймакамина не зная, нито пък има от кого да науча. Той говореше турски език като грък - или беше потурчен грък, или турчин от гръцките острови. [1]

II

Вчера бях при Стоян Стоянов Златаря - 80-годишен старец, ослепял от старост, той беше куриер на Комитета. За Ловешкия каймакамин ми каза следното:

Добри Стоянов Пейков от Ловеч, вече покойник, член в идире мезлиши (окръжен съвет) при каймакамина. По време на Априлското въстание двама турци башибозуци донесли две (2) глави човешки и се изправили пред каймакамина, който си пишел на масата и не обърнал поглед към тях. След малко спрял писмото и ги запитал какво искат? Отговорили, че донесли две български глави. Каймакаминът нищо не им казал и почнал да продължава писмото си. Като свършил писмото си, попитал ги къде са главите. „Вън ги оставихме“, казали. „Ами за тия глави кой ще отговаря“, казал каймакаминът. За тази сторена постъпка на каймакамина към башибозуците членовете турци от мезлича почнали да роптаят против каймакамина. Това се принесло и у гражданите турци, които почнали да наричат каймакамина „мордар гевуръ" - мръсен неверник. За участта на каймакамина тук никой не знае. Можете да попитате Христо Луканов, който живее в София. Брат му Лукан Луканов живее на ул. „Шипка“ № 21, от него ще узнаеш адреса на Христо Луканов.

III

Бошняк Юсин он Баши, като се завърна от бягството през Руско-турската война, разказа ни с Иван Драсов, Марин Луканов и Д. Пъшков в 1877 г. следното:

Повика ме началникът на жандармерията хаджи юзбаши (хаджията стотник или началник на сто души, справете се с Христа Луканов за собственото име на хаджи юзбаши) и ми каза да отида при каймакамина. Явих се при него. Той ми каза: „Тази вечер Васил Левски, когото търсим, ще бъде в село Къкрина ханчето. Отбери си няколко добри стражари и идете, за да го уловите, но ако стане нужда да стреляте, гледайте да го запазите жив, защото много ни трябва“. След това излязох от кабинета на каймакамина. В коридора срещу кабинета му бяха се събрали на крака няколко от чиновниците и говореха. Спрях се при тях и чух от хаджи Мехмед ага Черибашийски, който каза, че тази вечер Левски ще бъде в Къкрина на ханчето и ще бъде уловен. Запитан откъде знае това, каза: „Преди малко говорих с каймакамина. Той каза, че поп Кръстю му казал, че тази вечер Левски ще бъде в с. Къкрина на Ханчето“. [2]

За стражаря при този пост по срещата с Левски нищо не можах да науча. Единственият жив от онова време е останал Христо Луканов, който живее в София, справете се с него. Исках да Ви услужа по това важно историческо дело, но мъчно се намират лица, които са преживели тия тъмни времена, всички са изчезнали във вечността.

Ако нещо не Ви е ясно от дадените ми сведения тук, пишете ми да Ви повторя това, което неясно съм написал. За грешките ми прося извинение.

Със сърдечен и приятелски поздрав

Д. Пъшков

БЕЛЕЖКИ

1. Сравни записките на Д. Пъшков - отд. VI, № 510, стр. 639, 641.

2. Ср. записките на Д. П., отд. VI, № 510, стр. 640.

(Следва)