ДИМИТЪР СТРАШИМИРОВ / “ВАСИЛ ЛЕВСКИ“ / „СВЕДЕНИЯ, СЪБРАНИ В НАШИ ДНИ“ / Н. ТОДОРОВ ДО АВТОРА

Отпреди година–година и нещо, та дали не и повече - не помня, започнах един личен проект: да публикувам в моята интернет библиотека на едно място в текстов формат всички документи, свързани с живота и дейността на Васил Левски, които успея да открия.

Публикуваното досега може да видите тук: Библиотека на Павел Николов – Васил Левски.

Едновременно на части, последователно, всичко това се публикуваше и в моя блог.

След горепосочените публикации продължавам с публикуването на документи от по-късно време, свързани със съвремието на Васил Левски.

Документите са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров „Васил Левски. Живот, дела, извори – II том“, София, 1929 г.

В началото давам номерацията на всеки съответен документ, както е дадена от Страшимиров в книгата му; бележките под черта са също негови.

(Павел Николов)

№ 542

Н. Тодоров [1] до автора

Стефан Джанков от Ловеч ми даде следните сведения за Левски [2]: Моята майка Натя Томева Джанкова е заведена сестра на поп Кръстя, тъй като нейната майка Пауна Тотева е повторила за бащата на поп Кръстя. Натя е слушала Велика Хашнова да говори, че Левски е бил против нападението върху турската поща, готвено от Д. Общи. Но последният не послушал, а извършил нападението, което е дало повод на турската власт да вземе мерки и залови Общия и др., който е издал комитетските работи в Ловеч. Натя е говорила на сина си Стефана, че след откарването на Д. Пъшков поп Луканов и един поп, п. Кръстю често обикалял конака и станал твърде близък с турските големци. „Заптии често идваха и обикаляха или се криеха у дома“ и говореха „не бойте се, ние не идем за Вас“. Последния път, когато Левски дошъл в Ловеч, Натя слушала от Велика Хашнова, че тя е говорила на Левски за поп Кръстя, че е твърде близък с турците, че ходи в конака и готви нещо лошо за Комитета, и Левски затова да си няма работа с него. А той ѝ отвърнал: „Тази вечер ще разчистя с него всички сметки.“ Натя твърди, че у тях нея нощ имало скрити на тавана двама заптии. Когато дошъл Левски, ядовито се разхождал и поискал сметка от поп Кръстя. Последният казал, че ще донесе и предаде на Левски всичко в с. Къкрина, на което Левски се съгласил и си отишъл. Ние бяхме много близки с турците, викаха ни и ходехме често у тях на гости, говореха много пъти лошо за Левски и други комити. Когато русите бяха минали Дунава, турците говореха, псуваха, заканваха се на Московеца. Един път вечер жените бяхме у един бей на гости; чуваше се, че московците били дошли в Севлиево; турците сърдито приказваха за тях, псуваха, заканваха се; беят извика заканително и измъкна ятагана си; аз се уплаших, изпищях и се хвърлих в ръцете на майка си Пауна. Майка ми ме успокоява и ми вика: „Що се плашиш ма, чедо, те турците се заканват на московците, на тебе нищо не ще направят". Турците също ми викат: „Не бой се къзъм (коркма къ- зъм, коркма сен)“ И турците, и майка ми, и попадията говорят лошо за московците, жените ги кълнат: „Бог да ги убий, краката им да изсъхнат" и много още клевети издумаха те.

От сведенията, които ми съобщи Стефан, нарочно съм изоставил всичко, което Вие имате и четохте в Ловеч на събранието, защото то Ви е известно и да не го повтаряме тук. Но и от това малко изложено тук ясно личи, че е имало разногласие между Левски и Общи, че той е издал работите в Ловеч, че след откарването на хората от Ловешкия комитет поп Кръстю не е можел вече да укрие отношенията си с турците, че се е създало силно течение срещу апостола Левски и че поп Кръстю не е можел да укрива намеренията и действията си към комитетските работи и Левски, че се е създало убеждение (обща мълва, че Левски трябва да се премахне или предаде на турците, за да се запазят много още хора, които щяха да станат жертва, или с други думи Ловеч да се спаси с най-малко жертви). Тъй че след залавянето на Левски повече жертви не се дадоха и си отдъхнаха хората на движението. Всичко това е станало достояние и на жени, и деца, и се е говорило доста открито и ясно кой и как е предал Левски. Той е бил подмамен, дошъл в Ловеч, попът му е казал: „Утре вечер ще ти донеса и предам всичко в с. Къкрина, сега не съм готов“. Заптиетата от тавана чуват това. На другия ден попът проверява заминал ли е Левски и обажда в конака, и всичко наредено. Но попът е трябвало да пази и укрие всички улики, и то не от ловчанли[йските] комитетски хора, защото неговото предателско дело и тях спасило и те с благодарност си отдъхнали, и в себе си даже му благодарили, но техният вътрешен мир силно е бил смутен, а и разумът им е подсказвал, че това дело не е добро, и че поколението ще хвърли черната сянка на предателството върху тях. Смелият дух на Левски и неговата крупна личност са тъй завладели цялото същество на комитетските хора и техните околни, че залавянето на Левски е изпречило страшна празнина и страх в техните души.

Попът също е бил обладан от още по-страшни усещания, затова се е боял от всички, от себе си и в съня си. Ето защо той върши всичко, за да прикрие уликите и сам да се крие. Същите чувства са овладели и хората: жени и деца в попското семейство, и те от хора на движението са станали врагове на движението и са търсили закрила и кураж в турските семейства, като станали най-близки доверени техни хора.

БЕЛЕЖКИ

1. Стар учител в Ловеч, сега пенсионер.

2. Тези бележки са придружени от следното кратко писмо:

Г-н Страшимиров,

Преди 3-4 дни Г-н Димитър Пъшков ме намери и ми съобщи, че Вие сте го замолили да поиска от мене известни сведения за Левски и Ви съобщи името ми. Ето това извършвам, като Ви изпращам тия сведения в отделни листи. Тия сведения събрах лично от Стефан Джанков, син на заведената на поп Кръстя сестра, можем да ги имаме за достоверни. Поздравявам Ви също и от страна на зетя си Йордан В. Мицов, с когото преди малко разговаряхме по работата на комитета „Васил Левски“. (Комитет „В. Левски“ в Ловеч. Този комитет възстанови Къкринското ханче. Й. В. Мицов, секретар на комитета, има особени заслуги по това достойно и със значение за историческата наука дело. - Бел. ред.)

гр. Ловеч 19.11.1926 г. ул. Цар Шишман №5

С поздрав: Н. Тодоров

(Следва)