ВИКТОР СУВОРОВ / ПАРАЛЕЛЕН МАРШРУТ / ГЛАВА 11

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В своя Телеграм канал Виктор Суворов започна да публикува глави от замислена преди време от него книга, която не е довършил, но явно смята да я довърши, ако към нея се присъединят почитатели, които биха искали да я прочетат до края... Тук ще публикуваме последователни глави от книгата, както ги е представил Суворов, пък – докъдето стигнем... Не се учудвайте, че някои части от предишни глави се повтарят, явно авторът размества пластовете, за да оформи окончателния текст... (Павел Николов)

ДО ТУК: ПРОЛОГ, ГЛАВА 1, ГЛАВА 2, ГЛАВА 3, ГЛАВА 4, ГЛАВА 6, ГЛАВА 7, ГЛАВА 8, ГЛАВА 9, ГЛАВА 10

Глава 11

1.

- Шефе, нямаше я седем денонощия и ето че се появи там, където е скрит квадроцикълът ѝ.

- Какво следва от това?

- Квадроцикълът беше скрит на три километра от фермата. За тези седем дена не е имала нужда от транспорт. Защото е била някъде съвсем наблизо. Но наоколо няма нищо друго освен ферми, езера, скали, гори и лозя.

- Къде би могла да бъде?

- Отговорът е един. Проникнала е в изоставената си къща.

- Какво би могла да прави седем денонощия млада жена в празна къща, в която няма нищо друго освен привидения?

- Търсила е нещо.

- Къде е сега?

- Връща се в столицата.

2.

И отново вечер.

И отново шум, глъч, отлична храна и също толкова отлични напитки, карти, песни, танци и всичко останало, вече не мога да си спомня какво именно.

Управителят Естебан е в центъра на веселието.

Към началническото му ухо се е навел заместникът му Фернандо. И нещо му шепне.

Естебан изблещва очи, не вярва.

До най-близката ремонтна база има сто и десет километра. По-голямата част от пътя е по планински склонове. Съвсем новият трактор е неизправен. Сам не може да стигне до там. Не е способен да помръдне от мястото си.

Могат да се извикат монтьори.

Ако има пари.

Но управителят Естебан не разполага с такива средства. За това, разбира се, не биеше тъпан, не овикваше целия свят.

Можеше да плаща на своите работници по-малко, да ги храни по-скромно. Тогава може би щяха да се съберат пари за ремонт на трактора. Но той не тръгна по този път: плащаше щедро, не се стискаше за храната.

Фернандо, помощникът на управителя, не можеше да разбере защо техниката бездейства, защо Естебан не вика ремонтна бригада. А след като Фернандо не разбираше това, не можеше да обясни причината на бездомния скитник.

А в същото време тракторът, мощен и нов, бездействаше вече втори месец.

След това стана чудо.

И Фернандо шепне на своя началник Естебан, че скитникът само за един ден е вдъхнал живот на трактора.

Естебан изблещва очи:

- Къде е? Извикай го да дойде!

3.

Управителят Естебан, трябва да кажем, разбираше от техника, опитал се беше да поправи новия трактор със свои сили. Но не успя. Затова възприе съобщението на своя помощник с радостно недоверие.

Скитникът се изправи пред управителя. От вчерашната му чистота не беше останала и следа. Наистина, беше запазил дрехите си, за времето на ремонта Фернандо му беше дал стария си комбинезон.

- Хайде, Анджей, да вървим! Покажи резултата.

Тракторът изрева силно, цялата вечер ръмжа уверено, носеше се по двора като младо куче, което дълго време не са пускали на улицата.

Естебан все не можеше да се навози.

Накрая излезе от кабината. Прегърна скитника и намигна на своя заместник: донеси това, което в такъв случай се полага да бъде поднесено.

На скитащия монтьор, изпосталял от дългото бродене, засега не му се полагаше да пие, но ако строгата Алехандра не вижда, може.

Естебян произнесе сурова, проста и окончателна присъда: тебе, майсторе, няма да те пусна от фермата. Няма какво да правиш по лозята. Тук, във фермата, ще имаш много работа. И друга техника чака ремонт.

4.

Сред наемните работници в лозовата ферма се разнесе навсякъде радостна вест: скитникът е поправил мощния трактор. Едно нещо е да мъкнеш кошниците е-е-ей там. А друго – да не ти се налага да ги мъкнеш. Реколтата може да бъде прибрана много по-бързо.

Старият трактор Fordson нямаше възможност да бъде едновременно и тук, и там. Сега, когато ще работят и двата трактора, старият маломощен и новият скоростен и силен, нещата ще тръгнат много по-бързо.

Работните условия са поставени просто: наемните работници ще получат парите си след края на работата. Сега, когато и двата трактора работят, работниците ще получат същите пари, но не след три месеца изнурителен труд, а много по-бързо.

Така че, господа арестанти, бивши и бъдещи, на новия ни другар Анджей трябва да се благодари. И вечерта да бъде угостен на братска трапеза.

И момичетата от лозята са напълно съгласни с това: на такъв майстор трябва да се благодари без задръжки. Заслужил е.

5.

- Шефе, има новини. Върнала се е в столицата. Преди беше заложила жилището си. С получените пари получи транспорт и оръжие. Сега е заложила и имението, и транспорта си, и оръжието. Обърнала се е към представителството на твоята корпорация в Аржентина с молба да ѝ организират лична среща с тебе.

- Но тя не може да знае за моите планове да ѝ взема владенията.

- Това не може да го знае.

- Защо желае да се срещне именно с мене?

- Тук всичко е ясно. Търси защита от един от най-могъщите.

- Но да се обръща към мене е безумие.

- Не, шефе, не мисля. В стари времена римските роби са се опитвали да се обръщат направо към императора, френските войници – към Бонапарт, а мужиците в Съветския съюз са пишели прошения лично до Сталин.

- Ти мене, друже Алекс, ме поставяш наравно с императорите и фараоните?

- Това, шефе, не е ласкателство. Ти отдавна си сред тях.

- Добре. Покани тази празнодумка на разговор в Буенос Айрес. Нека с нея разговаря психолог, а по-добре психиатър. Не трябва да се губи много време. Ако уловите признаци на лудост, пратете я по дяволите или някъде по-далече.

(Следва)