МАРТА ХИЛЕРС / „ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН“ – 29

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Почти един милион германки са изнасилени малко преди и след края на Втората световна война. Дневникът на Марта Хилерс „Една жена в Берлин“ („Eine Frau in Berlin“), засягащ тези събития, е толкова остър, че е публикуван за първи път анонимно в САЩ, преведен на английски език (1954 г.). Книгата е посрещната на нож от разни посоки (позоряла руските войници – от една страна, а немските жени – от друга) и претърпява второ издание едва през 2001 година. Атаките срещу тази книга не престават и до ден днешен. Не е превеждана на български език, но в интернет пространството може да се намери филма по „Една жена в Берлин“ с български субтитри.

(Павел Николов)

ДО ТУК:

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН": 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23, 24, 25, 26, 27, 28

"ЕДНА ЖЕНА В БЕРЛИН" в "БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ"

(продължение)

Той ме гледа смутено. „Бих го направил“, казва. „Просто исках да оставя първите няколко диви дни да минат.“ И добавя: „Ще докладвам в кметството през следващите няколко дена. Веднага щом властите са отново там, ще се поставя на разположение.

(Това, в което вярвам, но не му казвам, е, че той няма да го направи заради гърбицата си. Сред толкова много изобилната мъжка ярост той би изглеждал дефектен заради своята гърбица, която ще го прави получовек, жалко същество в очите на тези силни варвари и горчивината му щеше да бъде двойно по-голяма.) Главата му седи ниско между раменете и той се движи трудно. Но очите му са светли и умни, говорът му е плавен.

"Вече изтрезняхте ли? - питам го. - Разочарован ли сте от другарите?“

„Едва ли“, казва той. И: „Не трябва да приемаме случилото се твърде дребнаво и лично. Нагоните и инстинктите са се развихрили. Имаше и желание за отмъщение; защото в крайна сметка ние им причинихме същото в тяхната страна. Покаяние и промяна трябва да последват както за нас, така и за другите. Светът от вчера, това е нашият стар Запад. Сега се ражда един нов свят, този на утрешния ден, и това става с болка. Славяните са млади и свежи в светлината на световната история. Държавите в Европа ще разширят своите граници и ще се разраснат в по-големи територии. Точно както някога Наполеон е унищожил троновете и кралствата, сега великите сили победители унищожават страните и нациите.“

Аз: „Значи вярвате, че Германия ще бъде част от Съветския съюз, съветска република, в бъдеще?“

Той: "Би било хубаво."

Аз: "Тогава ще ни разпръснат и ще ни направят бездомни, за да унищожат народа ни."

Той: „Напълно възможно е ние, германците, които живеем днес, да сме само жертви, вид тор, средство за преход. Може би най-доброто ни приложение е като опитни учители. Но мисля, че от нас зависи да живеем смислено, което си струва дори при новите условия. Всеки върви със себе си – навсякъде“.

Аз: „И в Сибир?“

Той: „Смятам, че при добра воля, може да се изгради живот, който си струва да се живее и в Сибир.“

Сакатият би могъл да го направи. Той си беше създал добър живот и тук, беше главен химик на голяма компания за минерална вода. Но може ли да издържи физически това, което бъдещето ще поиска от нас? Ще можем ли останалите да издържим? Той вдига рамене.

Понякога вярвам, че отсега нататък мога да изтърпя всичко на земята, стига да идва отвън, а не от сърцето. Чувствам се толкова изгоряла и изпепелена, че не зная какво друго може да ме развълнува и трогне днес или утре. Ако трябва да продължите да живеете, може да го направите и в ледена пустиня. Лекарят и аз си стиснахме ръцете, чувствайки се уверени в себе си.

Въпреки всичко това тук, в жилището ми, съм заобиколена от тревожно пазено буржоазно приличие. Вдовицата отново се чувства господарка на стаите си. Тя бърше и търка в навсякъде и ми даде гребен с няколко липсващи зъба, за да мога да разресвам ресните на килимите. Вдовицата използва пясък и сода в кухнята; жали за фигурата от Майсен, чиято ръка и нос бяха счупени по време на грабежа в мазето; оплаква перлата за вратовръзка на покойния си съпруг, за която е забравила къде се намира. Понякога седи дълбоко замислена и внезапно казва: „Може би съм я сложила все пак в кутията си за шиене?“ И започва да разхвърля наоколо макари с конци и стари копчета, но не успява да намери перлата. Иначе е великолепна жена и не се страхува от нищо. Тя зачуква сандъци по-добре от мене; копира подхода от своя поляк от Лемберг (Лвов – бел. П. Н.), който вероятно беше особено добър в зачукването на сандъци благодарение на склонността си към избухливост. (Между другото, вече цялата къща знае разликата: „Украинка – така. Ти – така!“)

Днес навън е слънчево. Носехме безкрайно вода, изпрахме чаршафите и леглото ми е току-що оправено. Беше необходимо след всичките гости с ботуши.

Има много хора, които се тълпят край хлебарницата, шумът и бърборенето отекват през прозорците ни без стъкла. Днес няма хляб, само записване за утрешния или по-утрешния хляб. Всичко зависи от брашното и въглищата, които хлебарят чака. Той вече е изпекъл няколко хляба за нашата къща, използвайки няколко останали брикети. Получих своя справедлив дял. Хлебарят не забрави, че се застъпих за жена му, когато мъжете я преследваха. Продавачката Ерна от хлебарницата, същата, която оцеля непокътната зад затворената врата на килера, донесе хляба в жилището ни вместо нас. Къщата също беше направила нещо за този хляб. Няколко мъже, водени от фрау Бен, донесоха кофи с вода за тестото върху малка количка. И няколко жени, както грубо се изрази фрау Бен, „ изринаха лайната." Понеже руснаците бяха превърнали една тапицирана пейка в магазина на клозет, просто бяха отместили пейката малко встрани от стената и клякали отзад върху нея... Така че хлябът беше спечелен честно.

Руснаците донесоха някакви странни пари със себе си. Хлебарят ни показва банкнота от 50 марки, военна емисия за Германия, която все още не бяхме виждали. Хлебарят получил банкнотата от руски офицер за четиринадесет хляба. Майсторът не можел да му върне остатъка, но руснакът не обърнал внимание на това; както казва хлебарят, портфейлът му бил пълен с такива банкноти. Хлебарят не знаеше какво да прави с парите, така и така щял да даде хляб на руснака. Но руснакът настоял да плати. Може би ще се върне някаква добросъвестност. Предполагам, че тези пари ще бъдат дадени и на нас, а в замяна нашите пари ще бъдат конфискувани, може би само на половината от стойността си.

Във всеки случай перспективата за хляб е първият знак, че някой отгоре се грижи за нас, че се прави нещо за за нас. Вторият знак е залепен до входната врата: лист с копиран машинопис, апел, подписан от районния кмет д-р Соундсо. В апела се призовава за връщане засега безнаказано на всички откраднати от магазините и офисите стоки, пишещи машини, офис мебели, магазинни принадлежности и др. А ако такива откраднати стоки бъдат открити по-късно, ще бъде наложено наказание по законите на военното положение. Пишеше също, че всички оръжия трябва да бъдат предадени. Сградите, в които се намери оръжие, ще бъдат изправени пред колективно наказание. А сградите, в които се случи нещо с руснак, са заплашени от смърт. Трудно мога да си представя, че нашите хора лежат някъде с оръжие и дебнат руснаците. Във всеки случай не съм срещал такива мъже тези дни. Ние, германците, не сме партизански народ. Имаме нужда от лидерство и командване. Докато пътувах със съветския влак, който те вози из страната им с дни, един руснак веднъж ми каза: „Германските другари щурмуват гара само ако преди това са купили валидни перонни билети.“ С други думи и без насмешка: повечето германци изпитват ужас от беззаконната нелегалност. Освен това нашите мъже сега се страхуват. Умът им казва, че са победени, че всяко раздвижване и суетене само създава страдания и не подобрява нищо. В нашата сграда мъжете вече следят за оръжие. Обикалят жилище след жилище, без да ги придружават жени. Те търсят оръжие навсякъде, но всичко, което получават, са старинни огнестрели без ударници. За първи път от много време чух германски мъже да говорят високо и ги видях да се движат енергично. Изглеждаха направо мъжествени - или поне като това, което хората описват с думата мъжествени. Сега трябва да търсим нова, по-добра дума, която да устои на лошо време.

(Следва)