АЛЕКСАНДР МЕН / „СИН ЧОВЕШКИ“ / Част ІI. МЕСИЯТА / Глава VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА (Есента на 28 г. - пролетта на 29 г.)

Преди много години, малко след средата на деветдесетте някъде, си купих книгата на Алекссандр Мен „Сын Человеческий“ („Син човешки“). По това време оформях една малка моя интернет библиотека и през лятната ваканция за два месеца преведох книгата на отец Александр и я качих в библиотеката. Доста по-късно тази книга излезе в български превод и като книжно тяло, но преводът и преводачът не са ми познати. Същевременно се разритахме с провайдъра ми и аз свалих цялата библиотека от сървъра му, като започнах да я качвам постепенно на платформата “Blogger” – можете да я видите ТУК. Там има много стари неща и повече нови, но от старите все още остават някои публикации. Така че дойде ред и на книгата на Александр Мен, написана от един наистина много високо ерудиран богослов изследовател. (Павел Николов)

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

"На светлата памет на майка ми"

Александр Мен

ДО ТУК:

„СИН ЧОВЕШКИ“ – ОТ АВТОРА, ПРОЛОГ.

Част І. ОТ ВИТЛЕЕМ ДО КАПЕРНАУМ: Глава I. В ДНИТЕ НА ЦАР ИРОД; Глава II. НАЗАРЕТ; Глава III. ПРЕДТЕЧАТА. ИСУС В ПУСТИНЯТА; Глава IV. ГАЛИЛЕЯ. ПЪРВИТЕ УЧЕНИЦИ; Глава V. ДОБРАТА ВЕСТ;

Част II. МЕСИЯТА: Глава VI. „НЕ МИР, А МЕЧ“; Глава VII. ЗНАМЕНИЯ ЗА ЦАРСТВОТО;

АЛЕКСАНДР МЕН, „СИН ЧОВЕШКИ“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ГЛАВА VIII. ДВАНАДЕСЕТТЕ АПОСТОЛИ. СМЪРТТА НА ПРОРОКА

(Есента на 28 г. - пролетта на 29 г.)

Ако не се смятат кратките пътувания до Юдея, в продължение на една година Исус не напуска Генисаретската област, като проповядва в селищата, разположени на северозападната страна на езерото. В Тибериада, столицата на Ирод Антипа, където живеели предимно езичници, не се появил. Около Гадара го посрещат враждебно. Единственият град на източния бряг, където проповядва безпрепятствено учението си, е Витсаида. Но още от самото начало Христос започва да внушава на учениците си мисълта за по-широка проповед на добрата вест. "Вдигнете главите си - казва той – и погледнете нивите, как са побелели вече за жътва... Жътвата е много, а работниците малко". [1] От предани слушатели учениците трябвало да се превърнат в "ловци на хора", в действащи сподвижници на своя учител.

Точно с тази цел били избрани Дванадесетте.

В Старозаветната църква съществували така наречените "шелухим", пратеници, или на гръцки - апостоли. Те били представители на общините, разнасяли писма, решавали спорни въпроси, събирали дарения, съобщавали за дните на празниците. Ходели от град на град по двама, като осъществявали връзката между разпръснатите огнища на Израел. Новозаветната църква също трябвало да има такива апостоли.

В навечерието на техния избор Исус се молел цяла нощ, усамотен на един хълм, а на сутринта събрал учениците си, за да назове поименно дванадесетте и да разясни мисията им. Той говорел за Божето царство, за новия живот, който то носи, за блаженството на призваните. През този ден в истинския смисъл на думата била основана Църквата на добрата вест. Тя трябвало да отговори на надеждите на света.

Евангелист Матей пише, че малко преди да призове дванадесетте, Исус, изпълнен със състрадание, гледал множеството, "което било отрудено и пръснато като овце без пастир". [2] Апостолите трябвало да отидат при тези страдалци, като им носят духовно и телесно изцеление. Всеки техен ден и всяка крачка от този миг нататък принадлежели само на Бога и хората. Те трябвало да станат волни пътници и да живеят като небесните птици, без да се грижат за нищо. Не им е необходимо да вземат със себе си нито пари, нито запаси, нито излишни дрехи. Покрив и хляб ще получат от тези, които ги приемат, защото "работникът е достоен за своята прехрана". [3]

Мисионерския си поход апостолите трябвало да започнат от народа на Повелителя. Времето за покръстване на света още не било настъпило. На първо време Исус заръчва:

Не ходете при езичниците

и в самарянски град не влизайте.

Идете по-добре при овцете погинали

от дома Израелев. [4]

Той поставя тези ограничения дори и за себе си. Първо на израелтяните бил даден Завета чрез Мойсей и пророците и затова те първи трябвало да се изправят пред избора да приемат или да отхвърлят добрата вест.

Учениците не трябва да мислят, че им е възложена лека работа. Мнозина ще ги посрещнат с радост, но още повече ще са противниците им, които ще се появят.

Ето че ви пращам като овце сред вълци.

Следователно бъдете мъдри като змии

и простодушни като гълъби.

Пазете се от хората,

защото те ще ви предадат на съд

и ще ви бичуват в синагогите си,

и пред управници и царе ще ви поведат заради мене,

свидетели да бъдете пред тях и пред езичниците.

И когато ви предадат,

не се грижете как и какво ще кажете,

защото няма да говорите вие,

а духът на вашия Баща ще говори във вас.

и баща детето си.

И ще се надигнат деца срещу родители,

и ще ги убият.

И ще ви мразят всички заради моето име.

Но който изтърпи до края,

той и ще бъде спасен...

И не се страхувайте от тези, които убиват тялото,

но не могат да убият душата,

а се страхувайте по-добре от този,

който може и душата и тялото

да погуби в геената.

Не се ли продават две врабчета за асарий?

И нито едно от тях няма да падне на земята

без волята на вашия Баща.

А на вас и космите на главите ви са преброени.

Не се страхувайте:

вие сте по-добри от много врабчета. [5]

Тези, които са се посветили на Исус, се освобождават от робството на "този свят". Повелителят е винаги с тях. Той ги е направил свои "приятели" от момента, в който са тръгнали след него. Царството, което им предстои да възвестят, е Царство на Човешкия син. Да вярваш в Бога, означава да вярваш в Исус:

Всеки, който ме признае пред хората,

аз ще го призная пред моя Баща,

който е на небесата.

И който се отрече от мене пред хората,

ще се отрека и аз от него пред моя Баща,

който е на небесата. [6]

Често се оказва вярна пословицата: "Врагове на човека са неговите близки". Нека дори най-близките хора да отклоняват апостолите от тяхната служба, но те трябва да помнят, че са получили друго, по-висше родство и на него преди всичко трябва да бъдат верни. "Който обича баща си и майка си повече от мене, е недостоен за мене". [7]

Тези сурови думи вероятно са накарали да трепнат дори най-смелите от апостолите, но те успели да разберат техния смисъл, да разберат, че Учителят говори само за това колко пълен и окончателен трябва да стане техният избор.

Ако пратениците се изпълнят с духа на Исус, самият той ще действа чрез тях и в тях. "Който ви приема, приема мене, който ви слуша, слуша мене". [8]

Апостолите на Христос ще получат власт да помиряват душите с Бога.

Както ме прати моят Баща,

така ви пращам и аз...

Ако простите на някого греховете, простени са му,

ако не простите на някого - не са му простени...

Каквото съедините на земята, ще бъде съединено на небето,

и каквото разделите, ще бъде разделено на небето. [9]

Като Човешкия син учениците му ще станат сеячи на Словото и лечители. От този момент нататък животът им е отдаден на служенето, както животът на техния наставник и повелител. По-късно апостол Павел, макар да не е един от дванадесетте, свидетелства за тайнството на "преображението в Исус". "Не живея вече аз, а Христос живее в мене - казва той. - Подражавайте ми, както аз на Христос". [10] И това не са думи на превъзнасяне, а призив за отдаване на Бога и света, както се е отдал Исус от Назарет.

Когато дванадесетте, след като се разделили по двама, отишли в околните градове, Исус останал съм. А скоро му съобщили за трагедията, която се разиграла в Махерон.

Йоан Кръстител имал в дома на тетрарха враг, който отдавна желаел смъртта му - Иродиада [11], съпругата на Антипа. Отначало тя се оженила за брат му, когото Ирод Велики лишил от наследство. Честолюбивата жена се измъчвала от унизителното си положение и мечтаела за власт. Когато през 26 година Антипа гостувал в дома на брат си, тя успяла да очарова тетрарха. Той бил вече на петдесет години, но се влюбил в родственицата си и решил да се ожени за нея. За което имало не малко пречки. Предстояло му да се разведе с първата си жена, дъщеря на негов съюзник, набатейския цар Арета IV. Като разбрала за плановете на Антипа, съпругата му избягала с помощта на верни бедуини при баща си в Набатея. Това довело до скъсване на дипломатическите връзки с Арета. В самата Юдея постъпката на Ирод предизвикала единодушно порицание: Иродиада била негова племенница и жена на брат му, така че тетрархът нарушавал два пъти Закона. Но нищо не можело да спре владетеля.

Още докато бил на свобода, Йоан Кръстител се изказвал открито срещу кръвосмесителния брак. Той не престанал да упреква Ирод и след като Антипа го заточил в крепостта. Затова затворникът продължавал да бъде опасен за Иродиада. Тя търсела повод да си разчисти сметките с него, но виждала, че слабохарактерният ѝ съпруг едва ли ще се реши да осъди и екзекутира Йоан. Дългоочакваният случай все пак се появил.

Ирод празнувал рождения си ден и в махеронския дворец се събрали много почтени гости - военоначалници и галилейски старейшини. Когато пирът бил в разгара си, в средата на залата изтичала Саломея, дъщерята на Иродиада, и за неописуем възторг на всички изпълнила пламенен сирийски танц. "Искай от мене всичко, което пожелаеш!" - викал пияният тетрарх. Той призовавал присъстващите за свидетели, че се кълне да изпълни каквото и да е желание на девойката. Като се посъветвала с майка си, Саломея повторила думите, които и подсказала Иродиада: "Дай ми още сега на поднос... главата на Йоан Кръстител".

Лицето на Антипа помръкнало. Пророкът непрекъснато му внушавал уважение и освен това се страхувал от реакциите на хората. А и римляните не обичали разправите извън съда. Но като искал да удържи на думата, дадена пред знатните гости, Ирод заповядал на телохранителя си да слезе в тъмницата. Скоро той се върнал с окървавената глава на Йоан в ръце. Сложили я на поднос, а Саломея отнесла страшния дар на майка си... [12]

Така загинал "най-великият сред родените от жена". Той бил малко над тридесет години. Успял ли е да получи отговора на Исус? Не знаем. Но умрял, както и живял - като несломим свидетел на истината, идваща от Бога.

Тялото на пророка било предадено на учениците му. Като го погребали, те побързали да отидат в Галилея и да съобщят за случилото се на Исус. [13] Йоанитите знаели, че през последните дни мислите на техния наставник постоянно се връщали към Човека от Назарет.

От този момент нататък страх започнал да преследва Антипа. Като чул за Исус, той уверявал хората край себе си, че се е върнал от мъртвите екзекутираният от него праведник. Когато Арета IV започнал война с Ирод и превзел Махерон, хората си рекли, че Бог е наказал тетрарха за убийството на Йоан.

По това време дванадесетте се върнали в Капернаум. Успехът ги вдъхновил и те с възторг описвали на Исус "всичко, което са направили и на което са научили". Но радостта им била помрачена от печалната новина. Сега, след екзекуцията на Йоан, всеки от тях се излагал на опасност. Тетрархът можел да премине към враждебни действия и срещу новите проповедници. Учителят трябвало да запази зараждащата се Църква. "Идете - казал той на апостолите - далеч от другите на самотно място и си починете малко". Самият той седнал в една лодка и се прехвърлил на източния бряг близо до владенията на Ирод Филип.

Скоро го последвали и учениците му.

БЕЛЕЖКИ

1. Йн 4, 35; Мт 9, 37-38; Лк 10, 2. - Бел. авт.

2. Мт 9, 36. - Бел. авт.

3. Мт 10, 7-10; Мк 6, 7-13; Лк 1-6; 10, 4-11; ср. Мт 19, 28; Лк 22, 30. Както отбелязва еп. Касиан, "отделянето на дванадесетте е било начало на организация" (Еп. Кассиан. Христос и первое християнское поколение. Париж, YMCA, 1950, с. 31). - Бел. авт.

4. Мт 10, 16 и сл.; Мк 13, 9 и сл.; Лк 10, 3; 12, 11; 21, 12-19. - Бел. авт.

5. Мт 10, 32 и сл.; Мк 8, 38; Лк 12, 8-9; 14, 26-27. - Бел. авт.

6. Мт 10, 40; Лк 10, 16.- Бел. авт.

7. Йн 20, 21, 23; Мт 18, 18.- Бел. авт.

8. Мт 10, 40; Лк 10, 16. - Бел. авт.

9. Ин 20, 21, 23; Мт 18, 18. - Бел. авт.

10. 1 Кор 11, 1; 1 Гал 2, 20. - Бел. авт.

11. Внучка на Ирод Велики. - Бел. прев.

12. Мк 6, 21-28; Мт 14, 6-11. - Бел. прев.

13. Мт 14, 12. - Бел. прев.

(Следва)