ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА - 37

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ДО ТУК:

ВЛАДИМИР НАБОКОВ / ЛЕКЦИИ ПО РУСКА ЛИТЕРАТУРА

ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА

ДЖЕЙН ОСТИН: “МЕНСФИЙЛД ПАРК“1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13.

ЧАРЛЗ ДИКЕНС: “СТУДЕНИЯТ ДОМ“ - 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8, 9, 10, 11, 12, 13, 14, 15, 16, 17, 18, 19, 20, 21, 22, 23

„ЛЕКЦИИ ПО ЗАПАДНА ЛИТЕРАТУРА“ В „БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ“

ЧАРЛЗ ДИККЕНС (1812-1870) - “СТУДНИЯТ ДОМ“ (1852—1853)

3. РИТОРИЧНИ ФИГУРИ: СРАВНЕНИЯ И МЕТАФОРИ

Сравненията са преки уподобявания, когато се употребяват думите „като“ или „сякаш, подобно на“. „Осемнадесетте учени събратя на мистър Тенгл (адвокат – Вл. Н.), всеки от които е въоръжен с кратко изложение на делото върху хиляда и осемстотин листа, като подскочиха подобно на осемнадесетте чукчета в рояла и като направиха осемнадесет поклона, се отпуснаха на своите осемнадесет места, тънещи в мрак“.

Каретата с младите герои на романа, които трябва да пренощуват у мисис Джелиби, достига до „тясна улица с високи къщи, подобна на дълга цистерна, напълнена до крой с мъгла“.

Преди сватбата на Кенди неприбраните коси на мисис Джелиби се спускат „като гривата на боклукчийска кранта“.

На разсъмване фенерджията „започва своя обход и, като палач на деспотичен крал, отсича малките огнени глави, които се опитват да разпръснат тъмнината“.

„Мистър Воулс, спокоен и невъзмутим, както подобава на един толкова почтен човек, сваля от ръцете си своите тесни черни ръкавици сякаш дере кожата си, сваля от главата си тесния цилиндър сякаш дере скалпа на черепа си и сяда зад писалището“.

Метафората одушевява предмета, предизвиквайки в представата ни друг, без свързваща „дума“; понякога Дикенс обединява метафората и сравнението.

Костюмът на адвоката Талкингхон е доста представителен и в най-висша степен подхожда на служителя. „Той облича с него, ако може така да се каже, пазителя на юридическите тайни, иконома, завеждащ юридическото мазе на Делдокови“.

В дома Джелиби „децата сноват навсякъде, постоянно падайки и оставяйки следи от предишни злощастия по своите крака, които са се превърнали в някакви кратки летописи на детските бедствия“.

„Тъмнокрила самота надвисна над Чесни Уолд“.

Като отива с мистър Джарндис в къщата, където ищецът Том Джарндис си е пуснал куршум в челото, Естер си записва: „Това е улица със загиващи слепи къщи, чиито очи са избити с камъни – улица, където прозорците са без никакво стъкло, без нито една прозоречна рамка...“

Снегсби, като наследява търговията на Пефър, слага нова табела, която „замени старата с надпис „Пефър“ (само), избеляла от времето и вече трудна за прочитане. Трудна за прочитане, защото саждите – този „лондонски бръшлян“ – се бяха обвили здраво около табелата с името на Пефър и се бяха притиснали към неговото жилище, което – като дърво, беше обрасло цялото с този „прилеплив паразит“.

(Следва)