СЛУЖБОМЕР

петък, юли 14, 2017

„Виолет Нозиер“

Верен на идеите на „новата вълна“ да изобразява живия живот „без маска и без грим“, във филма си „Виолет Нозиер“ („Violette Nozière“, 1978 г.) Клод Шаброл възпроизвежда с документална точност събития от живота на Виолет Нозиер, чието дело за убийство предизвиква небивал интерес в цяла Франция през 1934 година - улични певци съчиняват и пеят песни за нея (има го и във филма), поетите сюрреалисти ѝ посвещават цял сборник със стихотворения, в който се срещат имената на Андре Бретон, Бенжамен Пере и Пол Елюар.

Виолет (прекрасна игра на Изабел Юпер!) води двойствен живот – в семейството си е една, а вън от него - друга.


Срещата със студента Жан Дабен е фатална – той се интересува само от парите, които Виолет постоянно му дава, но все по-трудно намира.


Под предлог, че по лекарска препоръка трябва да вземат лекарство, Виолет сипва в чашите на родителите си – които имат известни спестявания в банката - конска доза соменал.


Скоро след това отровителката (майката оживява, но бащата умира) е заловена и осъдена на публично гилотиниране.


С това филмът свършва, но животът на Виолет Нозиер има интересно по-нататъшно развитие.

Един месец след присъдата президентът на Франция Албер Льобрен (който по-късно, през 1939 година, забранява публичните екзекуции) заменя наказанието ѝ с доживотен затвор, през 1942 година с указ на маршал Патен доживотният затвор на Виолет – по нейна молба за помилване - се свежда до дванадесет години, а през 1945 година президентът Шарл дьо Гол отменя наложената ѝ забрана да напуска страната в продължение на двадесет години.

През същата 1945 година Виолет Нозиер излиза на свобода, жени се за сина на един от надзирателите на затвора, където излежава присъдата си, който пък се развежда заради нея, и има от него пет деца – един син и три дъщери.

На някои хора съдбата наистина е удивителна.

А когато има майстор като Клод Шаброл да я покаже и на екрана, май не ни остава нищо друго освен скрито да изпитаме завист…

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.