СЛУЖБОМЕР

четвъртък, юли 06, 2017

Малка разходка из Русе

В Русе не съм бил отпреди хиляда години, че може би и повече.

И ето че се озовах отново там.

Тук съм пред Операта.


С Русенската опера ме свързва много стар спомен.

Като гимназисти в Силистра ни заведоха на опера в Русе.

Предварително знаехме, че ще гледаме „Летящият холандец“, и понеже по това време четях много морски истории, знаех какви ли не неща за кораба призрак и се бях нагласил за нещо много интересно.

Уви – три или четири пъти буквално заспах, не разбрах нищо и се върнах разочарован до безкрайност.

Това беше първата и последната опера в живота ми; с удоволствие слушам отделни оперни арии, имам си любими даже, например „Vesti la giubba“, но цяла опера бих гледал само с Магнум 45-ти калибър, опрян в тила ми – Вагнер ми отне веднъж завинаги подобни мераци.

А ето ме в самия център на Русе: видя ли фонтанче, шадраванче, езерце или нещо подобно, не пропускам да се снимам - в предишния си живот сигурно съм бил жаба.


Пред паметника, пак в центъра.


В казармата бях артилерист (по-точно – бусолист) и второто нещо, което не подминавам никога без снимка, е някое оръдие.


Ето го същото оръдие, погледнато откъм страната на стрелците.


Чудя се кой ли се е возел на двете седалки, които даже имат по един амортисьор, да не друса много.

Сигурно командирът на разчета (войниците, обслужващи оръдието) и мерачът – много важна фигура; останалите, без двамата кочияши на капрата, безспорно са подтичвали отстрани – скоростта на впряга едва ли е била кой знае каква, при условие че освен оръдието конете са влачели и нелека ракла с боеприпаси.

Най-интересната част на оръдието е дулото: върху него са гравирани две крилати фрази на латински език.

Първата фраза, отпред, над двуглав орел, гласи: „Pro gloria et patria“ („За славата и родината“).


Втората фраза казва: „Ultima ratio regis“ („Последното средство на краля“).


Тази фраза е много интересна.

Тя се появява за първи път през времето на Луи XIII по нареждане на кардинал Ришельо върху френските оръдия, стрелящи по Ла Рошел (така поне гласи легендата).

По-късно фразата по заповед на Фридрих II започва да се гравира върху пруските оръдия.

А на едно място прочетох, че се срещала и върху испански оръдия.

Обърках се окончателно, така че не мога да кажа това оръдие какво е: френско, пруско или испанско, но по всяка вероятност е пруско, защото е поставено там като уж използвано от руската армия по време на Руско-турската война.

Това обаче не е толкова важно.

Ето още един интересен фрагмент от оръдието: с двете колела за вертикална и хоризонтална корекция на стрелбата; затворът липсва, защото с него произвеждането на изстрел не би бил особен проблем – оръдието е идеално запазено, а джепане винаги може да се намери.


И накрая, както винаги при такива кратки пътешествия – чаша кафе на автогарата в очакване на автобуса…


Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.