вторник, юли 31, 2018

GDPR: Новите правила за защита на лични данни

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Моника Дафинова, юрист

Все по-често в медиите чувам за промени в правилата за защита на лични данни и как това ще се отрази кардинално на бизнеса ми. Говори се за Общия регламент за защита на лични данни (или както още се среща GDPR от General Data Protection Regulation), който ще влезе в сила от 25 май 2018 г. (вече в сила - бел. П. Н.) и как трябва да съм наясно с новите правила и да отговарям на изискванията. Какви са новостите в областта?

Ще трябва ли да се регистрирам като Администратор на лични данни? Що е то принцип за отчетност?

N.B.! Ако реша да започна бизнес след 25 май 2018 г. и той е свързан със събиране и обработване на лични данни (име, ЕГН, номер на лична карта, адрес, IBAN и др.), то трябва да знам, че отпада задължението ми да се регистрирам като администратор на лични данни към Комисията за защита на лични данни (КЗЛД). Ако пък имам бизнес и вече съм регистриран като такъв, то това не ме освобождава от задължението, да се съобразя с новите правила, предвидени в Регламента, и да направя промени в организацията на бизнеса си.

Регистрацията като администратор на лични данни се измества от т.нар. принцип за отчетност. Той се изразява в задължението ми да мога да докажа във всеки един момент, че съм спазил/а изискванията на Регламента, т.е. ако ми направят проверка от КЗЛД да може се установи какви лични данни обработвам, за какви цели и за какъв период от време, как ги съхранявам (писмено или електронно), предоставям ли ги на трети лица и кои са те, какви мерки съм предприел/а, за да гарантирам сигурността на личните данни.

--------------------------------

Готови за новите изисквания на GDPR?

Подготви бизнеса си за новите правила за защита на личните данни. Не рискувай огромни глоби – 20 млн. евро или 4% от годишния оборот на твоята компания. [Научи повече]

-------------------------------

Трябва ли ми съгласие на лицето да обработвам личните му данни?

Ако нямам законово или договорно основание (например въз основа на трудов/граждански договор или договор за предоставяне на услуги) да съхранявам или обработвам лични данни на дадено лице, то трябва да съм получил/а неговото/нейното изрично съгласие. Това може да стане например чрез писмена декларация, включително и по електронен път (ако например имам сайт за онлайн търговия трябва да поискам съгласието на потребителите си да обработвам личните им данни чрез съответно поле, в което с тикче те дават своето съгласие).

Каква е ролята на Длъжностното лице по защита на личните данни?

Съгласно изискванията на Регламента трябва да определя и Длъжностно лице по защита на личните данни, което може да е:

- мой служител, или

- физическо или юридическо лице въз основа на сключен договор за услуги.

Длъжностното лице по защита на личните данни е натоварено със задълженията да осъществява надзор за спазването на Регламента и да ме консултира в областта на личните данни.

Длъжностното лице по защита на личните данни е и лицето, към което КЗЛД или всеки друг може да се обръща по въпроси, свързани със съхраняването и обработването на лични данни.

Винаги ли трябва да имам назначено Длъжностно лице по защита на личните данни?

- Ако съм публичен орган или структура, с изключение на съдилищата (например Агенция по вписванията, Национална агенция по приходите);

- Ако бизнесът ми изисква редовно и систематично мащабно обработване на лични данни (например кол центровете);

- Ако бизнесът ми е свързан и с редовно и систематично обработване на специални категории лични данни (данни, свързани със здравословно състояние, политическа принадлежност, сексуална ориентация и др.).

Какво представлява регистърът на дейностите по обработването?

Като администратор на лични данни трябва да поддържам и регистър на дейностите по обработването в писмена или електронна форма. Регистърът трябва да съдържа информация:

- какви лични данни се обработват;

- за какви цели се обработват;

- къде се съхраняват личните данни;

- за какъв период от време ще се съхраняват;

- кои са ползватели и получатели на личните данни;

- какви са предприетите мерки за сигурност.

Идеята на регистъра е във всеки един момент, ако някой от моите служители поиска информация за личните си данни, които обработвам, да мога да му предоставя тази информация.

Що е то оценка на въздействието?

Друго мое задължение като администратор на лични данни е да извършвам т.нар. оценка на въздействие на дейностите, свързани с обработването на лични данни, преди да започна самото обработване. При извършването й трябва да изисквам и становище на Длъжностното лице по защита на личните данни.

Ако оценката на въздействието покаже, че обработването ще породи висок риск (т.е. неправомерното обработване може да доведе до значителни вреди, кражба на самоличност на лицето, чиито лични дани се обработват), то преди обработването на личните данни задължително трябва да проведа предварителна консултация с КЗЛД.

Трябва да приложа и подходящи технически и организационни мерки за гарантиране сигурността на данните, като криптиране, псевдонимизация и др.

Кога е задължително да направя оценка на въздействието?

- когато оценявам личните аспекти на дадено лице въз основа на автоматично обработване (включително профилиране) и взимам решения, които имат правни последици за лицето (например финансова институция, която преглежда и води профили на клиентите си в база данни във връзка с изпиране на пари или фирма, която изгражда поведенчески или маркетингови профили на своите потребители въз основа на посещенията на уебсайта си);

- при мащабно обработване на специални категории лични данни или данни, свързани с присъди и нарушения (например като работодател ми се предоставя информация за здравословното състояние и за евентуални присъди и нарушения, тъй като при постъпването на работа изисквам медицинска бележка и свидетелство за съдимост);

- систематично мащабно наблюдение на публично достъпна зона (например камери за наблюдение до банките и в близост до банкомати).

КЗЛД следва да състави и оповести списък на видовете операции по обработване, за които се изисква да се направи подобна оценка на въздействието.

Как ще бъдат защитени правата на потребителите?

Регламентът предвижда и нови права на физическите лица, които трябва да спазвам при обработването на лични данни, като:

- достъп до личните данни;

- информираност;

- коригиране, ако данните са неточни;

- изтриване на личните данни или правото “да бъдеш забравен”;

- ограничаване обработването на лични данни;

- преносимост на личните данни,

- право на възражение спрямо обработването на лични данни.

Ами ако има нарушение на сигурността на личните данни?

Ако установя, че е налице нарушение на сигурността на личните данни, трябва да уведомя КЗЛД не по-късно от 72 часа след като съм разбрал за него, както и да лицето, чиито лични данни за засегнати. Мое задължение е и да документирам нарушението, т.е. как е настъпило то, какви са последиците и какви действия съм предприел, за да се справя с нарушението.

--------------------------

Статията има за цел да очертае някои основни права и задължения, като няма претенции да бъде изчерпателна. Съветваме винаги да се консултирате с адвокат преди да предприемате правни действия.

--------------------------

понеделник, юли 30, 2018

Нобелови лауреати – 1952 година

Едуард Милс Пърсел (Edward Mills Purcell)

30 август 1912 г. – 7 март 1997 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Феликс Блох)

(За разработването на нови методи за точни ядрени магнитни измервания и свързаните с това открития.)

Американският физик Едуард Милс Пърсел е роден в Тейлървил (щат Илинойс) в семейството на Едуард А. Пърсел и Мери Елизабет (Милс) Пърсел. Начално и следно образование получава в държавните училища в Тейлървил и Матун. През 1929 г. постъпва в университета „Пердю“, щат Индиана. Когато получава степента бакалавър по електротехника (1933 г.), започва да се интересува от физика. След една година като студент на обменни начала в техническия университет в Карлсруе, Германия, записва аспирантура по физика в Харвардския университет, където получава степените магистър (1936 г.) и доктор по философия (1938 г.). До 1940 г. остава в Харвард като преподавател.

По време на Втората световна война Пърсел започва работа в радиолокационната лаборатория на Масачузетския технологичен институт, създадена за разработване на микровълнов радар. Там оглавява групата за фундаментални изследвания (1944-1945), която разработва нова техника за генериране и откриване на микровълни (високочестотни електромагнитни излъчвания). По това време той се свързва също така с И. А. Раби, който вече е проучил свойствата на атомите и молекулите с помощта на радиовълни. През 1946 г. Пърсел се връща в Харвард като адюнкт-професор по физика и през 1949 г. става пълен (действителен) професор. Знанията за свойствата на излъчването в микровълновия и радиочестотния диапазон, получени при разработката на радарните системи, помагат на Пърсел за неговите харвардски изследвания на магнитните моменти на ядрата, което по-късно го довежда до Нобеловата награда.

През 20-те години става известно, че атомното ядро се върти около своя ос и има характеристиките на малък магнит. Точното знание за магнитните моменти на различните ядра е важно за физиците, опитващи се да разберат поведението на ядрото. Особено физиците трябва да знаят магнитния момент на протона (фундаменталната съставка на ядрото). През 30-те години Раби предлага начин за измерване на магнитните моменти с помощта на радиовълни, но неговия метод изисква изпарение на образеца. Пърсел си поставя задачата да разработи метод, който не само да не разрушава образеца, но и да е по-точен от метода на Раби. Долу-горе по това време Феликс Блох от Станфорския университет (който също помага по време на Втората световна война за за създаването на универсална радарна техника) започва да работи над същия проблем. Едновременно и независимо един от друг двамата изследователи предлагат еднакви по същност методи за измерване на ядрените магнитни моменти.

Магнитният момент кара ядрото да прецесира в магнитно поле. Прецесията е кръгово движение на наклонената ос на въртящ се обект. Известен пример е люлеещото се движение на въртящ се пумпал (макар че прецесията на пумпала става под въздействието на гравитацията, а не на магнитно поле). Честотата, или скоростта на ядрената прецесия зависи от напрежението на магнитното поле и от магнитния момент на конкретното ядро. Ако е известно напрежението на външното магнитно поле, а честотата на прецесията бъде измерена, магнитният момент на ядрото може да бъде изчислен. Методът, развит от Пърсел през 1946 г. се състои в това, че изследваният образец се поставя между полюсите на малък магнит, привеждан в действие от радиосигнали. Полето на магнита флуктуира (включва се и се изключва) с честота, съответстваща на честотата на управляващите радиовълни. На свой ред малкият магнит се поставя в по-интензивното поле на голям нефлуктуиращ магнит. Силното постоянно поле кара ядрата на образеца да прецесира с някаква постоянна (макар и неизвестна) честота. Когато честотата на флуктуация на слабото поле съвпадне точно с честотата на прецесия на ядрата, ориентацията на ядрените спинове става със скок противоположна: възниква лесно откриваем ефект, който получава названието ядрен магнитен резонанс (ЯМР). ЯМР позволява да се измери с голяма точност честотата на прецесията - тя съвпада с честотата на радиосигналите, изпращани в момента, когато настъпва ЯМР. Но след като честотата на прецеися на ядрата в образеца е известна, ядрените магнитни момент могат да бъдат изчислени със същата голяма точност.

Методът на Пърсел не води до някакви забележими промени в изследваното вещество и позволява да се изчислят магнитните моменти с по-голяма, отколкото при други експериментални методи, точност. Освен това, след като магнитният момент на атомното ядро е определен, той може да се използва за измерване на напрежението на всяко магнитно поле. Така, освен информацията, съществена за специалистите по ядрена физика, ЯМР дава удобен и много точен метод за измерване на магнетизма с помощта на радиовълни.

С помощта на ЯМР Пърсел открива, че на поведението на магнитните моменти на ядрата в молекулите влияе магнитното поле на околните електрони. Докато на физиците, опитващи се да определят свойствата на ядрото, подобни ефекти биха могли да им се струват досадни тънкости, присъщи на молекулите, химиците ги преценили като много важни и полезни, защото тези ефекти съдържат съществена информация за структурата на изследваната молекула. ЯМР се превърнал бързо в един от най-мощните аналитични инструменти в химията. Освен това измерването на ЯМР можело да се използва и при изследване на живи организми, защото не им причинява никаква вреда. Появилите се през 70-те години сканиращи устройства на основата на ЯМР позволяват да се наблюдават специфични химически реакции, протичащи в организма на хората или на други едри млекопитаещи. Необикновено полезни в научните изследвания, ЯМР-скенерите се оказват удобен инструмент за медицинска диагностика. В средата на 80-те години за медиците става достъпно промишлено произведено сканиращо диагностично оборудване на основата на ЯМР.

През 1961 г. Пърсел открива с помощта на ЯМР, че атомите на междузвездния водород имат електромагнитно излъчване с 21 см. дължина на вълната. Той разбира бързо, че това излъчване може да се превърне в своеобразен прозорец за наблюдение при астрономическите изследвания. Смятало се, че междузвездното пространство съдържа огромни облаци водород, но тъй като водородът в космическото пространство не излъчва светлина, не може да се наблюдава с оптически методи. Пърсел, в сътрудничество с Харолд Джюен, успява да построи първият радиотелескоп, предназначен за откриване на излъчвания с 21 см. дължина на вълната. След това радиотелескопите позволяват да се определи общата структура на нашата Галактика въпреки облаците от галактичен прах.

Прилагането на методите, разработени от Пърсел за физически изследвания, при решаването на проблемите на астрономията, химията и медицината, предизвиквайки истински преврат в тези области, се превръща в ярък пример за това как фундаменталните изследвания могат да доведат до практически резултати, лежащи извън областта на първоначалните търсения.

През 1958 г. Пърсел става професор по физика в Харвард, където остава до пенсионирането си. Назначен е за научен съветник (1957-1960) и член на Президентския научноконсултативен комитет на САЩ (1957-1960; 1962-1966). През този период Пърсел прави много за повишаване на равнището на преподаване на физика в американските средни училища и колежи, тъй като е член на комисията, занимаваща се с преразглеждането на програмите по физика. Участва активно при разработването на уводния курс по физика в Бъркли, във връзка с което написва учебника „Електричество и магнетизъм“ („Electricity and Magnetism“, 1965 г.), който според общото мнение е истински шедьовър. През 1980 г. става почетен професор в Харвардския университет.

През 1937 г., когато все още работи над докторската си дисертация, Пърсел се жени за Бет С. Баснър. Семейството има двама сина. В свободното си време Пърсел обича да се разхожда пеш, да кара ски и да посещава музеи на съвременното изкуство.

Освен с Нобелова награда Пърсел е награден с медала Ърстед на Американската асоциация на преподавателите по физика (1968 г.) и Националния медал „За научни постижения“ на Националния научен фонд (1980 г.). Той е член на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкутвата, на Американското философско дружество и на Американското физическо дружество, чийто председател е през 1980 г. От 1950 до 1971 г. Пърсел е старши член на Дружеството на завършилите Харвардския университет. Удостоен е с почетнта степен от университета „Пърдю“.

Превод от руски: Павел Б. Николов

неделя, юли 29, 2018

БСП - партия на промените

Не, никак не са прави тези, които твърдят, че БСП е закостеняла, бетонирана партия, че в нея не стават никакви промени.

Не е права и самата БСП, която декларира, че е консервативна партия, но тук въпросът е малко оплетен, защото - водейки се от гениалното откритие на Христо Радевски, знаем, че Партията (с главно „п“, разбира се) е права, дори когато греши.

Излиза, че не е права, но е права.

Партийна им работа, да се оправят вътре помежду си, а аз продължавам да твърдя, че БСП е партия на промените.

Ето, съвсем наскоро Нинова яхна козата (метлите вече не са на мода!).


Не мина много време обаче - и Нинова смени козата с велосипед.


Ако това не е промяна, какво друго е?

Разбира се, Нинова не може все още да догони Станишев.

Той яхаше към Бузлуджа мотор.

И тук се сещам за още една промяна.

На гърба на якето на Станишев, както помним, пишеше: „Ако четете това, значи Елена е паднала от мотора“.

И ето ти промяната - скоро Елена падна не само от мотора на Сергей, но и от едно друго негово място, защото една по-отракана кака я избута и се намести там.

Сега каката вее поли по Страсбург, а Елена бере калинки в България.

И викат някои, че в БСП не ставали промени.

Ами - не е вярно...

събота, юли 28, 2018

Мъжаги, странни жени и руска връзка

Мъжагите у нас могат да бъдат спокойни.

Традиционните семейни ценности бяха спасени.

Спаси ги Конституционният съд.

Ето защо жената все така трябва да си знае традиционната роля: пере, чисти, готви, гледа децата, а вечер задължително разтваря крака в леглото.

Традиционната роля на мъжагата е, разбира се, друга: гледа мач, боде от салатата, пийва от ракията, а за разнообразие може да използва жена си за тъпан, ако не е изпълнила някое от горните си традиционни задължения.

Гарантирано от Конституционния съд!

Най-идиотското в цялото положение е това, че жените Цанка Цанкова, Стефка Стоева, Кети Маркова, Мариана Карагьозова-Финкова и Таня Райковска до една гласуваха срещу документ, който защитава жените от домашно насилие.

Живеем в страна на абсурдите, уви.

Има обаче и една друга, още по-идиотска страна на въпроса, която остава малко скрита от погледа.

Доближаваме се до Русия!

Там, както е известно, промениха наказателния кодекс, извадиха домашното насилие от състава на криминалните престъпления и сега, и да се изпикаеш насред улицата, и да съдереш жена си от бой, те съдят там по един и същи параграф - „хулиганство“.

Поради което Русия е разбираемо против Истанбулската конвенция.

Поради което пък е разбираемо защо Светият синод, БСП и патриотите са против нея и защо вдигнаха такава олелия около нейното ратифициране.

Тези никога няма да вземат решение, което не съвпада с линията на Кремъл - пъпна връв, какво да се прави.

Ако си спомняте, Светият синод и БСП първоначално бяха за конвенцията, градската софийска организация на БСП дори излезе със специално решение за нейната подкрепа, а Нинова даде съгласието на партията си пред ПЕС.

Но Русия каза "не" и те обърнаха палачинката.

И как хитро преметнаха Бай Туй, знаейки, че вдигне ли се малко по-силен шум, той също обръща палачинката.

Бай Туй, който не блести с особен интелект, се хвана на въдицата, изтегли от парламента конвенцията, джироса я на Конституционния съд, а там предварително беше ясно какво ще стане.

Наредихме се по въпроса в една редица с Русия.

А да - и с Таджикистан...

-------------------------

ДОБАВКА: Тук можете да прочетете особеното мнение на конституционния съдия Филип Димитров: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА ФИЛИП ДИМИТРОВ.

А тук особеното мнение на конституционните съдии Румен Ненков и Георги Ангелов: ОСОБЕНО МНЕНИЕ НА РУМЕН НЕНКОВ И ГЕОРГИ АНГЕЛОВ.

петък, юли 27, 2018

Луденският процес – част втора

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ: ЧАСТ ПЪРВА

НАПИСАЛ: АЛЕКСЕЙ ИВАНИШЧЕВ (https://disgustingmen.com)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

„ОБИЧАЙТЕ НЕПРИЯТЕЛИТЕ СИ И МОЛЕТЕ СЕ ЗА ТИЯ, КОИТО ВИ ГОНЯТ"


Новият свещеник започнал своята кариера през епоха, когато скандалите заради неподобаващо и аморално поведение на духовенството били доста често явление и се възприемали от властите крайно неодобрително.

В света на Юрбен традиционните сексуални табута не означавали нищо за малокултурното и живеещо в мизерия мнозинство (между другото, за върховете това било също вярно). Грандие положил необходимите клетви за свещенослужител, но изобщо нямал намерение да ги спазва.

Популярността на Юрбен сред енориашките не харесвала на представителите на мъжкия пол, но това не бил единственият фактор за тяхната неприязън. Грандие бил чужденец в града, чужденец, който заел крайно уважавана и доходна служба. Освен това чужденецът не дошъл сам, а с цялото си семейство - майка, трима братя и сестра, които не пропуснал да уреди на престижни длъжности.

Но даже недоброжелателите признавали, че Грандие е отличен проповедник, разбира от работата си и изобщо е учен човек. Което ловкият пришелец използвал, появявайки се в най-богатите аристократични домове и осъществявайки връзки с върховете. Юрбен се сближил дори с губернатора Жан д’Арманяк, който по време на честите си отсъствия му позволявал да води градските дела.


Дружбата с толкова уважавани и почетни хора не можела да не ласкае самолюбието, но няма добро без зло. Заради привилегироваността си в толкова високопоставени кръгове свещеникът чувствал враждебността на останалите, недопуснати в клуба на „избраните“. Но агресията била за него наслада, защото конфликтното състояние било естествено за Грандие като водата за рибата.

Веднъж един дворянин, доведен до крайност, нападнал Юрбен с шпага, друг път Грандие влязъл остър спор с лейтенант от криминалната полиция. Списъкът може да бъде продължен дълго – свещеникът си печелел активно врагове.

Но въпреки всичко на енориашите от църквата „Свети Петър“ им провървяло – Грандие бил актьор от висока класа. Той импровизирал блестящо, майсторски сипел хули върху главите на своите врагове и разобличавал властниците. Сред неговите жертви се оказали и монасите от конкурентните ордени (кармелити, капуцини). С идването на Юрбен монасите изгубили значителна част от своето паство, защото младият свещеник обявил, че всички вярващи в града могат да се изповядват пред него и пред никого другиго.

Арман Жан дю Плеси дьо Ришельо

В началото на 1618 година Грандие си спечелва нов заклет враг – в града се провела религиозна конвекция, на която се събрали духовници от цялата област. Свещеникът оскърбил кусейския приор, настоявайки да върви по време на шествието преди прелата (между другото, от формална гледна точка Юрбен бил прав). Да беше беше проявил по време на конвекцията малко повече учтивост, по-нататъшният му живот би могъл да протече по друг начин, защото кусейският приор се казвал Арман Жан дю Палеси дьо Ришельо.

Без да знае, свещеникът обидил човека, на когото след няколко години било съдено да стане най-могъщият човек в цяла Франция.

И така, Грандие се отдал на удоволствията и получавал от живота всичко най-добро. Произнасял проповеди с необичайна пламенност, верни приятели приемали отеца в своите домове, където често се водели научни дискусии. Енориашките, селянки и вдовици, угаждали на любвеобилния Юрбен – животът му бил прекрасен! Но Грандие искал още повече


В неговата енория се появила младата и невинна Филип Тренкан, дъщеря на Луи Тренкан, прокурор в града, най-добър приятел на Юрбен и най-надеждният от съюзниците му в борбата с неугодните монаси от други конфесии и подобни на тях недоброжелатели. Луи Тренкан толкова обичал Грандие и му се доверявал, че лично накарал своите дъщерите да се откажат от предишния си духовник и да се присъединят към паството на Юрбен.

Девойката се влюбила в младия свещеник, срещите им продължавали няколко месеца, докато на една от изповедите тя не му признала любовта си. Юрбен не можел да откаже взаимност на девицата и скоро Филип забременяла.

Като разбрал това, Грандие веднага се превърнал от нежен любовник в строг пастир, като напомнил на грешницата, че всеки трябва да носи кръста си с християнско смирение.

Юрбен се оказал в неловко положение – извънбрачната бременност можела да постави кръст на репутацията му на толкова достопочтен човек.

(Следва)

четвъртък, юли 26, 2018

Изкуството да оскърбяваш - 24

НАПИСАЛ: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

Няма съмнение, че депутатите от Държавната дума, които произнасят публично някоя особено сочна глупост, изпитват най-силно наслаждение. Навярно същото, което изпитва ексхибиционистът, след като е успял да покаже своите сиви гениталии на голяма тълпа от пенсионерки, деца и майки. Депутатът, разбира се, има по-голяма аудитория от извратеняка в градската градинка, но вероятно и удовлетворението е по-силно.

Изобщо, ексхибиционизмът е днес на мода. Освен депутатите с него се забавляват и министрите.

Всички, разбира се, бяха надминати от Рогозин, който се показа „целия“ на пресата в мундир [1].

Мединския показа срамежливо на страната изтръгнатата от един италиански университет мантия. Усмивката си (в този момент) явно дължеше на същата тази „допълнителна хромозома“, за която министърът обича да споменава като за особено благо. [2]

Изборският клуб [3] взе решение да провежда своите заседания за „спасяване на Русия“ изключително с кокошници [4] . Нека бъдем справедливи: на голяма част от черносотниците те са им съвсем лика-прилика, освежавайки със сиянието на бисерите си глобалните им физиономии.

Председателите на думските парламентарни групи, чиновниците и поповете показват открито лицата си по телевизора.

Разбира се, това не е обикновен ексхибизионизъм. Но е също сладострастна и тържествуваща демонстрация на това, което трябва да се крие грижливо от всички, освен от лекаря и от половия партньор.

Разголването пред всички на най-срамното и най-тъпото се превръща в Русия в най-добра проява на благонадеждност. И символ на единение с държавния апарат.

Изключение прави само Аполон на банкнотата от сто рубли. Неговият малък пенис, повредил неотдавна разсъдъка на Думата [5] и голяма част от духовните скрепи [6] на Русия, ще бъде по всяка вероятност забранен. Още отсега църквата препоръчва на монахините, енориашките, девствениците и особено на благочестивите блудници, когато броят заработените банкноти, да използват ръкавици (за да избегнат греховния допир).

Разбира се, нова революция в Русия е необходима. При това не толкова за смяна на властта, колкото за смяна на народа. Само революция може да промени хорската маса и да я върне от шовинистичните мечти в реалността. Революцията (както помним) не работи много естетично, но дава резултати. А степента на болка, с която реже хирургически обществото, зависи пряко от равнището на неговата неадекватност.

В това отношение Русия днес е без конкуренция. Разпалена от „праведна злоба“ към целия свят, избрала изолацията и невежеството, въодушевена от черносотничеството и потисническите амбиции, тя, разбира се, е пациент № 1. Това беше забелязано даже от късогледия Кремъл. И той взе мерки.

Да отхапе ръцете на бъдещата революция възложиха на звяра, наречен „имперска идея“. Но, изведен от мазетата на Сурков [7], звярът се оказа крастав, безобразно мършав и слаб. Опитът да бъде нахранен с „кримнаш“ и с месото на млади украинци не му прибави сили. А само доведе нещастника до диария, при това толкова мощна, че се разлетяха пръски по целия свят. А Кремъл получи от тях най-много.

Като резултат замисълът се оказа не само глупав, но и рядко зловонен. Сега трябва да се избършат някак си първите лица на държавата (включително и добрия Шойгу [8]). А как да стане това, никой не знае.

Различни политтехнологични дребни мисли по този повод, разбира се, има. Водещо място заема идеята на почтения Кургинан [9], който предложи да се направи зловонието норма, а обичайният въздух да бъде забранен по цялата територия на Руската федерация.

Разбира се, Русия, възпитана в отвращение към всяка революция, както се казва, „не я иска“. Но никой не я пита. Революцията изобщо няма навик да се интересува от мнението на страната, която възнамерява „да навести“. Ако една страна не иска да се развива, не иска да се адаптира с добро към променилия се свят, революцията я заставя да го направи с помощта на болката и хаоса. Военно-патриотичната риторика, истериите на царете и заклинанията на поповете са ѝ напълно безразлични.

Та нали еволюцията също не се е съобразила с желанията на гущерите, които сигурно са искали да запазят завинаги огромните си размери, броя на зъбите си и извоювания „с кръвта на дедите“ статут. Но еволюцията е безжалостна. Свършва мезозоят - свършва статутът. Промените са неизбежни.

Русия като че ли още не е разбрала, че нейният „мезозой“ е свършил и трябва да се промени кардинално. В съвременния пейзаж динозаврите не са много уместни.

Разбира се, това не е лесно, особено когато националната идея все още диктува истерично „да убиеш, да взривиш, да сгазиш с танка, да събориш, да нашибаш, да стъпчеш и да хвърлиш в затвора“. Но „не просто така“, а в името на тържеството на духовността, на запазването на териториалната огромност и на някакъв „особен път“ (за къде - никой не знае).

Докато Русия следва своя динозавърски идеал, светът няма да чувства нищо друго към нея освен отвращение и желание да я зачеркне по един или друг начин. Нужна е нова национална идея, чието следване би помогнало на страната не само да се промени, но и ще ѝ придаде истинско величие. В тази идея трябва да има толкова енергия, дързост, красота и сила, че един само стремеж към нея да промени статута на държавата и да изхвърли завинаги танкомачкащите бълнувания за „руския свят“.

Красиви национални идеи се търкалят в краката ни, но не е прието да бъдат забелязвани. Те са скучни, защото в тях няма място за „да стъпчеш, да смачкаш, да забраниш, да вкараш в затвора“.

„Тъпата“, според израза на някакъв сатирик, Америка е страна с 360 лауреати на Нобелова награда. „Разложената“ Европа има 364 лауреати. А Великата Русия е дала на света... само 23-ма.

В съпоставката на тези цифри, уви, се отразява реалният принос на нацията за цивилизацията и за развитието на човека. Съотношението е, разбира се, позорно. Ясно е, че за Русия да достигне и да надмине даже „тъпата“ Америка по броя на нобеловите лауреати е малко вероятно. Макар че за този напън Русия е имала и има всичко.

Но тя е много заета. Тя пак гази някого с танкове, лиже ръцете на поповете, а с половин око разглежда знаменитата банкнота от сто рубли.

(Следва)

------------------------------------------------

1. Импровизираният мундир на руския политик Дмитрий Рогозин е обект на не една подигравка. Някои дори намериха прилика с мундира на Хайнрих Химлер.


2. Владимир Мединский, вече бивш министър, който получи от италиански университет мантия и почетна докторска диплома, е известен с изявлението си, че руснаците имат една хромозома повече. При което от социалните мрежи му отговориха веднага, че хора с нечифтен брой хромозоми са болни от синдрома на Даун.

3. Създадено в град Изборск обединение на политици и общественици, както те се определят, с „държавно-патриотична ориентация“.

4. Руско народно женско украшение за глава. Думата „кокошник“ е сродна дума на българската дума „кокошка“ (на староруски - „кокошь“).


5. Намек за разразили си горещи дискусии за това, че на банкнотата от сто рубли се виждат гениталиите на Аполон. Което е факт, защото изображението е на статуя, намираща се пред Болшой театър, изваяна по подобие на древногръцките статуи.


6. Духовни скрепи (букв. прев. - „духовни кламери“) - израз, използван най-напред от руския президент Путин за означаване на ценностите, които обединяват руснаците в едно цяло.

7. Владислав Сурков - руски държавен деец, един от съветниците на Владимир Путин.

8. Сергей Шойгу - министър на отбраната на Руската федерация.

9. Сергей Кургинян - руски политически деец, радетел за възстановяването на Съветския съюз „с ново лице“.

ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

сряда, юли 25, 2018

Луденският процес – част първа

НАПИСАЛ: АЛЕКСЕЙ ИВАНИШЧЕВ (https://disgustingmen.com)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Мнозина читатели познават Олдъс Хъксли по неговия утопичен роман „Прекрасният нов свята“. Но заслугите на този потресаващ писател не свършват с това. Тук ще разкажем за събития, описани от Хъксли в неговия историографски и етико-философски очерк „Луденските бесове“, посветен на един църковен съдебен процес, състоял се във Франция през XVII век. Това е история за фанатизъм, нетърпимост и масова истерия, които винаги се използват за разправа с идейно неугодни хора.

Юрбен Грандие, католически свещеник

Юрбен Грандие, главният герой на трагикомедията, която се разиграла в град Луден, Южна Франция, е роден през 1590 година. Бащата на Юрбен, състоятелен и уважаван от обществото човек, бил юрист и когато синът му станал на четиринадесет години, пред него се изправил въпросът къде да изпрати своя потомък.

По това време всяко малко или много богато семейство било на мнение, че даровитите юноши трябва да учат непременно в йезуитско училище. Повечето „светски“ учители били невежи и познавали само „науката да употребяват камшика“, докато йезуитите използвали по-хуманни методи за стимулиране на желанието за знания.

Освен това в йезуитските училища имало подбор на педагозите (детето не се обучавало от разни съмнителни личности), преподавали се оптика, латински, география, математика и литература, усвоявали се добри маниери. Йезуитите имали и отлични връзки с духовенството и държавата, което позволявало след края на обучението да се заеме подходящо положение в обществото.

Именно в такова училище прекарал десет години младият Грандие: първо като ученик, а след това като студент във факултета по теология. През 1615 година Юрбен приема духовен сан, в резултат от което става послушник в йезуитския орден.


Монашеската кариера не радвала Юрбен – прекалено го угнетявали аскетичността и суровата дисциплина на манастирите. А свещеническия сан Грандие виждал в по-приятни цветове, защото можел да стане духовник на някой богат велможа.

На двадесет и пет години Грандие започва да изучава задълбочено теология и философия и накрая получава награда за прилежното си обучение и поведение – йезуитският орден му дава енория в град Луден, а по-късно го назначава за каноник (главен свещеник – бел. П. Н.) на църквата „Свети кръст“.

През XVII век Луден се изправил пред погледа на новоизпечения свещеник така: разположено на хълм селище, а готическата камбанария „Свети Петър“ хвърля сянката си върху половината град. До градската порта догнивал обесник, вътре зад стените новодошлият се сблъсквал със смес от миризми, характерни едно средновековно градче: от смрадта на прасета, коне и човешки тела до аромата на благовония и току-що изпечен хляб.

Както пише иронично Хъксли в своето произведение: „...По време на пастирското служене на отец Грандие в града не станало нито едно събитие, което да свидетелства за истинското благочестие на енориашите“.

И така, началото на безупречната кариера било поставено.

(Следва)

вторник, юли 24, 2018

Още малко за трудовия стаж (част 2)

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Автор: Маргарита Иванова, завършила право в русенския университет “Ангел Кънчев” през 2016 г, в момента работи като юрисконсулт в търговско дружество.

Вече научих какво е трудов стаж и как се изчислява той. В следващите редове ще прочета още отговори на актуални въпроси по темата.

В кои случаи ще ми се признае трудов стаж, без да имам сключен трудов договор?

На пръв поглед звучи невероятно, но има доста ситуации, в които стажът ми ще се зачита и без наличието на валиден трудов договор, без значение дали работя в България, или друга държава членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария:

-- ако съм бил/а уволнен/а и впоследствие уволнението ми е признато за незаконно, за периода от датата на уволнението до датата на възстановяването ми на работа;

-- ако съм трудоустроен/а или съм бременна, и не работя, защото работодателят ми не ми е предоставил подходящата работа, която ми е  предписана от здравните органи; 

-- ако съм останал/а без работа поради незаконно задържане на трудовата ми книжка;

-- ако съм родител/осиновител и се грижа за отглеждане на дете до навършване на 3-годишна възраст;

-- ако съм останал/а без работа и получавам обезщетения за безработица, или съм включен/а в школи и курсове за преквалификация. 

Ако срещу мен е повдигнато несправедливо обвинение?

Трудовият ми стаж ще се зачете и при следните обстоятелства:

- ако работодателят ми ме е уволнил поради задържане от органите на властта, а аз:

-- не съм бил/а привлечен/а като обвиняем;

-- съм оправдан/а;

-- не съм извършил/а престъплението;

-- съм извършил/а нещо, което впоследствие не е признато за престъпление;

-- ако съм изтърпял/а наказание “лишаване от свобода”, което впоследствие е признато за неоснователно наложено.

Ще се зачита ли трудовият ми стаж, ако се окаже, че съм работил при некоректно сключен договор?

Сключил/а съм трудов договор, без да знам, че е в противоречие на закона или на колективния трудов договор. В тези случаи трудовият договор може да бъде обявен за недействителен от съда. Изработеното от мен време до този момент ще ми се зачете за трудов стаж, все едно съм работил по коректно сключен договор. Ако нямам позволената възраст да извършвам тази дейност – компетентна да признае договора за недействителен е Инспекцията по труда. Няма значение дали съм извършвал/а работата в тук или в друга държава членка на Европейския съюз, в друга държава – страна по Споразумението за Европейското икономическо пространство, или в Конфедерация Швейцария. 

Има ли значение трудовият стаж за правото ми на пенсия и за нейният размер?

Не. Трудовият стаж не бива да се бърка с осигурителния. Те са различни по смисъл понятия и често пъти не съвпадат по своята продължителност. Повече за осигурителния стаж мога да науча от тук.

Пренася ли се трудовият ми стаж, ако сменя предприятието, в което работя?

Да. Стажът ми ще се зачита при определяне на допълнителното ми възнаграждение, ако съм изпълнявал/а същата или сходна работа и в предишното предприятие. Например ако съм работил/а като продавач-консултант в магазините на различни собственици. Това важи и ако съм изпълнявал същата или сходна работа и в друга държава членка на Европейския съюз. 

Как ще се изчисли стажът ми, ако съм упражнявал/а свободна професия и премина на трудов договор?

Когато известно време съм упражнявал/а свободна професия, това време ще ми се зачете за трудов стаж, ако:

-- ще извършвам същата или сходна дейност и след сключване на трудовия договор. Например досега съм бил/а психолог на частна практика и започвам работа като такъв в определена болница, или пък съм бил/а адвокат и съм назначен/а като юрисконсулт в държавна институция и

-- през времето, в което съм упражнявал/а свободна професия, съм заплащал/а осигуровките си. Кои са те, мога да разбера тук.  

Какво ще стане с досегашния ми трудов стаж по определена специалност, ако реша да се преквалифицирам?

Ако сменя професията си, ще ми се начислява нов трудов стаж по новата специалност. В този случай възнаграждението ми ще започне да се увеличава след първата година от новия трудов стаж. 

понеделник, юли 23, 2018

Тръмп е груб с всички – освен с Путин

НАПИСАЛА: ЮЛИЯ ЛАТИНИНА (https://www.novayagazeta.ru)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Защо готовността да се прощава на Кремъл ще се обърне срещу президента на САЩ?

На руските сайтове с фалшиви новини има такъв популярен жанр: някакъв могъщ „полковник от Генералния щаб“ разказва, че Русия не се е намесвала в изборите в САЩ, а след това, за убедителност, е цитирано и мнението на фалшив „бивш експерт от ЦРУ“. И „бившият експерт“ като започне: и за това, че Русия не се е намесвала в изборите, и за това, че САЩ сами са си виновни!

Този понеделник [1] целият свят можа да види подобно шоу в пряк ефир, с тази само разлика, че ролята на „полковника от Генералния щаб“ беше изпълнена от Владимир Путин, а ролята на „бившия експерт от ЦРУ“ - от президента на САЩ.

Путин стовари върху аудиторията целия стандартен комплект на Първи канал [2]: Русия е демократична страна, не сме се намесвали в изборите, а специалните служба лъжат изцяло в докладите си, аз съм бивш чекист [3], зная ги тези работи. Получи се това, което руската власт може да прави най-добре от всичко: да нарича бялото черно, а черното – бяло. И със самия този факт Путин подхвърли на своя колега: какво, нали няма да се осмелиш да ми предявиш публично претенции?

И президентът Тръмп, който, ако и да бърка в джоба си, това не е за дума [4], а за ментов бонбон, който да даде на канцлера на Германия с думите „и да не кажете след това, че не съм ви дал нищо“ - същият президент Тръмп, който ще нагруби когото и да е, който съвсем скоро нарече канадския премиер „безчестен слабак“ и заяви на френския президент Макрон, че „всички терористи са в Париж“, а много малко преди срещата с Тереза Мей нарече заклетия ѝ враг Борис Джонсън „отличен бъдещ първи министър“ - същият президент Тръмп или мълчеше, или въртеше глава, или кимаше утвърдително.

„Моите хора дойдоха при мене, Дан Коат [5] дойде при мене и някои други, и ми казват, че е Русия (за намесата в изборите – Ю. Л.). Тук е президентът Путин. Той току-що каза, че не е Русия. Аз ще кажа така: не виждам никаква причина защо трябва да е тя – заяви Тръмп. - Имам голямо доверие на моите разузнавачи, но трябва да ви кажа, че президентът Путин изключително усилено и твърдо отричаше (was extremely strong and powerful in his denial), че е тя (Русия – Ю. Л.).

Това сериозно ли го каза?!

Непосредствено преди срещата специалният прокурор Робърт Мюлер [6] предяви на 12 руски офицери от ГРУ [7] детайлно обвинение за намеса в изборите в САЩ, а преди това, през февруари, беше предявено детайлно обвинение на още 13 руски тролове начело с техния предполагаем ръководител - „кремълския готвач“ Евгений Пригожин [8]. И тези обвинения на много страници, с детайли, дати и пароли, резултат от хиляди часове усърдни разследвания, Тръмп постави на едно равнище с думи, казани по време на официални преговори!

Това е все едно съдията да каже: „Ето тук имам, от една страна, обвинение в грабеж – с пръстови отпечатъци, анализ на ДНК, данни от видеокамери и билинги, но от друга страна, обвиняемият was extremely strong and powerful in his denial и аз нямам никаква причина да не вярвам на думите му“.

Въпросът е, разбира се, в друго: какво именно при срещата на високо равнище би могло да подбуди президента Тръмп да се държи по този начин?

Защо Тръмп даже не засегна въпроса за отравянето на бащата и дъщерята Скрипал? За сваления малоазийски „Боинг“? Знаел ли е отговора предварително?

Не трябваше ли американският президент да предположи веднага, че бащата и дъщерята Скрипал са отровени от коварната Тереза Мей, а „Боингът“ е свален от „фашиста Порошенко“? Както се казваше някога в едно филмче на Russia Today [9]: „Кой носи по-голяма ядрена заплаха – Обама или Ахмадинежад? [10]“. Хайде значи да обсъдим тези две равни по вероятност гледни точки.

Аз всъщност не съм против грубостта на Тръмп. Тя, разбира се, девалвира силно ценността на думите на американския президент, защото той е непостоянен в намеренията си, но тази грубост дразни толкова много, защото е истина. Може всички терористи да не са в Париж (има ги доста и в Брюксел), но Макрон си заслужава остротата на Тръмп, както и Меркел, на която той заяви: „Вие плащате на Русия милиарди долари, а ние трябва да ви защитаваме от нея“.

И ето сега се получава, че президентът Тръмп се държи грубо с всички – освен с руския президент.

За да сме справедливи, трябва да направим крачка назад и да сравним поведението на Тръмп с поведението на другите западни лидери: например на неговия предшественик Обама.

Президентът на САЩ Барак Обама, като дойде на власт, обяви за „рестартиране“ на отношенията с Русия. Беше след руско-грузинската война, по време на която Русия навлезе в грузинска територия. Руските средства за масова информация повтаряха, че има някакви митични „американски войници“, сражаващи се на територията на Грузия, а заместник-началникът на Генералния щаб на Руската федерация Анатолий Ноговицин даже размахваше по време на пресконференции „намерения“ на бойните позиции паспорт на гражданина на САЩ Майкъл Ли Уайт (който всъщност му откраднали в Москва през 2005 година).

Позицията на президента на САЩ Обама, който със своето „рестартиране“ призна де факто руската версия на събитията, позволи на Кремъл да придобие смелост.

Без „рестартирането“ нямаше да има нито Крим, нито Донбас.

Та ето – когато Обама обяви своето „рестартиране“, нито CNN, нито MSNBC го попита настоятелно как стоят нещата с паспорта на Майкъл Ли Уайт. И разузнавателното общество на САЩ също така не обнародва намиращите се под ръката му досиета за активните операции на Русия срещу САЩ, които са се провеждали още по това време.

Или да вземем президента на Франция Макрон. Той също се срещна наскоро с Путин, при това два пъти: един път в Санкт Петербург, втори път стоеше до него на футболния стадион. И също не попита нито за „Боинга“, нито за бащата и дъщерята Скрипал, нито за кремълското финансиране на Марин льо Пен и за намесата на Русия във френските избори. Не попита и за гладуващия Сенцов – нищо. Само се мокреше на дъжда, докато над президента на Русия държаха чадър.

Но никой не обвини Макрон за това.

В този смисъл е несъмнено, че президентът Тръмп е мишена на мощна кампания за дискредитиране, за която най-важното изобщо не е да се докаже, че руснаците са се намесили в изборите в САЩ, а да се докаже, че Тръмп е бил в сговор с тях.

Формално позициите на тази кампания са слаби. Ако нещо се набива в очи от дейността на комисията на Мюлер, това е сериозното равнище на доказателствата за намесата на руснаците и за пълната липса на каквито и да е намеци за съучастие на Тръмп. Вместо това се опитват постоянно да ни пробутат някакви фалшификати: ту досието на Стил, ту Сторми Даниелс, ту Пол Манафорт, който не декларирал кинтите, получени от Янукович.

Проблемът на Тръмп вероятно се състои в следното. Американският президент е нарцис, който не вижда нищо освен себе си. Понякога това даже не е никак лошо и му позволява да говори правилни, ужасни и неприети в съвременния политически свят неща. Но що се отнася до отношенията с Русия – той не е в състояние да различи което и да е разследване за Русия от разследването срещу него.

Той е готов да прощава на Кремъл, защото му се струва, че с това прощава на себе си.

А в действителност е точно обратното.

Колкото и да е парадоксално, днес нямаме ни най-малък фактически повод да твърдим, че Тръмп е бил в сговор с Русия или че тя има някакъв компромат срещу него... Единственото доказателство за това е вчерашната пресконференция.

------------------------

1. Статията е от 17 юли 2018 година, визираният понеделник е предния ден - 16 юли 2018 година.

2. Руска проправителствена телевизия.

3. В случая – служител на тайните служби.

4. Игра на думи: руският израз „за словом в карман не лезет“ („не бърка за дума в джоба си“) означава „знае какво да каже, как да отговори“.

5. Директорът на Националната разузнавателна служба на САЩ.

6. Назначен от Министерството на правосъдието на САЩ за разследване на намесата на Русия в президентските избори, бивш директор на Федералното бюро за разследване.

7. Военното разузнаване на Русия.

8. Руски бизнесмен в областта на ресторантьорството, известен с прозвището „готвачът на Путин“.

9. Руски многоезичен телевизионен канал.

10. Бивш президент на Иран.

----------

неделя, юли 22, 2018

Нобелови лауреати – 1952 година

Феликс Блох (Felix Bloch)

23 октомври 1905 г. – 10 септември 1983 г.

Нобелова награда за физика (заедно с Едуард Милс Пърсел)

(За разработването на нови методи за точни ядрени магнитни измервания и свързаните с това открития.)

Швейцарско-американският физик Феликс Блох е роден в Цюрих, в семейството на Густав Блох, търговец на зърно на едро, и Агнес (Майер) Блох. Той учи в гимназията на Цюрихския кантон, която завършва през 1924 г. Момчето, което се интересува от математика и астрономия, записва инженерна специализация във Федералния технологичен институт в Цюрих. Но когато слуша първия курс по физика, Блох решава да стане физик теоретик, а не инженер. От 1924 до 1927 г. той учи във Федералния институт, където негови учители са Питър Дебай и Ервин Шрьодингер. След това учи в Лайпцигския университет при Вернер Хайзенберг. Докторска степен получава през 1928 г. в Лайпциг за дисертация, разглеждаща проводимостта на електроните в металите. В тази дисертация, в която, както сега е признато, са заложени основите на физиката на твърдото тяло, Блох формулира теорема, определяща вида на вълновите функции на електроните в металите (функции на Блох).

След завършването на докторската си дисертация Блох получава няколко стипендии, които му позволяват да работи с Хайзенберг, Нилс Бор и Волфганг Паули; през този период той прави основния си принос за теоретичната физика. Блох формулира теоретично емпиричния закон на немския физик Едуард Грюнейзен, отнасящ се за зависимостта на проводимостта на металите от температурата, който днес е известен като съотношение на Блох-Грюнейзен. Благодарение на приноса му за теорията на свръхпроводимостта и за теоретичното осмисляне на магнитните системи цел ред теореми и ефекти са наречени на неговото име: теорема на Блох в областта на свръхпроводимостта, закон на Блох, отнасящ се за зависимостта на намагнитеността на феромагнитните материали (материали като желязото, чиято атомна структура им позволява да се намагнитват лесно) от температурата, стени на Блох (зони на преход между области от феромагнитен материал с различна магнитна ориентация). През 1932 г. Блох развива изследванията на Бор и Ханс А. Бете за задържането на движещи се заредени частици във веществото, като извежда формулата на Бете-Блох за този ефект.

Когато през 1933 г. Хитлер идва на власт, Блох, който е евреин, напуска Германия и отива да живее в Съединените щати. Той става през 1934 г. адюнкт-професор в Станфордския университет, а две години по-късно заема професорски пост. По това време прави редица важни изследвания във връзка с квантовата теория на електромагнитното поле. След това изследва открития наскоро неутрон, като предсказва, че неговият магнитен момент (мярката за величина на магнитното поле) може да се определи по разсейването на бавните неутрони от желязо и че лъчът неутрони ще се окаже поляризиран след разсейването от желязна мишена. Тези предвиждания се потвърждават на следващата година. След това Блох се връща към експерименталните изследвания. През 1939 г. заедно с Луис У. Алварес измерва магнитния момент на неутрона, като използва за източник на неутрони циклотрона на Калифорнийския университет в Бъркли. По време на Втората световна война, като член на Манхатънския проект за създаването на атомна бомба, Блох изследва свойствата на изотопите на урана. След това става помощник-ръководител на групата, занимаваща се с военните противорадарни разработки в изследователската радиолаборатория на Харвардския университет.

След войната Блох се връща в Станфордския университет. Там той използва радиовълновата техника, която проучва по време на работата си през военните години над радара, за да изследва магнитните моменти на ядрата. Физиците, които се опитват да разберат поведението на атомните ядра, трябва да знаят относителните магнитни моменти на различните видове ядра с голяма степен на точност. През 30-те години И. А. Раби разработва методика за измерване на ядрените магнитни моменти, но при неговия метод образецът се изпарява, а самият той не е много точен. През 1946 г. Блох предлага метод, който се отличава с висока точност и не поврежда образеца. Макар че е известен с много достижения в областта на физиката, Блох е удостоен с Нобелова награда именно заради тази методика.

Когато атомът се намира в магнитно поле, магнитният момент на ядрото му заставя ядрото да прецесира (ефект, аналогичен на действието на силата на тежестта на въртящ се пумпал, която кара оста му да се люлее). Честотата, или скоростта на прецесия на ядрото зависи от величината на магнитното поле и от магнитния момент на ядрото. Така, ако е известна силата на полето и се определи честотата на прецесия, може да се изчисли магнитният момент. За да определи честотата на прецесия, Блох помества образеца от изследвания материал в магнитното поле на мощен електромагнит, принуждавайки ядрото на образеца да прецесира с постоянна скорост. След това възбужда образеца с много по-слабо магнитно поле, управлявано с радиосигнали; второто поле флуктуира (изменя направлението) с честота, съответстваща на честотата на управляващите радиовълни. Когато честотата на възбуждащото поле стане равна на прецесионната честота на ядрото, ориентацията на ядрения спин внезапно става противоположна – този лесно откриваем ефект се нарича ядрен магнитен резонанс (ЯМР). Известната честота на радиосигналите, съответстваща на резонанса, е равна на честотата на прецесия на ядрото. Като се знае точната честота на прецесия на ядрото в полето на зададеното напрежение, може да се определи магнитният момент на това ядро с необичайна точност. Методът на Блох дава на физиците, които изследват атомните ядра, точна и много желана информация, като при това образецът изобщо не се поврежда. Нещо повече, с помощта на този метод става възможно съвсем по нов начин и много просто де се измерва магнетизмът: стане ли ясен магнитният момент на ядрото, той може да бъде използван за определяне на напрежението на магнитното поле.

По това време Едуард М. Пърсел (който също се занимава с радарите през войната) изследва същия проблем. Едновременно и независимо той създава методика за измерване на ядрените магнитни моменти, която е почти идентична с методиката на Блох. Като използва метода на ЯМР, Пърсел открива, че водородът излъчва сигнал в радиочестотния диапазон (откритие, което довежда до развитие на радиоастрономията).

С помощта на ЯМР изследователите откриват, че магнитният момент на атомното ядро в молекулата се променя под въздействието на магнитните полета на околните електрони. Именно тези промени дават ключа за строежа на молекулите и ЯМР става бързо един от най-важните аналитични инструменти в химията. Нещо повече, измерванията с помощта на ЯМР не засягат изобщо образеца и те могат да се провеждат с живи организми, без да ги увреждат. Начините и методите за изчисляване, използвани в компютърната томография (томографите са разработени от Алън Кормак и Годфри Хаунсфилд, започват да се обединяват през 70-те години с ЯМР методиката за наблюдение; в резултат от това се появяват сканиращи ЯМР устройства, позволяващи да се наблюдават специфични химически реакции в човешкото тяло. Оказва се, че тези устройства имат огромно значение за научните изследвания и са мощен инструмент в медицинската диагностика. Диагностичните сканиращи ЯМР устройства стават достъпни за работа в медицината в средата на 80-те години.

Повечето изследвания на Блох след 1946 г. са свързани предимно с ЯМР или, както той първоначално го нарича, „ядрената индукция“. През 1954-1955 г. той си взема двегодишен отпуск от Станфорд, за да стане генерален директор на ЦЕРН (Европейския център за ядрени изследвания) в Женева (Швейцария). През 1963 г. става професор по физика в Станфорд. След оставката си през 1971 г. се връща в Цюрих, където умира дванадесет години по-късно.

През 1940 г. Блох се жени за Лора К. Миш, физичка и също бежанка от Германия; семейството има трима сина и една дъщеря. Ученият става гражданин на САЩ през 1939 г.

Блох е член на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата, на Швейцарската академия на природните науки и на Американското физическо дружество, чийто президент е през 1965 г.

Превод от руски: Павел Б. Николов