Луденският процес – част първа

НАПИСАЛ: АЛЕКСЕЙ ИВАНИШЧЕВ (https://disgustingmen.com)

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Мнозина читатели познават Олдъс Хъксли по неговия утопичен роман „Прекрасният нов свята“. Но заслугите на този потресаващ писател не свършват с това. Тук ще разкажем за събития, описани от Хъксли в неговия историографски и етико-философски очерк „Луденските бесове“, посветен на един църковен съдебен процес, състоял се във Франция през XVII век. Това е история за фанатизъм, нетърпимост и масова истерия, които винаги се използват за разправа с идейно неугодни хора.

Юрбен Грандие, католически свещеник

Юрбен Грандие, главният герой на трагикомедията, която се разиграла в град Луден, Южна Франция, е роден през 1590 година. Бащата на Юрбен, състоятелен и уважаван от обществото човек, бил юрист и когато синът му станал на четиринадесет години, пред него се изправил въпросът къде да изпрати своя потомък.

По това време всяко малко или много богато семейство било на мнение, че даровитите юноши трябва да учат непременно в йезуитско училище. Повечето „светски“ учители били невежи и познавали само „науката да употребяват камшика“, докато йезуитите използвали по-хуманни методи за стимулиране на желанието за знания.

Освен това в йезуитските училища имало подбор на педагозите (детето не се обучавало от разни съмнителни личности), преподавали се оптика, латински, география, математика и литература, усвоявали се добри маниери. Йезуитите имали и отлични връзки с духовенството и държавата, което позволявало след края на обучението да се заеме подходящо положение в обществото.

Именно в такова училище прекарал десет години младият Грандие: първо като ученик, а след това като студент във факултета по теология. През 1615 година Юрбен приема духовен сан, в резултат от което става послушник в йезуитския орден.

Монашеската кариера не радвала Юрбен – прекалено го угнетявали аскетичността и суровата дисциплина на манастирите. А свещеническия сан Грандие виждал в по-приятни цветове, защото можел да стане духовник на някой богат велможа.

На двадесет и пет години Грандие започва да изучава задълбочено теология и философия и накрая получава награда за прилежното си обучение и поведение – йезуитският орден му дава енория в град Луден, а по-късно го назначава за каноник (главен свещеник – бел. П. Н.) на църквата „Свети кръст“.

През XVII век Луден се изправил пред погледа на новоизпечения свещеник така: разположено на хълм селище, а готическата камбанария „Свети Петър“ хвърля сянката си върху половината град. До градската порта догнивал обесник, вътре зад стените новодошлият се сблъсквал със смес от миризми, характерни едно средновековно градче: от смрадта на прасета, коне и човешки тела до аромата на благовония и току-що изпечен хляб.

Както пише иронично Хъксли в своето произведение: „...По време на пастирското служене на отец Грандие в града не станало нито едно събитие, което да свидетелства за истинското благочестие на енориашите“.

И така, началото на безупречната кариера било поставено.

(Следва)