четвъртък, юли 26, 2018

Изкуството да оскърбяваш - 24

НАПИСАЛ: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕПРАВИЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

Няма съмнение, че депутатите от Държавната дума, които произнасят публично някоя особено сочна глупост, изпитват най-силно наслаждение. Навярно същото, което изпитва ексхибиционистът, след като е успял да покаже своите сиви гениталии на голяма тълпа от пенсионерки, деца и майки. Депутатът, разбира се, има по-голяма аудитория от извратеняка в градската градинка, но вероятно и удовлетворението е по-силно.

Изобщо, ексхибиционизмът е днес на мода. Освен депутатите с него се забавляват и министрите.

Всички, разбира се, бяха надминати от Рогозин, който се показа „целия“ на пресата в мундир [1].

Мединския показа срамежливо на страната изтръгнатата от един италиански университет мантия. Усмивката си (в този момент) явно дължеше на същата тази „допълнителна хромозома“, за която министърът обича да споменава като за особено благо. [2]

Изборският клуб [3] взе решение да провежда своите заседания за „спасяване на Русия“ изключително с кокошници [4] . Нека бъдем справедливи: на голяма част от черносотниците те са им съвсем лика-прилика, освежавайки със сиянието на бисерите си глобалните им физиономии.

Председателите на думските парламентарни групи, чиновниците и поповете показват открито лицата си по телевизора.

Разбира се, това не е обикновен ексхибизионизъм. Но е също сладострастна и тържествуваща демонстрация на това, което трябва да се крие грижливо от всички, освен от лекаря и от половия партньор.

Разголването пред всички на най-срамното и най-тъпото се превръща в Русия в най-добра проява на благонадеждност. И символ на единение с държавния апарат.

Изключение прави само Аполон на банкнотата от сто рубли. Неговият малък пенис, повредил неотдавна разсъдъка на Думата [5] и голяма част от духовните скрепи [6] на Русия, ще бъде по всяка вероятност забранен. Още отсега църквата препоръчва на монахините, енориашките, девствениците и особено на благочестивите блудници, когато броят заработените банкноти, да използват ръкавици (за да избегнат греховния допир).

Разбира се, нова революция в Русия е необходима. При това не толкова за смяна на властта, колкото за смяна на народа. Само революция може да промени хорската маса и да я върне от шовинистичните мечти в реалността. Революцията (както помним) не работи много естетично, но дава резултати. А степента на болка, с която реже хирургически обществото, зависи пряко от равнището на неговата неадекватност.

В това отношение Русия днес е без конкуренция. Разпалена от „праведна злоба“ към целия свят, избрала изолацията и невежеството, въодушевена от черносотничеството и потисническите амбиции, тя, разбира се, е пациент № 1. Това беше забелязано даже от късогледия Кремъл. И той взе мерки.

Да отхапе ръцете на бъдещата революция възложиха на звяра, наречен „имперска идея“. Но, изведен от мазетата на Сурков [7], звярът се оказа крастав, безобразно мършав и слаб. Опитът да бъде нахранен с „кримнаш“ и с месото на млади украинци не му прибави сили. А само доведе нещастника до диария, при това толкова мощна, че се разлетяха пръски по целия свят. А Кремъл получи от тях най-много.

Като резултат замисълът се оказа не само глупав, но и рядко зловонен. Сега трябва да се избършат някак си първите лица на държавата (включително и добрия Шойгу [8]). А как да стане това, никой не знае.

Различни политтехнологични дребни мисли по този повод, разбира се, има. Водещо място заема идеята на почтения Кургинан [9], който предложи да се направи зловонието норма, а обичайният въздух да бъде забранен по цялата територия на Руската федерация.

Разбира се, Русия, възпитана в отвращение към всяка революция, както се казва, „не я иска“. Но никой не я пита. Революцията изобщо няма навик да се интересува от мнението на страната, която възнамерява „да навести“. Ако една страна не иска да се развива, не иска да се адаптира с добро към променилия се свят, революцията я заставя да го направи с помощта на болката и хаоса. Военно-патриотичната риторика, истериите на царете и заклинанията на поповете са ѝ напълно безразлични.

Та нали еволюцията също не се е съобразила с желанията на гущерите, които сигурно са искали да запазят завинаги огромните си размери, броя на зъбите си и извоювания „с кръвта на дедите“ статут. Но еволюцията е безжалостна. Свършва мезозоят - свършва статутът. Промените са неизбежни.

Русия като че ли още не е разбрала, че нейният „мезозой“ е свършил и трябва да се промени кардинално. В съвременния пейзаж динозаврите не са много уместни.

Разбира се, това не е лесно, особено когато националната идея все още диктува истерично „да убиеш, да взривиш, да сгазиш с танка, да събориш, да нашибаш, да стъпчеш и да хвърлиш в затвора“. Но „не просто така“, а в името на тържеството на духовността, на запазването на териториалната огромност и на някакъв „особен път“ (за къде - никой не знае).

Докато Русия следва своя динозавърски идеал, светът няма да чувства нищо друго към нея освен отвращение и желание да я зачеркне по един или друг начин. Нужна е нова национална идея, чието следване би помогнало на страната не само да се промени, но и ще ѝ придаде истинско величие. В тази идея трябва да има толкова енергия, дързост, красота и сила, че един само стремеж към нея да промени статута на държавата и да изхвърли завинаги танкомачкащите бълнувания за „руския свят“.

Красиви национални идеи се търкалят в краката ни, но не е прието да бъдат забелязвани. Те са скучни, защото в тях няма място за „да стъпчеш, да смачкаш, да забраниш, да вкараш в затвора“.

„Тъпата“, според израза на някакъв сатирик, Америка е страна с 360 лауреати на Нобелова награда. „Разложената“ Европа има 364 лауреати. А Великата Русия е дала на света... само 23-ма.

В съпоставката на тези цифри, уви, се отразява реалният принос на нацията за цивилизацията и за развитието на човека. Съотношението е, разбира се, позорно. Ясно е, че за Русия да достигне и да надмине даже „тъпата“ Америка по броя на нобеловите лауреати е малко вероятно. Макар че за този напън Русия е имала и има всичко.

Но тя е много заета. Тя пак гази някого с танкове, лиже ръцете на поповете, а с половин око разглежда знаменитата банкнота от сто рубли.

(Следва)

------------------------------------------------

1. Импровизираният мундир на руския политик Дмитрий Рогозин е обект на не една подигравка. Някои дори намериха прилика с мундира на Хайнрих Химлер.


2. Владимир Мединский, вече бивш министър, който получи от италиански университет мантия и почетна докторска диплома, е известен с изявлението си, че руснаците имат една хромозома повече. При което от социалните мрежи му отговориха веднага, че хора с нечифтен брой хромозоми са болни от синдрома на Даун.

3. Създадено в град Изборск обединение на политици и общественици, както те се определят, с „държавно-патриотична ориентация“.

4. Руско народно женско украшение за глава. Думата „кокошник“ е сродна дума на българската дума „кокошка“ (на староруски - „кокошь“).


5. Намек за разразили си горещи дискусии за това, че на банкнотата от сто рубли се виждат гениталиите на Аполон. Което е факт, защото изображението е на статуя, намираща се пред Болшой театър, изваяна по подобие на древногръцките статуи.


6. Духовни скрепи (букв. прев. - „духовни кламери“) - израз, използван най-напред от руския президент Путин за означаване на ценностите, които обединяват руснаците в едно цяло.

7. Владислав Сурков - руски държавен деец, един от съветниците на Владимир Путин.

8. Сергей Шойгу - министър на отбраната на Руската федерация.

9. Сергей Кургинян - руски политически деец, радетел за възстановяването на Съветския съюз „с ново лице“.

ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.