СЛУЖБОМЕР

вторник, май 29, 2018

Изкуството да оскърбяваш - 12

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

Ще бъде ли полезна за човечеството една глобална атомна война?

Пушката вися, разбира се, прекалено дълго. Откакто го закачиха на „гвоздея“ Хирошима, ядреното оръжие украсява сцената на човешката история, като ни напомня, че най-интересното все още предстои. Според законите на драматургията пушката, естествено, ще гръмне. Ще може ли тя да промени кардинално съществуващата реалност и конструкцията на цивилизацията?

Самото събитие, по всяка вероятност, е неизбежно.

Защо? Защото за 70 години, минали от момента, когато първата ядрена мухоморка израсна над далечната Япония, homo не е поумнял дори частично. Напротив. Различни първобитни играчки като традиции, религии, победи и патриотизъм станаха още по-популярни. Всички фундаментални илюзии също се чувстват прекрасно и продължават да определят мирогледа на абсолютното мнозинство. Човекът остава във властта на приказките за своята уникалност, за безсмъртието на душата, за божествената любов и за важността на националните интереси.

Ще напомним, че всичките красиви химери са вечно гладни, а се насищат само с кръв. Векове наред химерите са сдъвквали поколения и цели народи, но човечеството продължава да примира пред тях. Уви, то не изтрезнява, въпреки целия си горчив опит. То е твърдо уверено, че цивилизацията има здрава етична основа.

Оказва се, че илюзиите са по принцип огнеупорно нещо. Кладите на вярата, пожарите на революциите и пламъците на войната не им причиняват никаква вреда. И вероятно е дошло време да се изпробва нещо по-горещо. Тъкмо необходимите температури могат да бъдат предоставени както от конвенционалните уранови бомби, така и от различни „многослойки“ като FFF или W88.

Между другото, струпаните илюзии са толкова обширни, че урановите градуси ще изпържат само малка част от заблудите на човека за себе си. Това, което остане, ще бъде напълно достатъчно, за да се повтори при даден случай ядрения фойерверк.

Фундаментални причини за станалото никой, разбира се, няма да търси. Културата и историята ще налеят масло в лампата и събитието ще получи оценка в съответствие с наличните „етични представи“. Това ще изведе автоматично ситуацията на второ, а след това и на трето равнище. Затова по всяка вероятност не трябва да се надяваме, че човечеството ще се претопи в тритиево-урановия огън и от него ще се получи нещо по-прилично.

Съществува, разбира се, утешителната измислица, че някакъв „сдържащ фактор“ ще неутрализира двустранната смъртоносност на ядрените бомбардировки. Смятам, че това твърдение не е вярно.

Работата е в това, че атомните удари не представляват никаква опасност за тези, които вземат решението да бъдат нанесени. Те имат на разположение комфортни бункери, от които могат да наблюдават безопасно взаимните ядрени безчинства. Разбира се, да наблюдават със сълзи на очите, нашепвайки (в зависимост от континента) песнички за палми или брезички. От дълбините на тези бункери би могло да се потрака (по радиото) като Сталин със зъби о чашата [1] и за пореден път да се напомни, че „няма да се пазарим за цената“. И наплашената „цена“, изпепелявайки се заедно със своите котки, къщи и деца, пак ще трябва да се съгласи с тази щедрост. А как иначе? „Цената“ е приучена да служи за разходен материал, който задоволява нуждите на различните родини, религии, граници, а също така на историческата естетика като цяло. Достатъчно е да се поговори с „цената“ (от бетонните недра) от името и по поръчение на великите илюзии, за да бъде тя разчувствана и да изложи челото си на потока от електрони.

Макар че да обвиняваме за всичко само тези, които решават съдбите, не би било коректно; пред нас е фактът на една взаимна дресировка. Самите хора са научили властта да ги изразходва за „велики цели“ безогледно и безотчетно.

Това положение може да се илюстрира с множество примери, но най-пресен от тях ще бъде така нареченият „Безсмъртен полк“, шествие, което наблюдаваме понякога в Русия. Същността на мероприятието се състои в това, че вървящите в големи организирани колони граждани на Руската федерация носят портрети на загиналите по време на войната свои родственици. Това символизира сплотяването на народа в скръбта и безмълвно, но страшно предизвикателство към врага, по вина на когото са загинали изобразените на портретите хора.

Но!

Има извънредно голяма вероятност около една трета от портретите да са на тези, които са били унищожени изключително по вина на съветското командване: избити от заградбатальоните [2], хвърлени в безсмислени атаки, уморени от глад на фронта или в тила, измръзнали до смърт, „сварени“ в котлите [3], а също така разстреляни от пияни СМЕРШовци [4]. Войнишкото месо в Русия е било винаги много евтино и по принцип се е харчело от генералите с феерична разточителност. Но на никого от участниците в шествието няма да му хрумне да обвини за смъртта на баща си или прадядо си тези съветски касапи генерали, които са били наистина виновни за гибелта на техните близки. Така шествието „Безсмъртен полк“ се превръща в индулгенция на властта, в предложение към нея и занапред да изразходва живота на хората без всякакво стеснение.

Както се знае, основа на руската духовност и идентичност е еврейският фолклор, въплътен в така нареченото православие. В дадения случай той не учи как се пълни щука [5], но затова пък внушава постоянния навик да се разпъва и разпъва. Уви, към XXI века православната идея е толкова изчерпана, че едва ли ще послужи за добра наркоза в деня, когато над Руската федерация и света се издигнат ядрените мухоморки на победата.

Цялата надежда е само в манекенките и тенорите, които продължават да твърдят, че „красотата ще спаси света“. Вероятно те ще имат скоро възможността да поразят с нея продуктите от делението на 235-ия уран или на литиевия деутерид. Но всъщност може и да се оправдаят опасенията, че диалогът на тенорите с неутроните ще бъде увлекателен, но краткотраен.

--------------------------

1. На 3 юли 1941 година, когато руските войски отстъпват повсеместно под напора на германската армия, Сталин произнася реч по радиото, по време на която пие вода и в ефир се чува как потракват зъбите му по чашата - ръката на Вожда трепери.

2. Заградбатальони (заградителни батальони) или заградотряди (заградителни отряди) – войскови части, които по време на Втората световна война се разполагат с готови за стрелба картечници зад атакуващите съветски войници със задача да разстрелват всички, които отстъпят под натиска на врага.

3. Котел (рус.) – пълно обкръжение от частите на противника.

4. СМЕРШ (съкращение от „Смерть шпионам“ – „Смърт на шпионите“) – военно контраразузнаване; по време на Втората световна война офицерите от СМЕРШ имат на фронта много високи пълномощия.

5. Пълнената риба (гефилте фиш) е традиционно ястие в еврейската кухня.

(Следва)

ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.