СЛУЖБОМЕР

сряда, май 09, 2018

Краят на Втората световна война

Автор: П. Длуголецки, полски историк

Победата на съюзниците през пролетта на 1945 г. във войната с хитлеристка Германия е извън всякакво съмнение. Отворен остава само въпросът на коя дата и чии войски ще влязат първи в Берлин. Часът, в който е подписан актът за капитулация, показва, че краят на войната в западните страни се отбелязва на 8 май, а в Русия и други страни от бившия СССР и Източния блок победата над фашизма се празнува един ден по-късно.

На 30 април 1945 г., преди да се самоубие, Адолф Хитлер посочва за свой приемник адмирал Карл Дьониц. Въпреки че официално обявяването му няма правна сила, на практика Дьониц, в качеството си на президент и върховен главнокомандващ на Вермахта, участва във взимането на решението по подписването на окончателната капитулация.

Първоначално Дьониц не мисли за капитулация, а за примирие и предаване на оръжието на Западния фронт и продължаване на борбата срещу Червената армия. Идеята е да спечели време и да се създадат условия, в които да изтегли колкото се може повече германски войници и цивилни граждани на териториите, заети от западните съюзници. Събитията обаче се развиват много бързо. На 2 май капитулира Берлин, а три дни по-късно капитулират германските войски в южната част на Германия, Тирол, западна Австрия, Дания и Холандия. Дуайт Айзенхауер отказва да чуе за сепаратистки мир и отхвърля германското предложение.

В резултат на това, на 07 май (в 2.41 ч. през нощта) в главната квартира на Съюзническите експедиционни сили във френския град Реймс е подписан актът за безусловна капитулация. От германска страна актът е подписан от генерал Алфред Йодл (действащ от името на Дьониц), в състава на германската делегация влизат също така генералите Вилхелм Оксениус и Ханс-Георг фон Фридебург. От името на съюзниците актът подписва американският генерал Валтер Бедел Смит, а като свидетел – френският генерал Франсоа Севез. Актът за капитулация е подписан също така и от представителя на СССР генерал Иван Суслопаров.

След като западните съюзници информират Суслопаров за планираното подписване на капитулацията, той веднага се обръща към Москва за инструкции. Но отговор така и не идва, затова съветският генерал, опасявайки се, че в акта за капитулацията няма да фигурира СССР, решава да сложи подписа си върху документа. Сталин обаче има съвсем други планове, отзовава Суслопаров в СССР, иска повторно подписване на акта за капитулация и упълномощава маршал Георгий Жуков да подпише акта от името на Съветския съюз.

Тъй като документът, подписан на 7 май, предвижда възможността да се подпише нов, „общ” акт, западните съюзници се съгласяват да бъде подписан друг документ. Церемонията е насрочена за 8 май, но поради опасения, свързани с участието на представителя на Франция, актът е подписан едва в 22.43 ч. От германска страна подписите си слагат Вилхелм Кайтел, Ханс-Георг фон Фридебург и Ханс-Юрген Щумпф, от името на съюзниците актът подписват Георгий Жуков (СССР), Артър Тедър (Великобритания), а като свидетели – Карл Андрю Шпаац (САЩ) и Жан дьо Латр дьо Тасини (Франция).

Изглежда, че западните съюзници подценяват пропагандното значение на превземането на Берлин и въпросите, свързани с подписването на капитулацията. Сталин прекрасно разбира това, за него е неприемливо актът за капитулация да бъде подписан на територията на Франция. Актът трябва да бъде подписан в превзетия от Червената армия Берлин и основният участник трябва да е висшият представител на СССР. В крайна сметка, победата над фашизма ще бъде важен елемент на съветската политика през следващите години. В резултат документът, подписан на 7 май, е наречен „Предварителен протокол за капитулацията на Третия райх”, а като обвързващ се приема подписаният по-късно документ. Освен това подписването на акта в 22.43 ч. по московско време всъщност означава 9 май 00.43 ч. В резултат на това се получава куриозна ситуация, при която през следващите години в западните страни краят на войната се празнува на 8 май, а в Съветския съюз и страните от бившия Източен блок победата над фашизма се отбелязва един ден по-късно.

Генерал Кайтел преподписва Акта за капитулация на Германия

В Полша въпросът се урежда с декрета на Болеслав Берут от 8 май 1945 г. , в който се отбелязва, че „9 май, като ден, в който се слага край на военните действия, ще бъде Национален ден на победата и свободата”. В комунистическа Полша тази ситуация предизвиква съмнения - в акта на капитулацията ясно е отбелязана датата 8 май и допълнително в него е уточнено, че краят на военните действия ще бъде сложен на 8 май в 23.01 ч. Полската комунистическа власт се опитва да заглади това разминаване с аргумента, че трябва да се празнува на 9 май, защото това е първият ден на свободата след края на войната.

Не трябва да забравяме, че подписването на акта за капитулация не означава автоматично прекратяване на военните действия. Последните германски войски в Европа капитулират едва на 15 май (в Югославия), а Втората световна война приключва окончателно с капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.