Краят на Втората световна война

Автор: П. Длуголецки, полски историк

Победата на съюзниците през пролетта на 1945 г. във войната с хитлеристка Германия е извън всякакво съмнение. Отворен остава само въпросът на коя дата и чии войски ще влязат първи в Берлин. Часът, в който е подписан актът за капитулация, показва, че краят на войната в западните страни се отбелязва на 8 май, а в Русия и други страни от бившия СССР и Източния блок победата над фашизма се празнува един ден по-късно.

На 30 април 1945 г., преди да се самоубие, Адолф Хитлер посочва за свой приемник адмирал Карл Дьониц. Въпреки че официално обявяването му няма правна сила, на практика Дьониц, в качеството си на президент и върховен главнокомандващ на Вермахта, участва във взимането на решението по подписването на окончателната капитулация.

Първоначално Дьониц не мисли за капитулация, а за примирие и предаване на оръжието на Западния фронт и продължаване на борбата срещу Червената армия. Идеята е да спечели време и да се създадат условия, в които да изтегли колкото се може повече германски войници и цивилни граждани на териториите, заети от западните съюзници. Събитията обаче се развиват много бързо. На 2 май капитулира Берлин, а три дни по-късно капитулират германските войски в южната част на Германия, Тирол, западна Австрия, Дания и Холандия. Дуайт Айзенхауер отказва да чуе за сепаратистки мир и отхвърля германското предложение.

В резултат на това, на 07 май (в 2.41 ч. през нощта) в главната квартира на Съюзническите експедиционни сили във френския град Реймс е подписан актът за безусловна капитулация. От германска страна актът е подписан от генерал Алфред Йодл (действащ от името на Дьониц), в състава на германската делегация влизат също така генералите Вилхелм Оксениус и Ханс-Георг фон Фридебург. От името на съюзниците актът подписва американският генерал Валтер Бедел Смит, а като свидетел – френският генерал Франсоа Севез. Актът за капитулация е подписан също така и от представителя на СССР генерал Иван Суслопаров.

След като западните съюзници информират Суслопаров за планираното подписване на капитулацията, той веднага се обръща към Москва за инструкции. Но отговор така и не идва, затова съветският генерал, опасявайки се, че в акта за капитулацията няма да фигурира СССР, решава да сложи подписа си върху документа. Сталин обаче има съвсем други планове, отзовава Суслопаров в СССР, иска повторно подписване на акта за капитулация и упълномощава маршал Георгий Жуков да подпише акта от името на Съветския съюз.

Тъй като документът, подписан на 7 май, предвижда възможността да се подпише нов, „общ” акт, западните съюзници се съгласяват да бъде подписан друг документ. Церемонията е насрочена за 8 май, но поради опасения, свързани с участието на представителя на Франция, актът е подписан едва в 22.43 ч. От германска страна подписите си слагат Вилхелм Кайтел, Ханс-Георг фон Фридебург и Ханс-Юрген Щумпф, от името на съюзниците актът подписват Георгий Жуков (СССР), Артър Тедър (Великобритания), а като свидетели – Карл Андрю Шпаац (САЩ) и Жан дьо Латр дьо Тасини (Франция).

Изглежда, че западните съюзници подценяват пропагандното значение на превземането на Берлин и въпросите, свързани с подписването на капитулацията. Сталин прекрасно разбира това, за него е неприемливо актът за капитулация да бъде подписан на територията на Франция. Актът трябва да бъде подписан в превзетия от Червената армия Берлин и основният участник трябва да е висшият представител на СССР. В крайна сметка, победата над фашизма ще бъде важен елемент на съветската политика през следващите години. В резултат документът, подписан на 7 май, е наречен „Предварителен протокол за капитулацията на Третия райх”, а като обвързващ се приема подписаният по-късно документ. Освен това подписването на акта в 22.43 ч. по московско време всъщност означава 9 май 00.43 ч. В резултат на това се получава куриозна ситуация, при която през следващите години в западните страни краят на войната се празнува на 8 май, а в Съветския съюз и страните от бившия Източен блок победата над фашизма се отбелязва един ден по-късно.

Генерал Кайтел преподписва Акта за капитулация на Германия

В Полша въпросът се урежда с декрета на Болеслав Берут от 8 май 1945 г. , в който се отбелязва, че „9 май, като ден, в който се слага край на военните действия, ще бъде Национален ден на победата и свободата”. В комунистическа Полша тази ситуация предизвиква съмнения - в акта на капитулацията ясно е отбелязана датата 8 май и допълнително в него е уточнено, че краят на военните действия ще бъде сложен на 8 май в 23.01 ч. Полската комунистическа власт се опитва да заглади това разминаване с аргумента, че трябва да се празнува на 9 май, защото това е първият ден на свободата след края на войната.

Не трябва да забравяме, че подписването на акта за капитулация не означава автоматично прекратяване на военните действия. Последните германски войски в Европа капитулират едва на 15 май (в Югославия), а Втората световна война приключва окончателно с капитулацията на Япония на 2 септември 1945 г.