„Лейди Макбет“

Имал съм случай вече да казвам, че когато американци филмират руска литературна класика, се получава същата несериозна работа като каубойски филм, сниман от руснаци.

Англичаните явно са по-предпазливи, по специално мога да кажа това за Уилям Олдройд, чийто филм „Лейди Макбет“ („Lady Macbeth“, 2016 г.) гледах тези дни.

Филмът няма нищо общо с Шекспир и с неговата знаменита трагедия, както би си помислил всеки на пръв поглед, а пие сокове от повестта (авторът я определя като „очерк“!) „Лейди Макбет от Мценския уезд“ („Леди Макбет Мценского уезда“, 1864 г.) на руския писател Николай Лесков.

Произведението на Лесков, по същността си – криминално четиво, позволяващо атрактивна интерпретация, не остава далече от погледите на творците от други сфери на изкуството: три пиеси, една музикална драма, една опера (на Дмитрий Шостакович) и шест филма преди този на Олдройд, единият от които е на маестро Анджей Вайда, сниман в Югославия със сръбски актьори („Сибирската лейди Макбет“, 1962 г.).

Олдройд, както вече споменах, е постъпил предпазливо (и много умно!), като се е отказал да прави от англичаните руснаци: действието на неговия филм се развива също през XIX век, но не в Русия, а в Англия по времето на кралица Виктория.

Иначе скелетът на литературното произведение си стои същият.

Млада жена с по-възрастен, груб и често отсъстващ съпруг…

Енергичен любовник в разцвета на силите си…

Подозрителен и строг свекър…

Подозренията на свекъра не продължават дълго, отровата ги прекъсва заедно с живота му…

Идва ред и на съпруга…

Малкият претендент за наследството заспива последния си сън, през нощта ще бъде удушен с възглавницата…

И тук английският режисьор напуска коловоза на литературния източник.

Докато сибирската лейди Макбет, изпратена на заточение за делата си, намира своята смърт в студените речни води, викторианската лейди Макбет на Олдройд надиграва правосъдието и каторгата остава за другите...

Да, злото побеждава не само в живота, понякога го прави и във филмите...