Винаги съм се придържал към принципа, че когато човек има с какво да се похвали, трябва непременно да се похвали.
И аз искам сега да се похваля с моето работно място.
Ето го на тази снимка погледнато изцяло.
А сега детайлно, по ред на номерата.
Тук са новият ми „комбайн“, „дървото“ (стационарният компютър) и проекторът.
„Комбайнът“ Lexmark е наистина съвсем скорошен и още не съм му проучил всичките възможности (300 страници ръководство – о, ужас! – на английски език): с двустранен печат е, скенерът му е много бърз, вързан е към интернет, а нататък ще видя с какво още може да ме изненада, но нямам много свободно време и го изследвам стъпка по стъпка.
Стационарният компютър („дървото“) е понякога бавен като костенурка, но в замяна на това е много стабилен и затова не си го давам: на него са качени и се обработват всички неща, които са свързани с работата ми извън учебните часове, а тя не е малка: списъци, отчети, докладни, заявления, служебни писма, проекти…
Проекторът пък е част от преподавателската ми система, защото от над десет години преподавам уроците си единствено с компютър и проектор, пестейки на училището огромни разходи за маркери и изтривалки (учителите по български език и по математика пишат по дъската и бършат като за световно!).
А това е централното място.
Тук са се настанили преподавателският ми лаптоп, тонколоните, чашата за кафе (в момента вече празна, но през междучасието ще се напълни!), моливарникът, старият принтер и старият скенер, които се пускат в действие, когато се наложи да се принтира или да се сканира нещо в хода на урока, непредвидено при предварителната подготовка.
Екзотиката на работното ми място е, разбира се, радиовъзелът.
Третият компютър, който се намира тук, е с много специална задача: той бие звънеца и пуска музика от най-различни музикални радиостанции през междучасията (във всички кабинети, стаи и коридори има репродуктори!); софтуерът за всичко съм намерил и настроил аз, така че това е една от малките и малкото ми училищни гордости.
А усилвателят и микрофонът са за съобщения и музикални поздрави – в съавторство с компютъра - по най-различни поводи (понякога казвам и по някой майтап, ама ми дърпат ушите и гледам да не прекалявам!).
--------
Та в общи линии - това е моето работно място.
Дай боже всекиму такова…
Няма коментари:
Публикуване на коментар
Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.