СЛУЖБОМЕР

неделя, април 29, 2018

Нобелови лауреати – 1950 година

Бертран Ръсел (Bertrand Russell)

18 май 1872 г. – 2 февруари 1970 г.

Нобелова награда за литература

(Като признание за неговите разнообразни и значими произведения, в които защитава хуманни идеали и свободата на мисълта.)

Английският философ, математик, логик и обществен деец Бертран Артър Уилям Ръсел е роден в Рейвънскрофт, графство Монмаутшир (днес графство Гуент, Уелс). Той е най-малкото от трите деца в семейството на Джон Ръсел, виконт Амбърли, и Кетрин (Стенли) Ръсел. Родът Ръсел участва активно в британския политически живот от началото на XVI в. Най-известния представител на този род, лорд Джон Ръсел, дядо на философа, става два пъти по време на управлението на кралица Виктория министър-председател и получава титлата първи граф Ръсел през 1861 г. (трети граф Ръсел става през 1931 г. Бертран Ръсел). Лорд Джон, който през 1832 г. внася законопроект за реформа на парламента, има радикални възгледи и често се разминава във възгледите си с консерваторите.

Когато Бертран е на две години, умират майка му и сестра му, а след година и половина – баща му, и през 1876 г. той и брат му се преместват да живеят при баба си, графиня Ръсел, в Пембрук лодж, където ги възпитават и обучават швейцарски и немски гувернантки и английски домашни учители. Като проявява интерес към геометрията на Евклид, Бертран се увлича от математиката и философията и скоро, за огорчение на своята набожна баба, заявява, че не вярва в бог.

На 18 години Бертран постъпва в Тринити колидж към Кеймбриджкия университет, където през 1894 г. получава степента бакалавър по изкуствата. Дж. Е. Мак-Тагърт го запознава с идеалистичната философия на Хегел, но юношата се интересува повече от изследванията в областта на аналитичната философия на Дж. Е. Мур, опираща се на изконните английски традиции на емпиризма във философията на Джон Лок и Дейвид Юм. През 1895 г. Ръсел е избран за член на научното дружество на Тринити колидж, а през 1897 г. пише дисертацията си „За основите на геометрията“ („An Essay on the Foundations of Geometry“).

След като завършва през 1894 г. Кеймбридж, Ръсел заминава за Париж като почетен аташе в британското посолство, а през декември същата година се жени за американката Елис Уитъл Пирсъл Смит, дъщеря на квакер. През 1895 г. младоженците заминават за Берлин, където Ръсел учи икономика и събира материали за първата си книга „Германската социалдемокрация“ („German Social Democracy“, 1896 г.). Като прекарва 1896 г. в Съединените щати, Ръсел се връща в Англия и живее в графство Съсекс, където пише книгата „Критическо тълкуване на философията на Лайбниц“ („A Critical Exposition of the Philosophy of Leibniz“, 1900 г.), в която са събрани кеймбриджките му лекции.

През най-важната 1900 г., както я нарича по-късно в спомените си философът, Ръсел и преподавателят в Тринити колидж Алфред Норт Уайтхед участват в международния философски конгрес в Париж и, като се запознава с произведенията на италианския философ Джузепе Пеано и германския философ Готлоб Фреге, двамата основатели на символичната логика, Ръсел пише книгата „Принципите на математиката“ („The Principles of Mathematics“, 1903 г.), която му донася международно признание и в която стига до извода, че математиката и формалната логика са идентични и че цялата математика е изградена само върху няколко принципа.

През следващите години Ръсел и Уайтхед продължават теоретичните си изследвания по тази тема и от 1910 до 1913 г. издават тритомните „Математически принципи“ („Principia Mathematica“), произведение, което оказва силно влияние върху европейските философи, които отхвърлят по традиция английския емпиричен подход към метафизическите проблеми. Според Ръсел и Уайтхед главната функция на философията се състои в тълкуването на естествените науки, а логиката е основен компонент на научното изследване. От тяхна гледна точка философията не трябва да има нищо общо нито с етиката, нито с богословието; противодействайки на „разлагащите“ тенденции на идеалистичната мисъл, философията трябва да се ограничава с прост, обективен анализ на явленията. Ръсел и Уайтхед са убедени, че емпиричното познание е единствения начин да се постигне истината, а всички останали знания са субективни и следователно погрешни.

С течение на времето Ръсел се усъмнява, че емпиричният метод е единствено средство за познаване на истината. В своите лекции, прочетени в Харвард през 1914 г. и публикувани през същата година под заглавие „Познанието ни за външния свят като поле за действие на научния метод и философията“ („Our Knowledge of the External World as a Field for Scientific Method in Philosophy“), а също така в следващите си философски изследвания Ръсел признава противоречивия характер на логиката и допуска, че много неща във философията наистина зависят от хипотези, които не могат да бъдат доказани посредством опита.

Работейки над „Математически принципи“, Ръсел се занимава активно също така с обществена и политическа дейност. В продължение на няколко години той и жена му са членове на „Фабианското дружество“, създадено за пропагандиране на социалистическите идеи във Великобритания; философът участва в кампанията за предоставяне на равни избирателни права за жените. През 1910 г., като преподавател в Тринити колидж, Ръсел издига кандидатурата си за парламента от страна на либералите, но не получава подкрепа в партията заради възгледите си за религията.

Принципен противник на участието на Англия в Първата световна война, през 1914 г. Ръсел става член на пацифистката организация „Противодействие на призива за военна служба“, изказва се против войната в „Принципи на социалното преустройство“ („Principles of Social Reconstruction“, 1916 г.), „Правосъдие по време на война“ („Justice in Wartime», 1916 г.), „Политически идеали“ („Political Ideals“, 1917 г.) и „Пътища към свободата“ („Roads to Freedom“, 1918 г.). Книгите не остават незабелязани, но Ръсел привлича истинското внимание към себе си едва тогава, когато е глобен със солидна сума и е пратен в затвора за памфлет, осъждащ практиката да се затварят хора за отказа им да служат в армията. След глобата и затварянето следва уволнение от Тринити колидж, разпродажба на библиотеката му, за да бъде платена глобата, и отказ на правителството да му издаде паспорт за Съединените щати, където трябва да чете лекции в Харвардския университет. Но въпреки преследванията Ръсел продължава да се изказва срещу войната и през 1918 г. се озовава отново в затвора – този път за четири месеца заради критиката, която отправя към САЩ за влизането им във войната. В Бригстънския затвор Ръсе л пише книгата „Увод в математическата философия“ („Introduction to Mathematical Philosophy“, 1919 г.).

През 20-те години Ръсел пише популярни книги по различни научни дисциплини, сред които „Мисловен анализ“ („Analysis of Mind“, 1921 г.), „АБВ на атомите“ („The ABC of Atoms“, 1923 г.), „АБВ на относителността“ („The ABC of Relativity“, 1925 г.) и „Анализ на материята“ („Analysis of Matter“, 1927 г.). През 1920 г. прекарва пет седмици в Съветския съюз, където се среща с Ленин, Троцкий и Горкий. Макар че се отнася със симпатия към идеите на социализма, Ръсел критикува остро съветския режим в книгата си „Практика и теория на болшевизма“ („The Practice and Theory of Bolshevism“, 1920 г.). През 1920 и 1921 г. пътува из Азия, преподава философия в Пекинския университет и се изказва с възхищение за Изтока в книгата си „Китайски проблем“ („Problem of China“, 1922 г.); от 1924 до 1931 г. пътува с лекции по Съединените щати.

След развода с първата си жена, от която няма деца, Ръсел се жени през 1921 г. за Дора Уинифред Блак; семейството има дъщеря и син. Ръсел се увлича от педагогиката и открива експериментално училище; възгледите му за образованието са отразени в книгите „За образованието“ („On Education“, 1926 г.), „Образование и порядъчен живот“ („Education and the Good Life“, 1926 г.), „Брак и морал“ („Marriage and Morals“, 1929 г.) и „Образование и социален ред“ („Education and the Social Order“, 1932 г.).

През 30-те години Ръсел засяга в своите произведения международни проблеми, по това време той пише „Свобода и организация“, 1814-1914 г.“ („Freedom and Organization, 1814...1914“, 1934 г.), „Кой е пътят към мира?“ („Which Way to Peace?“, 1936 г.), „Власт: Нов социален анализ“ („Power: A New Social Analysis“, 1938 г.). През 1935 г. Ръсел се развежда отново и се жени за своята секретарка Патриша Спенс, от брака с която има син. Заедно с жена си той заминава за САЩ, където преподава философия в Чикагския (1938 г.) и Калифорнийския (1939 г.) университет.

След нахлуването на нацистите в Полша през септември 1939 г. Ръсел се отказва от пацифизма и се изказва в подкрепа на военната подготовка на Англия, но в САЩ неговите политически възгледи не са популярни; през 1940 г. назначаването му за професор по философия в нюйоркския Сити колидж предизвиква недоволство от страна на духовенството и членове на градския съвет. Въпреки това през 1940 г. той чете курс лекции в Харвард, които през същата година са публикувани под заглавие „По въпроса за значението и истината“. Действието на петгодишния му договор за четене на лекции в Марион (щат Пенсилвания) от октомври 1940 г. е прекратено през 1942 г., поради което Ръсел съди колежа, печели делото и получава 20 хиляди долара компенсация. Частично прочетените лекции в Пенсилвания са включени по-късно в „История на западната философия“ („A History of Western Philosophy“, 1945 г.).

През 1944 г. Ръсел се връща в Тринити колидж, Кеймбридж, където пише „Философия и политика“ („Philosophy and Politics“, 1947 г.) и „Човешкото знание. Обхват и граници“ („Human Knowledge. Its Scope and Limits“, 1948 г.). През 1948 и 1949 г. чете цикъл лекции, които се предават по радиото и са издадени по-късно в книгата „Власт и личност“ („Authority and the Individual“, 1949 г.). През същата година Ръсел е награден с една от най-високите британски награди – ордена „За заслуги“.

През следващите 20 години Ръсел се бори активно за мир, участва в манифестации и конференции на привържениците на мира. От 1945 г., когато се правят първите опити с водородна бомба, философът се изказва за ядрено разоръжаване, става член на Движението за ядрено разоръжаване (1958 г.) и на „Комитета на стоте“ (1960 г.). През 1961 г. е осъден на краткотраен затвор за нарушаване на обществения ред по време на демонстрация пред зданието на парламента. През 1962 г. по време на Кубинската криза Ръсел се обръща към президента на САЩ Кенеди и ръководителя на Съветския съюз Хрушчов с предложение за мирни преговори.

През 1963 г. Ръсел напуска „Комитета на стоте“ и се занимава енергично с работата на Фонда за мир „Бертран Ръсел“ и на Атлантическия фонд за мир, организации на миролюбиви сили, борещи се срещу надпреварата в ядреното въоръжаване. В края на 60-те години заедно със Сартр и други известни дейци Ръсел създава антивоенна комисия, която признава вината на САЩ за военни престъпления във Виетнам.

През 1952 г. Ръесл се жени за четвърти път, негова съпруга става Едит Финч, мести се в Северен Уелс, където продължава литературната си дейност. Умира на 97 година.

„Влиянието на науката върху обществото“ („The Impact of Science on Society“, 1952 г.), „Портрети по памет“ („Portraits From Memory“, 1956 г.), „Факт и измислица“ („Fact and Fiction“, 1962 г.) и тритомната „Автобиография“ („Autobiography“, 1967-1969) са най-важните произведения, написани от Ръсел след получаването на Нобеловата награда.

При оценката на научната и литературната дейност на Ръсел критиците обикновено поставят ударението върху това, че знаменитият философ е бил и доста противоречива политическа фигура, с която характеристика по всяка вероятност ще си остане в историята. В рецензията на втория том от автобиографията на Ръсел английският критик Майкъл Холройд пише през 1968 г., че Ръсел е „едно от най-невероятните явления през нашия век… неговият жизнен път е изтъкан от удивителни парадокси“. За разлика от американския философ Сидни Хоук, който намира в третия том на автобиографията на Ръсел „аристократично презрение към масите“, останалите критици, включително и американският философ Ъруин Едмън, сравняват свободолюбивия иконоборец Ръсел с Волтер. „Не случайно Нобеловият комитет го награди с наградата за литература – пише през 1951 г. Едмън в рецензията си на „Непопулярни есета“ – Като своите знаменити съотечественици, философите от старото време, той е майстор на английската проза“.

Автобиографията на Ръсел започва с думите: „Три страсти, прости, но силни, пренесох през целия си живот: жаждата за любов, научното търсене и непоносимата жал за страданията на човечеството“.

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/russell.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.