Изкуството да оскърбяваш - 2

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

I

Антарктическата проповед на Гундяев имаше несъмнен успех: шестнадесет пингвини приеха православието. Сега вероятно ще трябва да сменят обичайната му титла с нова: Патриарх Московски и на Всички Пингвини [1].

Патриарх Кирил (Гундяев) сред пингвините в Антарктика

Но въпросът изобщо не е в новите статути. Всичко е доста по-стратегично. Чудото с пингвините беше явено на „руския свят“ "за утешение“, а също за предотвратяване на възможния разкол на църквата след седянката в Куба [2].

Извънредните предпазни мерки са разбираеми. Предполагаемо „руският свят“ можеше да се разкъса приз февруари на хиляди секти.

Да поясним.

До неотдавна лоното на Руската православна църква изглеждаше вечно и уютно. Но кубинската врътка зачеркна всичко. Най-важните традиции на православието бяха всъщност обозначени от Гундяев като забавно недоразумение, а убежденията на почитаните руски светци - като глупост. На живо да целува папския плавник, разбира се, не се видя, но, както е известно, има и „въздушни“ целувки. Православието с всички тези, които мразят „латинската ерес“, като светите отци Феодосий Печорский и Йоан Кронщадский, беше „слято“ по време на няколкочасовата мила беседа.

След като тайнството на голямото сливане завърши, беше натиснат съответният бутон и в черепите на църковните функционери заработиха моторчета. Тяхното жужене гласеше, че в Куба се е състояла „среща на хилядолетието“, изпълнена с непостижими за ума смисли. На събитието беше присвоен официален статут - „благодатно“. Стана ясно, че при необходимост може да се оправдае и сливането на Руската православна църква с култа вуду.

Срещата на патриарх Кирил с папа Франциск в Куба

Но!

Никакви сътресения и разколи нямаше.

Не запламтяха манастири и не загърмяха веригите на мъчениците. Православната маса не забеляза как рухна една хилядолетна традиция на нейната вяра. Отначало се задейства трика с опингвиняването, а след това вниманието на богомолците беше отвлечено от бавачката и други разни лабутени.

В близкото минало значително по-малки корекции на църковния курс потапяли страната с кръв. Със самозапалвания и бунтове отговаряла православната Рус на дребните промени в духовните ѝ традиции.

А ето че глобалният номер на Кирил не направи изобщо впечатление на православните хора. Разбира се, не мина без полемики по местата за пушене в семинариите. Но там се обсъждаше само един въпрос: наистина ли по време на историческата среща Франциск е бил с плавници, старателно прикрити от расото? (Това, между другото, е възможно, защото папата имаше откровено желание за плаж и със сигурност е чакал края на тягостното „сливане“).

Завистливо безпокойство предизвика у семинаристите и червенината на патриаршеския нос, което между другото се обяснява лесно с кубинския пек и с кубинския ром.

Носът и плавниците... За едно паство, което някога убивало и умирало съвсем лесно за това с колко пръсти да се кръстиш [3], това, разбира се, не е солидно. Деградацията е очевидна, но нейната причина е проста. Религиозната вяра днес е чисто декоративно явление. Разбира се, тя все още е годна форма за доноси, погроми и дебелащина, но самото ѝ съдържание е абсолютно безразлично за „вярващите“.

Вероятно могат да се прерисуват иконостасите, като се заменят физиономиите на светците с ликове на пингвини. Бунтове няма да има. Благочестивата публика ще благодари горещо на началството и ще се умили от клюновете.

Православието се е изчерпало. Нищо удивително. Дори смъртоносният уран трансмутира с времето в химически скучно олово.

II

Но сред угасващото паство на Руската православна църква има и изключения. Неопингвинените са преглътнали вече сълзите, измъчват се днес и надигат глас: къде да спасим сега душата си?

Техните терзания са, разбира се, оправдани. Но ми се иска да утеша нещастниците. Защото пазарът на религиозните услуги е голям и разнообразен. А начините за спасяване на душата са изложени на този пазар в най-широк асортимент.

Има луксозни методики, а има и напълно прилични образци на ниски цени. Има тъмна архаичност, има и засукан модернизъм.

Разбира се, вярващият човек предпочита максимално древните начини, предполагайки справедливо, че колкото по-невеж и по-тъп е бил изобретателят на „душеспасението“, толкова повече истина има в неговата методика.

Това е правилен подход към проблема. Убедеността в съществуването на душа е задължителна съставна част именно на дивашките представи и на първобитното мислене. Само непомътнената от нищо примитивност ражда истинска духовност. Не случайно през епохата на ранното християнство се ценяла толкова много „eris ani intersi“ („истината на неизтрития задник“).

Да поясним смисъла на този живописен термин, който може да се употребява както в пряк, так и в преносен смисъл.

За разрешаването на богословски или мирогледни спорове винаги канели някакъв знаменит отшелник. Ще отбележим, че антисанитарното състояние на отшелника е било най-доброто свидетелство за неговата духовност. Разбира се, ефектните вериги също имали значение. Но истинската причастност към бога и истината все пак се определяла от степента на покриващата тялото мръсотия.

Да последваме тази благочестива логика.

Желаейки да намерим най-добрия начин за „спасение на душата“, трябва да изберем от всичките задници на световната история най-неизтрития. И неговото мнение ще бъде най-авторитетното.

Конкуренцията тук е много голяма. Не бих искал да разстройвам патриотите, но техният екип е аутсайдерски. Разбира се, и руската църква може да се похвали с глупостта, диващината и антисанитарността на своите учители. Но... но в дадения жанр има по-впечатляващи образци. И много по-древни. Съответно и начините им за спасение са по-добри от удрянето на челото в пада и от дъвченето на божията плът.

С тях трябва да се запознаем, да направим своя избор и да избием завинаги от главата си плавниците и червения нос.

Удивително изящна е методиката на приморските даяки. Техните шамани завързват за пръстите на ръцете си множество риболовни кукички. Когато душата започне да се отделя от тялото, те я засичат ловко, улавят я и я дърпат.

Но!

При всичко това те така викат и бият тъпаните, че нито един етнограф още не е успял да чуе отговор на въпроса за съдбата на уловената душа. Това, разбира се, не е така обидно като пълен иконостас с пингвини, но неопределеността потиска.

При народността гайда нещата стоят по-добре. Техните магьосници използват голяма куха кост, в която запушват заблудилите се или отлетели души.

При различните диваци методиките за спасението на душата са различни. Защо? Работата е в това, че няма единно мнение даже за дислокацията на душата в организма на човека. Богословите с кост в носа не могат да се договорят с богословите в митри.

Папуасите, парапсихолозите, кафрите и библейските евреи са уверени, че тя се намира в кръвта. Тасманийците, бушмените и православните философи определят за място, където е разположена, сърцето. Племената овамбо, Платон и ескимосите разполагат душата в гърдите и черния дроб, а платониците откриват още една (добавъчна) душа, която се таи в поясния дял на гръбначния стълб. Според древните лонгобарди душата, във вид на змия, се намира в червата, а според коряките можем да я видим на върха на главата като малко огънче.

Тази неопределеност усложнява работата със спасението. Но, за щастие, зулусите са изобретили метод, примиряващ всички противоречия. Този велик народ съвсем наскоро престана да яде цигарите и научи какво е истинското им предназначение. Водейки в духовните дела, зулусите се отнасят ревностно към душата и нейното спасение. Те са разработили процедура, за която са необходими само пет барабана, торбички и опушвалня. Иконостас, потири и кубета не трябват.

Как се извършва тайнството на спасението?

„Приемникът на покойника отрязва от трупа част от половите му органи, разрязва на късчета лявата му ръка, разсича долната му устна и изрязва от средата на челото му късче кожа. Всичко това опушва на огън, а след това го зашива в торбички с различна големина“ (Б. Оля).

Процесът заема няколко дена. Съпровожда се с писъци и биене на барабани. Ако по време на опушването ритъмът на петте барабана е бил спазен правилно, на душата е осигурено и спасение, и практически неограничен срок на запазване. Участие на пингвини в церемонията не е предвидено.

-----------------------------------

1. Вместо: Патриарх Московски и на Всичката Рус.

2. Става въпрос за срещата на руския патриарх с папата в Куба.

3. Така наречените старообрядци, които не приемат църковната реформа на патриарх Никон и цар Алексей Михайлович, прокарана от 1650 до 1660 година, се кръстят със събирането на два, а не на три пръста на ръката. Гоненията срещу старообрядците по това време, а и по-късно, са изключително жестоки.

(Следва)

ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"