петък, април 30, 2010

Два висящи въпроса

Прекален светец и Богу не е драг.

Дано не прекалявам, като за трети път експлоатирам „пиратската“ тема, но обещавам, че това ще е за последно.

Пък и нали народът е казал, че всяко чудо трае три дена, което значи, че нито "пиратската" тема ще се задържи дълго, нито аз излизам от времевата рамка.

А се връщам на темата, защото ме човъркат два въпроса.

Първо, не мога да разбера – пират ли съм, не съм ли пират?!

От една страна Явор Колев каза, че потребителите, които теглят филми и прочее от Интернет не са престъпници. Иначе казано – не са пирати. И аз не съм. От друга страна се чува, че ще следят потребителите на Интернет дали не тегля филми и прочее от Мрежата, ще ги предупреждават два пъти и на третия ще им отрежат интернета. Значи са пирати. И аз съм.

Иди че разбери при тази каша какъв си: извън закона под знака на Веселия Роджър или почтен гражданин на Републиката!

Второ, в момента, когато пиша това, дърпам с торент от Мрежата Ubuntu 10.04 LTS. Сто процента безплатен софтуер!

И какво излиза? Че ако бъдат ликвидирани торент сървърите, потребителите ще бъдат ограничени във възможността си и правото си да достигнат до много неща, над които не виси егидата на авторското право.

От което следва въпрос втори: Не намирисва ли това на Страсбургски съд, а?..


четвъртък, април 29, 2010

Пак ще гасят туй, що не гасне

Слушам, чета и имам чувството за déjà vu.

В смисъл, че някой отново не е в час.

Преди време, при първата гонка на торент сървърите, един МВР шеф се произнесе, че те ще бъдат затворени, защото на тях има качени филми, музика и софтуер, които се теглят незаконно. Поне да беше надникнал в Уикипедията, нямаше да се изложи така: „Торент мрежата представлява начин за обмен на файлове, базиран на система P2P (реер to peer). Този обмен между крайни потребители се осъществява посредством торент тракер — сървър съдържащ информация, предоставена от потребителите на една глобална мрежа. Тази информация е под формата на торент файлове — файлове с разширение .torrent, съдържащи данни за това, което искате да свалите“.

Я, каква била работата! На торент сървърите нямало нищо друго освен ИНФОРМАЦИЯ! А да затвориш сървър, защото предоставя информация, май излиза нещо като посегателство срещу свободното разпространяване и свободния обмен на информация?

Сега обаче пак ще затварят „Арена“ и „Замунда“.

Фолклорният отговор на тези намерения е: ще вземат на босия цървулите!

Не само заради гореизложеното.

Не зная за „Арена“, но доколкото ми е известно, „Замунда“ не е позиционирана в България. Пък и да е, не е трудно да бъде преместена в страна, където торент сървърите не са незаконни. И какво тогава, диверсанти с парашути ли ще пускаме в някоя чужда държава, за да взривят сървъра? Реторичен въпрос, разбира се.

А лично на мене ми дреме на шапката за „Арена“ и „Замунда“. Аз използвам най-вече услугите на rutracker.org, а когато нашите отидат и го затворят този руски мастодонт, да дойдат и да ми се обадят. Ще ги почерпя по една бира.

Борбата с торентите и торент сървърите е предварително обречена на провал. Но дори и хипотетично да успее, какво ще стане, когато потребителите на Интернет започнат да си прехвърлят филми, музика и софтуер с Dropbox например? И него ли ще забранят?..


сряда, април 28, 2010

Помощ! Пирати!!

Търговски кораб се носи в морето,

пиратска яхта след него лети…“


Преди доста време попаднах на едно интервю с Горан Брегович. Където между другото му задават въпроса не е ли обезпокоен от това, че в Мрежата е качена всичката негова музика и всеки може да я изтегли оттам. В отговора си Брегович първо изразява едно велико учудване защо трябва да е обезпокоен, а след това съвсем сериозно казва, че напротив – това може само да го радва, защото е знак, че хората го ценят, обичат и неговият труд не отива напразно.

Но ето че сега отново се надигна рев срещу „интернет пиратите“ (един от тях - на снимката!). Виждате ли, те ограбвали интелектуалната собственост!

ЕТО ТУК МОЖЕТЕ ДА ПРОЧЕТЕТЕ СЪВСЕМ ОЧЕБИЙНО КОЙ ВСЪЩНОСТ ОГРАБВА ЯКО ИНТЕЛЕКТУАЛНАТА СОБСТВЕНОСТ!

Стана ли ви ясно? Ако не, да резюмирам накратко: за създателите на интелектуален продукт - 3% от стойността му, а за разни музикални къщи, асоциации, сдружения и прочее създатели на финансова собственост – всичко останало.

И именно тези, последните, вият като побеснели псета!

Само че не са познали, тиквите му с тикви недопечени. Не Интернет ще се приспособява към тях, а те ще трябва да се приспособят към Интернет. Ако не, да пускат кепенците и да ходят да метат улиците. И да не си мислят, че някой ще заплаче за тях. Включително и създателите на интелектуална собственост.


P.S. Ако имате повече време, прочетете и това! Много е интересно.

P.S.2 ФСБ пусна новия си албум безплатно в Интернет. Можете да си го изтеглите оттук. Това е пътят. Следващият албум сигурно няма да е безплатен, но в Интернет и без посредници ще е на такава стойност, че всеки поклонник на групата, ще си го купи с радост, знаейки, че ще подпомогне именно своите любимци, а няма да храни куп лешояди, накацали стръвно около тях.


вторник, април 27, 2010

Гарантирано от Медведев

“Аз съм против гласността. Това е лош термин. Необходима е свобода на словото, а гласността е плагиат, изобретен в съветски времена, за да не се даде на това явление правилно разбиране“ – заявил руският президент Дмитрий Медведев.

Мнозина ще заподозрат в това изказване характерния за болшевиките маниер да си играят с думите и, премятайки ги, да докажат в края на краищата, че „свободата е робство“, „невежеството е сила“, а „две и две не винаги прави четири“…

Аз обаче мисля, че става въпрос за нещо друго. За най-обикновена цинична болшевишка откровеност. Защото болшевиките са понякога изключително откровени. Както Ленин например, когато съвсем чистосърдечно и непресторено нарича руската интелигенция, цвета на нацията, „лайняна“. И плъзват лумпените с наганите да изтребват „лайняната“ интелигенция…

Та в Русия свобода на словото ще има. Гаранция от Медведев. Но няма да има гласност. Пак гаранция от Медведев. Можеш да говориш свободно, но дадеш ли гласност на неща, за които управниците искат непременно да се мълчи, нищо чудно да те посети специален пратеник, различаващ се от останалите нормални посетители по това, че носи пистолет със заглушител.

Справка: Ана Полтиковская. И не само.


понеделник, април 26, 2010

Боб Дилън

Боб Дилън по болшевишко време минаваше за „наш човек“.

Пее нещо там за мир, значи и той е от нашата черга. Нали и ние бяхме за мир. Това нахлуването в Чехословакия с танкове – помня го! - не беше военна намеса, на това му се викаше „братска помощ“. В името на мира, не срещу мира!

А щом и ние бяхме за мир, и Боб Дилън пее за мир – няма как да не е наш!

Глупости, разбира се! Така и Серго Станишев изтипоса на книжлето си Джон Ленън като социалист, макар че Джон Ленън е толкова социалист, колкото аз съм саксофонист.

На тесногръдите никога няма да им уври куфалницата, че класиката не е ничия. Не е нито лява, нито дясна, нито „наша“, нито „ваша“ и точно затова е класика. Иначе след време ще почива на бунището като „Ода за СССР“ на Орлин Орлинов, която някога се декламираше под път и над път и красеше книжки и букварчета като уж връх на вековечното поетическо творчество.

Но да се върна на Боб Дилън.

И да се похваля – на 3 юни с Джейсън сме на концерта в НДК!

Джейсън вече се похвали (тук).

А извън хваленето, сериозно мисля, че това ще бъде необикновено преживяване.

Защото за мене Боб Дилън не е бил никога никакъв друг, освен поет, композитор и певец, когото харесвам.



неделя, април 25, 2010

Алън Силитоу

Бях ученик в гимназията. Един ден моят съученик и приятел Виктор, голям почитател на четенето (и тогава малко хора четяха книги, не само сега, не се заблуждавайте!), ми донесе една книга.

- Страхотна е – каза, - трябва да я прочетеш.

По това време знанията ми за „сърдитите млади хора“ се изчерпваха единствено с „Щастливецът Джим“ на Кингсли Еймис, при това Еймис не беше успял да ме ентусиазира много. Но „Самотният бегач на дълги разстояния“ ми събра очите. Наистина беше „страхотна книга“.

После дойдоха „Събота вечер, неделя сутрин“, „Ключ за вратата“, „Подпаленото дърво“…

А вчера научих, че техният автор, Алън Силитоу, не е вече между живите.

Нека почива в мир!

Възхищавах му се и ще продължавам да му се възхищавам, докато и аз не направя своята задължителна крачка към небитието.



P.S. "Самотният бегач на дълги разстояния" е между другото калпав превод на заглавието, защото измества акцента от самотата - много важен за същността на книгата акцент! - върху бегача. Оригиналното заглавие е "Самотата на бегача на дълги разстояния".


Колопоход до Мухово

Джейсън го нарече в блога си „A new Adventure“.

Прав е. След цяла зима мързелуване 52 километра, от които половината - доста стръмно изкачване, са наистина цяло приключение.


Отначало – както винаги в живота - всичко започва гладко.


Не може да ни уплаши и предупреждението за падащи камъни.


Често спираме, за да снимаме…


…дерето…


…скалите…


…пътя…


…интересни дървета.


Най-забележителен е един стар изоставен мост.


От време на време почиваме.


Краен пункт – стената на язовир Тополница.


На връщане се снимаме пред табелата на селото. За да не каже някой, че само се хвалим (което няма да пропуснем да направим!), а всъщност цяла събота сме киснали в някоя ихтиманска кръчма.


И накрая един клип, наречен „Спускане към Мухово“.


А, да. Към Ихтиман ни пра як дъжд. Но това не е беда. Нито сме от захар, за да се разтопим, нито от желязо, за да хванем ръжда.

В града, макар и мокри, изпихме по една бира и изядохме по един дюнер... И след дюнера - по един пилешки бургер... Бяхме адски гладни...


P.S. Всичките снимки във Фейсбука:

1. Bike Ride (там ще ме видите и мене, сниман от Джейсън).

2. Колопоход до Мухово.


събота, април 24, 2010

Вахтанг

В „Народная воля“ попаднах на интервю с мой стар любимец – грузинския актьор и певец Вахтанг Кикабидзе, когато в Тбилиси всички наричат просто "Буба".


В интервюто Вахтанг Кикабидзе между другото казва и това: „Не бих искал отново да живеем под сърпа и чука“.


И аз не бих искал. Макар че на някои у нас много им се иска.

За всички останали с изключение на тях – едно изпълнение на Вахтанг Кикабидзе. „Грузинская песня“ („Грузинска песен“) на Булат Окуджава, концерт в Бруклин, 6 юни 2009 година.



четвъртък, април 22, 2010

Ден на Земята

В моето училище отбелязваме Деня на Земята всяка година.

Тази година – с много конкурси.

За най-добра презентация и най-добра снимка,


за най-добра рисунка,


за аранжиране на цветя,


за стихотворение или разказче.


Но очите на всички събра парадът на домашните любимци. Имаше какво ли не.










Хоп - още двама любимци, само че не домашни (Джейсън и аз).


P.S. А ето какво написа Джейсън (тук).

Още снимки тук и тук.


сряда, април 21, 2010

Изхвърлете баласта!

Започвах да чета проекта за Закон за училищното образование и предучилищното възпитание и подготовка.

Стигнах до четиридесета страница (от сто и три) и спрях да си почина.

Нищо няма да кажа. Като го прочета до края, пак няма да кажа нищо.

Защото не обичам да разсъждавам върху проекти за нормативни актове. А призивът „Дайте, учители, да обсъдим закона!“ изобщо не ме вълнува. Не ми е това работата. Сума народ получава доста по-голяма заплата от моята, за да мисли и приема закони! Така че всяка жаба да си знае гьола.

Но още сега мога да кажа нещо много по-важно.

Ако от учебния материал не бъде изхвърлен всичкият огромен баласт от ненужна информация без всякаква практическа стойност, никакъв закон – ако ще брилянтно изпипан да е – няма да помогне. Училищата ще продължат да бълват неграмотни и тъпо гледащи индивиди, на които ще им пречи пълният член, защото ги мързи да научат най-елементарното от всички правописни правила.

А баластът наистина е огромен. И балонът на образованието, вместо да лети, тътри жалко коша си по земята.


вторник, април 20, 2010

Сила и обаяние

Жените харасват бат Бойко.

И няма как да не го харесват.

Сила и обаяние се излъчват от него.


А аз харесвам една жена. На вид нищо особено – едно джезве кокали, ръбеста и ниска, в лицето по-скоро грозна. Но когато запее, силата и обаянието, които излъчва, са колкото на 100 батбойковци.



понеделник, април 19, 2010

Въпрос на доказване

Мине не мине време и ето че някой от управляващите вземе и ни светне по неща, които ние никога не бихме могли да се сетим.

Откъде толкова акъл у нас.

Не като у Цветан Цветанов. Който ни осветли, че е „въпрос на доказване“ на Христо Ковачки да му бъде предявено обвинение като принадлежащ към групата „Недосегаемите“.

Е, благодарим. Ние изобщо не знаехме, че е „въпрос на доказване“.

Само че, както се казва в стария виц: „Коките са тук, но къде е колът?“

Иначе речено: а на бас, че най-вероятно нищо няма да се докаже!


неделя, април 18, 2010

Апокалиптика и надежда

Краят на света. Вечна човешка тема.




И докато всичко е в областите на изкуството, все някак си оставаме спокойни.

Но когато учени като Робърт Колдуел и Марк Камианковски…


…ни представят своята теория за Голямото разкъсване, което ще унищожи безвъзвратно Вселената, нещо отвътре започва да ни стяга.

За миг обаче.

Защото си спомняме за Него:


Той ще се справи с всичко. И с Голямото разкъсване, и с черните дупки, и…

Само му дайте микрофон!


събота, април 17, 2010

Летви

”Не съм нито Яне, нито Костов...” – рекъл Волен Сидеров на тържеството за петата година от учредяването на „Атака”.

Рекъл, не рекъл – ние и без друго знаем, че е така.

Летвата на Яне е толкова ниска, че никой не би си плюл на честта да я прескача. Дори и Волен Сидеров.

А летвата на Костов...

И сто живота да живее Волен, пак няма да я прескочи.

Висока е.


петък, април 16, 2010

Танго

Обичам да се връщам в миналото, да се ровя там и да откривам по някое и друго съкровище.

Като тангото „Това е последната неделя” („To ostatnia niedziela”).

Написано е през 1935 година от композитора Ежи Петерсбурски по текст на Зенон Фридвал. Това е един от най-известните полски шлагери преди Втората световна война. Най-популярна е интерпретацията на Мечислав Фог.


Не е време да търсим извинения,

факт е, че всичко свърши.

Днес дойде други, по-богат

и по-хубав от мене

и заедно с тебе открадна моето щастие!

Една молба имам, може би последна,

първа от много години:

дай ми тази едничка неделя, последна неделя,

а след това нека рухне светът!


Това е последната неделя,

днес ще се разделим,

днес ще тръгнем по различни пътища

за вечни времена.

Това е последната неделя,

затова не се скъпи да ми я дадеш,

погледни ме днес мило

за последен път.

Ще имаш още такива недели,

а какво ще стане с мене, кой знае?

Това е последната неделя,

моите сънища мечтани,

щастието така жадувано

свърши вече!


Две години по-късно тангото прескача източната граница и става популярно също така и сред руснаците. Едновременно с три руски теста, но от тях най-голяма известност печели „Умореното слънце” („Утомлённое солнце”).


Умореното слънце

нежно с морето се прощаваше,

в този час ти призна,

че няма любов.

Аз малко се натъжих –

без тъга, без печал

в този час прозвучаха

твоите думи.


Разделяме се, аз няма да се ядосвам,

виновни за това сме ти и аз.


Умореното слънце

нежно с морето се прощаваше,

в този час ти призна,

че няма любов.


P.S. В нацистките концлагери на полска територия евреите често са отивали към газовите камери под звуците на „Това е последната неделя”. А авторът на текста – Зенон Фридвал – е от еврейски произход...

P.S. P.S. Тангото е използвано в няколко филма, сред които „Приказка на приказките” на Юрий Норщайн (филмът е признат за връх в световната анимация), „Три цвята: бял” на Кшиштоф Кешловски и „Обгорени от слънцето” на Никита Михалков.


четвъртък, април 15, 2010

Усмивки

Така според вестник „Дневник” уважила въпросите на журналистите към нея Анна-Мария Борисова, бъдещ здравен министър:


Кажете, вие готова ли сте да поемете този пост?

- Усмихвам се. Снимахте ли ми усмивката?

Смятате ли, че е трудна работата, която трябва да върши един министър на здравеопазването по принцип?

- Само се усмихвам...

Нямате ли мнение по този въпрос?

- Не съм красива, но съм симпатична и очарователна за годините си и се усмихвам…

Последните данни за остеопорозата да ни обобщите и доколко е сериозна ситуацията в България с този проблем...

- Само се усмихвам...


Ще рече човек, че госпожа Борисова се готви да оглави не министерството на здравеопазването, а някакво министерство на усмивките.

То и нещо друго можем да си помислим, но нека не нагазваме в територията на медицината. Не тази, която се занимава с остеопорозата, а тази, която поставя едни по-специални диагнози.

И да си припомним един известен котарак, който също само се усмихвал. И понеже никаква друга работа не можел да върши и не свършил, от него накрая останала единствено една гола усмивка.



P.S. Чеширският котарак обаче е къде по-симпатичен...


сряда, април 14, 2010

Лувър ли?

Спи нашата художествено-творческа интелигенция.

А в братската руска страна какви неща правят само.


Портрет на министър-председателя Путин, създаден чрез мозаична апликация от криле на тропически пеперуди.

Ето това е.

А ние ще правим „български Лувър”.

Да ви се не види и Лувъра, щом вътре няма да има портрет на Бат` Бойко!


вторник, април 13, 2010

Пропаганда

Гледах „Триумф на волята” („Triumph des Willens”) на Лени Рифенщал (1935 г.).



Нацистка пропаганда!

Гледал съм и „Цирк” (1936 г.).



Болшевишка пропаганда!

Най-големият цирк в този филм е особено песента:


„Аз друга такава страна не зная,

където така волно диша човекът...


Представяте ли си – Сталинска Русия и волно дишане! Дървен камък.

Но мисълта ми е друга.

Филмът на Лени Рифенщал е всепризнат за връх в документалното кино.

Филмът „Цирк” би могъл да оглави класация, ако имаше такава за най-тъп филм.

Болшевиките и в пропагандата си бяха некадърници. Както, между другото, и във всичко останало.


понеделник, април 12, 2010

За мене си красива

Годината е 1932-ра. Американският композиторът от еврейски произход Шолом Секунда създава за мюзикъла на идиш „Би могло да се живее, но не дават” песента „За мене си красива” („Бай мир бис ду шейн”) по текст на Джейкъб Джейкъбс.


...за мене си красива,

за мене си самото изящество,

за мене си единствена на света...

----------------

Много момичета ме харесват,

но от всички предпочитам само тебе.


Мюзикълът се задържа едва един сезон в бруклинския „Ролънд тиътър” и никой по това време не предполага, че песента „За мене си красива” ще стане една от най-популярните песни на ХХ век.

През 1937 година малко известните по това време композитори Сами Кан и Сол Чаплин създават суингова версия на песента с английски текст, в който от оригинала се запазва само „бай мир бис ду шейн”, което – казват – американците чували като: „My Beer, Mr. Shane! („Бирата ми, мистър Шейн!). Версията е записана в изпълнение на също малко известното все още трио „Ендрю систърс”.


От всички познати момчета, а аз имам опит в това,

само ти можа да разпръснеш самотата ми.

Когато те видях, скъпи,

ми стана леко на сърцето,

а старият свят ми се стори нов.


И се започва... Гай Ломбардо, Ела Фицджералд, Бени Гудман, Джуди Гарланд, „Бари систърс”.

Скоро песента прелита през океана и завладява Европа. Там се интерпретира с различен текст на различни езици.

Изпълнение на Лео Маржан, Франция:


Когато една вечер някъде във Франция

видях в полумрака бездънните твои очи,

сърцето ми се изпълни с луда надежда

и аз мисля за тебе и денем, и нощем...


Изпълнение на Мечислав Фог, Полша:


Ти имаш какво да ми дадеш,

аз те познавам изцяло,

зная какво е в тебе добро и лошо.

Ти имаш някакъв чар,

който нахлу в сърцето ми,

и аз съм в тебе влюбен като луд.


Нека да ми казват,

че си имала много любовници,

че си кривогледа,

че твоите крака са като греди.

Ти имаш какво да ми дадеш

и напук на всички

аз съм луд за тебе ден и нощ.


Песента намира добър прием и в нацистка Германия, но когато става ясно, че оригиналът е еврейски, веднага бива забранена.

С два хумористични варианта на текста придобива известност и в Съветския съюз: „Красавица моя, красива как свинья...” (няма нужда от превод), изпълнявана от знаменития Леонид Утьосов, и „Старушка” („Бабичка”). Но хит става един друг вариант – „В Кейптаунском порту” („В пристанището на Кейптаун”). През 1940 година деветокласникът от Ленинград (тогавашното име на Санкт-Петербург) Павел Ханделман пише по мелодията текст, ей така - на шега, и превръща новата стара песен в толкова известна, че скоро тя е вече неделима част от руския градски фолклор. До ден днешен.


В пристанището на Кейптаун

с продупчен борд

„Жанета” поправяше своя такелаж.

Но преди да отплава

на далечен път,

екипажът беше пуснат на брега.


Вървят прегърбени по тъмните улици

и новите клошове бризът ласкае.

Те отиват там, където могат лесно

да намерят и жени, и вино.


Където бирата се пени, където за пиенето мързел няма,

където тесните поли пукат по шевовете.


Но ето че в пристанището пристигна френски кораб

в сиянието на своите прожектори

и като напуснаха борда, слязоха заедно на пристанището

четиринадесет френски моряци.


Походката им е като в морето малка лодка,

а по пътя им – таверната „Кет”.

Те дойдоха там, където може лесно

да намерят и жени, и вино.


Като влязоха в ресторанта и видяха англичаните,

французите се ядосаха много.

И като извадиха кортиците, забравяйки морския устав,

се биха като деца на сатаната.


На споровете в Кейптаун се решават с браунинг

и англичаните започнаха да стрелят.

Война настъпи там, където може лесно

да се намерят и жени, и вино.


Където бирата се пени, където хората се женят,

където тесните поли пукат по шевовете.


Когато дойде утрото, в далечни морета

се отправи френският параход.

Но не се върнаха в пристанището и не се качиха на борда

четиринадесетте френски моряци.


Няма вече те да плават, няма да видят пристанище,

новите им клошове кръв заля.

Няма да отидат там, където може лесно

да се намерят и жени, и любов...


неделя, април 11, 2010

Траур

Много бих искал тази публикация да бъде друга.

Но животът не пита. Смъртта - още по-малко. Ние, дребните прашинки във Вселената, само си въобразяваме, че можем да управляваме нещата.

Днес е траурен ден за Европейския съюз. От днес започва и седемдневният траур в Полша.

Мир да споходи душите на загиналите в самолетната катастрофа край Смоленск!



събота, април 10, 2010

Кучепоклонници

Винаги съм обичал животните.

Ако не вярвате, питайте котарака Спас, когото не пропускам да почеша зад ушите, когато го намеря да се излежава на пейката пред вакарелската гара, или гаровите кучета, с които редовно деля сандвичите си. Жалко, че умря от старост котката на село, иначе можеше да ви разкаже как спеше, свита на кравай, в краката ми.

Обичам животните. Но не дотам, че да ги поставя на пиедестал, пред който да кадя благовония.

Поради това сектата на кучепоклонниците никога не ми е била близка до сърцето. Нещо повече, винаги ми е изглеждала смешна и нелепа.

Не гледам телевизия, но влизам вчера в кухнята, където почти постоянно работи телевизор (други от семейството гледат), и слушам един да говори от екрана как срещу този, който убие животно, трябва да се прилага... линч.

Млад човек, симпатичен на глед, а говори такива страхотни глупости!

Сектантският фанатизъм не прощава никому. Включително и на кучепоклонниците, които поставят живота и благополучието на кучетата над живота и благополучието на човека.

Любовта към животните, казват те, води до любов към хората (думи на една моя позната защитничка на бездомните кучета).

Абсолютна лъжа! И – за да не бъда голословен – ето ви един чичко, който също обичал кучетата.




P.S. Във Фейсбука се били подписали в защита на животните не зная колко си хиляди души. И какво от това? Бас държа, че мнозина от тях, като видят двама души да налагат трети на улицата, ще минат на другия тротоар, за да не си развалят спокойствието.


Трагедия

Не публикувам обикновено по два материала в един ден, но тази път не мога да се въздържа. Прекалено съм развълнуван, за да остана сам със себе си и потресаващата новина.

На летището в Смоленск се разби самолетът на полския президент Лех Качински с 132 души на борда – официална делегация за възпоменанията в Катин.







Сред загиналите са: президентът на Полша Лех Качински, съпругата президента на Полша Мария Качинска, последният президент на Полша в изгнание Ришрад Качоровски, ръководителят на Института за национална памет Януш Куртика, заместник-председателите на Сейма на Полша Ежи Шмайдзински, Кшиштоф Путра, Кристина Боченек, ръководителят на канцеларията на президента на Полша Владислав Стасяк, началникът на Бюрото за национална сигурност на Полша Александр Шчигло, държавният секретар Яцек Сашин, министрите в канцеларията на президента Павел Випих и Мариуш Хандзлик, генералният секретар на полския Съвет по запазване на паметта за борбата и мъченичеството Анджей Пшевозник, заместник ръководителят на МВнР на Полша Анджей Кремер, началникът на Генералния щаб на полската армия Франтишек Гонгор, председателят на Националната банка на Полша Славомир Скшипек, известните депутати от Сейма на Полша Пшемислав Госевски, Збигнев Васерман, Йоланта Шиманек-Дереш и Изабела Яруга-Новацка.

Трагедията е голяма.

Нека почиват в мир!


петък, април 09, 2010

Консуела

Беше много отдавна, по време на една студентска сбирка.

Като на всяка студентска сбирка масата беше отрупана с каквото се полага, а настроението удряше в тавана.

Имаше и китара, която минаваше от ръка в ръка - кой свири и пее, кой дрънка и се опитва да пее (като моя милост), в такъв момент няма значение. А песните бяха, както винаги, в много широк диапазон – от „Сваляй, моме, полата - да си платиш глобата” (вариант на „Брала мома къпини”) до „Если друг оказался вдруг” („Песня о друге”, Висоцки).

Тогава един от нас, като взе китарата, настрои я малко – беше от тези, които свирят, а не дрънкат, - запя и...

...за първи път чух „В моите мисли, Консуела” („W moich myślach, Consuelo”).

И до ден днешен това е една от любимите ми песни.




В моите мисли, Консуела

Текст: К. Джиковски

Музика и изпълнение (заедно с «Червените китари»): Северин Крайевски

Изгубен сред пустинята, той нямаше вече

никаква надежда за спасение.

Денем другар му беше слънцето, а нощем - звездите.

Консуела беше името на неговото момиче...

Вече завинаги сред морето от пясъци изгубен,

гледам небето, което може да се събере в длани.

И за Тебе все си мисля, Консуела...

Заедно с морето, което пресъхна, но е било живо,

заедно със сърцето, което за Тебе винаги е туптяло,

благославям Те в моите мисли, Консуела.

Пясък ще засипе нашите следи,

Консуела,

вятър ще отнесе нашите думи

там, където не е бил никой,

и само нашите мисли се срещат някъде

сред пясъците на недостъпните дюни.

Когато отново настане светлина,

изгубени сред морето от пясъчни хълмове,

няма да ни открие никой,

няма да ни открие,

но нашите мисли се срещат някъде

сред пясъците на недостъпните дюни.

Заедно с вятъра, който утихна над земята,

с мечтите, които вече нищо няма да променят,

благославям Те в моите мисли, Консуела...

Когато отново настане светлина,

изгубени сред морето от пясъчни хълмове,

няма да ни открие никой,

няма да ни открие,

но нашите мисли се срещат някъде

сред пясъците на недостъпните дюни.

Нашите пътища, нашите съдби няма да се променят,

вече моретата и пустините няма да ни разделят...

Благославям Те в моите мисли, Консуела...


четвъртък, април 08, 2010

Пророк Кутев

Болшевиките, като всички последователи на една религиозна доктрина, обещаваща да вкара човечеството в рая (стига това човечество да запази стадно чувство, иначе го чака адът!), не могат да минат без пророчества и пророци.

Не са далече времената, когато генералното пророчество за „светлото бъдеще” (аналогия на рая) се възпяваше от витиевати поети и ни се навираше в лицето под път и над път от партийни агитатори от всякакъв калибър.

Болшевиките се славят и с нещо друго. Нищо старо не забравят и на нищо ново не могат да се научат. Липсва им капацитет.

Днес обаче генерални пророчества не минават, поради което се пускат в употреба по-дребни. А дребни болшевишки пророци - наспорил Господ.

В ролята на такъв се изживя и Антон Кутев. Казал бил той, че Божидар Нанев ще си отиде, и Божидар Нанев си отишъл. Сега казва, че след два месеца Симеон Дянков щял да си отиде, и е сигурен, че това непременно ще се случи.

Министър Дянков не ми е любимец, но когато червени болшевишки вещери от партия, провалили три пъти България за двадесет години (Луканов, Виденов, Станишев), надават пророчески вой, някак си ми идва в повече...