СЛУЖБОМЕР

вторник, октомври 31, 2017

Писмо на Васил Левски до търновци и лясковци – 30 март 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 57. Като източник Страшимиров сочи „Из миналото“ - под редакцията на П. С. Кършовски, кн. I, № 6, стр. 34. Из частния архив на Марин Цонзара, Лясковец .

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ТЪРНОВЦИ И ЛЯСКОВЦИ - 30 МАРТ 1872 ГОДИНА

1872, 30 март, Бъл.[гарско]

Братя членове на ЧБРК в Търново и Лясковец!

Писали сме до всичките частни комитети и са се приготвили. Казваме и на вас: вижте, съберете се, кажете и на ония, които казват, че са българи и [които твърдят че] желаели да работят за освобождението на България, но нямали доверие в работите! ... Това е и наше [мнение], отколе казано: сляпо никой да не се повежда в работа, защото на такъв тайна никога не поверяваме. Ето какво: от страна на цялото ваше обкръжение изберете един свестен представител, който е разбрал в какво положение сме в Българско. И въобще [изберете един, който е разбрал] духа на селяните и гражданите ни към целта. И да дойде във Влашко, там, където ще стане скупщина от българи чистонародни от разни места, извън живущите от Българско. Ще дават мнение за работите ни оттук нататък според общото положение в Европа и обстоятелствата в Българско. Това тяхно мнение ще се пренесе тук, в Централния комитет, и по вишегласието на всичките частни комитети ще се реши съдбата на българския народ съобразно с времето. Засега там, във Влашко, отивам аз, от страна на Централния комитет с горните представители. Ще явим как вървят работите ни в Българско. И върху това ще вземем мнението на нашите братя оттам. След това ще дам сметка пред всичките представители от страна на Централния комитет: къде и колко пъти са изпращани хора, какво ги е срещнало, откъде какво са взели и дали и какво има готово. Сметка, която ще се даде на всеки представител, да я поднесе пред очите на всеки член на народната работа. Следователно на представителя ви трябва да дадете следващите бележки с пълномощното така: „Братя представители! Упълномощаваме приносящия на одраното късче книга [1], да гласоподава за нас и едно, две, и пр. [2] Сега с по толкова и толкова способни юнаци да носят оръжие, между които се намират и еди колко способни войводи. Във всички тях има толкова шишанета, гладки пушки, револвери, и пр., а колко на новоповикани. Откога и от кого ви е подадена най-напред работата и вие как сте я приели. И досега какви бележки недобри имате в него. Кога каквото ви е било писано от Централния комитет, имало ли е нещо недобро според вас.“ В пълномощното на представителя няма да бележите ни името му, ни откъде идва, а за уверение на него откъде идва и кой е ще носи в себе си одраното късче книга. И аз като му ги поискам, той трябва да ми го даде и като го присъединя към другата му половина, ще знам.

Когото изберете за представител, дайте му запечатаното писмо [3] с одраното [късче] книжле, защото в него е написана неговата сигурност, докато иде и да се върне.

За разноски ще го снабдите с не по-малко от 10 турски лири. Пътят му за Влашко, откъдето види, че му е удобно.

От днес след 7-8 дни нека да тръгне. По реда в писмото му, откъдето ще е представителят, от едното, или другото място, трябва да вземе откъдето няма пред.[ставител] същата препоръка [4] с одраното книжле заедно, което ви изпращаме за едното и за другото място. Който ви поднесе писмото, като види как ще направите, тогава ще ви даде одраните книжки с писмото на представителя.

--------------------------------------------

1. Късче хартия с написано име на селото или града и прерязано на две през надписа: едното късче е изпращано на Левски, другото - давано на представителя. Като се срещнат, съпоставят двете късчета и се запознават.

2. Изброени всички сведения според заповедта от писмо № 49 и др.

3. С пълномощното и сведенията.

4. Пълномощно и от другото място, откъдето няма представител. Подразбира се, че от Търново и Лясковец е решено да върви само един. Той ще има писмо и от другото място, а също и скъсано листче, приготвено за там.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

50. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

неделя, октомври 29, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Херман Хесе (Hermann Hesse)

2 юли 1877 г. – 9 август 1962 г.

Нобелова награда за литература, 1946 г.

(За вдъхновеното му творчество, в което все по-очевидно се проявяват класическите идеали на хуманизма, а също така за блестящия му стил.)

Германският романист, поет, критик и публицист Херман Хесе е роден в семейството на мисионери пиетисти и издатели на богословска литература в град Калв, Вюртемберг. Майката на писателя, Мария (Гундерт) Хесе е филоложка и мисионерка, живее много години в Индия и се омъжва за бащата на Херман, когато е вече вдовица с двама синове. Йоханес Хесе, бащата на писателя, също е бивш мисионер в Индия.

През 1880 г. семейството се мести в Базел, където бащата на Хесе преподава в мисионерското училище до 1886 г., когато се връщат отново в Калв. Макар че Хесе мечтае от дете да стане поет, родителите му се надяват, че ще последва семейните традиции, и го готвят за кариерата на теолог. Като изпълнява желанието им, през 1890 г. Хесе постъпва в Латинското училище в Гьотинген, а през следващата година се мести в протестантската семинария в Маулборн. "Бях старателно, но не много способно момче - спомня си Хесе - и ми беше много трудно да изпълнявам всичките семинаристки изисквания". Колкото и да се старае Хесе, от него не се получава пиетист и след неуспешен опит за бягство, момчето е изключено от семинарията. Хесе учи и в други училища, но все така неуспешно.

Известно време юношата работи в издателството на баща си, след това сменя няколко професии и накрая, през 1895 г., става продавач на книги в университетския град Тюбинген. Там има възможността да чете много (юношата се увлича особено от Гьоте и германските романтици) и продължава да се образова сам. През 1899 г. става член на литературния кръг "Малката Сионска горница"" ("Le Petit Cenacle") и публикува първите си книги: томчето със стихотворения "Романтични песни" ("Romantische Lieder") и сборника с къси разкази и стихотворения в проза "Час след полунощ" ("Eine Stunde hinter Mitternacht"). По това време Хесе започва да работи като продавач на книги в Базел.

Първият роман на Хесе "Неизвестните съчинения и стихотворения на Херман Лаушер" ("Hinterlassene Schriften und Gedichte von Hermann Lauscher") се появява през 1901 г., но литературният успех идва при писателя едва след три години, когато излиза вторият му роман "Петер Каменцинд" ("Peter Camenzind"). След това Хесе напуска работата си, заминава на село и започва да живее изключително от литературни доходи. През 1904 г. се жени за Мария Бернули; семейството има три деца.

"Петер Каменцинд", както и другите романи на писателя, е автобиографичен. В него Хесе се докосва за първи път до любимата си тема, която след това се повтаря в много негови произведения: за стремежа на личността към самоусъвършенстване и цялостност. През 1906 г. Хесе пише повестта "Под колелото" ("Unterm Rad"), вдъхновена от спомени за ученическите му години в семинарията, в която се изследва проблемът за творческата личност в буржоазното общество. Хесе публикува много очерци и есета в различни периодични издания и до 1912 г. работи като съредактор в списание "Март" ("Marz"). Романът му "Гертруд" ("Gertrud") се появява през 1910 г., а през следващата година Хесе пътешества по Индия, след връщането си откъдето издава сборника разкази, очерци и стихотворения "От Индия" ("Aus Indien», 1913 г.). През 1914 г. излиза романът му "Росхалде" ("Rosshalde").

През 1912 г. Хесе и семейството му се настаняват завинаги в Швейцария и през 1923 г. получават швейцарско гражданство. Като пацифист Хесе се изказва срещу агресивния национализъм на своята родина, което довежда до спад на популярността му в Германия и до лични оскърбления по негов адрес. Заедно с това по време на Първата световна война той поддържа благотворителна организация за помагане на военнопленници в Берн и издава вестник, а също така серия книги за германските войници. Хесе смята, че войната е неизбежен резултат ог духовната криза на европейската цивилизация и че писателят трябва да помага за изграждането на нов свят.

През 1916 г. заради тежестите на военните години, постоянното боледуване на сина му Мартин, душевноболната му жена и смъртта на баща му писателят преживява тежка нервна криза, от която се лекува по метода на психоанализата при ученик на Карл Юнг. Под влиянието на теориите на Юнг Хесе пише романа "Демиан" ("Demian", 1919 г.), който печата под псевдонима Емил Синклер. "Демиан" става много популярен сред младите хора, върнали се от войната и опитващи се да уредят живота си в следвоенна Германия. Томас Ман смята книгата за "не по-малко смела от "Одисей" на Джеймс Джойс и "Фалшификаторите на монети" на Андре Жид: "Демиан" пресъздава духа на времето, като предизвиква чувство за благодарност у цяло поколение млади хора, които виждат в романа израз на собствения си вътрешен живот и на проблемите, които възникват в техните среди". Развивайки се между домашните устои и опасния свят на чувствените преживявания, героят на романа се сблъсква с двойствеността на своята природа. Темата намира по-нататъшния си израз в следващите произведения на Хесе, в които се разкрива противоречието между природа и дух, между тяло и съзнание.

През 1919 г. Хесе напуска семейството си и се мести в Монтаньола, Южна Швейцария. А през 1923 г., една година след излизането на "Сидхардха" ("Siddhartha"), писателят се развежда официално с жена си. Действието на "Сидхардха" се развива в Индия по времето на Гаутама Буда. В повестта е отразено пътешествието на Хесе по Индия, а също така и старият интерес на писателя към източните религии. През 1924 г. Хесе ес жени за Руфи Венгер, но и този брак продължава само три години.

В романа "Степният вълк" ("Der Steppenwolf"), следващото значително произведение на писателя, Хесе продължава да развива темата за фаустовския дуализъм чрез своя герой, неспокойният художник Хаир Халер, който търси смисъла на живота. Според съвременния литературовед Ернст Розе "Степният вълк" е "първият немски роман, проникнал в дълбините на подсъзнанието в търсене на духовна пълнота". В "Нарцис и Голдмунд" ("Narziss und Goldmund", 1930 г.), чието действие протича в средновековна Германия, животът се противопоставя на духа, жизнелюбието - на аскетизма.

През 1931 г. Хесе се жени за трети път - този път за Нинон Долбин - и една година по-късно започва да работи над шедьовъра си "Игра на стъклени бисери" ("Das Glasperlenspiel"), който е публикуван през 1943 г. Този утопичен роман е оформен като биография на Йозеф Кнехт, "магистър в играта на бисери", интелектуално занимание, което увлича елита на високодуховната страна Касталия в началото на XXV век. В тази основна книга на Хесе се повтарят главните теми от ранните романи на писателя. Според американския литературовед Теодор Циолковски романът "Игра на стъклени бисери" доказва, че Хесе "предпочита... отговорните действия пред необмисления метеж. "Игра на стъклени бисери" не е телескоп, насочен към далечното бъдеще, а огледало, което отразява с вълнуваща острота парадигмата на днешната реалност".

След получаването на Нобеловата награда Хесе не написва повече нито едно значително произведение. Продължават да се появяват негови есета, писма, нови преводи на романите му. През последните години от живота си писателят живее в Швейцария, където умира на 85 години в съня си от кръвоизлив в мозъка.

Освен с Нобеловата награда Хесе е награден с Цюрихската литературна награда Годфрид Келер, с Франкфуртската награда Гьоте, с наградата за мир на Западногерманската асоциация на книгоиздателите и търговците на книги, а също така е удостоен с докторска степен от Бернския университет. През 1926 г. е избран за член на Пруската академия на писателите, но след четири години, разочарован от ставащите в Германия политически събития, напуска академията.

Макар че творчеството на Хесе е ценено високо от известни писатели като Ман, Жид и Елиът, по времето, когато получава нобеловата награда, той е известен основно в европейските германоезични страни. През последните 25 години книгите на Хесе се превеждат на много езици по света, появяват се нови монографии и критични статии за неговото творчество - днес той се смята за един от най-големите писатели на XX век. Според Т. Циолковски Хесе, като "всеки голям художник от неговото поколение... се обръща към освовния проблем от началото на ХХ век: разрушаването на традиционната действителност във всички сфери на живота. Хесе съумява да покаже до каква степен новото е традиционно по своите мисли и форми; неговото творчество е своеобразен мост между романтизма и екзистенциализма".

През 1960-1970-те години Хесе излиза извън пределите на елитарните кръгове, от творчеството на писателя започва да се интересува съвременната младежка култура. Някои критици се отнасят към него иронично, като смятат, че младите хора са направили от Хесе свой пророк, без да вникнат особено в същността на неговото творчество. Популярността на автора нараства особено сред младежта в Съединените щати, където е създаден култ към Хесе. Едновременно с това творчеството на писателя става обект на детайлен анализ от страна на много литературоведи и критици, преди всичко на Джордж Стайнър и на Джефри Семънз. "Едно нещо е да търсиш единство - пише Семънз, - а друго е да го утвърдиш окончателно и да разглеждаш всяко нарушаване на хармонията като незначително и тривиално..." В началото 1980-те години култът към Хесе започва да спада, интересът на критиците към романиста намалява. Въпреки това той продължава да заема едно от централните места в литературата на ХХ век.

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/hesse.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

петък, октомври 27, 2017

Писмо на Васил Левски до Дервишоглар и Хасан Касан – март 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 56. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8101. Арх. т. I., № 29, стр. 57.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ДЕРВИШОГЛАР И ХАСАН КАСАН - МАРТ 1872 ГОДИНА

Братя Дервишооглар Мее[мед] Кьр[джала] [1]

и Хасан Касанови [2]

Хора за чудене сте! Защо пишете и говорите за онова, в което още не сте уверени, и казвате го: „Това е!“ Нали разбирате, че както се е писало на вас в едно и също време, така също се е писало на всички р. к. [3], за да се приготвят в едно и също време. Казахте, че имате представители добри и готови, а сега не искали! Като как разбирате таз работа, която е най-важна и деликатна, та днес хората да са едни, а утре други! Недейте да се показваме пред вънкашните ни братя неспособни и страхливци. Защото те, като ни гледат такива, не щат и да ни вярват, че ние вече чувстваме [вече нужда] от свобода и че гледаме ден напред да отхвърлим ярема от врата си. Пък оттам чакаме голяма помощ. Все като ни видят сега какви момчета се изпращат за представители, за колко ще ни оценят тамошните братя. Вижте поне и направете пълномощните си като хората, в тях да отбележите дали имате пълно доверие в мен, и кажете така: „Братя представители! Нашият член е Аслан Дервишооглу, в него имаме пълно доверие. Той познава най-добре духа на селяните и на гражданите ни. С една дума той по-тънко ни познава във всичко. И той каквото направи, направено е за нас. И човекът, който се изпраща от нас, е представител да засвидетелства за същия и да вземе сметка от него, според писмата от Централния ни комитет". [4]

--------------------------------------------

1. Тетевен.

2. Навярно Гложене, за което се споменава още името Скендер Ефенди. Или е някое друго близко село: Правец, Осиковица и др. Това днес не може да се провери с голяма точност.

3. Революционни комитети.

4. Писмото е от края на март 1872 г.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

49. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

сряда, октомври 25, 2017

Писмо на Васил Левски до орханийци – март 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 55. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8122.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ - МАРТ 1872 ГОДИНА

Братя членове на ЧБРК!

В Сюлейман-оогуллар-Дауд

За представителите от вас [Орхание], Етрополе и Тетевен, нека бъдат готови след 15-20 дни и снабдени с по 10 турски лири. [1]

--------------------------------------------

1. Писмото е от средата на март 1872 г.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

48. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

понеделник, октомври 23, 2017

Писмо на Васил Левски до един представител на Общото събрание – 24 март 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 54. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8051. На местата, където част от текста не се чете, са поставени многоточия.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ЕДИН ПРЕДСТАВИТЕЛ НА ОБЩОТО СЪБРАНИЕ - 24 МАРТ 1872 ГОДИНА

187]2 ... 24 март, Бълг.[арско]

Представителю!

... одраното късче книга, вземи и бележките според писмото ... са за във Влашко, през където ти е по-лесно, а трябва да излезеш ... во на X. Петровия хан, и нека да ти дадат стая на гор ... та отдясно или отляво, от двора прегледай на всич ... ай на горния като отвън на вратите има ли запи ... с тебешир главна буква „Р“. Ако няма, влез в една ... и напиши отвън с тебешир главна буква ... И като дойде някой отвън и каже: „Наши сме“, тогава отвътре ... трябва да го накараш да ти разясни буквата „Р“, която значи ‘революция! И тогава можете да бъдете в една стая, да си раз ... ждате, и приказвате за всичко, нито ти, нито другият нямате ... во да се питате кой откъде е. Буква „Р“ ще бъде написана само на една стая, чрез ... [която] ще става посрещането.

Ас. Дер. Кърджала [1]

--------------------------------------------

1. На гърба на горните две писма - № 53 и № 54, които носят един и същ инв. №, е поставена следната бележка от Левски: Копие представителите на 1872, 24 март; за във Влашко.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

47. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

неделя, октомври 22, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Джон Р. Мот (John R. Mott)

25 май 1865 г. – 31 януари 1955 г.

Нобелова награда за мир, 1946 г. (заедно с Eмили Грийн Балч)

(Като председател на Международния мисионерски съвет и на международния съюз на Младежките християнски организации YMCA.)

Американският обществен деец Джон Райли Мот е роден в Ливингстън Манър (щат Ню Йорк). Той е третото дете и единствен син на Джон Мот и Елмира Додж. Когато момчето е на две години, семейството му се премества в Поствил, североизточна Айова, където баща му развива процъфтяваща търговия с железарски стоки и дори става кмет. Заобиколен от детските си години с книги, Мот израства сред благочестивата обстановка на методизма.

Когато става на шестнадесет години, Мот постъпва в малък методистки подготвителен колеж във Файет. Той учи старателно история и литература, получава награда за ораторски и полемични умения. Като решава да работи в областта на политиката и юрисдикцията, Мот се записва през 1885 г. в университета "Корнел". Там участва в дейността на Християнското младежко сдружение (ИМКА). През 1886 г. слуша случайно лекция на английския проповедник Д. Стад. "Търсите ли суетно благополучие? - пита Стад аудиторията. - Не го търсете. Търсете преди всичко Царството божие".

След срещата си със Стад на следващия ден Мот пише на родителите си и им съобщава за намерението си да служи на идеалите на християнското студентско движение. Избран за президент на Корнелския отдел на ИМКА, той използва ораторските си способности за разширяване на състава на сдружението и за събиране на средства за построяване на здание на ИМКА на територията на университета. Мот завършва "Корнел" през 1888 г. със степен бакалавър в областта на историята, политическите науки и философията.

Мот е избран за национален секретар на междууниверситетския комитет на ИМКА и остава на този пост в продължение на двадесет и седем години. Като пътува по САЩ и Канада, той привлича нови членове и създава отдели на ИМКА в колежите. Негова заслуга е основаването на Студентското доброволно движение на чуждестранните мисии. Хиляди американски и канадски доброволци отиват да разпространяват своите възгледи сред студентите от цял свят.

През 1891 г. Мот се жени за английската учителка Лейла Ада Уайт, семейството има четири деца. В годината на сватбата си Мот предприема своето първо презокеанска пътуване: посещава Англия и се запознава с юношеското християнско движение. Следващите четири години донасят на ИМКА големи успехи: числеността на сдружението в колежите нараства двойно, под ръководството на Мот обединилите се млади християни от Великобритания и Швеция създават Световната студентска християнска федерация; през 1895 г. на първата ѝ конференция във Вадстен (Швеция) присъстват представители на десет страни.

През 1895 г., пътувайки по света, Мот организира национални студентски организации в Индия, Китай, Япония, Австралия, Нова Зеландия, в Близкия изток и в Европа. Както разказва един от неговите колеги, Мот "има ненадминатия дар да усеща настроението на слушателите. Когато предложи някаква инициатива, едва ли не всички са готови да се присъединят към нея". Мот пише също така книги, статии, памфлети, в които пропагандира християнските идеали и мисионерската дейност.

Мот председателства Световната мисионерска конференция в Единбург (Шотландия) през 1910 г. Като председател на постоянния комитет, който ръководи дейността на организацията между конференциите, през 1912-1913 година Мот заминава за Азия, където присъства на регионални срещи, създава студентски организации и се изказва пред големи аудитории. Въпреки консервативната опозиция, Мот настоява достъпът до мисионерска дейност да бъде открит за студентите от всички раси и националности. Мот е дотолкова предан на движението, че когато президентът Удроу Уилсън му предлага през 1913 г. да стане посланик на САЩ в Китай, той отказва.

Със започването на Първата световна война Мот се опитва да запази връзката между групировките на ИМКА в Европа. Не постига успех и насочва своята енергия за помагане на военнопленници и бежанци чрез постоянен комитет. През 1915 г. Мот е избран за ръководител на американския отдел на ИМКА и за генерален секретар на Националния съвет за военна помощ. С негово участие Съветът събира почти 200 милиона долара за мероприятия на ИМКА. Мот работи в Мексиканската комисия на президента Уилсън, а през 1917 г. заминава със специална делегация за Русия. След войната присъства на Парижката мирна конференция, където защитава свободата на религията.

Световната мисионерска конференция през е преобразувана през 1921 г. на Световен съвет и Мот става негов председател. През 20-те и 30-те години той пътува много по поръка на Съвета и на Световния комитет на ИМКА. През 1926 г. напуска ръководството на американския отдел, за да оглави световната организация.

С началото на Втората световна война, въпреки възрастта си (навършил е 74 години), Мот организира непрекъснато кампании за събиране на средства за програмата на ИМКА за помощ на военнопленниците.

Последните десет години от живота си Мот прекарва в Орландо (щат Флорида), отдаден на почивката. През 1952 г. умира първата му жена и той се жени отново за Агнес Питър.

Илаихю Рут казва за Мот: "Неговата могъща личност и неговата преданост до самозабрава на делото на мира нямат равни по света. Неговото влияние се дължеше не на длъжностите, които заемаше: той преди всичко странстваше по земята, за да създава и укрепва привързаността към фундаменталните идеи, върху които се гради мирът".

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/mott.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

четвъртък, октомври 19, 2017

Писмо на Васил Левски до неизвестен частен комитет – 24 март 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 53. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8051. На местата, където част от текста не се чете, са поставени многоточия.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НЕИЗВЕСТЕН ЧАСТЕН КОМИТЕТ - 24 МАРТ 1872 ГОДИНА

1872, 24 март, Бълг.[арско]

Братя членове!

Разписа се за представителите по всичките частни комитети [1] ... днес след 12 дни да тръгва за във Влашко през където [2] ... за полезно, това и вие ще направите с белеш ... то така: „Братя представители, упълномощя ... на одраното късче книга, да гласоподава за нас, и е ... с по-толкова и толкова способни юнаци да носят ..., които се намират, и еди колко за войводи... във всичките ... се намира и еди колко си оръжие, толкова гладки пушки, ата ... не ти още откога и от кого ви е подарена най-напред ра ..., и вие как сте му приели, и сега какви сте, и кога какво ... писано от Централния комитет. Срещали ли сте нещо недобро по ва ... В упълномощението на представителя няма да ... тому, нито откъде идва, а за уверението му ... ще носи книга, и аз като го поискам той трябва да ми го ... съединена с другата половина ще се разбере откъде е. Когото изберете за представител, дайте му 3 ... писмо с одраната книжка, в него е написана неговата ..., докато отиде и да се върне. За разноски ще го снабдите с не по-малко от 10 турски лири ...

--------------------------------------------

1. Оповести по всички частни комитети да си изберат представители.

2. През където намери за по-лесно.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

46. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

вторник, октомври 17, 2017

Писмо на Васил Левски до орханийци - 28 февруари 1872 година

Писмото и бележките към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 52. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60. № 8049. Арх. т. I. № 27, стр. 56.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО ОРХАНИЙЦИ - 28 ФЕВРУАРИ 1872 ГОДИНА

1872, 28 февруари. На къра в Тракия

Братя членове на ЧБРК!

В Сюлейманооглу Даут [1]

Явете на Бочукооглу [2], Дервишооглу Мехмет-Кърджала [3], от вас или от Хасан Касан [4] да бъде приготвен представителят от тия места - по един - без друго, пък от всички други места да дадат препоръките си там (от всяко място пълномощно писмо [за] когото изберат). На представителите за разноските им трябва да им дадат не по-малко от 10 турски лири; след 15-20 дни ще им известим да тръгват. Побързайте и явете на всички познати ви места. С приносящия ви ще ни явите как сте направили - той ще почака, докато предложите речените ни места и вземете отговора им. [5]

Ас. Дер. Кърджала

--------------------------------------------

1. Орхание.

2. Етрополе.

3. Тетевен.

4. Правец или Гложене.

5. С ръката на Левски е отбелязано на обратната страница: „Копие на ЧК (частните комитети) от 28 февруари 1872. От А. Дер. Кърджала.“ Това ще рече: всяко друго от означените места, освен Орхание, трябва да получи копие.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

45. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

понеделник, октомври 16, 2017

Русия и НАТО – отношения без бъдеще

АВТОР: ОЛЕГ-САНДРО ПАНФИЛОВ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Моето далечно съветско детство съвпадна с поредния изблик на антиНАТОвската пропаганда – вестниците и списанията пъстрееха от карикатури и статии за това как НАТО иска да завземе Страната на съветите и да погуби съветската народна демокрация. Точно така я наричаха – „народна демокрация“, със съветско разстройство на речта, по силата на което по-късно Генералният секретар на ЦК на КПСС, „нашият скъп“ Леонид Илич, каза, че „икономиката трябва да бъде икономична“. Та беше това по времето на предотвратената по чудо Карибска криза и на задаващата се афганска. От моя град до афганската граница имаше около 450 километра, затова всички транспортни самолети, които летяха да помагат на афганците, „избрали социализма“, минаваха точно над него. Ние вдигахме глави към небето и виждахме стотици бучащи от напрежение самолети, които отнасяха парите на съветските хора за една чужда война.

Като ученици, а след това като студенти разглеждахме карикатурите в „Крокодил“, където маестрото на съветската сатира Борис Ефимов публикуваше във всеки брой нови рисунки – задължителният със смокинг и цилиндър капиталист върти глобуса или движи изкривен пръст по картата, за да покаже маршрутите, по които империалистическото НАТО ще завоюва свободолюбивите социалистически страни. Тогава не знаехме как, защо и от кого е създадено НАТО, ние наистина ни поразяваше това колко са кръвожадни плановете на капиталистите, желаещи да завземат нашата невероятно щастлива съветска страна, в която тогава не знаехме какво е дъвка и джинси, но се гордеехме с брезентовите ботуши и сандалите на ленинградската фабрика „Скороход“. И мнозина смятаха, че ни пречи да живеем именно НАТО, а не съветският Държавен план, КПСС, комсомолът и придобитото през десетилетията на съветската власт смачкано състояние на населението.

Не е лесно да се обясни на днешните млади хора какво е съветска пропаганда: от една страна денонощно ти втълпяват, че няма по-щастлива страна на света, и когато успяваш да издържиш на опашката и да си купиш килограм вонящи кренвирши, започваш да вярваш, че някъде там във Франция или Англия не всички могат да си купят кренвирши, а ако стигнат до продавача, получават не цял килограм, а половин килограм най-вонящи френски кренвирши, произведени в месокомбината „Жана д`Арк“. От друга страна, трябваше да мразим всички – китайците, защото са „ревизионисти“, югославяните, защото са ни предали, но повече от всичко бяхме длъжни да мразим НАТО. От страниците на вестниците и списанията, от екраните на телевизорите и кината, от рупорите на радиото всеки ден ни казваха, че НАТО е нещо като огромно чудовище, което чатка със зъби, изпуска смрадлив дим от огнената си паст и точи ноктите си, за да ни погуби до един.

Някъде към средата на 70-те години заедно с вестникарските и телевизионните „плашила“ в Съветския съюз започнаха да проникват идеологически подривни материали – дъвки, цигари, джинси, „тави“ – винилови плочи с рок и джаз, списания, видеокасети. Преди ги носеха работещите в посолствата, но сега НАТО започна да прониква ако не във всеки дом, то в съзнанието на много хора, решили да сменят разтегателния бонбон „Тузик“ с дъвката „Huba Bubba“. Съветската пропаганда започна да публикува карикатури и статии за тузарите, предаващи съветския начин на живот и залитащи по дрънкулки, чужди на тези, които се борят за комунистическите идеали. И тогава започваше да ни става ясно, че НАТО се състои от вкусните, непроизвеждащи се в СССР продукти и красиви неща, които могат да се купят само от спекулантите.

Към края на 80-те години не че обикнахме НАТО, но всички съветски хора разбираха, че „крачетата на Буш“, дебеличките пилешки крачета (внасяни от САЩ по силата на споразумение между Михаил Горбачов и Джордж Буш – бел. П. Н.), са също оттам – от НАТО. Че празните рафтове на магазините са резултат от санкциите, в които има пръст НАТО, не пряко, не с решение на съвета на министрите на отбраната или на външните работи, а на ръководствата на страните основателки на НАТО. Постепенно карикатурният чичо Сам с цилиндър и жилетка от американския флаг започна да присъства в почти всеки дом: тогава американците не само доставяха пилешко месо за гладния Съветски съюз, а след това и за независима Русия, но и плащаха производството му на руска територия.

Част от руснаците са израснали с НАТОвското пилешко месо, което им доставяха почти десет години и им го доставят до ден днешен. Още от първите дни на независимостта на Русия НАТО започна да присъства във всеки дом – за всички станаха достъпни джинсите и дори да бяха шити във Виетнам или в Тайланд, те бяха американски символ, обгръщащ облите задни части на руските девойки и превръщащ се в предмет на гордост за момците от бившите колхози. А след това кината се напълниха с холивудски филми, по телевизията разреждаха Зикина и Кобзон с Майкъл Джексън и Мадона, почти всички ходеха с маратонки, дори и да бяха лепени в Ереван. НАТО беше по тялото на почти всеки млад човек, купил си тениска с нарисуван орел или американското знаме.

Съветската пропаганда, която някога седеше в главите на хората, постепенно изчезваше, хората вече не се страхуваха да говорят и даже да разсъждават за НАТО. Борис Ефимов се разкая и занесе в редакцията на радио „Свобода“ своите карикатури от съветско време, на които журналистите бяха изобразени с раздвоени езици, от които капеше отрова. Михаил Горбачов вече се срещаше с Роналд Рейгън и Джордж Буш старши, като получаваше от всеки порция потупване по рамото. След това Съветския съюз прекрати съществуването си – по обективни причини, както казват лекарите, „несъвместими с живота“. Наистина, НАТО не се таеше особено и не криеше радостта си от изчезването на „империята на злото“.

Въпреки че се отваряха архивите, появиха се заедно с това публикации за НАТО, от които можеше да се разберат например причините за създаването на Северноатлантическия блок и че една от тях е било завземането от съветските войски на страните от Източна и Централна Европа през последната година на Втората световна война. Че НАТО е преди всичко политическа, а след това военна организация. Че в Брюксел, щаб квартирата на НАТО, работят дипломати, а командването се намира в друг, неголям белгийски град – Монс. Че преди да започне някоя операция, се водят дълги преговори, консултации, търсят се компромиси, преди всичко защото всяка война означава смърт и за войниците, и за случайно попадналите под обстрелите мирни жители. За СССР, а след това и за Русия на Путин НАТО беше и си остава плашило за вътрешна употреба, когато завистта на Кремъл към Алианса трудно може да се скрие, но трябва да се прави всичко, за да се плаши постоянно населението. И когато населението живее с мисълта „само да няма война“, може спокойно да бъде изпращано на многобройни войни.

През всичките години на своето съществуване, от 4 април 1949 година, НАТО дразнеше съветските власти – те разбираха, че организацията няма да им позволи да навлизат по-навътре в Европа и да завземат други страни, да насаждат там марксизма и ленинизма. Затова в пропагандата винаги имаше външен враг – САЩ и НАТО, макар да се разбираше, че това е едно и също нещо, към Алианса се присъединяваха и европейските страни, а с влизането на Турция, Азия също започна да се сближава с него. Сега членове на НАТО са 29 страни, на път да се интегрират са четири страни, сред които Грузия и Украйна. Единствената страна, членуваща в НАТО, която няма никаква своя армия, е Исландия. За много нови страни НАТО е гарант за сигурност, както и преди – поради заплахата за нападение от страна на Русия.

В армиите на страните от НАТО има около 4 милиона военнослужещи, най-съвършена техника и въоръжение. Разходите за 2015 година на НАТО са 892 милиарда долара. Щатната численост на военнослужещите в руската армия е малко повече от един милион, бюджет – около 80 милиарда долара. Това несъответствие и изоставане от технологиите предизвиква истерия в руската пропаганда, но освен да поддържа в заблуда част от населението, Русия няма възможности да се противопостави на НАТО. Обаче телевизията не престава с опитите си да убеждава руснаците, че почти всички проблеми на Русия идват от НАТО, организация, която убива всички наред и постоянно завзема чужди територии. Но най-простата сметка за военните операции и войните отново поставя Русия, както преди и СССР, в положението на постоянен и категоричен лъжец.

От създаването на НАТО през 1949 година Съветският съюз е участвал в многобройни войни – и като непосредствен участник, и като доставчик на военни съветници, оръжие, боеприпаси и техника. Така съветската, а след това и руската армия е участвала непосредствено в 31 военни конфликта или многогодишни войни. Силите на НАТО през този период са участвали само в шест операции – на територията на Югославия, Афганистан, Ирак и Сирия. Останалите случаи, при които е използвана армията на НАТО, са свързани с операции за поддържане на мира в различни части на света, както например контрола при провеждането на операцията на широката коалиция „Пустинна буря“ в Персийския залив по време на войната между Кувейт и Ирак, морската и въздушната блокада на територията на Югославия. Или операциите на НАТО за противодействие на пиратските действия край бреговете на Сомалия. Списъкът с всичките операции на НАТО се намират в интернет и запознаването с тях не е проблем.

Днес в отношенията между Русия и НАТО, а по-точно в тяхното отсъствие, има нов период – Кремъл е страшно недоволен от сближаването на Алианса с Грузия и Украйна. При което, ако нещата за Грузия се развиват отдавна и доста успешно и Русия се опитва да не забелязва това, украинското сближаване се преценява от Москва като предателство и най-малко като близък край на руските имперски амбиции. Разбира се, Русия вече не е тази отпреди четвърт век и много потребителски стоки на страните от НАТО, както науката и изкуството им, са достъпни за руснаците, мнозина от които смятат това за подразбиращо се. Богатите руснаци, без значение откъде са взели парите си, имат в САЩ и страните членки на НАТО недвижими имоти, в пристанищата там стоят яхтите им, на летищата – самолетите. Но НАТО продължава да се смята за враг, който заплашва някого.

неделя, октомври 15, 2017

Писмо на Васил Левски до новооглашени в комитетското дело - 19 февруари 1872 година

Писмото и бележката към него са представени според книгата на Димитър Т. Страшимиров "Васил Левски - живот, дела, извори", т. I, 1929 г. Там те се намират под № 51. Като източник Страшимиров сочи Н. Б. II. А., п. 60, № 8047.

(Павел Николов)

ПИСМО НА ВАСИЛ ЛЕВСКИ ДО НОВООГЛАШЕНИ В КОМИТЕТСКОТО ДЕЛО - 19 ФЕВРУАРИ 1872 ГОДИНА

Г-да!

Писмото ви от 14 февруари получих и съдържанието му разбрах. Радвам се, че и вие (ако и по-късно) сте влезли в работа. Братя! Възобновлението на нашата славна (преди) държава, отърваването ни от проклетите агаряни, за да си добие първата чест и слава нашето мило отечество Българско, най-после да бъдем равни с другите европейски народи, зависи от нашите собствени задружни сили. Като е така, вие сте длъжни да се покажете достойни, верни и неустрашими във всяко отношение. Дързост, братя, и напред! Вашето съучастие в народното ни дело ще остави имената ви незаличими в народната ни история... Само умно работете. Трудете се, за да събирате пари, защото голяма нужда имаме. Често изпращайте човек до познатото ви село и се настанявайте, споразумявайте и насърчавайте.

Тия дни ще изпратя писмото ви на Централния комитет и ще му съобщя за вашето участие в делото.

Като ви поздравя съм ваш

Аслан Дервишооглу Кърджала

1872,19 февруари [1]

--------------------------------------------

1. Без определен адрес.

ДО ТУК В БЛОГА:

1. Разписка, подписана от Васил Левски

2. Стохотворение от Васил Левски

3. Писмо до Найден Геров – 1 февруари 1868 година

4. Писмо до Панайот Хитов – 1868 година

5. Писмо на Васил Левски до Христо Иванов Книговезеца – 6 септември 1869 година

6. Писмо на Димитър Ценович и Васил Левски до Панайот Хитов – 13 май 1870 година

7. Писмо на Васил Левски до Любен Каравелов – началото на 1871 година

8. Дописка на Васил Левски до вестник „Свобода“ - 28 януари 1871 година

9. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 5 февруари 1871 година

10. Писмо на Васил Левски до частните революционни комитети - 10 февруари 1871 година

11. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю в Одеса - 1 март 1871 година

12. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 11 април 1871 година

13. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 18 април 1871 година

14. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 26 април 1871 година

15. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 30 април 1871 година

16. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 май 1871 година

17. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 10 май 1871 година

18. Писмо на Васил Левски до Ганчо Милюв от Карлово - 10 май 1871 година

19. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 14 май 1871 година

20. Писмо на Васил Левски до Иван Кършовски - 20 юни 1871 година

21. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 20 юни 1871 година

22. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 6 юли 1871 година

23. Писмо на Васил Левски до Ловченския комитет - 27 юли 1871 година

24. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов в Турну Мъгуреле - 27 юли 1871 година

25. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 29 септември 1871 година

26. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 29 септември 1871 година

27. Писмо на Васил Левски до по-прогресивен и богат българин във Влашко - 6 октомври 1871 година

28. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 27 октомври 1871 година

29. Писмо на Васил Левски до Трифон Райнов - 25 ноември 1871 година

30. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов

31. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 28 декември 1871 година

32. Писмо на Васил Левски до Данаил Хр. Попов - 31 декември 1871 година

33. Писмо на Васил Левски до Панайот Хитов - 10 януари 1871 година

34. Писмо на Васил Левски до Филип Тотю - 10 януари 1872 година

35. Писмо на Васил Левски до неизвестно лице - 12 януари 1872 година

36. Писмо на Васил Левски до комитета в Карлово - 16 януари 1872 година

37. Писмо на Васил Левски до частния революционен комитет в Сливен - 16 януари 1872 година

38. Писмо на Васил Левски до Димитър Папазоглу - 16 януари 1872 година

39. Писмо на Васил Левски до лясковци и търновци - 17 януари 1872 година

40. Писмо на Васил Левски до повече частни комитети - 17 януари 1872 година

41. Писмо на Васил Левски до Троянския комитет - 18 януари 1872 година

42. Писмо на Васил Левски до плевенци - 23 януари 1872 година

43. Писмо на Васил Левски до орханийци и околните села - 29 януари 1872 година

44. Из протоколите от разпитите на Васил Левски и неговите сподвижници

събота, октомври 14, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Eмили Грийн Балч (Emily Greene Balch)

8 януари 1867 г. – 9 януари 1961 г.

Нобелова награда за мир, 1946 г. (заедно с Джон Мот)

(Като почетен международен председател на Международния женски съюз за мир и свобода.)

Американската икономистка, вестителка на социални реформи и активистка на движението за мир Емили Грийн Балч е родена в старо новоанглийско семейство близо до Бостън (щат Масачузетс). Втората дъщеря на Франсис В. Балч и Елън (Нойс) Балч е възпитана в традициите на унитаризма, който предполага строгост в мисленето, самодисциплина и високи морални устои. Бащата на Балч е състоятелен адвокат, с миналото - помощник на Чарлз Съмнър, пацифист и аболиционист.

От биографията на Балч може да се види колко са се разширили в края на XIX в. възможностите на жените да получат образование. През 1886 г. тя постъпва в неотдавна създаден женски колеж и три години по-късно получава степента бакалавър. Преподавателите характеризират Балч като човек с "неподражаема красота на душата". През следващите две години тя посещава лекции в Сорбоната, като изучава френската система за помощ на бедните.

Когато се връща от Европа през 1891 година, Балч става социален сътрудник в Бостънското дружество за помощ на децата. През следващата година заедно с ентусиасти за създаване на домове комуни основава в Бостън "Денисън хаус". По това време Балч се увлича от профсъюзното движение и през 1893 г. става член на Федералния съюз на труда. Но чувствайки постоянна потребност "да бъде полезна", тя стига скоро до извода, че по-ефективна би могла да бъде преподавателската ѝ дейност, в рамките на която ще може "да събужда у ученичките си желание да се трудят за подобряване на социалните условия". Вдъхновена от тази цел, Балч се заема да учи икономика в колежа "Харвард Анекс" (по-късно наречен колеж "Радклиф") към Чикагския университет, а завършва образованието си в Берлинския университет през 1896 година.

Като завършва обучението си, Балч започва да преподава икономически науки в колежа "Уелсли", където нейни колежки стават Катрин Коман, Вида Скадър и Елън Хейес. Необичайните по тематика и съдържание курсове на Балч разглеждат въпросите на социализма, потреблението, труда, имиграцията и ролята на жената в икономиката. Една от нейните ученички разказва по-късно, че Балч се е стремяла да внуши на своите слушателки необходимостта да се откажат от класовите и расовите предразсъдъци.

Академичните занимания на Балч се допълват с интерес към реформизма, постепенно тя се сближава с хора, които имат радикални възгледи. Балч подкрепя често непопулярни стачки, през 1902 г. става един от основателите на бостънския отдел на Женската профсъюзна лига, организация, която постига повишаване на заплатите и подобряване на условията на труда на жените. Като се обявява през 1906 г. за социалистка, Балч започва да изпълнява различни държавни и общински задачи. През 1913 година тя оглавява комисия за минималната работна заплата, която прокарва първия национален закон за минимум трудово възнаграждение.

Увлечението на Балч от социалните въпроси не само обогатява нейната преподавателска дейност, но и я подтиква към научна работа. През 1904-1906 г., проучвайки проблемите на имиграцията и расизма, тя посещава редица славянски общини в САЩ и даже пътува до Австро-Унгария, откъдето пристига основната маса имигранти. Резултат от изследването е книгата ѝ "Нашите славянски съграждани" ("Our Slavik Fellow Citizens", 1910 г.), в която са опровергани възгледите за расовата непълноценност на славяните, върху които се градят исканията за ограничаване на имиграцията. През 1913 г. Балч става професор в колежа "Уелсли" и е избрана за декан на отдела по икономика и социология, на който пост остава пет години.

В началото на Първата световна война Балч, Джейн Адамс и четиридесет други активистки влизат в състава на делегацията на САЩ за Международния конгрес на жените през 1915 г. в Хага. Опитвайки се да изработи план за края на войната, Балч стига до извода, че международният пацифизъм е най-подходящото средство за изразяване на нейните възгледи. В продължение на две години тя пише статии за либералното списание "Нейшън", като заема позиции срещу войната, мобилизацията и законодателството за шпионажа. Като член на Комитета срещу милитаризма (съществувал преди появата на Американския съюз за граждански свободи), Балч защитава противниците на войната и участва в техните демонстрации. Администрацията на колежа "Уелсли" нееднократно изразява неудоволствието си от възгледите на Балч и през 1918 г. тя напуска своята работа.

Оттогава Балч се посвещава напълно на борбата за мир. През 1919 г. участва в работата на Втория международен конгрес на жените, който учредява Женския международен съюз за мир и свобода. Първият секретар-касиер на съюза Балч вижда целта на организацията в отказа от войната. Във връзка със своите нови задължения тя осъществява тесни връзки с току-що основаното Общество на народите. Кореспонденцията с неговите ръководители показва широчината на нейните интереси: сред обсъжданите въпроси са международното разоръжаване, членството в Обществото, борбата с наркоманията и защитата на малцинствата.

През 1926 г. Балч представлява Женския съюз в комисията, която проучва условията за живот в окупирания остров Хаити. Отчетът на комисията, един от авторите на който е Балч, препоръчва извеждане на американските войски и самоуправление на острова. Балч стои в основата на създаването на международни неделни училища. Като посвещава много сили на работата в различни комисии, тя се отличава също така със способността да примирява различни гледни точки, да довежда спорещите страни до съгласие. Стремежът към сътрудничество, според нея, може да осигури на международната арена траен мир.

През 30-те години, разтревожена от гоненията на евреите в нацистка Германия, Балч се занимава със съдбата на бежанците. Началото на Втората световна война я поставя пред необходимостта да определи отношението си към пацифизма. След японското нападение над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. тя се оттегля от абсолютния пацифизъм и приветства влизането на Америка във войната. Обаче от името на Съюза помага на американците с японски произход, интернирани в специални лагери. Балч осъжда правителствената политика, насочена към безусловна капитулация на Япония, като предполага, че това ще удължи войната. През 1944 г. представя на президента Франклин Д. Рузвелт предложение за следвоенно помирение.

Издигайки се над традициите, разделящи народите, Балч се чувства като у дома си навсякъде, където се намира. Тя се нарича "безлично същество", способно да живее само с книгите, религията и природата. "От нас не се иска поклонение на една или друга утопия, вяра в превъзходния свят - казва Балч в нобеловата си лекция, - трябва само да се въоръжим с мъжество, надежда, готовност за труд и да запазим идеалите за достойнство и великодушие".

През 1956 г. Балч, която няма семейство, се премества в Кеймбриджката лечебница (щат Масачузетс), където умира след пет години.

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/balch.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“