Нобелови лауреати – 1946 година

Eмили Грийн Балч (Emily Greene Balch)

8 януари 1867 г. – 9 януари 1961 г.

Нобелова награда за мир, 1946 г. (заедно с Джон Мот)

(Като почетен международен председател на Международния женски съюз за мир и свобода.)

Американската икономистка, вестителка на социални реформи и активистка на движението за мир Емили Грийн Балч е родена в старо новоанглийско семейство близо до Бостън (щат Масачузетс). Втората дъщеря на Франсис В. Балч и Елън (Нойс) Балч е възпитана в традициите на унитаризма, който предполага строгост в мисленето, самодисциплина и високи морални устои. Бащата на Балч е състоятелен адвокат, с миналото - помощник на Чарлз Съмнър, пацифист и аболиционист.

От биографията на Балч може да се види колко са се разширили в края на XIX в. възможностите на жените да получат образование. През 1886 г. тя постъпва в неотдавна създаден женски колеж и три години по-късно получава степента бакалавър. Преподавателите характеризират Балч като човек с "неподражаема красота на душата". През следващите две години тя посещава лекции в Сорбоната, като изучава френската система за помощ на бедните.

Когато се връща от Европа през 1891 година, Балч става социален сътрудник в Бостънското дружество за помощ на децата. През следващата година заедно с ентусиасти за създаване на домове комуни основава в Бостън "Денисън хаус". По това време Балч се увлича от профсъюзното движение и през 1893 г. става член на Федералния съюз на труда. Но чувствайки постоянна потребност "да бъде полезна", тя стига скоро до извода, че по-ефективна би могла да бъде преподавателската ѝ дейност, в рамките на която ще може "да събужда у ученичките си желание да се трудят за подобряване на социалните условия". Вдъхновена от тази цел, Балч се заема да учи икономика в колежа "Харвард Анекс" (по-късно наречен колеж "Радклиф") към Чикагския университет, а завършва образованието си в Берлинския университет през 1896 година.

Като завършва обучението си, Балч започва да преподава икономически науки в колежа "Уелсли", където нейни колежки стават Катрин Коман, Вида Скадър и Елън Хейес. Необичайните по тематика и съдържание курсове на Балч разглеждат въпросите на социализма, потреблението, труда, имиграцията и ролята на жената в икономиката. Една от нейните ученички разказва по-късно, че Балч се е стремяла да внуши на своите слушателки необходимостта да се откажат от класовите и расовите предразсъдъци.

Академичните занимания на Балч се допълват с интерес към реформизма, постепенно тя се сближава с хора, които имат радикални възгледи. Балч подкрепя често непопулярни стачки, през 1902 г. става един от основателите на бостънския отдел на Женската профсъюзна лига, организация, която постига повишаване на заплатите и подобряване на условията на труда на жените. Като се обявява през 1906 г. за социалистка, Балч започва да изпълнява различни държавни и общински задачи. През 1913 година тя оглавява комисия за минималната работна заплата, която прокарва първия национален закон за минимум трудово възнаграждение.

Увлечението на Балч от социалните въпроси не само обогатява нейната преподавателска дейност, но и я подтиква към научна работа. През 1904-1906 г., проучвайки проблемите на имиграцията и расизма, тя посещава редица славянски общини в САЩ и даже пътува до Австро-Унгария, откъдето пристига основната маса имигранти. Резултат от изследването е книгата ѝ "Нашите славянски съграждани" ("Our Slavik Fellow Citizens", 1910 г.), в която са опровергани възгледите за расовата непълноценност на славяните, върху които се градят исканията за ограничаване на имиграцията. През 1913 г. Балч става професор в колежа "Уелсли" и е избрана за декан на отдела по икономика и социология, на който пост остава пет години.

В началото на Първата световна война Балч, Джейн Адамс и четиридесет други активистки влизат в състава на делегацията на САЩ за Международния конгрес на жените през 1915 г. в Хага. Опитвайки се да изработи план за края на войната, Балч стига до извода, че международният пацифизъм е най-подходящото средство за изразяване на нейните възгледи. В продължение на две години тя пише статии за либералното списание "Нейшън", като заема позиции срещу войната, мобилизацията и законодателството за шпионажа. Като член на Комитета срещу милитаризма (съществувал преди появата на Американския съюз за граждански свободи), Балч защитава противниците на войната и участва в техните демонстрации. Администрацията на колежа "Уелсли" нееднократно изразява неудоволствието си от възгледите на Балч и през 1918 г. тя напуска своята работа.

Оттогава Балч се посвещава напълно на борбата за мир. През 1919 г. участва в работата на Втория международен конгрес на жените, който учредява Женския международен съюз за мир и свобода. Първият секретар-касиер на съюза Балч вижда целта на организацията в отказа от войната. Във връзка със своите нови задължения тя осъществява тесни връзки с току-що основаното Общество на народите. Кореспонденцията с неговите ръководители показва широчината на нейните интереси: сред обсъжданите въпроси са международното разоръжаване, членството в Обществото, борбата с наркоманията и защитата на малцинствата.

През 1926 г. Балч представлява Женския съюз в комисията, която проучва условията за живот в окупирания остров Хаити. Отчетът на комисията, един от авторите на който е Балч, препоръчва извеждане на американските войски и самоуправление на острова. Балч стои в основата на създаването на международни неделни училища. Като посвещава много сили на работата в различни комисии, тя се отличава също така със способността да примирява различни гледни точки, да довежда спорещите страни до съгласие. Стремежът към сътрудничество, според нея, може да осигури на международната арена траен мир.

През 30-те години, разтревожена от гоненията на евреите в нацистка Германия, Балч се занимава със съдбата на бежанците. Началото на Втората световна война я поставя пред необходимостта да определи отношението си към пацифизма. След японското нападение над Пърл Харбър на 7 декември 1941 г. тя се оттегля от абсолютния пацифизъм и приветства влизането на Америка във войната. Обаче от името на Съюза помага на американците с японски произход, интернирани в специални лагери. Балч осъжда правителствената политика, насочена към безусловна капитулация на Япония, като предполага, че това ще удължи войната. През 1944 г. представя на президента Франклин Д. Рузвелт предложение за следвоенно помирение.

Издигайки се над традициите, разделящи народите, Балч се чувства като у дома си навсякъде, където се намира. Тя се нарича "безлично същество", способно да живее само с книгите, религията и природата. "От нас не се иска поклонение на една или друга утопия, вяра в превъзходния свят - казва Балч в нобеловата си лекция, - трябва само да се въоръжим с мъжество, надежда, готовност за труд и да запазим идеалите за достойнство и великодушие".

През 1956 г. Балч, която няма семейство, се премества в Кеймбриджката лечебница (щат Масачузетс), където умира след пет години.

Превод от руски: Павел Б. Николов