В памет на Василий Макарович Шукшин

Публикация на Интерактивен музей на В.С.Высоцкий

Превод от руски: Павел Николов

Мы спим, работаем, едим

А мир стоит на этих Васях.

Он сам себе был господин

И гражданин в трех ипостасях…

Така започва стихотворението „В памет на Василий Шукшин“, което Владимир Висоцкий предлага на литературното списание „Аврора“. Но както често става с него – публикацията не вижда бял свят…

„…Песните имат по-щастлива съдба от хората. Добрият човек, достойният човек се вълнува много, нервничи, безпокои се за своите близки и умира по-рано от лошия. Така се получава – винаги „смъртта най-добрите набелязва, след себе си ги дърпа тя – и пак един към тъмнината тръгна, поболя се, не буйства вече, не скучае…“ – това е малко късче от моето стихотворение, посветено на Вася Шукшин, написах го в деня на смъртта му. А лошият човек – лошият живее дълго, защото се хаби малко. С песента е пък обратното: песента, ако заслужава това, може да живее дълго… (Из концерта на Висоцкий в Ликтарино, Московска област, ДК "Мир", 03.07.80 г.).

Висоцкий не е играл във филм на режисьора Шукшин, макар че се явява на проби за филма „Живее такъв момък“. Но винаги се е отнасял с уважение към всичко, което създава в своите „три ипостаса“ (писател, режисьор и актьор) Василий Макарович. Смъртта на Шукшин поразява дотолкова Висоцкий, че, както си признава по-късно по време на един домашен запис, за първи път се разплакал със сълзи, когато научил за това… По време на своите концерти Висоцкий разказва спомени за компанията от улица „Болшая Каретная“, като споменава и Шукшин. Той винаги е съжалявал много, че не се е снимал в негов филм.

На първите две снимки е Шукшин във филма „Калина алена“ и по време на снимките на филма „Живее такъв момък“. А третата е фотопроба на Висоцкий за филма „Живее такъв момък“.

И като добавка извън публикацията на Интерактивния музей – стихотворението „В памет на Василий Шукшин“, песенен вариант на Висоцкий: