СЛУЖБОМЕР

неделя, октомври 22, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Джон Р. Мот (John R. Mott)

25 май 1865 г. – 31 януари 1955 г.

Нобелова награда за мир, 1946 г. (заедно с Eмили Грийн Балч)

(Като председател на Международния мисионерски съвет и на международния съюз на Младежките християнски организации YMCA.)

Американският обществен деец Джон Райли Мот е роден в Ливингстън Манър (щат Ню Йорк). Той е третото дете и единствен син на Джон Мот и Елмира Додж. Когато момчето е на две години, семейството му се премества в Поствил, североизточна Айова, където баща му развива процъфтяваща търговия с железарски стоки и дори става кмет. Заобиколен от детските си години с книги, Мот израства сред благочестивата обстановка на методизма.

Когато става на шестнадесет години, Мот постъпва в малък методистки подготвителен колеж във Файет. Той учи старателно история и литература, получава награда за ораторски и полемични умения. Като решава да работи в областта на политиката и юрисдикцията, Мот се записва през 1885 г. в университета "Корнел". Там участва в дейността на Християнското младежко сдружение (ИМКА). През 1886 г. слуша случайно лекция на английския проповедник Д. Стад. "Търсите ли суетно благополучие? - пита Стад аудиторията. - Не го търсете. Търсете преди всичко Царството божие".

След срещата си със Стад на следващия ден Мот пише на родителите си и им съобщава за намерението си да служи на идеалите на християнското студентско движение. Избран за президент на Корнелския отдел на ИМКА, той използва ораторските си способности за разширяване на състава на сдружението и за събиране на средства за построяване на здание на ИМКА на територията на университета. Мот завършва "Корнел" през 1888 г. със степен бакалавър в областта на историята, политическите науки и философията.

Мот е избран за национален секретар на междууниверситетския комитет на ИМКА и остава на този пост в продължение на двадесет и седем години. Като пътува по САЩ и Канада, той привлича нови членове и създава отдели на ИМКА в колежите. Негова заслуга е основаването на Студентското доброволно движение на чуждестранните мисии. Хиляди американски и канадски доброволци отиват да разпространяват своите възгледи сред студентите от цял свят.

През 1891 г. Мот се жени за английската учителка Лейла Ада Уайт, семейството има четири деца. В годината на сватбата си Мот предприема своето първо презокеанска пътуване: посещава Англия и се запознава с юношеското християнско движение. Следващите четири години донасят на ИМКА големи успехи: числеността на сдружението в колежите нараства двойно, под ръководството на Мот обединилите се млади християни от Великобритания и Швеция създават Световната студентска християнска федерация; през 1895 г. на първата ѝ конференция във Вадстен (Швеция) присъстват представители на десет страни.

През 1895 г., пътувайки по света, Мот организира национални студентски организации в Индия, Китай, Япония, Австралия, Нова Зеландия, в Близкия изток и в Европа. Както разказва един от неговите колеги, Мот "има ненадминатия дар да усеща настроението на слушателите. Когато предложи някаква инициатива, едва ли не всички са готови да се присъединят към нея". Мот пише също така книги, статии, памфлети, в които пропагандира християнските идеали и мисионерската дейност.

Мот председателства Световната мисионерска конференция в Единбург (Шотландия) през 1910 г. Като председател на постоянния комитет, който ръководи дейността на организацията между конференциите, през 1912-1913 година Мот заминава за Азия, където присъства на регионални срещи, създава студентски организации и се изказва пред големи аудитории. Въпреки консервативната опозиция, Мот настоява достъпът до мисионерска дейност да бъде открит за студентите от всички раси и националности. Мот е дотолкова предан на движението, че когато президентът Удроу Уилсън му предлага през 1913 г. да стане посланик на САЩ в Китай, той отказва.

Със започването на Първата световна война Мот се опитва да запази връзката между групировките на ИМКА в Европа. Не постига успех и насочва своята енергия за помагане на военнопленници и бежанци чрез постоянен комитет. През 1915 г. Мот е избран за ръководител на американския отдел на ИМКА и за генерален секретар на Националния съвет за военна помощ. С негово участие Съветът събира почти 200 милиона долара за мероприятия на ИМКА. Мот работи в Мексиканската комисия на президента Уилсън, а през 1917 г. заминава със специална делегация за Русия. След войната присъства на Парижката мирна конференция, където защитава свободата на религията.

Световната мисионерска конференция през е преобразувана през 1921 г. на Световен съвет и Мот става негов председател. През 20-те и 30-те години той пътува много по поръка на Съвета и на Световния комитет на ИМКА. През 1926 г. напуска ръководството на американския отдел, за да оглави световната организация.

С началото на Втората световна война, въпреки възрастта си (навършил е 74 години), Мот организира непрекъснато кампании за събиране на средства за програмата на ИМКА за помощ на военнопленниците.

Последните десет години от живота си Мот прекарва в Орландо (щат Флорида), отдаден на почивката. През 1952 г. умира първата му жена и той се жени отново за Агнес Питър.

Илаихю Рут казва за Мот: "Неговата могъща личност и неговата преданост до самозабрава на делото на мира нямат равни по света. Неговото влияние се дължеше не на длъжностите, които заемаше: той преди всичко странстваше по земята, за да създава и укрепва привързаността към фундаменталните идеи, върху които се гради мирът".

Източник: http://n-t.ru/nl/mr/mott.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.