СЛУЖБОМЕР

неделя, октомври 29, 2017

Нобелови лауреати – 1946 година

Херман Хесе (Hermann Hesse)

2 юли 1877 г. – 9 август 1962 г.

Нобелова награда за литература, 1946 г.

(За вдъхновеното му творчество, в което все по-очевидно се проявяват класическите идеали на хуманизма, а също така за блестящия му стил.)

Германският романист, поет, критик и публицист Херман Хесе е роден в семейството на мисионери пиетисти и издатели на богословска литература в град Калв, Вюртемберг. Майката на писателя, Мария (Гундерт) Хесе е филоложка и мисионерка, живее много години в Индия и се омъжва за бащата на Херман, когато е вече вдовица с двама синове. Йоханес Хесе, бащата на писателя, също е бивш мисионер в Индия.

През 1880 г. семейството се мести в Базел, където бащата на Хесе преподава в мисионерското училище до 1886 г., когато се връщат отново в Калв. Макар че Хесе мечтае от дете да стане поет, родителите му се надяват, че ще последва семейните традиции, и го готвят за кариерата на теолог. Като изпълнява желанието им, през 1890 г. Хесе постъпва в Латинското училище в Гьотинген, а през следващата година се мести в протестантската семинария в Маулборн. "Бях старателно, но не много способно момче - спомня си Хесе - и ми беше много трудно да изпълнявам всичките семинаристки изисквания". Колкото и да се старае Хесе, от него не се получава пиетист и след неуспешен опит за бягство, момчето е изключено от семинарията. Хесе учи и в други училища, но все така неуспешно.

Известно време юношата работи в издателството на баща си, след това сменя няколко професии и накрая, през 1895 г., става продавач на книги в университетския град Тюбинген. Там има възможността да чете много (юношата се увлича особено от Гьоте и германските романтици) и продължава да се образова сам. През 1899 г. става член на литературния кръг "Малката Сионска горница"" ("Le Petit Cenacle") и публикува първите си книги: томчето със стихотворения "Романтични песни" ("Romantische Lieder") и сборника с къси разкази и стихотворения в проза "Час след полунощ" ("Eine Stunde hinter Mitternacht"). По това време Хесе започва да работи като продавач на книги в Базел.

Първият роман на Хесе "Неизвестните съчинения и стихотворения на Херман Лаушер" ("Hinterlassene Schriften und Gedichte von Hermann Lauscher") се появява през 1901 г., но литературният успех идва при писателя едва след три години, когато излиза вторият му роман "Петер Каменцинд" ("Peter Camenzind"). След това Хесе напуска работата си, заминава на село и започва да живее изключително от литературни доходи. През 1904 г. се жени за Мария Бернули; семейството има три деца.

"Петер Каменцинд", както и другите романи на писателя, е автобиографичен. В него Хесе се докосва за първи път до любимата си тема, която след това се повтаря в много негови произведения: за стремежа на личността към самоусъвършенстване и цялостност. През 1906 г. Хесе пише повестта "Под колелото" ("Unterm Rad"), вдъхновена от спомени за ученическите му години в семинарията, в която се изследва проблемът за творческата личност в буржоазното общество. Хесе публикува много очерци и есета в различни периодични издания и до 1912 г. работи като съредактор в списание "Март" ("Marz"). Романът му "Гертруд" ("Gertrud") се появява през 1910 г., а през следващата година Хесе пътешества по Индия, след връщането си откъдето издава сборника разкази, очерци и стихотворения "От Индия" ("Aus Indien», 1913 г.). През 1914 г. излиза романът му "Росхалде" ("Rosshalde").

През 1912 г. Хесе и семейството му се настаняват завинаги в Швейцария и през 1923 г. получават швейцарско гражданство. Като пацифист Хесе се изказва срещу агресивния национализъм на своята родина, което довежда до спад на популярността му в Германия и до лични оскърбления по негов адрес. Заедно с това по време на Първата световна война той поддържа благотворителна организация за помагане на военнопленници в Берн и издава вестник, а също така серия книги за германските войници. Хесе смята, че войната е неизбежен резултат ог духовната криза на европейската цивилизация и че писателят трябва да помага за изграждането на нов свят.

През 1916 г. заради тежестите на военните години, постоянното боледуване на сина му Мартин, душевноболната му жена и смъртта на баща му писателят преживява тежка нервна криза, от която се лекува по метода на психоанализата при ученик на Карл Юнг. Под влиянието на теориите на Юнг Хесе пише романа "Демиан" ("Demian", 1919 г.), който печата под псевдонима Емил Синклер. "Демиан" става много популярен сред младите хора, върнали се от войната и опитващи се да уредят живота си в следвоенна Германия. Томас Ман смята книгата за "не по-малко смела от "Одисей" на Джеймс Джойс и "Фалшификаторите на монети" на Андре Жид: "Демиан" пресъздава духа на времето, като предизвиква чувство за благодарност у цяло поколение млади хора, които виждат в романа израз на собствения си вътрешен живот и на проблемите, които възникват в техните среди". Развивайки се между домашните устои и опасния свят на чувствените преживявания, героят на романа се сблъсква с двойствеността на своята природа. Темата намира по-нататъшния си израз в следващите произведения на Хесе, в които се разкрива противоречието между природа и дух, между тяло и съзнание.

През 1919 г. Хесе напуска семейството си и се мести в Монтаньола, Южна Швейцария. А през 1923 г., една година след излизането на "Сидхардха" ("Siddhartha"), писателят се развежда официално с жена си. Действието на "Сидхардха" се развива в Индия по времето на Гаутама Буда. В повестта е отразено пътешествието на Хесе по Индия, а също така и старият интерес на писателя към източните религии. През 1924 г. Хесе ес жени за Руфи Венгер, но и този брак продължава само три години.

В романа "Степният вълк" ("Der Steppenwolf"), следващото значително произведение на писателя, Хесе продължава да развива темата за фаустовския дуализъм чрез своя герой, неспокойният художник Хаир Халер, който търси смисъла на живота. Според съвременния литературовед Ернст Розе "Степният вълк" е "първият немски роман, проникнал в дълбините на подсъзнанието в търсене на духовна пълнота". В "Нарцис и Голдмунд" ("Narziss und Goldmund", 1930 г.), чието действие протича в средновековна Германия, животът се противопоставя на духа, жизнелюбието - на аскетизма.

През 1931 г. Хесе се жени за трети път - този път за Нинон Долбин - и една година по-късно започва да работи над шедьовъра си "Игра на стъклени бисери" ("Das Glasperlenspiel"), който е публикуван през 1943 г. Този утопичен роман е оформен като биография на Йозеф Кнехт, "магистър в играта на бисери", интелектуално занимание, което увлича елита на високодуховната страна Касталия в началото на XXV век. В тази основна книга на Хесе се повтарят главните теми от ранните романи на писателя. Според американския литературовед Теодор Циолковски романът "Игра на стъклени бисери" доказва, че Хесе "предпочита... отговорните действия пред необмисления метеж. "Игра на стъклени бисери" не е телескоп, насочен към далечното бъдеще, а огледало, което отразява с вълнуваща острота парадигмата на днешната реалност".

След получаването на Нобеловата награда Хесе не написва повече нито едно значително произведение. Продължават да се появяват негови есета, писма, нови преводи на романите му. През последните години от живота си писателят живее в Швейцария, където умира на 85 години в съня си от кръвоизлив в мозъка.

Освен с Нобеловата награда Хесе е награден с Цюрихската литературна награда Годфрид Келер, с Франкфуртската награда Гьоте, с наградата за мир на Западногерманската асоциация на книгоиздателите и търговците на книги, а също така е удостоен с докторска степен от Бернския университет. През 1926 г. е избран за член на Пруската академия на писателите, но след четири години, разочарован от ставащите в Германия политически събития, напуска академията.

Макар че творчеството на Хесе е ценено високо от известни писатели като Ман, Жид и Елиът, по времето, когато получава нобеловата награда, той е известен основно в европейските германоезични страни. През последните 25 години книгите на Хесе се превеждат на много езици по света, появяват се нови монографии и критични статии за неговото творчество - днес той се смята за един от най-големите писатели на XX век. Според Т. Циолковски Хесе, като "всеки голям художник от неговото поколение... се обръща към освовния проблем от началото на ХХ век: разрушаването на традиционната действителност във всички сфери на живота. Хесе съумява да покаже до каква степен новото е традиционно по своите мисли и форми; неговото творчество е своеобразен мост между романтизма и екзистенциализма".

През 1960-1970-те години Хесе излиза извън пределите на елитарните кръгове, от творчеството на писателя започва да се интересува съвременната младежка култура. Някои критици се отнасят към него иронично, като смятат, че младите хора са направили от Хесе свой пророк, без да вникнат особено в същността на неговото творчество. Популярността на автора нараства особено сред младежта в Съединените щати, където е създаден култ към Хесе. Едновременно с това творчеството на писателя става обект на детайлен анализ от страна на много литературоведи и критици, преди всичко на Джордж Стайнър и на Джефри Семънз. "Едно нещо е да търсиш единство - пише Семънз, - а друго е да го утвърдиш окончателно и да разглеждаш всяко нарушаване на хармонията като незначително и тривиално..." В началото 1980-те години култът към Хесе започва да спада, интересът на критиците към романиста намалява. Въпреки това той продължава да заема едно от централните места в литературата на ХХ век.

Източник: http://n-t.ru/nl/lt/hesse.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов


ДО ТУК - в „Библиотека на Павел Николов – Нобелови награди“

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Анонимни потребители не могат да коментират. Простащини от всякакъв род ги режа като зрели круши! На коментари отговарям рядко поради липса на време за влизане във виртуален разговор, а не от неучтивост. Благодаря за разбирането.