ИСУС ПРЕДИ ЕВАНГЕЛИЯТА / 3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ / СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ

АВТОР: БАРТ ЕРМАН

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

АНОТАЦИЯ. От тази книга ще научите откъде са се появили разказите за живота на Исус от Назарет, влезли в каноничните Евангелия, как са се предавали устно десетилетия наред до момента на писмената им фиксация в свещени текстове и може ли да се доверяваме на спомена за тях като надеждно свидетелство.

Световно известният изследовател на Библията и на ранното християнство Барт Ерман се основава на най-новите изследвания на древните култури, на ранното християнство, на механизмите на паметта, на принципите на работа на мозъка и разказва как и защо спомените за живота и смъртта на Исус са се променяли с времето, преди да се появи и да се разрасне Църквата, изградено върху неговото име.

ДО ТУК:

УВОД / СПОМЕНЪТ И ИСУС

1. УСТНИТЕ ТРАДИЦИИ И УСТНИТЕ ИЗМИСЛИЦИ: СПОМЕНИ ЗА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА СПЪТНИЦИТЕ НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА РАЖДАНЕТО И ДЕТСТВОТО НА ИСУС / СПОМЕНИ ЗА ЖИВОТА И СМЪРТТА НА ИСУС/ ИСТИНСКИТЕ СПОМЕНИ ЗА ИСУС

2. ИСТОРИЯ НА ИНВЕНЦИЯТА: ХЕРМАН САМУЕЛ РЕЙМАРУС / КРИТИКА НА ФОРМИТЕ: НАУЧЕН КОНТЕКСТ / НАЧАЛО НА КРИТИКАТА НА ФОРМИТЕ / НЕ СА ЛИ УЧЕЛИ НАИЗУСТ ПРЕДАНИЯТА? / „КОНТРОЛИРАНА“ ЛИ Е БИЛА ТРАДИЦИЯТА? / КАК СЕ РАЗПРОСТРАНЯВАЛИ ПРЕДАНИЯТА

3. СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ И ЗАПАЗИЛИТЕ СЕ ЕВАНГЕЛИЯ: КАК ИЗСЛЕДВАЛИ СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / СПОМЕНИ ЗА БААЛ ШЕМ ТОВ / ИСУС И ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И СВИДЕТЕЛСТВАТА НА ОЧЕВИДЦИТЕ / ЕВАНГЕЛИЯТА И НАЙ-ДРЕВНАТА ЦЪРКВА

СВИДЕТЕЛСТВОТО НА ПАПИЙ

Да ме прости читателят, ако отчасти ще повторя казаното в моята книга „Прекъснатият Исус“. Не е възможно ни най-малко да се обясни ситуацията с названията на каноничните евангелия, ако се подминат сложните въпроси, свързани със свидетелството на Папий. Папий често се смята за довод в полза на това, че минимум две евангелия – от Матей и Марк – са получили тези названия няколко десетилетия след своето написване.

Обикновено се смята, че Папий е писал около 120 или 130 година. Както вече видяхме, основно негово произведение било повествованието от пет тома за ученията на Исус под заглавие „Тълкуване на Господните слова“. Уви, това произведение не е стигнало до наши дни. Защо по-късните преписвачи не са го запазили за потомството, не е ясно. Най-вече се смята, че им се е струвало невдъхновяващо, наивно или богословски съмнително. Църковните автори говорят за Папий и неговата книга без особен възторг. Евгений Кесарийски (IV век), „баща на църковната история“, даже го нарича човек „с малко ум“ (Църковна история, 3.39.12).

За Папий и за неговите възгледи можем да съдим само от цитати на църковните писатели, като започнем с Ириней Лионски (около 185 година) и включим също така Евсевий. Някои цитати са доста любопитни и са станали отдавна предмет на задълбочено проучване от изследователите. Сега за нас е важно, че Папий говори за евангелията и за връзка с очевидци на живота на Исус.

В един от най-знаменитите откъси, цитирани от Евсевий, Папий пише, че предпочитал да не чете за Исус и за неговите ученици от книгите, а да слуша „живия глас“. Според неговите думи, когато в църквата му идвали знаещи хора, той ги разпитвал за това, което знаят. По-специално беседвал с хора, които са общували с „презвитерите“, познаващи преди време учениците на Исус. Така че Папий не е очевидец на живота на Исус и не познава очевидци. В своята книга, написана едно столетие след разпятието, той съобщава, че е познавал хора, които са познавали хора, общували с Исус. Следователно информацията съвсем не е получена от първа ръка. Но тя е извънредно интересна и ученият няма право да я игнорира.

Ричард Бокам придава колосално значение на свидетелството на Папий. Според него Папий е разговарял с тези хора, дълго преди да вземе перото: може би още през 80-те години, долу-горе по времето, когато са написани евангелията. Бокам не си задава въпроса доколко точна е паметта на Папий за среща, станала преди няколко десетки години. Но като имаме предвид нашата тема, този въпрос трябва да бъде поставен.

У Папий са особено значими два фрагмента. Бокам и редица други учени виждат в тях надеждно доказателство, че евангелията са получили названията си още през I век. И на пръв поглед всичко е логично: Папий наистина пише за евангелия от Марк и Матей. Уместно е да цитираме думите му изцяло. Ще започнем с откъса, посветен на евангелието от Марк:

Ето какво казва презвитерът: „Марк бил преводач на Петър; той записвал точно всичко, което запомнял за казаното и направеното от Господ, но не поред, защото самият той не е чувал Господа и не е ходил с него. По-късно той съпровождал Петър, който учел, както изисквали обстоятелствата, и не се опитвал да разполага Христовите думи по ред. Марк изобщо не сгрешил, като записвал всичко така, както го запомнил; той се грижел само да не пропусне нищо и да не го предаде невярно“. (Евсевий, Църковна история, 3.39.15)

И така, според Папий, някой си Марк бил преводач на Петър (от арамейски ли?) и записал това, което Петър разказвал за думите и делата на Исус. Не записвал по ред. И все пак успял да запише всичко, което чул от Петър, и го направил много точно. Както виждаме, тези твърдения са доста проблематични, но преди това ще цитираме мнението на Папий за евангелието от Матей:

Матей записал думите на Исус на еврейски, а ги превеждал всеки така, както можел. (Евсевий, Църковна история, 3.39.16)

Има много причини да се съмняваме, че тези откъси – във вида, в който ги цитира Евсевий – доказват, че новозаветните евангелия са получили своите названия в края на I или в началото на II век.

Като начало е любопитно и донякъде странно, че Евсевий не привежда цитати от Папий, отнасящи се за евангелията от Лука и Йоан. Защо така? Може би Папий не е написал за тях нищо съществено? Или е написал нещо необичайно? Даже нещо, което е противоречало на възгледите на Евсевий? Кой знае.

По-нататък. Важно е, че в нито един от фрагментите на Папий не се цитират евангелията от Матей и Марк. Той не представя учението на Исус или разказите за него, посочвайки, че това е взето от Матей или Марк. А е жалко, защото в резултат от това ние нямаме начин да се убедим, че под евангелие, написано от Марк, той разбира нашето евангелие от Марк. Между другото, както сега ще видим, основания за съмнение има.

Но отначало ще подчертаем, че дори Папий да е имал предвид нашите евангелия от Матей и Марк, едва ли е виждал в тях много авторитетни източници. Първо, в пряк текст той подчертава, че смята писмените разкази за по-малко ценни от „живия глас“, иначе казано – от разпитването на хора, които са познавали спътниците на апостолите. Второ, имаме разказ на Папий за събитие, описано в евангелието от Матей. От версията на Папий е очевидно, че той не смята версията на Матей за евангелска истина!

Ако си спомняте, в глава 1 ние споменахме как Папий описва смъртта на Юда. Според Папий след своето подло предателство Юда бил жестоко наказан. Тялото му се раздуло така, че той не можел да ходи по улицата: гениталиите му набъбнали и станали отвратителни; той се спукал („взривил се“?), в резултат от което червата му излезли навън, причинявайки зловоние, което не се разнесло сто години след това. Новозаветното „Евангелие от Матей“ също описва смъртта на Юда. Но го прави по съвсем различен начин. Според Матей Юда се обесил (Матей, 27:5). Ако Папий е виждал в евангелието от Матей свидетелство на очевидец, който е познавал Исус и апостолите, защо не е приел неговата версия за смъртта на Юда?

Това ни довежда до още по-сериозен и фундаментален въпрос. Когато Папий говори за евангелията, написани от Марк и Матей, има ли предвид нашите евангелия от Марк и Матей? На пръв поглед въпросът е странен. Но ако се задълбочим, евангелията от Марк и Матей, които познаваме, не съответстват на неговото описание.

Това се вижда добре в случая с Матей. За евангелието от Матей, което познава, Папий твърди следното: то се състои от думи на Исус и е написано на иврит. Но нашето евангелие от Матей не се състои толкова от думи на Исус, колкото от разкази за него. И почти всички изследователи са съгласни с това, че не е превод от иврит. Разбира се, Папий, както и по-късните християнски автори, би могъл просто да греши за еврейския оригинал. Но е възможен и друг вариант: по късните автори да са прочели за еврейския текст на Матей от Папий и да са го отнесли към нашето евангелие“. Но напразно, защото нашето евангелие от Матей не е сборник от думи на Исус.

Може би текстът на Марк, споменат от Папий, е нашето евангелие от Марк? Но и тук има странности. Както мнозина са отбелязали, Папий е смутен, че Марк е записвал проповедта на Петър не по ред. Но защо не го смущава същото за евангелието от Матей? Защото композицията на Матей е аналогична на композицията на Марк (само има допълнителни материали)! Също така от свидетелствата на Папий може да се направи извод, че евангелието то Марк напълно и без изменения предава чутото от Петър. Между другото, никой не би твърдял, че евангелието от Марк, влязло в нашата Библия, съдържа всичко, което Петър е знаел за Исус. То може да бъде прочетено за два часа. Нима за месеци (години?) от общуване с Исус Петър е събрал спомени само за разказ от два часа?

Разбира се, Папий би могъл да преувеличава заради по-силен ефект. Но все пак, ако неговият Матей, не е нашият Матей, от какво се вижда, че неговият Марк е нашият Марк? А имало толкова опити да се докаже в продължение на векове, че евангелието от Марк отразява „гледната точка на Петър“. Ако го четем обаче без предубеждение, в него няма нищо, което би ни заставило да си помислим: „Да, Петър е виждал така нещата“. Напротив, не е достатъчно, че Петър е представен като глуповат, непохватен и малко вярващ (Марк, 8:27–32; 9:5–6; 14:27–31); има редица разкази, които или нямат отношение към Петър, или не съдържат намек за неговия глас. Тези разкази са, между другото, мнозинство.

Но има още една, даже по-убедителна причина, да не се доверяваме на думите на Папий за авторството на евангелията. Въпросът е в това, че трудно можем да му имаме доверие. Това съждение може да изглежда рязко, но да не забравяме: дори ранните християни не са ценели неговото произведение. А единствената ремарка персонално за него – от образован християнски писател – е, че Папий не е блестял с много ум.

Неразбираемо е, че някои съвременни учени като Бокам виждат в думите на Папий ценно доказателство, че първите две евангелия са написани от Матей и Марк. Неизвестно защо те смятат, че на неговото свидетелство може да се разчита. И направо изпускат от погледа си другите думи на Папий, в надеждността на които сами не вярват. Но ако Папий не е надежден в останалото, откъде смятат, че е надежден по отношение на текстовете, написани от Матей и Марк? Уви, отговорът е очевиден. Тези учени искат свидетелството на Папий за Матей и Марк да е достоверно, макар да разбират, че за достоверността на другите му думи няма да дадат и пукната пара.

Нима някой мисли, че Юда се е раздул до размерите на една къща, че гениталиите му гъмжели от червеи, а след това се е пукнал на поземления си участък, издавайки зловоние, което не се разсеело един век след това? Едва ли. Можем да си спомним и друг откъс: единственото изказване на Исус, което ни донасят запазилите се фрагменти от Папий, което според Папий, е взето от хора, които са познавали презвитерите, знаещи на какво е учил Исус според думите на Йоан Зеведеев:

Така и презвитерите, които са виждали Йоан, Господния ученик, казваха какво са чували от него как Господ е учил за онези времена и е казвал: „Ще дойдат дни, когато ще растат лозови дървета и на всяко ще има по десет хиляди лози, на всяка лоза по десет хиляди клонки, на всяка клонка по десет хиляди израстъка, на всеки израстък по десет хиляди грозда и на всеки грозд по десет хиляди зърна и всяко изстискано зърно ще дава по двадесет и пет мери вино. И когато някой от светците посегне към някой грозд, другият (грозд) ще извика: „Аз съм по-добър грозд, вземи мене; чрез мене благослови Господа“. (Ириней Лионски, Срещу ересите, 5.33.3)

Наистина ли? Исус е учил на това? Някой вярва ли на тези думи? Доколкото зная, никой. Но мисли ли Папий, че Исус е учил на това? Да, той е напълно уверен. Ето какво казва самият той за преданията за Исус, които представя в своето произведение от пет тома. Ще последваме превода на Бокам:

Няма да се забавя да представя за тебе заедно със своите интерпретации всичко, което старателно научих от старците и запомних добре, гарантирайки тяхната истина“. (Евсевий, Църковна история, 3.39.3)

Можем ли да разчитаме на думата на Папий, след като той има поръчители и добра памет? Не мисля. Единственитге думи на Исус, които той цитира, са недостоверни. Откъде накъде да вярваме на неговите думи за Матей и Марк? Ще повторя: единствената причина, поради която днес учените му вярват, се състои като че ли в това, че представят желаното за действително. На тях им харесва да мислят, че той е точен в преданията, в които самият той вярва, макар да знаят много добре: той не е точен в преданията, в които те не вярват.

Но както и да стои въпросът с общата достоверност на Папий, неговите откъси не доказват, че книгите, станали новозаветни евангелия, през негово време са се наричали евангелия от Матей и Марк.

(Следва)

НОБЕЛОВИ ЛАУРЕАТИ / 1982 г. / ФИЗИОЛОГИЯ ИЛИ МЕДИЦИНА / СУНЕ БЕРГСТРЬОМ

Суне Бергстрьом (Sune Bergström)

10 януари 1916 г. – 15 август 2004 г.

Нобелова награда за физиология или медицина (заедно с Бенгт Самуелсон и Джон Вейн)

(За откриването на простагландините и свързаните с тях биологично активни вещества.)

Шведският биохимик Суне Карл Бергстрьом е роден в Стокхолм. Негови родители са Сверкер Бергстрьом и Вера (Вистранд) Бергстрьом. През 1934 г. Суне завършва средно училище и започва да работи в Каролинския институт в Стокхолм под ръководството на Ерик Йорпес. Йорпес проучва клиничното приложение на хепарина – вещество, което предотвратява съсирването на кръвта – и предлага на Бергстрьом, който става негов асистент, да се заеме с биохимията на липидите (мазнините) и стероидите (група съединения, основа на чиято структура е въглероден пръстен с особена форма; тя включва редица хормони и жлъчни киселини). През 1938 г. Бергстрьом е в Англия, където работи като научен сътрудник в Лондонския университет и проучва биохимията на жлъчните киселини. Тези киселини се образуват от клетките на черния дроб и през жлъчните канали се отделят в тънкото черво, където участват в преработването и всмукването на липидите.

През следващата година Бергстрьом получава стипендия от Британския съвет за продължаване на изследванията си в Единбург, но по това време започва Втората световна война и стипендията е отменена. През 1940 г. ученият получава шведско-американска стипендия за стаж в Съединените щати и през следващите две години работи като научен сътрудник в Колумбийския университет в Ню Йорк и в Института за медицински изследвания „Скуиб“ в Ню Джърси. Там той си сътрудничи с Оскар Винтерщайнер, признат авторитет в областта на самоокисляването на холестерина. Самокисляването е химичен процес, при който едно или друго вещество се свързва с кислород при стайна температура и обичайно налягане.

През 1942 г. срокът на стажа на Бергстрьом изтича и той се връща в Швеция. През 1944 г. получава медицинска диплома в Каролинския институт и е назначен за асистент в отдела по биохимия към Нобеловия медицински институт (към Каролинския университет). На тази длъжност той работи в продължение на три години. През това време изследва самоокислението на линоловата киселина, влизаща в състава на някои растителни мазнини и незаменима в хранителното меню на човека. Като открива, че за окисляването на тази киселина е необходим ферментът липоксигеназа, съдържащ се в соята, Бергстрьом започва работа по пречистването му в лабораторията „Хуго Теорел“ в Каролингския институт. През 1945 г. докладва резултатите от тази своя работа на заседание на Физиологичното дружество към Каролингския институт.

Присъстващият на това заседание Улф фон Ойлер разказва по-късно на Бергстрьом за своите изследвания на простагландините, биологично активни вещества, получавани от простатата и семенните мехурчета. Простагландините са описани за първи път през 1930 г. от група гинеколози от Колежа на лекарите и хирурзите към Колумбийския университет. Тези изследователи откриват, че по време на изкуствено оплождане семенната течност предизвиква свиване и отпускане на гладката мускулатура на матката. По-късно Ойлер отделя от семенната течност на овен вещество, което също стимулира свиването на матката. Той открива, че веществото снижава тонуса на стените на кръвоносните съдове и предизвиква намаляване на кръвното налягане. Ойлер нарича веществото простагландин, защото е открито най-напред в секрета на простатата. През 1945 г. Ойлер предоставя екстракти от простата на Бергстрьом, който с помощта на нов екстрахиращ прибор от Съединените щати успява да постигне висока степен на пречистване на екстрактите. Той контролира екстрахирането с изследвания върху ивица гладък мускул от заек. Ученият съобщава, че „след пречистване практически до безтегловно състояние“ простагландините „запазват необикновена активност“.

През 1946 г. Бергстрьом е научен сътрудник в Бернския университет в Швейцария, а след това му предлагат длъжността професор в Лундския университет в Швеция. С подкрепата на Шведския съвет за медицински изследвания и на американския Национален институт по здравеопазването Бергстрьом работи за възстановяване и развитие на научните подразделения на университета, които са изоставени по време на войната. Освен това се занимава с обучаване на аспиранти (един от неговите ученици е Бенгт Самуелсон) и възобновява изследванията си върху простагландините. През 50-60-те години Бергстрьом със своята група събира и обработва голямо количество семенни жлези на овен, което позволява да се получи достатъчно много семенна течност за изолиране и проучване на простагландините. През 1957 г. Бергстрьом и сътрудниците му изолират и пречистват в малко количество две съединения от тази група. Техните молекулни тегла и химични формули са определени с помощта на Рагнар Рихаг, изследовател от Каролингския институт, и други учени от Стокхолм и Упсала. Тези съвместни усилия допринасят за разшифроване на химичния строеж на първите простагландини.

През 1958 г. Бергстрьом получава длъжността професор по химия в Каролингския институт, където скоро започва да работи и Самуелсон. През следващите четири години Бергстрьом и неговите сътрудници изолират шест простагландина, всеки от които съдържа двадесет въглеродни атома и прилича по структура на определени мастни киселини. Това навежда на мисълта, че простагландините се образуват от мастни киселини. Проверявайки това предположение, Бергстрьом открива през 1964 г., че предшественик (иначе казано – вещество, от което произтича синтезът) на простагландините е арахидоновата киселина – ненаситена мастна киселина, влизаща в състава на растителните масла и животинските мазнини. През няколкото следващи години той проучва пътищата за образуване на простагландините. По време на работата си Бергстрьом и Самуелсон откриват, че арахидонова киселина и ферменти, необходими за образуване от нея на простагландини, се съдържат в ядрените клетки на животните. Различните тъкани отделят различни простагландини, които изпълняват на свой ред различни биологични функции. Най-добре са проучени простагландините от групите Е и F.

От 1963 до 1966 г. Бергстрьом работи като декан на медицинския факултет към Каролингския институт, а от 1969 до 1977 г. - като ректор на института. През тези години в института са проведени редица изследвания за проучване на биологичните функции на простагландините. Оказва се, че простагландините от група Е имат съдоразширяващо действие, иначе казано – намаляват тонуса на стените на кръвоносните съдове, довеждайки до понижаване на кръвното налягане. Освен това те могат да бъдат полезни за лекуване на болни с поражения на периферните съдове, състоящи се във влошаване на кръвния поток в тях, а също така за лечение на определени вродени заболявания на сърдечносъдовата система. Простагландините от група Е защитават също така слизестата обвивка на стомаха от образуване на язви и от токсичното действие на аспирина и идометацина (противовъзпалителни препарати). Простагландините от група F имат съдосвиващо действие: те предизвикват свиване на гладките мускули на стените на кръвоносните съдове и, следователно, повишават кръвното налягане. Освен това те стимулират гладката мускулатура на матката и във връзка с това могат да се използват за изкуствено прекъсване на бременността.

През 1943 г. Бергстрьом се жени за Мей Гарнанд. Семейството има един син.

Освен с Нобелова награда Бергстрьом е удостоен с наградата Андерс Яре за медицина, присъдена му от университета в Осло (1970 г.), с наградата Луиза Грос Хорвиц на Колумбийския университет (1975 г.), с наградата Алберт Ласкер за медицински изследвания (1977 г.) и с медала Бар Холберг на Шведското дружество. През 1975 г. е избран за председател на Съвета на директорите на Нобеловия фонд. От 1977 до 1982 г. е председател на Консултативния комитет по медицински изследвания към Световната организация по здравеопазване. Бергстрьом казва, че за тази работа отделя една трета от своето време, „пътешествайки по света и помагайки да се създават научни учреждения“. Той е член на Шведския съвет по медицински изследвания и на Шведския съвет за изследвания в областта на естествените науки. Член е на Шведската кралска академия на науките, на Академията на науките на СССР и на Американската академия на науките и изкуствата.

Превод от руски: Павел Б. Николов

СНИМКИ ОТ СЕЛО - 4

Понякога имам и добри дни, и всичко ми върви по вода, както рядко ми се случва.

С една дума:

- не забравих картата на фотоапарата, без която не мога да снимам;

- батерията беше надлежно заведена, без което също не мога да снимам;

- на квадрокоптера бяха заредени и батериите, и батерията на командното устройство (обикновено или едното, или другото се оплезва в сюблимния момент), поради което сега имам и въздушни снимки.

Ето, вижте:

ТЕЛЕГРАМА

Моят съгражданин (по линия на Силистра) Здраво Кулев, който непрекъснато се рови из българската история и вади на бял свят непознати или слабо познати документи, е публикувал в профила си във Фейсбук една твърде интересна телеграма, която – тъй като сме любители на документираните, а не на митологизираните исторически събития – публикуваме и ние тук.

ТЕЛЕГРАМА

приета снощи във Варненското окръжно управление из Цариброд

от господин председателя на Народното събрание (Стефан Стамболов – бел. П. Н.)

Цариброд, 13 ноември, 11 часа вечерта

До Г. г. (господа – бел. П. Н.) окръжните управители.

Днес бях на бойното поле, гдето вчера стана сражението.

Повече от 120 души сърби има убити на това място, а наши само около 30 души. НЕГОВО ВИСОЧЕСТВО беше на същото място. Той поздрави войниците и им благодари за храброто им и доблестно поведение. Войската е бодра и весела. Санитарите действат великолепно. Болните се гледат добре и след първа помощ се пращат в София. Всички са весели, защото неприятелят е смутен и слисан. Днес имахме пълна тишина. Сърбите пренесоха войската си зад река Нишава. Бързането на сърбите да искат мир и да се показват, че уж слушат великите сили, които те не слушаха, когато нападаха България, се гледат като доказателства, че те са изгубили всичка надежда, че ще могат да са бият с нас и гледат как да са спасят от безизходното си положение. Милан е още в Пирот, защото го е страх да иде в Белград. (подпис.) Стамболов.

Гр. Варна, 15 ноември 1885 г.

ОРИГИНАЛ

ЕВАНГЕЛИСТ МАРКО ИЛИ ЕВАНГЕЛИСТ МАРК?

ЕДУАРД ИЗПОВЕДНИК, ЧИЯТО ДЕВСТВЕНОСТ ПРОМЕНИЛА ХОДА НА ИСТОРИЯТА

ИЗТОЧНИК: ДИЛЕТАНТ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

През 1013 година, когато Едуард, синът на английския крал (Етелред Бавния – бел. П. Н.), станал на десет години, родният му остров бил завзет от викингите. Кралицата веднага отвела двамата си синове в Нормандия, където прекарали 28 години. Възмъжалият Едуард успял да се върне в родината си едва през 1041 година.

По това време в Англия се сменили няколко крале викинги, последният от които умрял бездетен. Зажаднели за старата англосаксонска династия, англичаните провъзгласили за крал Едуард.

Марка с лика на Едуард Изповедник, издадена от република Того през 2000 година

Новият монарх поразил поданиците си със своята набожност. За основно свое дело той смятал построяването на Уестминстърското абатство. Държавната политика се определяла от англосаксонските магнати, преди всичко от ърл (английски вариант на титлата граф – бел. П. Н.) Годуин, който водел войни от името на Едуард. Длъжността на починалия Годуин наследил неговия син Харолд, имащ в страната неограничено влияние. Едуард бил едва ли не насилствено оженен за сестрата на Харолд. Кралят се съгласил да се венчае, но не живеел с жена си. Англичаните смятали, че богобоязливият монарх ще запази до смъртта си своята невинност. В края на краищата това се обърнало в династична криза. Когато на 5 януари 1066 година Едуард починал, нямало негови наследници. За престола претендирали мнозина, но късметът се усмихнал на Вилхелм (англ. Уилям, фр. Гийом – бел. П. Н.), херцог на Нормандия, братовчед на Едуард. Далечната роднинска връзка не попречила на нормандеца да заяви правата си за английския престол. На 14 октомври 1066 година в битката при Хейстингс той разбил войските на Харлод и, известен като Вилхелм Завоевателя, станал английски крал, основател на нова династия.