СЛУЖБОМЕР

четвъртък, декември 13, 2018

За Юкио Мишима

АВТОР: БОРИС АКУНИН (ГРИГОРИЙ ЧХАРТИШВИЛИ)

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

Изминаха четиридесет и осем години, според нас, според японците това е квадратна, съдържаща четири цикъла (4 х 12) годишнина от онзи безумен ден, когато писателят Юкио Мишима напусна този свят – разряза си корема, получи от своя секундант удар с меч по шията и неизказано талантливата му глава се търкулна по пода.

Превеждах го с наслаждение (Борис Акунин е японист – бел. П. Н.) и съм му много благодарен, много неща научих от него в занаята. Но всеки път, когато гледам ужасната последна снимка, си мисля: господи, сенсей, идиот нещастен, какво направихте със себе си?

Някога ми изглеждаше солиден 45-годишен мъж: поживял, преситил се, не пожелал да догледа до края скучното кино.

А сега си мисля: сенсей, вие така и не разбрахте, че най-интересното даже още не е започнало...



сряда, декември 12, 2018

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 18

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Цако Генчев, извършен на 26 октомври 1872, в присъствието на Стояна

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Цако, а на баща ми – Генчо. От Тетевен съм ,от махлата Чернова [1], на 25 години, занятието ми е овчарство.

– За какво те докараха тук, по каква причина те арестуваха?

– Докараха ме заради обраните от хазната пари.

– Ти ли обра парите на хазната? Колко пари отнесохте?

– Ние обрахме хазната. Нарамихме толкова пари, колкото можехме да носим.

– Парите, които се откриха в твоята колиба, възлизат на 2380 гроша. Ти си силен човек, толкова пари ли само взе на рамо?

– Лечо ковачът ме отведе в къщата на Петко Милев. Петко Милев взе парите от ръцете ми. Толкова бяха парите,т.е.2380 гроша ми дадоха. Другите останаха у Петко Милев.

– Кой ви организира да извършите обира, и как отидохте?

– Организаторът е Стоян. По негово нареждане отидохме.

– Кой ти даде дрехите и оръжието?

– На главата си носех фес. На феса отгоре навих йемения. Фесът и йеменията са мои. Бях облечен с обикновени дрехи. Пистолетът, който имах на кръста си, и пушката, която носех, бяха мои. Никой не ми ги е дал.

– Значи, хазната сте обрали ти и твоите другари и парите сте взели заедно, така ли е?

– Обрахме хазната. Аз обаче не съм гърмял, гърмяха другарите ми. Нашите другари стреляха. Парите задигнахме ние.

– Ти като нарами твоя дял от парите, къде право ги занесе?

– Всеки ги скри на известно място. И аз ги скрих на едно място. 5–10 дни след това дойде при мен Лечо и ми каза: „Вземи парите да ги предадем на чорбаджията Петка!“ Взех парите и Лечо тръгна пред мен, а аз след него и дойдохме право в къщата на Леча. Той каза: „Хайде сега да занесем парите!“ В това време дойде момчето на Петко Милев, Илия, и ни повика. Взех аз парите и заедно с Леча отидохме в къщата на Петка. Предадох парите. Наградиха ме с 2000 гроша и нещо. Взех тях и ги зарових в колибата си.

– Лечо по кое време дойде у теб, през деня ли или през нощта? А ти по кое време отиде в Лечовата къща?

– Лечо дойде у мен през деня. На следния ден сутринта взех парите и отидох у Лечови. Него ден до вечерта останах в къщата на Леча. Разхождах се по улицата. А после, в един часа през нощта, заедно с него занесохме парите в къщата на Петко Милев.

– Когато отиде в къщата на Петко Милев, имаше ли там някой друг? Къде бяха децата му, те видяха ли?

– Син му Илия беше пред вратата. Когато ние влязохме, той ни каза: „Хайде, занесете парите в мазето!“ Тогава ние влязохме в мазето, което е вътре в къщата. После дойде Петко Милев. Той взе парите.

– Това ли е истината?

– Това е истината.

– Хей, Стояне, всички те сочат като ръководител на тия разбойници. Защо ти съзнателно извърши такава рискована работа, по чии думи се подведе!

– Главен подбудител е чорбаджията Петко. Димитър се уговорил с касиера в Орхание. А Петко Милев каза: „Парите са готови, хайде, вървете! Стреляйте във въздуха! Каквото и да стане, заптиетата ще се разбягат и вие ще вземете парите.“ И по нареждане на чорбаджията Петко Милев събрах тия хора. Но той самият каза имената им. Аз, като негов пълномощник, отидох самичък. На мен той ми даде един нож. Един нож даде и на Въльо Станчев. Щеше да изпрати и брата си. Впоследствие брат му не дойде. Отишъл за царевица. Той [Петко Милев] взе дори ножа на брата си и го даде на Въльо Станчев.

– Как е името на брата му?

– Името му е Иван.

– На кого още даде дрехи?

– На Въля даде собственоръчно чепкен и фес. На Йото Генков пък – пищов. Същият Петко Милев ми каза: „Ти остави другарите си на баира над Правец .Когато се нагласите за тръгване, заминете през нощта. Остави другарите [на баира] и иди в Правец. Димитър ще те чака в Цветковия хан. От Орхание ще дойде човек. Той ще ви заведе и ще ви покаже мястото, гдето ще нападнете хазната.“ Каза ми още: „Получих известие по Васила бояджията, че хазната от Орхание ще потегли след една седмица. Веднага да тръгвате!“ След това намерих приготвените от него хора и отидох. Осмелих се на тая нечестна постъпка.

– Кой ви отведе от Правец?

– Най-напред от Цветковия хан ни взе орханиецът Велчо касапинът и ни поведе. Повървяхме малко. После Велчо отиде в Орхание, за да вземе хляб. На свое място той доведе колибаря Вълко Цолов от Правец и Цено Ненов [2] от Етрополските колиби. На другия ден Велчо касапинът донесе един черкезки капишон и един фес с твърде дълъг пискюл. А Вълко Цолов от Правец донесе една нашивка за ръкав. Той даде нашивката на Димитра. А калпака и феса Велчо касапинът даде на Димитра.

– Ние намерихме нашивката. Димитър кога я хвърли?

– Когато Вълко Цолов от Правец донесе нашивката, Димитър го запита: „откъде е?“ А той отговори: „Купих я от Одрин.“ Но аз не знам кога тя е паднала. Щом я донесе, тя бе сложена на ръката му [на Димитра].

Разпит на Леча ковача в присъствието на Цако и Стоян

– Хей, Лечо, ей сега пристигнаха парите, които взел Цако. Те са 2300 гроша. Той разправя, че останалите дал на теб. Какво ще кажеш?

– На мен той никога не ги е донасял и никога не е идвал. Занесъл ги е на чорбаджията Петка. Но той дойде в моята къща и после отиде у Петкови.

– Сам ли отиде, или заедно с теб?

– Цако, като минаваше покрай моята къща, ми каза: „Хайде да занесем парите и да ги предадем!“ Отидохме заедно. Влязохме вътре в двора. Тогава аз се върнах обратно. Цако предаде парите на чорбаджията Петка.

– Ти ли извести на Цака да донесе парите, за да ги предадете на чорбаджията Петка?

– Чорбаджията Петко ми каза: „Иди, кажи на Цака да донесе пари- те!“ Аз отидох и му казах.

– Когато, отнасяйки парите, Цако дойде във вашата къща, остана ли там? По кое време дойде, през нощта ли или през деня?

– Той дойде у дома на сутринта и остана до вечерта. Когато се стъмни, заедно занесохме парите. Нея вечер спал в къщата на Петка. Оттам на заранта си отишъл.

– Хей, Лечо, ти само Цаковите пари ли занесе, не занесе ли и други пари?

– Занесох само парите на Цака. За останалите казах на Цака да им съобщи. Цако отиде и съобщи. Попитайте него!

– Хей, Цако, Лечо дошъл при тебе само за парите и ти казал да ги занесеш на Петка чорбаджията. Поръчал ти да съобщиш и на другите. Така ли е? На кого отиде да съобщиш?

– Тъй ми каза Лечо. Съобщих само на Въльо Станчев. После отнесох и предадох парите. През нощта спах там. По сред нощ дошли Въльо Станчев, Йото Генков и Марин Станчев. Тогава аз спях. Те предали парите. После дойдоха при мен, събудиха ме и ми казаха, че предали парите.

– Въльо Станчев, Йото Генков и Марин Станчев останаха ли там заедно с теб, или през нощта си отидоха?

– Поседяхме малко. Нахранихме се. Поднесе ни [Петко Милев] и вино. Пихме малко. После се вдигнахме и четиримата заедно си отидохме по домовете.

– А сега, верни ли са и това ли са признанията, които направихте дотук, в присъствие на всички ви?

– Това са.

– Щом е тъй, елате тук да ударите вместо подпис пръста си!

– Да ударим пръста си.

[Знак за отпечатъци от пръст на]: Стоян пандура, Цако, Лечо

Разпит на докарания от Гложене Атанас Толев [3], извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко години си, с какво се занимаваш?

– Името ми е Атанас, а на баща ми – Толе. От село Гложене съм, на 38 години, по занятие – работник надничар.

– Защо те докараха тук?

– Обрахме парите на хазната, затова ме докараха.

– Като обрахте хазната, колко пари взе?

– Не ги броих. Тогава всеки вземаше и аз взех. Стоян ме предупреди: „Гледай да не похарчиш тия пари! Когато аз дойда, колкото пари ви дам, тогава тях ще можете да харчите.“

– Парите, които ти донесе, излязоха 80 бели меджидиета. Известният Стоян пандурът казва, че когато сте разграбили парите, у теб имало около 300 бели меджидиета. Виж какъв здравеняк човек си, кажи, где са другите пари?

– У мен няма други пари. Каквото имаше, дадох. Наистина, у мен имаше пари, но ги взе Димитър, когато се връщахме.

– Стоян пандурът казва, че когато сте се връщали, Димитър вървял най-напред, а ти си бил назад.

– Няма други пари, ефендим.

– Много добре, това ще се провери. Вярно ли е и това ли е твоето признание?

– Това е.

– Ако е така, ела тук да удариш пръста си вместо подпис.

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Атанас

Разпит на Ненка, жената на Павела, извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си?

– Името ми е Ненка, а на баща ми – Марко [4].От село Тетевен съм.

– Кой е мъжът ти, или вдовица ли си?

– Мъжът ми се казваше Павел. Той почина преди пет години. Сега съм вдовица.

– Вчера си отвела надолу някой си Димитър от Влашко?

– Милка, жената на хаджи Ивана, дойде у дома и ми каза: „Има един човек, да го заведеш до Гложене! Не искам да направиш това без пари. Заведи го, колкото струва трудът ти, ще ти заплатя.“ И тъй като съм бедна жена, отведох от училището човека, когото наричат Димитър, и го оставих в Гложене, в къщата на Йонковица [5].През нощта спах там.

– Тая госпожа Йонковица някоя твоя позната ли е [6]?

– И на мен е позната. Но тя била близка с Милка, която ме изпрати. Казах на Милка, че нямам хляб, и тя ми даде едно парче.

– Кой криеше Димитра?

– На мен Димитра ми предадоха жената на хаджи Ивана, Милка, и жената на поп Лазара [7].Не знам кой го е крил там.

– Кой учи децата в училището, кой е учителят?

– То е девическо училище. Момичетата ги учи една девица. Момчета там няма.

– Много добре. Задето го отведе, колко пари ти даде Димитър или Милка? – Като отведох Димитра, той ми даде 10 бели меджидиета.

– Пеш ли вървя, или беше на кон?

– Пеш вървя.

– Носеше ли на гърба си пари или нещо друго?

– На гърба си беше нарамил някои неща, а отстрани носеше една торба.

– Голяма ли беше торбата му?

– Колкото една стомна.

– Имаше ли в торбата пари? Когато извади, за да ти плати 10 бели меджидиета, отде ги извади, та ти ги даде?

– Не знам. Когато ми даде десетте бели меджидиета, беше тъмно и не видях отде ги извади. Парите са в къщи. Да ги донеса и да ви ги дам!

– Много добре. Истинно ли е и това ли е признанието, което правиш?

– Това е.

– Щом е така, ела тук да удариш вместо подпис пръста си.

– Да го сторя.

[Знак за отпечатък от пръст на]: Ненка

Разпит на Петко Милев, извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години, какво е занятието ти?

– Името ми е Петко, на баща ми – Мильо. От Тетевен съм, на 48 години, занимавам се с кожарство.

– Ти си организирал обирачите на хазната.

– Не съм, Димитър ги организира.

– Вчера си устроил бягството на Димитра, защо направи това?

– Не съм го устроил аз, не знам.

– Преди малко главатарят на нападателите, Стоян пандурът, заяви пред теб, като каза: „Нас ни организира Петко Милев. И дрехите той ни даде. На мене и на Тодора даде по един нож.“ На това какво ще отговориш?

– На Стояна дадох ножа с пари. Пазарихме се. Сключих пазарлъка за 40 гроша. Дрехи не съм давал. Лъжа е.

– Тия приказки, които казваш, са изцяло лъжливи. Ако не си ти организирал и изпратил нападателите, защо са донесли парите на теб? Ти признаваш, че са донесли парите. Защо не съобщи на властта?

– Димитър ми каза: „Внимавай, да не изкажеш! Ще те застрелям!“ От страх не съобщих.

– Когато чрез твоя син Илия ти си повикал Леча ковача в дома си и си пратил съобщение за парите, Димитър не е бил в къщи. Кажи истината.

– До мен дойде от Димитра съобщение да наредя да се съберат парите. И аз, на основание на поръчението на Димитра, повиках Леча и му казах: „Върви, кажи на момчетата да донесат парите!“

– Колко души донесоха посредством Леча пари и кои са имената им?

– Четирима души. Имената им са: Въльо Станчев, Йото Генков, Марин Станчев и Цако Генчев. Друг не е донасял.

– Колко гроша ти предадоха?

– Не ги броих. Предадоха ги в ръцете на Димитра. Димитър раздаде на донеслите парите по кесия от 2000 гроша и 500 гроша бели меджидиета [8]. Аз не съм получавал парите. Той [Димитър] ги постави в един шиник, но не ги брои. Закова капака на шиника с четири гвоздея и после го даде на Леча. Лечо го скри.

– Четиримата души, които донесли парите, са ги предали в твоите ръце, не са ги дали на Димитра. А и Димитър не е бил в къщи. Да ги извикаме ли сега, за да ти го кажат всички заедно в очите?

– Да кажат! Взехме ги заедно с Димитра. Аз държах свещта, а Димитър взе донесените с чанти пари.

Очна ставка на Петко Милев с Леча ковача

– Хей, ковач Лечо, ето чорбаджията Петко Милев разправя, че той държал свещта, а Димитър взел парите в мазето му. Какво ще кажеш?

– Аз не видях Димитра. Там беше чорбаджията Петко Милев. Той взе парите от момчетата.

– Хей, чорбаджи Петко Милев, ето Лечо ковачът казва в очите ти, че лъжеш. Ти си взел парите, донесени от четиримата души. Той не е видял Димитра. Какво ще отговориш?

– Лечо лъже. Димитър беше там. Парите взе той, аз държах свещта.

– Във вашата къща ли донесоха парите?

– Да, в нашата къща донесоха парите, които бяха нарамили тия четирима души.

– Парите, които бяха нарамили тия четирима души, правят най- малко 80 000 гроша, где са тия пари?

– Количеството им знае Стоян. Той ги броил и им ги предал. Питайте него.

Въпроси към Стояна при очна ставка с Петко Милев

– Хей, Стояне, Петко Милев разправя, че ти си знаел количеството на парите, които четиримата души занесли в дома му. За бога, кажи истината! Колко гроша са парите, донесени в къщата на тоя чорбаджия?

– Право казано, всеки се натовари с толкова пари, колкото можеше да носи. Броя им не мога да зная. А тия бяха млади хора. Колкото един човек може да носи, толкова е. Наистина, не мога да знам на каква сума възлизат.

Очна ставка на Въльо Станчев с Петко Милев

– Хей, Въльо Станчев, къде занесе парите, които взе и на кого ги даде?

– Занесох ги в къщата на Петка. Там беше и Димитър. Те взеха парите и на мен дадоха от тях една кесия от хиляда гроша и още 500 гроша.

– Колко гроша пари занесе в къщата на Петко Милев?

– Парите, които занесох и предадох, бяха 5500 гроша. Те взеха тия пари, а на мен дадоха от тях една кесия от 1000 троша и 25 бели меджидиета [9].

– Парите, които ти донесе тук, не достигат, нямат толкова!

– От тях 5 бели меджидиета платих на дюлгерите, които работеха в къщата ми. Похарчих ги, затова не достигат.

– Ти, Йото Генков, кажи право: на каква сума възлизат парите, които задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Бяха една торба от 3000 гроша и 90 меджидиета. Занесох ги на Петка, който стои пред вас. Занесените от мен пари поставих вътре, сред мазето, в къщата на Петка. Петко и Димитър ми дадоха една торбичка с 1000 гроша и 25 меджидиета. От тия пари похарчих 3 бели меджидиета, останалите донесох.

Очна ставка на Марин Станчев с Петко Милев

– Хей, Марине, колко гроша бяха парите, които задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Не ги броих. Отнесох толкова, колкото можех да нарамя. Няколко дни ги крих в къщата си. После дойде Цако и ми съобщи да занеса парите.

– Къде ги занесе?

– Занесох ги в къщата на тоя Петко тук, дето стои пред вас, и му ги предадох. – Кой беше в къщата на Петка, когато предаваше парите?

– Там беше Лечо ковачът. Бяха и Димитър, и Стоян. Те взеха парите. На мен дадоха две торбички от по хиляда гроша и 25 меджидиета.

– И на тримата твои другари дали по една торбичка, а защо на тебе дадоха две? Парите, които ти занесе, повече ли бяха от техните?

– Преброиха парите. Моите излязоха повече от парите на всеки друг и аз им казах: „На мен дайте повече!“ Дадоха ми две торбички, а и на другаря ми дадоха две торбички.

Очна ставка на гореразпитаните Цако Генчев и Петко Милев

– Хей, Цако Генчев, колко бяха парите, които ти задигна от хазната, къде ги занесе и на кого ги предаде?

– Аз не бях броил парите, които отнесох. Занесох ги в къщата на Петка. Там ги броиха. Бяха 5 торбички от по 1000 гроша и 130 бели меджидиета. От тях на мен дадоха 2 торбички от по 1000 гроша и 22 бели меджидиета.

– Ето тук чорбаджията Петко Милев разправя, че ти дали 25 меджи- диета, а не 22?

– Не погледнах, може да са били 25.От тия пари не съм давал никъде нито стотинка.

– Хей, Петко Милев, ти чу какво казаха тия четирима души пред теб. Те разправят, че парите са дошли във вашата къща и са били предадени на тебе, а ти твърдиш, че не си бил организатор на обирачите, че Димитър ги бил организирал. Ти ли си ги организирал, или Димитър ги е организирал, това е все едно. Парите, които дойдоха в твоята къща, ги искам от теб!

– Ние се уплашихме. Сложихме ги в една кутия и ги заровихме в Лечовата къща. Парите са у Леча.

– Парите, които се намериха в Лечовата градина в кутия, закована на три места с пирони, не са толкова на брой. Лечовият дял, заедно с парите, за които ти призна, че са донесени в твоята къща, са близо 40 000 гроша. Парите, които излязоха от кутията, не са дори и половината им. Те възлизат на 16 000 гроша. Къде са другите 24000 гроша?

– На мен пари донесоха четирима души. За другите пари знае Стоян. Аз знам, че двама души занесоха пари в Крушов дол. Стоян да каже къде ги е предал.

Въпроси към Стоян пандура

– Хей, Стояне, ти си взел пари от двама души. Къде предаде парите?

– С Димитра заедно ги занесохме в хана на ханджията Станчо. Димитър остана там и парите останаха там.

Въпроси към Станча, брат на Станя

– Хей, Станчо, ето тук присъстващият Стоян пандурът и Димитър донесли пари във вашия хан. Ти какво ще кажеш?

– Аз не съм виждал да донасят пари. Ако моят брат е видял, това не мога да зная.

– Хей, Стояне, в хана пари не се оказаха. Кажи: де си оставил тия пари, не ни затруднявай!

– От Павел Лалов от Крушов дол и от Вълко Дончев [10] взехме 25 000 гроша бели меджидиета. С Димитра ги оставихме в хана на ханджията Станча. Те са там.

– Къде другаде оставихте пари?

– В Правец, у Вълко Цолов и у Коля [11],брата на бояджията, оставихме две чанти, една конска торба и една торба от селски плат.

– Защо ги оставихте там?

– За да се раздадат както за дял на двамата души, така и за другарите ни в Орхание.

– На кого оставихте там парите?

– Оставихме ги на Вълко Цолов и на Коля, брата на бояджията. И Димитър остана там.

Разпит на Вълко Цолов, в присъствие на горните

– Стоян оставил на теб и на Коля, брата на бояджията, две чанти, една конска торба и една селска торба с пари. Къде са тия пари?

– Кольо, братът на бояджията, и Димитър ги занесоха в хана на Цветка.

– Какво направи парите, които взе?

– Не взех никакви пари. Казаха ми: „После ще ти дадем.“ Те взеха парите и ги занесоха. На мен дадоха 300 гроша, само че това беше преди случката [обира на хазната]. Даде ми ги Цветко, за да участвам в нападението на хазната.

– Тоя Цветко кой Цветко е?

– Това е Цветко, дето държи хан на пътя за Правец, пред който има чешма.

– Ти каза миналата вечер, че не си получил нито пара, но че си откраднал от торбата само 2 бели меджидиета. А сега разправяш, че си взел предварително 300 гроша. В Орхание ти не каза нито едното, нито другото [12].Сега разправяш, че Димитър и братът на бояджията взели торбите. И това е лъжа. Кажи: къде са парите?

– Пак погрешно ви казах. Когато обрахме парите на хазната, аз поисках дял. Цветко ми каза: „Сега тия пари са отнесени в Тетевен. Пари тук няма. Да ти дам известна сума от собствените си пари.“ Той извади кесията си и ми даде три жълтици.

– Този въпрос за парите ще бъде още разследван. А сега, вярно ли е това, което каза дотук?

– Вярно е.

– Хей, чорбаджии, ние записахме това, което казахте дотук, тъй ли е?

– Тъй е, господине.

– Щом е тъй, елате и се подпишете или пък вместо подпис ударете отпечатък от пръст!

– Да го сторим!

Подписал: Петко Милев; [знак за отпечатъци от пръст на] Лечо, Стоян, Въльо Станчев, Йото Генко в, Марин Стан че в, Цако Генчев, Станчо Иванов и Вълко Цолов от Правец.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Махла „Чернова“ в Тетевенско няма. Касае се вероятно за Черни Вит.

2. За тоя Цено Ненов не се споменава никъде другаде в следствените протоколи.

3. Презимето на Атанас Тулов е погрешно разчетено като „Толев“.

4. За Ненка Маркова, по мъж Павлова,вж.Д.Д.Стойчев,пос.съч.,стр.104.

5. Според Заимов Общи се е криел в къщата на Дочо Мръвков, отдето, преоблечен в женски дрехи, бил отведен за Гложене („Миналото“,кн.11,стр.141).

6. Йонковица е майката на Васил Йонков от Гложене.

7. Касае се за жената на поп даскал Лазар Кефалов от Тетевен, който е тъст на даскал Пано Рогозаров („Ловеч и Ловчанско“,кн.IV,стр.221).

8. В турския текст стои: „Икишер бинлик кисе иле бешер юз гуруш беяз меджидие“,което на български гласи: „По две кесии от 1000 гроша и по 500 гроша бели меджидии.“

9. 25 бели (т.е. сребърни) меджидии по 20 гроша едната правят тъкмо 500 гроша.

10. В турския текст действително е написано „Вълко Дончев“, но трябва да се допусне, че преписвачът е сгрешил името на Въльо Станчев, тъй като под първото име участник в обира на хазната няма.

11. Кольо е Никола Цвятков от Правец.

12. Въпросът „в Орхание ти не каза нито едното, нито другото“, отправен към Вълко Цолов, потвърждава изказаното тук по-горе мнение, че арестуваните в Орхание са били откарани в Тетевен, дето продължило следствието под председателството на Мазхар паша до залавянето на Димитър Общи.

вторник, декември 11, 2018

Колко случаен е случайният превоз?

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Михаил Георгиев - завършил счетоводство и контрол във Великотърновски университет “Св. св. Кирил и Методий”. Завършил и второ висше образование - специалност право.

Празниците свършиха и е време да се прибирам към София. Естествено, всеки иска да пътува по това време, а аз си купувам билет в последния момент. След като отидох до автогарата се оказа, че свободни места няма. За мой късмет, случайно срещнах едно момче, което ще пътува в същия ден като мен и ще може да ме закара.

Какво означава случаен превоз?

Случаен ли е превозът, който успях да намеря, за да прибера вкъщи – за мен със сигурност да, но не точно по такъв начин го вижда законът. Случаен превоз на пътници не е също и обичайният превоз по автобусни линии или специализираният превоз, което ще рече, че не е случаен превоз, ако си хвана автобуса от Габрово за София

Случаен превоз е когато едно и също превозно средство се използва за превоз на предварително определена група без изменение на пътниците. Обичайно пътуването започва и завършва от едно и също място, например ако сме на екскурзия с туроператор и тръгнем от София до Рим и се върнем обратно. Но може превозът да е от вида “пълен – празен”, което означава, че групата тръгва от едно място, а завършва пътуването на друго и автобусът трябва да се прибира празен – ако екскурзията до Рим не включва връщане до София. Съществува и превоз от вида “празен – пълен”, при който превозното средство извършва пътуването от един пункт до друг без пътници, а на връщане – с пътници.

Всеки ли може да извърши случаен превоз?

На първо място, случаен превоз на пътници може да се извършва от физически и лица и фирми, които притежават лиценз и други документи, изискващи се от закона.

На превозното средство задължително трябва да му е извършен предпътен преглед за проверка на техническата изправност.

NB! Ако в автобуса пътуват и деца и/или ученици, се издава удостоверение за преминат допълнителен преглед за проверка на оборудването на автобусите.

Какви са правилата, ако превозвам пътници със случаен превоз?

Задължително трябва да уведомя писмено – на място, по поща, електронна поща или факс – съответното регионално звено на Изпълнителна агенция “Автомобилна администрация” в областта, от чиято територия ще започна превоза. Трябва да пратя уведомлението най-късно 1 час преди започването на превоза.

Това уведомление трябва да съдържа:

  • началния и крайния пункт на превоза;
  • мястото на тръгване;
  • датата и часа на тръгване;
  • маршрута на пътуване.

NB! Ако превозвам деца или ученици, задължително трябва да притежавам най-малко 2 години професионален опит като водач на автобус и да съм на минимум 25 години.

Мога да превозвам деца или ученици само през деня. Ако наруша това изискване, мога да бъда глобен с 1000 лв., а наказанието за туроператорската фирма, което ме е наела, започва от 10 000лв.

Задължително трябва да направя и застраховка на пътниците “Злополука на пътниците”. Най-често тя влиза в цената на екскурзията.

Ако видя на автобус табела “Случаен превоз”, със сигурност трябва да знам, че той извършва такъв вид дейност

Има ли разлика между случаен превоз и превоз за собствена сметка?

Какво е случаен превоз вече разбрах, но какво е превоз за собствена сметка мога да науча в следващите редове.

Превоз за собствена сметка е превоз на лица без заплащане с нетърговска или нестопанска цел, предназначен единствено за собствена дейност или произтичащ от собствена дейност. Превозът трябва да бъде със собствено или наето (без водач) пътно превозно средство, а шофьорът да е назначен по трудов договор с фирмата, извършваща превоза. Освен това превозът не трябва да е основна дейност за фирмата. Например такъв превоз мога да използвам, ако имам голяма фирма и превозвам работниците от вкъщи до работа. Като ръководителт на фирмата изготвям график за работа на шофьорите, които осъществяват превоза на служителите.

понеделник, декември 10, 2018

"Азовският блицкриг" се провали с трясък

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕМЕЦ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

В последната си статия писах за „великолепната седморка“ – преди всичко за американските официални лица от висок ранг, които провалиха срещата на Тръмп и Путин в Аржентина.

Кърт Волкър, специален представител на Държавния департамент на САЩ по въпросите на Украйна, и Лора Купър, заместник на секретаря на Министъра на отбраната (defense secretary assistance) на САЩ, не са личности от много висок ранг. Но и те подриват ефективно режима на Путин. Всъщност цялата Администрация на САЩ (без първия човек) е мобилизирана да отразява агресията на Путин.

На 6 декември (според многобройни източници) Кърт Волкър обяви, че международната общност (Западът начело със САЩ) може да изключи банките на Руската федерация от международната банкова мрежа SWIFT. Едновременно с това той потвърди правата на Украйна върху водите на значителна част от Керченския пролив и Азовско море.

Волкър уточни, че Руската федерация трябва да върне арестуваните на 25 ноември украински моряци (и задържаните плавателни съдове) до Рождество (25 декември). В противен случай банките на Руската федерация могат да бъдат изключени от платежната система на SWIFT. За първи път Вашингтон заговори на официално равнище за изключването на Руската федерация от системата, през която преминават 6 трилиона долара на ден (подобно искане се публикува в средствата за масова информация на САЩ от февруари 2015 година). Едновременно с това Волкър потвърди, че в началото на февруари Америка ще излезе от договора с Руската федерация за ликвидиране на ракетите със среден обсег на действие.

Според оценката на украински експерти (възможно преувеличена), базиращи се на изказванията на Кърт Волкър, всички предходни санкции (от февруари 2014 година) срещу Руската федерация ще се превърнат в прелюдия към Реалните санкции през 2019 година.

На 7 декември заместникът на секретаря на Министъра на отбраната на САЩ Лора Купър проведе в Киев серия сериозни преговори. Първо, тя се срещна с вицепремиера на Украйна по въпросите на европейската и евроатлантическата интеграция Ивана Климпуш-Цинцадзе.

Двете високопоставени дами обсъдиха въпроса за първостепенните нужди на украинските военноморски сили и за следващите стъпки в областта на оказването на помощ на Украйна в сферата на сигурността. Лора Купър подчерта, че САЩ са готови да подкрепят Украйна за по-нататъшно укрепване на военноморските сили и за реформа на отбранителната промишленост в съответствие със стандартите на НАТО.

Лора Купър потвърди, че САЩ подготвя комплексен отговор на действията на Кремъл (в Керченския пролив). „Ние разбираме ясно, че това беше изцяло акт на агресия от страна на Руската федерация“ – подчерта тя.

През същия ден Лора Купър се срещна с министъра на отбраната на Украйна Степан Полторак.

Двете страни обсъдиха плановете на САЩ за оказване на помощ в областта на сигурността и напредъка в сферата на отбранителната реформа на Украйна. Госпожа Купър подчерта единството на европейските и западните лидери за осъждане на агресивните действия на Русия в Украйна. „Ние виждаме единство по въпроса за подкрепа на Украйна от международната общност. Лидерите на страните от Европейския съюз и САЩ заявиха ясно, че Руската федерация трябва да освободи украинските моряци и да върне задържаните украински плавателни съдове“.

Официалната информация е важна. Но има и по-важна задкулисна информация.

Според източници от Вашингтон Купър има задача от Белия дом и Пентагона да обсъди следното:

- материално-техническа помощ от Пентагона за изграждане на военноморска база в Бердянск (контролирания от Украйна северен бряг на Азовско море); базата трябва да бъде предадена за експлоатация през април 2019 година;

- количеството и класа на американските противокорабни ракети, които ще бъдат разположени в тази бази;

- количеството и класа на допълнителните плавателни средства, от които има нужда Украйна (по-точно нейния военноморски флот);

- реда за постоянно дежурство в Черно море на кораби на 6-ти флот на военноморските сили на САЩ и тяхното взаимодействие с турските и украинските военноморски сили;

- по-нататъшната подготовка на договора за предоставяне на Украйна на статут на специален партньор на САЩ извън НАТО.

Средствата за масова информация във Вашингтон твърдят, че по този именно начин Тръмп, който се намира под силния натиск на Мюлер, Конгреса и американското обществено мнение, се стреми да докаже, че не симпатизира на Кремъл.

За Украйна мотивите на Тръмп са вторични. Важни са конкретните действия на Америка за увеличаване на натиска върху Кремъл.

Паралелно с това Върховната рада (при явна подкрепа от страна на САЩ) прекрати действието на Договора за дружба с Руската федерация. Русия е война, войната е Русия.

В първата седмица след инцидента на 25 ноември моите приятели украинци бяха настроени крайно песимистично. „Западът пак ни остави на произвола на съдбата“.

Положението се промени много съществено сега, в края на втората седмица след „инцидента“. Да, нещата няма да се ограничат само със заявления и „сериозни предупреждения“. В Буенос Айрес Путин получи само няколко плесници. Но ако Путин се реши на нова сериозна провокация – в Азовско море, в района на Мариупол или по-северно, просто ще му отрежат някои „неща“. Да бяхте попрочели последните американски вестници!

С една дума, Москва загуби много. Операцията, започнала на 25 ноември – „Азовския блицкриг“, се провали с трясък. Сметката беше да се анексира Азовско море и да се обединят руските „владения“ – Лугандон, Азовско море и Крим – с по-нататъшно завземане на украинския бряг на Азовско море. САЩ и Канада се противопоставиха първи. НАТО ги подкрепи. Накрая и лидерите на страните от Европейския съюз подкрепиха Украйна. Това се превърна в първото (!) голямо поражение на Путин в информационната и дипломатическата война с Украйна.

В резултат от това Украйна стана много по-силна. И за първи път Западът повярва напълно на Украйна, а не на Русия. Да го кажем още един път – руският блицкриг се провали.

неделя, декември 09, 2018

Нобелови лауреати – 1955 година - Химия - Винсен дю Виньо (18 май 1901 г. – 11 декември 1978 г.)

За работата му с биологично активни съединения и преди всичко за първия осъществен синтез на полипептиден хормон.

Американският биохимик Винсен дю Виньо е роден в Чикаго (щат Илинойс) в семейството на Алфред дю Виньо, изобретател и конструктор на машини, и Мери Тереза (О'Лири) дю Виньо.

Начално образование получава в чикагските държавни училища. Като проявява доста рано интерес към науките, където специализира органична химия, и през 1923 г. получава степента бакалавър, а през следващата година – степента магистър по химия за научната си работа, посветена на синтеза на лекарство, което има местно анестезиращо и вазопресорно (предизвикващо повишаване на кръвното налягане) действие. Тези негови ранни изследвания довеждат до това, което по-късно нарича „непреходен интерес към взаимната връзка между химичната структура на органичните съединения и тяхната биологична активност“.

Интересът на Виньо към инсулина се заражда след лекция на В. К. Розе, прочетена в химическия факултет на Илинойския университет скоро след откриването на инсулина от Фредерик Г. Бантинг и Джон Дж. Р. Маклауд. По-късно Дю Виньо си спомня: „…бях поразен от факта, че химическата структура на това съединение може да притежава такива удивителни свойства, каквито описва Розе. Не си мислех даже, че инсулинът може да се окаже в крайна сметка сярно съединение“.

През 1924 г. Дю Виньо работи основно в джексъновите лаборатории на фирмата „Дюпон и Немур“ в Уилмингтън (щат Делауер), след това става асистент-биохимик във Висшето медицинско училище към Пенсилванснкия университет и в лабораторията по клинична химия към Филаделфийската главна болница, където работи. През 1925 г. се премества във факултета по икономика на животоосигуряването (в действителност факултет по ендокринология и метаболизъм) на току-що създаденото медицинско училище към Рочестърския университет.

В Рочестърския университет Дю Виньо изследва химическия състав на инсулина. След две години той пише, че инсулинът е явно производен на аминокиселината цистин, че сярата, открита в инсулина, съществува под формата на дисулфиден мост и че инсулинът, по всяка вероятност, е пептид (две или повече аминокиселини, свързани заедно). Понеже в природата са известни до 20 аминокиселини, химическата структура на пептидите и протеините е най-често много сложна.

През 1927 г. Дю Виньо получава в Рочестърския университет докторска степен по химия. За сметка на стипендията, получена от Националния изследователски съвет, той се мести във факултета по фармакология на медицинското училище „Джон Хопкинс“, където успява да изолира аминокиселината цистин от инсулинови кристали. Дю Виньо открива също така, че инсулинът съдържа само аминокиселини и амоняк, макар че амонякът, както се доказва по-късно, е страничен продукт.

В 1928 г. Дю Виньо заминава за Дрезден, Германия, в лабораторията на Макс Бергман, някогашен студент на Емил Фишер и признат вече авторитет в областта на химията на аминокиселините и пептидите. Макар че Бергман му предлага го направи свой асистент, Дю Виньо отклонява предложението, като продължава да работи с биолога Джордж Бергър от Единбургския университет (Шотландия) и Чарлз Харингтън от Университетския колеж към Лондонския университет (Англия).

След завръщането си Дю Виньо е приет в Илинойския университет във факултета по физиологична химия. През 1932 г. става професор по биохимия и оглавява биохимичния факултет в Медицинското училище към университета „Джордж Вашингтон“ в град Вашингтон (окръг Колумбия), където разработва учебна програма по биохимия за студенти по медицина. Освен това той прави изследвания за възможността да съществуват взаимоотношения между хипогликемичния ефект на инсулина (понижаването на захарта в кръвта) и наличието на дисулфидни връзки при цистина. За да провери това, той синтезира пептиди, съдържащи цистин, и ги изследва във физиологични опити за инсулинова активност.

През 1936 г. Дю Виньо и неговите колеги синтезират глутатиона – трипептид, съдържащ аминокиселини – цистин, глицин и глутаминова киселина. Глутатионът, който може да се открие във всички тъкани на животните, действа като възстановяващ агент (донор на електрони). През 1937 г. Дю Виньо публикува окончателни доказателства, че всичката сяра на инсулина се съдържа в аминокиселината цистин и че възстановяването на дисулфидните връзки на инсулина от глутатина или цистеина го правят физиологично неактивен.

През следващата година Дю Виньо става професор по биохимия и декан на биохимичния факултет в Медицинския колеж към университета „Корнел“ в Ню Йорк. Там той продължава своите опити да изолира, пречисти и синтезира хормона окситоцин (който стимулира контракциите на матката по време на раждането и предизвиква постъпването на мляко в женските млечни жлези) и хормона вазопресин (който стимулира свиването на периферните кръвоносни съдове и допринася за реабсорбцията на вода в бъбреците, с други думи – намалява обема на урината). При проучването на биологичното трансметилиране (пренос на метални групи от една молекула в друга) Дю Ваньо и неговите колеги определят, че металните групи са важни диетични фактори. Те също така изолират от тъканите на черния дроб и от млякото биотина – коензим, който участва при клетъчното дишане, и доказват, че е идентичен и по структура, и по свойства с веществото, известно тогава като витамин Н, или коензим R.

През годините на Втората световна война Дю Виньо работи над синтеза на пеницилина – гъбен антибиотик, открит през 1928 г. от Александър Флеминг. Но едва след войната, през 1946 г., той и неговите колеги успяват да разработят синтезирането на пеницилин.

Дю Виньо и колегите му продължават своята работа за синтезиране на окситоцин от търговски достъпен екстракт от хипофиза и от хипофизна тъкан на бик и свиня. Те откриват, че независимо от източника окситоцинът съдържа винаги осем едни и същи аминокиселини и предизвиква еднакъв биологичен ефект. А съдържанието на сяра в окситоцина съвпада напълно с нейното количество в аминокиселини като цистина. През 1953 г. Дю Виньо определя, че окситоцинът е цикличен полипептид, чиято структура се състои от пентапептиден (с пет аминокиселини) пръстен и трипептидна странична верига. Системата на пентапептидния пръстен, чиято двадесетчленна структура е затворена от дисулфиден мост, не е откривана по-рано сред химическите структури на известните природни съединения. Дю Виньо и неговите колеги получават за първи път кристален окситоцин, който експериментират върху жени за стимулиране на раждането, и доказват, че той е ефективен за клинично приложение. Това е първият случай, при който се синтезира полипептиден хормон in vitro.

През всичките тези години Дю Виньо поддържа тясно сътрудничество както с клиницисти, така и със специалисти, занимаващи се като него с фундаментални проблеми. От 1967 до 1975 г. той е професор по химия в университета „Корнел“ в Итака. Член е на съвета на Института за медицински изследвания „Рокфелер“, на Националния институт по артрит и болести на метаболизма и на съвета на Националния институт по здравеопазване в Ню Йорк. Той е също така президент на Американското дружествопо биологична химия и председател на съвета на Федерацията на американските дружества по експериментална биология.

През 1924 г. Дю Виньо се жени за Зела Зон Форд, семейството има син и дъщеря. Висок мъж, с тънка четчица на мустаците, Дю Виньо обича да играе бридж и да язди.

Сред наградите на Дю Виньо са медалът Никълс на Американското химическо дружество (1945 г.), наградата Борден за медицина на Парижката академия на науките, наградите Осбърн и Мендел на Американския институт по храненето (1953 г.), медалът Чарлз Фредерик Чендлър на Колумбийския университет (1956 г.) и медалът Уилърд Гибс на Американското химическо дружество (1956 г.). Той е член е на американската Национална академия на науките, на Американската академия на науките и изкуствата, на Нюйоркската академия на науките и на Американското философско дружество.

Източник: http://n-t.ru/nl/hm/duvigneaud.htm

Превод от руски: Павел Б. Николов



НОБЕЛОВИТЕ НАГРАДИ ДО ТУК:

„БИБЛИОТЕКА НА ПАВЕЛ НИКОЛОВ - НОБЕЛОВИ НАГРАДИ“

събота, декември 08, 2018

История на японското кино - Част III - 5

АВТОР: АКИРА ИВАСАКИ

ПРЕВОД ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

5. Каору Осанай и неговата група

През 1920 година, почти едновременно с организирането на компанията „Тайкацу“, в киното дошъл Такеджиро Отани, успешно подвизаващ се до това време в театъра.

Отани започнал своята дейност с невисоката длъжност на импресарио в района „Кансай“ и изминал дълъг, изпълнен с полети и падения път до един от най-влиятелните предприемачи в театралния свят. Той странял от безсмисления риск, но в същото време притежавал предприемаческа инициатива, която го водела от една нова, неизследвана активна област към друга. И като се убедил, че след време киното ще стане любимо изкуство и развлечение за масите, той веднага започнал да си пробива път в света на филмовото предприемачество.

Отани бил вече на четиридесет и три години. На тази възраст талантът му на предприемач достигнал своята висота, плановете, които чертаел, винаги имали под себе си реална основа. Отначало той поканил за свой главен съветник Каору Осанай и отворил под негово ръководство театрално училище, но когато се убедил, че то не носи приходи, а ръководството му витае в облаците, веднага го превърнал в „изследователски институт“, а базата на кинокомпанията „Шотику“ пренесъл в „Камата“, като поставил работата ѝ на строго търговска основа.

По това време Осанай, разочарован от движението за новия театър шингеки, което стигнало до задънена улица, а също така пришпорван от присъщия на характера му интерес към всичко ново, приел с удоволствие проекта на Отани, който му възложил да оглави „изследователския киноинститут“ „Шотику“ („Шотику кенема кенкюшо“), като предварително го отделил от кинокомпанията „Шотику“ в самостоятелна организация. Осанай, разбира се, се радвал на отворилата се пред него възможност за свободно творчество. В института той, заедно с млади хора, обсебени от същите идеали, възнамерявал да осъществи художествените експерименти, които по това време не можели да се реализират на сцена. Негови помощници били Минору Мурата, Кийохико Ушихара, Ясуджиро Симазу, Дайсуке Ито, Комацу Китамура и Денмей Сузуки – тези младежи, от чиито среди по-късно излезли много забележителни дейци на японската кинематография.

Отани поканил при себе си на работа специалисти по кинотехника от Америка. Един от тях бил Хенри Отани, станал известен като отличен оператор в киностудията „Парамаунт“.

Преди това японските оператори снимали филмите както им дойде, само и само да има какво да се покаже на екрана. Хенри Отани обучил за първи път японците да снимат филми така, че да се получат красиви, интересни кадри, предаващи изискваната от сюжета атмосфера. Отани започнал Япония с техниката на монтажа.

Не е удивително, че много първокласни японски кинооператори, сред които и Митио Мидорикава, минали през обучителната школа на Хенри Отани. Няма да е преувеличено да се каже, че Отани издигнал с няколко степени техниката на японската кинематография.

Първото произведение на ръководения от Осанай киноинститут „Шотику кенема кенкюшо“ бил филмът „Призраци по пътя“, за който се смята, че е един от жалоните в японското киноизкуство. Филмът е преработка на пиесите „Дете на улицата“ на Вилхелм Шмидбон и „На дъното“ на Максим Горки. Можем да си представим доколко той (както всички японски новаторски филми по това време) е бил пропит от духа на европейските пиеси, несвързани изобщо с живота в Япония. Сценария за филма написал Кийохико Ушихара, току-що завършил факултета по английска литература в Токийския университет. Общото ръководство осъществявал Осанай. С режисурата се заел Минору Мурата, в главните роли се снимали Корея Хигашикуни (станал известен по-късно под името Денмей Сузуки), Юрико Ханабуса, Комей Минами и Харуко Савамура. Във филма участвали също така Осанай, Мурата и Ушихара. Накратко казано, целият институт се заел с огромен ентусиазъм да създаде експерименталния филм. Но въпреки старанията на създателите му, филмът се оказал неясен, разпокъсан, слаб. Той се състои от няколко новели. Както претърпял бедствие кораб търси тихо пристанище, така и музикантът Сугино (Корея), разочарован от живота заради неуспехи в музикалния с8вят, заедно с жена си (Харуко Савамура) и дъщеря си (Митико Хисамацу) заминава за родната Такахара. След това във филма се разказва за дъщерята на богаташ (Юрико Ханабуса), която също живее в Такахара, за млад дървар (Минору Мурата), за дошли в Такахара скитници и т. н. Новелите са обединени от една главна тема – съпоставка на търпимостта и нетърпимостта между хората. В което несъмнено се чувства влиянието на филма „Нетърпимост“ на Грифит, прожектиран малко преди това в Япония. Влиянието на Грифит се усеща силно и в използването във филма на няколко „паралелни действия“.

Но въпреки неуспеха от гледна точка на художествените си достойнства филмът „Призраци“ бил приет благосклонно от зрителите. Това означавало, че в Япония вече е започнал да се създава контингент от любители на „интелектуалните“ филми, приобщаващи се към многобройните шедьоври на киноизкуството, които един след друг се внасяли по това време от Америка и Европа. Така филмът „Нетърпимост“ се прожектирал по екраните на Япония само две години преди това, а „Кабинетът на доктор Калигари“ – почти заедно с „Призраци по пътя“.

Но пътят към съвършенството бил още дълъг. През 1921 година била завършена първата режисьорска работа на Ушихара – филмът „Залез в планините“ („Яма куруру“, сценарист Комацу Китамура). През същата година режисьорът Минору Мурата завършил филма си „Знаеш ли ти?..“ („Кимийо сарадзуя“). След това киноинститутът се закрил, а Осанай се върнал отново към театралното поприще. Мурата отишъл в кинокомпанията „Никкацу“, а Ушихара и Симазу – в студията в „Камата“.

(Следва)

ПРЕДИШНИ ЧАСТИ:

I. ЯПОНСКОТО КИНОИЗКУСТВО И СВЕТОВНОТО КИНО

1. Оценка на японските филми в чужбина

2. Особеният стил на японските филми

3. Историческата задача на японското кино

II. ПОЯВА НА КИНОТО В ЯПОНИЯ

1. Поразителният успех на „движещите се картинки“

2. „Движещи се картинки“, кабуки, симпа

3. Дейността на Шодзо Макино

4. Изискванията на прогресивните зрители

III. ФОРМИРАНЕ НА КИНОТО

1. Хората, желаещи да осъвременят киното

2. Новаторската дейност на Норимаса Каериям

3. Ейзо Танака - художникът новатор

4. Томас Курихара и Джуничиро Танидзаки

петък, декември 07, 2018

„Страст“ на Бергман или Не всичко съм гледал…

Преди време, когато за нас, интернет пиратите, се отвориха широки възможности, та можехме да си дърпаме всякакви филми (пък сега можем и да ги гледаме направо онлийн, без да ги дърпаме!), си направих списъци с филмите на трима мои любими режисьори – Вайда, Бергман и Куросава.

И по тези списъци изгледах всичко от тях за три-четири години.

Ядец обаче – оказа се, че моите списъци нещо куцат.

Защото преди около месец налетях на един филм на Бергман, който не само че не бях гледал, но и изобщо не бях го чувал.

А филмът - „Страст“ („En passion“ 1969 г.) - не е нещо като за пропускане.

Типично бергмановски филм: почти никакво действие, концентрирано съдържани в диалози и монолози (предимно), забележителна експресивна игра с едри планове на лицата на героите, фатално пречупени съдби, тягостна до експлозия атмосфера, натрапчивото чувството, че този филм разказва неща точно от твоя живот…

И…

И гвоздеят на всичко: Макс фон Сюдов, Лив Улман и Биби Андершон:


Голям тъпанар съм: да пропусна точно този филм…

четвъртък, декември 06, 2018

Изкуството да оскърбяваш - 44

АВТОР: АЛЕКСАНДР НЕВЗОРОВ

ПРЕВЕЛ ОТ РУСКИ: ПАВЕЛ НИКОЛОВ

ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА

№ 14

Както е известно, магията има родна сестра. Метафизиката.

Тя никога не се принизявала да показва фокуси и да събира медни петачета от стари жени. Никога не поемала ангажимента да поучава или да обяснява, предполагайки, че тайните, заложени в основите на света, не се измерват със знания и не се променят с молитви.

Тя с еднаква гнусливост се мръщела, съзерцавайки и религиозните фокуси, и димящите реторти.

Тя не горяла хора на клади и не режела скришом трупове в мазетата.

В самото ѝ име, което в превод означава „това, което е след физиката“, се е разположела доста уютно претенцията за достигане до крайния смисъл.

Това име тя получила съвсем случайно, но то характеризирало много добре домогването на метафизиката до това да бъде извън всичко, след всичко, до всичко и в основата на всичко.

В метафизиката по правило се влюбвали всички разочаровани от нейната достъпна сестрица.

За интелектуалците, като започнем от времето на Симплиций, именно в метафизиката, а не в религията намирало обяснение вълшебството на любовта, музиката, доблестта, римите, затъмненията и великите открития.

Зад всяко жизнено събитие стояла именно тя като някое свръхчувствено, неосезаемо начало на света, което е истинската причина за „чудото“ на мисленето, изкуството, вярата и красотата на природата.

Нейните доводи били силни с това, че никога и никак не се формулирали. Те оставали невидими и безплътни.

За разлика от магията, която обрасла с уязвима фразеология и забавна атрибутика, „надсветовната тайна за началото на битието“ никога не се обличала в никакви конкретни думи и образи. Благодарение на това тя дълго оставала неуязвима за злословието.

Нейната призрачност е, разбира се, очарователна, но ние трябва поне някак си „да опипаме“ предмета на нашето обсъждане. С други думи, нужни са ни поне някакви осезаеми характеристики на тази тайна.

Те, разбира се, могат да бъдат потърсени у Аристотел, но нашата задача не е просто да разсмеем публиката.

Други антични автори също не предлагат нещо разумно.

Европейските адепти на метафизиката – Хегел, Хайдегер, Хусерл, ловейки нейната вечно изплъзваща се същност, трупали една върху друга милиони думи, променяли доста причудливо техния ред, но така и не могли да изведат нито една характеристика на даденото явление.

Търсейки формулировки за нейните смисли, ние нямаме друга възможност, освен да се обърнем към първобитното мислене (като към възможен автор).

Класическата антропология предлага множество негови варианти, но ние се нуждаем от абсолютно примитивния, казано с езика на Леви-Брюл, „домагичен“ и „дологичен“ начин на мислене.

Задачата изглежда неизпълнима, но това не е това не е така.

Наистина, кристална, непомътнена от магизма чистота на представите е огромна рядкост. Безполезно е да я търсим в европейската или азиатската митология.

Но за щастие имаме „родина на всичко и всички“ – Тропическа Африка. Именно там, през 50-те години на ХХ век, Бохумил Холас открил у племената кроу и сенуфо стари представи на човека за свръхестествените начала на света.

Тази находка е сравнима по своята важност за антропологията с откриването на едиакарската фауна за биологията.

Въпреки това тя останала (както много други неща) почти незабелязана и категорично неоценена. Но благодарение на нея ние можем да разберем как би могло да изглежда разбирането за паранормалното, ако не е станало обект на жреческия бизнес.

Според представите на кроу съществува „лишена от образ и облик потенция, наречена Нионсва или Ниесва“. Тя е напълно абстрактна и недосегаема. Контактът с нея е невъзможен. Но именно тя е начало и края на света. (Б. Холас, „Боговете на тропическа Африка“).

Европейската метафизика до шестдесетте години на ХХ век не знаела африканската рецепта за „мълчание и намеци“, но в общи линии я следвали изцяло (без да смятаме несвързаните неща на Хегел – Хусерл – Шелер).

В това виждаме не просто забавно съвпадение.

„Надсветовната тайна“ на метафизиката наистина може да съществува само в режим на необясненост и неформулираност. Нейното очарование е в нейната пълна неопределеност, а нейният език е мълчанието.

Сенуфо разбирали това по-добре от Хегел. Затова техният Кулотиоло е значително „по-метафизичен“ от „световния дух“ на Хегел.

Хегелианството, разбира се, свършило своята работа, но в основни линии Европа изплела паяжината на „неизразимото свръхестествено начало“ дълго преди тиражирането на мъчителното многословие на Георг Фридрих Вилхелм Хегел.

За основна нейна суровина послужили безбройните поетични дрънкулки, а също така мимолетните нюанси и образи на хуманитарната култура.

Като лястовиче гнездо със слюнка тези дрънкулки слепяли самолюбуването в едно цяло. (Както помним, homo желаел страстно да бъде уникално създание, което няма нищо общо с другите животни.)

Много хаотично и небрежно, но у европейците се оформял все пак образът на някаква световна тайна, намираща се над всичко, включително и над науките.

Но растял малкият Давид на точното знание.

От времената на Галилей и Везалий той започнал да върти своята прашка, гледайки изразително метафизиката право в очите ѝ, сияещи с неземна светлина.

Долу-горе от XVI век натам започнала вечната битка между нея и науката. Днес е трудно да се каже кой именно е ударил метафизиката в челото с първия, но наистина болезнен камък.

Може да е бил Бруно, Льовенхук, Свамердам или Бюфон. Днес е трудно да се установи.

Тогава метафизиката се отървала с цицина и кратка загуба на съзнание, но даже не си представяла какво я чака в близко бъдеще.

Ние не знаем съвсем точно каква е била обстановката в тишината на кабинетите, но първото публично изнасилване на тази особа осъществил Жулиен Офре дьо Ламетри. Тъй като обаче към него се присъединил бързо Олбах, изнасилването може да се характеризира като групово.

Уморените енциклопедисти били сменени от Лаплас и Ламарк.

Като свършили своето дело, те отстъпило галантно мястото си на тълпа физиолози.

Които не били склонни към куртоазии и шегички.

Те не люлеели дантелите на маншетите си и не се затруднявали с празни комплименти, както правели техните предшественици. Като се запознала отблизо с Клод Бернар, Иван Сеченов, а също така с Бюхнер, Фог, Молешот, Функ, Вунд и прочее, метафизиката видяла какво е истински кошмар.

Като цяло с нея се подиграли успешно мнозина.

Метафизиката ридаела с поеми и симфонии, зъбела се с платната на Гро и томовете на Кант.

Но осемнадесети век и следващите век и половина били за нея времена на пълен ужас и позор.

Освен серията публични групови изнасилвания тя трябвало да преживее и други екзекуции.

До кръв я надупчили с перата си Хъксли и Тейлър, а Дарвин я нашибал с бастунчето си.

Слюнката от кучетата на Павлов прогаряла огромни дупки в нейните святкащи ризи, а Айнщайн начертал право върху челото ѝ Е=mc2.

С други думи, постепенно, но сигурно, с усилията на физици, химици, физиолози, археолози и геолози, метафизиката била изтласкана практически от цялото интелектуално пространство. Процесът не бил лесен, но към началото на ХХ век значителна част от явленията и събитията вече получили просто и лесно за проверяване обяснение.

В лабораториите една след друга се разгадавали загадките на природата, а заедно с всеки отговор загивала и частица от „световната тайна“.

Издъхващата метафизика, спасявайки се от киселините и ланцетите, пропълзяла в първоначалните пластове на времето, в епохата на образуването на планетата и на зараждането на живота върху нея.

Там тя се окопала, съскайки отмъстително, че тайната за възникването на живите същества е недостъпна за познанието, че никога и никаква определеност по въпроса за произхода на живота няма, не е имало и няма да има.

В това амгъловско съскане се долавя добре познатият мотив за наличието на някакви „нефизически свойства“ на нашия свят.

К. Сейгън пише: „запазвало се убеждението не само сред богослови и философи, но и сред много биолози, че животът не се свежда до законите на физиката и химията, че има още някаква жизнена сила, ентелехия, тао, манна, която движи живите същества, вдъхва им живот. Немислимо било да се повярва, че цялата сложност и красота, точното съответствието на формата и функциите в живия организъм се състои във взаимодействието на атомите и молекулите.“ (Carl Sagan, 1996)

В това вероятно има някакъв смисъл. Но, така или иначе, ние сме длъжни да проверим дадената версия, за да решим окончателно за себе си въпроса за някои спорни свойства на централната нервна система.

(Следва)

СТАТИИ И ЛЕКЦИИ ДО ТУК:

1. КРАТЪК КОНСПЕКТ НА ЦИКЪЛА ЛЕКЦИИ В "ЕРАРТА"

2. КИРИЛ - ПРОСВЕТИТЕЛЯТ НА ПИНГВИНИ, ИЛИ ИСТИНАТА НА НЕИЗТРИТИЯ ЗАДНИК

3. ДВУГЛАВИЯТ ПЕНИС

4. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - I

5. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - II

6. МИЛИОН ГОДИНИ СЛАБОУМИЕ - III

7. САМОТНАТА РУСИЯ ИСКА ДА СЕ ЗАПОЗНАЕ

8. НЕ СТАРЕЯТ ПО ДУША ЦЕЛИНИТЕ

9. ГОЛИЯТ ПАТРИАРХ ИЛИ ЗАКОНЪТ НА МИКИ МАУС

10. КРАЯТ НА РУСКАТА ПРАВОСЛАВНА ЦЪРКВА. КАКВО ЩЕ СТАНЕ?

11. КРИЛЦЕ ИЛИ КЪЛКА?

12. МУХОМОРКИТЕ НА ПОБЕДАТА

13. ДРАЗНЕНЕ НА ГЪСКАТА. КРАЙ НА ДИСКУСИЯТА ЗА ГАЛИЛЕЙ

14. ОСОБЕНО ОПАСНО МИСЛЕНЕ. ИЗ ИСТОРИЯТА НА ЧУДАЦИТЕ

15. РУСИЯ В ТЪРСЕНЕ НА АДА

16. ИСУС ТАНГЕЙЗЕРОВИЧ ЧАПЛИН

17. ГЛУПАВАТА КЛИО, ИЛИ ЗАЩО В УЧИЛИЩЕ НЕ ТРАБЯВА ДА СЕ УЧИ ИСТОРИЯ

18. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 1

19. ТЕОРИЯ И ПРАКТИКА НА КОЩУНСТВОТО. ЧАСТ 2

20. ТОПЛА ЦИЦКА ЗА ХУНВЕЙБИНА

21. ВЯРА С ФЛОМАСТЕР

22. ТРУЖЕНИЦИ НА ЗАДНИКА

23. ВКУС НА ИЗПРАЖНЕНИЯ

24. ЗАГЛЕДАНИ В ПЕНИСА

25. ВЪРВЯЩИ КЪМ АНУСА

26. В НОКТИТЕ НА ПИГОПАГУСА

27. ЖЕЛЕЗНИТЕ ЛАПТИ НА КРЕМЪЛ

28. ЛЪЖАТА КАТО ЖАНР

29. ХИМИЧЕСКИ ЧИСТ ЦИНИЗЪМ

30. ПУТИН И РЕВОЛЮЦИЯТА

31. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 1

32. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 2

33. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 3

34. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 4

35. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 5

36. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 6

37. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 7

38. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 8

39. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 9

40. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 10

41. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 11

42. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 12

43. ЛЕКЦИИ, ЧЕТЕНИ ПРЕД КРЪЖОКА НА ФИЗИОЛОЗИТЕ „И. П. ПАВЛОВ“, ПРЕД САНКТПЕТЕРБУРГСКОТО ДРУЖЕСТВО НА АНАТОМИТЕ, В ГАЛЕРИЯ „ЕРАРТА“ И НА ДРУГИ МЕСТА - № 13

сряда, декември 05, 2018

Васил Левски и неговите сподвижници след арабаконашката афера (документи от турските архиви) – 17

Преди известно време публикувах в блога си и в моята интернет библиотека няколко документа, свързани с Васил Левски, както и всичките негови писма, които успях да намеря.

Сега продължавам с документите, отнасящи се до разследването от турските власти на Апостола и неговите сподвижници след обира на пощата в прохода Арабаконак (днес - Витиня), осъществен от Димитър Общи и негови другари.

Документите, както и бележките към тях, са представени според книгата "Васил Левски и неговите сподвижници пред турския съд (документи из турските архиви)", София, 1952 г.

Павел Николов

(ПРОДЪЛЖЕНИЕ ОТ ТУК)

Разпит на Дочо Мръвков, от село Тетевен извършен на 26 октомври 1872

– Как е името ти и името на баща ти, откъде си, на колко си години, какво е занятието ти?

– Името ми е Дочо, а на баща ми – Мръвко. От Тетевен съм, на 38 години. Занятието ми е – в Плевен имам брат, та му доставям дъски, а отчасти се занимавам и с кръчмарство.

– Тебе защо те докарахме тук?

- Снощи дойде у дома юзбашията. Той ме докара тук заедно с каруцаря, с когото дойдох от Плевен. Разпитваха ме за Димитра.

– Защо ходи в Плевен и кога отиде?

– Преди 15 дни закарах там 5–6 коли дъски.

– На кого продаде там дъските?

– В Плевен имам брат Ангел, ханджия. Закарах ги в неговия хан. Той ги продава. А пък аз купувам оттам стока, която докарвам тук и я продавам.

– Колко дъски закара и оттам каква стока докара?

– Като тръгнах оттук, наредих да натоварят дъските. По пътя срещнах кираджии и им казах: „Идете, вземете дъските и елате!“ Аз заминах.

– Преди малко разправяше, че си закарал дъски, а сега казваш: „От пътя изпратих кираджии, дъски не съм карал.“ Защо отиде, без да имаш някаква работа? Целта на твоето отиване е била само да срещнеш Димитра?

– Постоянно търгувам с Плевен. Пък и брат ми е там. Там си ходя винаги. И тоя път отивах за пазара. Живея повечето в Плевен. Димитра не съм виждал в Плевен, нито съм се срещал там с него.

– Димитър никога ли не е идвал във вашия хан?

– Никога не е идвал, аз не го познавам [1].

– Но ако дойде сам Димитър и ти каже в очите: „Аз живях в хана и в къщата на тоя и говорих по комитетския въпрос“– тогава ти какво ще отговориш?

– Ако такъв човек е идвал у дома и е говорил подобно нещо, ще си обръсна брадата.

– Но ако задържаните разбойници ти кажат един по един в очите, че Димитър е водил постоянно дружба с теб, че сте устройвали тук събрания, че с някой чорбаджии сте събирали пари за комитета и че дори и ти си участвал в нападението на хазната, тогава какво ще отговориш?

– Аз не знам какво е това комитет. Тая приказка сега чувам от вас. Рая съм на падишаха. Ако излезе някой и ми каже в лицето такова нещо, готов съм да понеса наказанието си.

– Знаеш ли да пишеш? Това, което каза, вярно ли е?

– Зная да пиша. Вярно е.

– Щом като е тъй, ела да сложиш тук подписа си!

– Да се подпиша.

Подписал: Дочо Мръвков

Разпит на Станчо хаджи Иванов, от село Тетевен извършен на 26 октомври 1872

– Как ти е името и името на баща ти, откъде си; на колко си години и какво е занятието ти?

– Името ми е Станчо, на баща ми – хаджи Иван. От Тетевен съм, на 28 години. Упражнявам ханджийство и кръчмарство в Тетевен.

– Защо те докараха тук?

– Преди 15 дни дойде от Влашко един със светло кестеняви мустаци, името на когото е Димитър [2]. Беше гост в моя хан. Той се срещна със Стоян пандура. Потърси някои хора [3], за да ги отведе във Влашко. Обиколи селата. Понеже пазарлък не стана, не можа да намери хора. Истинският главатар на хайдутите е Стоян. Когато в хана правиха пазарлък със Стояна, имаше някакви хора.

– Кои бяха тия хора?

– Имаше много хора от тия, които [4] излизаха от черква. Но кого да посоча – не знам. Мога да запитам тия хора и ще се науча.

– Тия приказки са чиста лъжа. Димитър е събирал в твоя хан хора за комитета. А и ти си работил за организацията. Кажи истината! И дори ти си дал патрони на хайдутите!

– Не съм дал аз патроните. Но в моя хан Стоян и Димитър приказваха относно събирането на хора за Влашко. Те заедно обиколиха селата.

– Тодор [5],един от хайдутите, току що разправи, че получил патроните от теб, какво ще отговориш на това? Да го повикаме ли сега да каже в очите ти? Плачът няма да ти помогне.

– Аз не съм давал, повикай го, нека каже.

Очна ставка с Тодора

– Хей, Тодоре, от кого взе патроните, когато отивахте да нападнете хазната?

– Ето тоя до мен, Станчо хаджи Иванов, ми ги даде. Да му го кажа сега в очите. И куршумите той даде. А Димитър не е от Влашко, но от Сърбия. И той е негов другар. Организатори на работата са Димитър и тоя Станчо .Той дори даде своята пушка на Леча. Куршумите и барута за обири и специално за нападението на хазната ги даде тоя Станчо. Запитайте го! Това, дето той отрича, е лъжа. Той ни накладе на огъня. И мен с беднотията ми!

– Хей, Станчо, ето тоя казва, че ти си дал куршумите и барута, че вие сте ги пратили; че дори си дал твоята пушка на Леча ковача, какво ще отговориш? [6]

– Нито куршуми съм дал, нито пушка съм дал. Не знам.

– Хей, Тодоре, тоя отрича, какво ще кажеш?

– Няма нужда да отрича. От него взех патроните. С мене беше и брат му Станьо, питайте брата му!

Въпрос към неговия брат Станьо

– Хей, Станьо, вие с твоя брат сте дали барут и куршуми на хайдутите, отиващи да нападнат хазната. А на Леча ковача сте дали и пушка. Колко барут и куршуми дадохте?

– Ние не сме давали, не знам.

– Тодоре, тоя отрича, като брат си не казва истината.

– Паша ефенди, тия хора са комити. Ако ще търсите, хубаво търсете. В техните ханове има барут, куршуми и дори оръжия, за да ги дават на комитите. На нас, като ни пращаха да нападнем хазната, те ни казаха: „Тия пари няма да се пръскат. Ще купим от Влашко оръжие за нашия комитет.“ А това ни казаха тия хора.

– Хей, Станчо и Станьо, ето тоя разправя в очите ви, че сте от комитета, че вие сте ги изпратили да нападнат хазната, че сте им казали да не пръскат парите, понеже ще купувате оръжие. Станьо, кажи самата истина, обади и другите си другари!

– Повикайте даскала [7]! Един ден се събраха чорбаджиите. Те разговаряха да образуват комитет. „Ние сме се уговорили, казаха те, всеки, който издаде каквото говорим, да го убием с куршум.“ Това знам по комитетския въпрос, това са истинските намерения на чорбаджиите.

– Хей, Станчо, сега ще повикаме даскала и ще го разпитаме по комитетския въпрос, но ти кажи истината по тая работа.

– Може пък да съм дал [барут и куршуми]. Не помня количеството на барута. Бях пиян тогава.

Въпрос към Леча ковача

– Хей, Лечо, от кого взе пушката, когато отидохте да нападнете хазната?

– Взех я от Станча, който седи до мен. Пушката е още у Въльо Станчев в Черни Вит.

[Въпрос към Станча]

– Хей, Станчо, ето Лечо ковачът ти казва в очите, че е взел пушката от теб.

– Той казва, само че аз не си спомням.

– Вярно ли е всичко това, което каза дотук?

– Вярно е. А и комитетската работа е тъй, както казах. И даскалът я знае много добре. Пък и събраните пари ги събра даскалът. А и Димитър беше там. Дори и чичо ми хаджи Станьо е в комитета. Хаджи Станьо дава пари. Той даде 5 лири. Тихол даде две лири и половина. Дори като ме караха тук [заедно с тях], те ми казаха: „Ако изкажеш комитетската работа, ще те убием с куршум, ще загинеш!“ Дадоха [пари] и Марко Йончев и Братан, който преди една седмица замина за Влашко. Имената на другите не си спомням. Тях ги има в списъка на даскала.

– Списъкът на даскала къде е?

– Не знам къде стои списъкът. Но надписът му не е комитетски списък. Наричат го читалищен списък. Тъй е надписан той и отгоре. Във всяко село има такъв.

– Как се казва даскалът и откъде е?

– Името на даскала е Иван. Той е задомен тук отпреди три години. Подробно работата знае много добре чичо ми Станьо. А Васил Шишков отиде преди 15 дни във Влашко, за да занесе там пари. И той влиза в комитета.

– Хей, Станьо, брат ти Станчо каза за комитетската работа и за барута, и ти чу. Това ли е истината?

– Това е истината. Така е, както брат ми каза. В това училище се събираха. И чичо ми хаджи Станьо, най-почетният човек в селото, беше там. Правиха събрания по комитетската работа. Нас ни пъдеха навън. Когато се събираха и говореха за комитета, не ни пускаха.

– Станчо и Станьо, ето тоя Тодор, дето седи до вас, снощи ни бе разправил за комитетската работа и за това, че чичо ви хаджи Станьо я организирал, пък и сега го казва пред самите вас. Главният организатор чичо ви хаджи Станьо ли е, кажете и вие истината по въпроса!

– Истината е, че в началото чичо ми хаджи Станьо, заедно с двамата души, дошли от Влашко [8], отидоха в хана на Пенчо Христов. Тоя тук е наемател в хана на Пенчо Христов и той знае. Собственикът на хана е починал. И зет му Йончо дори знае. Там стана събрание. Дошлите от Влашко престояха много време. После заминаха. Тях нарекоха търговци. Събираха орехи и кожи. А сега те заминаха, накъде – не знам.

–Знаеш ли имената на тия от Влашко? Къде са те сега? Как изглеждат?

– Имената им не знам. При всяко идване те се наименуваха с друго име. Например, ако последният път, като дойдоха, се бе нарекъл Иван, по-рано – Димитър. Но ако тоя край тук бъде претърсен, ще ги заловят. Разбира се, ако са дошли тук, чичо ми ще знае. Ако той поиска, ще ги хване. Така стои работата.

– Истинни ли са отговорите, които ти даде на последните ни въпроси?

– Всичко е вярно и е така. Ние и тримата нямаме вина. Истинското положение е, че всичко е дело на чорбаджиите. Работа на моя чичо. Ние сме бедни хора. Дори ако ни пуснете на свобода, ние ще изтребим тия чорбаджии с отрова или куршуми. Дори и убитият по-преди в Орхание дякон беше научил за комитетската работа и че тя е дело на чорбаджиите. А тия, понеже разбраха, че той ще съобщи на властта, наредиха да го убият.

– Знаеш ли кого накараха да го убие?

– Ние не разбрахме за убийството му. Чорбаджиите наредиха това. Допускаме, че Димитър го е убил.

– Верни ли са дадените от вас дотук показания и това ли е всичко?

– Това е.

– Ако е така, елате да се подпишете или да ударите пръста си.

– Да се подпишем. Да ударим пръста си.

Подписали: Станчо, Станьо,Тодор.

(Следва)

БЕЛЕЖКИ

1. Дочо Мръвков отрича, че познава Общи, макар че в Плевен последният винаги е отсядал в хана на неговия брат.

2. Изречението е преведено погрешно. Турският текст гласи: „Бундан он беш гюн еввег кумрал бъйъклъ ве адъ Димитри Улахлъ бириси гелди“ = „преди 15 дни дойде един, който е от Влашко, със светлокестеняви мустаци и чието име е Димитър“.

3. Вместо „потърси някои хора“ трябва да се преведе с „искаше някакви хора“.

4. След „които“ е изпусната думата „тъкмо“.

5. Тодор е Тодор Кръстев Бръмбара.

6. Разпитван е Станьо хаджи Иванов, брат на Станчо.

7. „Даскалът“ е даскал Иван Лилов

8. „Двамата души, дошли от Влашко“, са Общи и Левски. С „тоя тук“ Станьо хаджи Иванов вероятно сочи брата си Станчо. Както изглежда, той иска да опише първото идване на Левски в Тетевен с Марин поп Луканов, Сава Младенов и Васил Йонков през 1870 г., когато бил основан революционният комитет, но го смесва с друго някое посещение на Дякона заедно с Димитър Общи.

вторник, декември 04, 2018

Как да продавам ръчно изработени от мен изделия?

ИЗТОЧНИК: ПРАВАТА МИ.БГ

АВТОР: Боряна Русева - завършила право в СУ “Св. Климент Охридски”.

Колкото и нескромно да звучи – мога да се нарека талантлив/а. Умея да рисувам, изработвам какви ли не неща – гривнички, колиета, различни сувенирчета, а и по-тематични неща като мартенички, украса за коледна елха и великденска украса. Смятам да започна да печеля от хобито си. Къде и как мога да продавам всичко, което съм сътворил/а, дължа ли данък – мога да науча в следващите редове.

Как да организирам дейността си? Къде да продавам?

Имам няколко опции:

  1. Договор за консигнация – т.е. да сключа договор със собственик на даден магазин или склад и той да продава изработеното от мен. На практика той го продава от свое име, но за моя сметка. Повече за този договор мога да науча тук.
  2. Да се регистрирам като едноличен търговец и да организирам дейността си по този начин.
  3. Да регистрирам фирма – например ЕООД.
  4. Да си отворя онлайн магазин.
  5. Да пусна обява в сайт – В интернет пространството мога да открия и сайтове, които са създадени точно за мен – там стоките са организирани по категории и съответно моите картини най-вероятно ще попаднат в категория „арт”. Тези сайтове са нещо като посредници между мен като човек, който иска да печели от хобито си, и всички любители на изкуството, които пък искат да закупят нещо уникално, изработено с внимание към детайла. За да публикувам обява в такъв сайт, първо трябва да се съглася с Общите условия на сайта и да се регистрирам. Заплаща се и такса за ползване на съответния сайт. Обикновено когато качвам обява в такъв сайт, избирам категорията в която да я публикувам. Администраторите на сайта обаче си запазват правото да преместят обявата ми от една категория в друга, в случай че не съм определил правилно категорията.

Важно! С регистрацията си в някои от по-големите сайтове, аз се съгласявам, че спорове по прилагането на Общите условия на сайта, ще бъдат разрешавани от арбитраж. Т.е. аз се съгласявам в случай на спор, той да бъде разрешен от съответния арбитраж.

Какви данъци дължа? А възможно ли е да се окаже необходимо да се регистрирам като занаятчия?

Може би най-важното при избора ми как точно да организирам дейността си е преценката какви ще са разходите ми. И естествено тук опирам до въпроса с данъците.

Например изработвам бижута и ги продавам. Трябва ли да плащам данък и какъв?

Изработката на накити се счита за занаят според закона. Упражнявам занаят, когато произвеждам изделия или предоставям услуги и съм вписан/а в регистъра на занаятчиите. Не мога обаче да съм вписан/а в регистъра на занаятчиите и едновременно с това да съм едноличен търговец. Повече за занаятчийската дейност ще науча скоро на pravatami.bg.

Та оказа се, че може и да се регистрирам като занаятчия. От гледна точка на данъците – тогава ще трябва да плащам данък общ доход, като разходът, който държавата ми признава, е 40 на сто.

Ако реализирам доход от продажба на различни изделия и не съм търговец (т.е. нямам регистрирана фирма), нито съм вписан/а в регистъра на занаятчиите, отново следва да плащам данък общ доход. Tака например при изработка на произведения на изкуството (картини, склуптори) държавата ми признава разходи в размер 40 на сто от дохода. Т.е. ако доходът ми е 500 лв. – облагаемият доход е 300 лв. Повече за данъка общ доход мога да науча тук.

Особености при продажба на бижута

Знам, че повечето „арт” бижута се изработват от кожа, плат, мънисто и какво ли не, но все пак ще споделя и нещо, което касае онези, които са решили да изработват бижута от благородни метали – злато, сребро и платина. Ако изработвам и продавам бижута от благородни метали, ще трябва да плащам патентен данък. За да подлежи дейността ми на облагане с такъв данък, е необходимо тя да отговаря на определени условия. Повече за патентния данък и за тези условия мога да науча тук.

Мога ли да продавам на открито?

Кои са конкретните места на територията на общината, на които мога да продавам ръчно изработени изделия – мартенички, валентинки, картички, различни пролетни артикули?

Тези места се определят със заповед на кмета на общината, а в градовете, в които има райони – със заповед на кмета на съответния район. Търговията на открито извън определените за това места е забранена. За да продавам мартеници или други пролетни артикули например, ми трябва разрешение от съответната община. За целта трябва да подам заявление – лично или чрез пълномощник. На сайтовете на общините има бланка на заявлението – мога да си го изтегля, да го попълня и подам на място в съответната община. Какви са видовете преместваеми съоръжения, на които да разположа артикулите си, мога на науча тук. Заплащам и такса, като тя се определя според площта, която ще използвам (в квадратни метри). Например, ако продавам на територията на Столична община, таксата, която следва да платя за един ден, за място от 1 кв.м., варира в зависимост от зоната (различните зони обхващат различни райони) и е следната:

  • за І-ва зона (райони “Лозенец”, “Възраждане”, “Триадица”, “Оборище”, “Средец” и “Сердика”) – 1,65 лв.;
  • за ІІ-ра зона (райони “Изгрев”, “Слатина”, “Красно село”, “Подуяне”) – 1,50 лв.;
  • за ІІІ-та зона (райони “Студентски”, “Младост”, “Надежда”, “Искър”, “Витоша”, “Люлин”, “Илинден”, “Красна поляна”, “Овча купел”)– 1,40 лв.;
  • за ІV-та зона (райони “Нови Искър”, “Връбница”, “Кремиковци”, “Панчарево”, “Банкя”) – 1,25 лв.

Важно! Мога да продавам на открито изработените арикули само между 08:00 и 21:00 часа, като трябва да отстраня разположените върху терен общинска собственост преместваеми съоръжения през останалото време.